Педагогически модел за осъществяване на активно учене чрез комплекс от дейности по Химия и ООС в VII клас
автор: Румяна Георгиева Русева
Месторабота: СУ „ Неофит Рилски“, гр. Харманли
e-mail:rum.ruseva@sounr-harmanli.com
Резюме
Обучението на съвременния ученик е необходимо да бъде ориентирано към учене чрез опит. Благодарение именно на ученето чрез опит познанието се явява в своята непосредственост и способност да бъде достояние на индивидуалното съзнание на ученика. Използването на активни методи на обучение в часовете по химия показва, че те дават положителни резултати, допринасят за развитието на творческата активност на учениците, развитието на техните изследователски умения и способността да развиват креативно мислене.
В настоящата статия е да представен урок по химия и опазване на околната среда в VII клас, проведен чрез съвременни методи на обучение.
Keywords: обучение, интерактивни методи. химия и опазване на околната среда, ученици, седми клас
Въведение
За развитие на училището от съществено значение е практическото осъществяване на новостите и нововъведенията, т. е. на иновациите. Иновацията не е просто промяна. Тя е промяна – нововъведение. Това означава, че не е достатъчно да премахнеш нещо, за да има иновация. Необходимо е да приложиш нов способ, нов метод, нови правила или ново техническо средство, за да може да се каже, че е на лице иновация.
В съвременното общество иновациите са ключът към промените. Те са движеща сила във всяка сфера на съвременното пазарно стопанство, защото създаването на нови продукти и услуги, въвеждането на нова организация и методи на управление се превръща във водещ фактор за конкурентоспособността.
Изложение
Обучението на съвременния ученик е необходимо да бъде ориентирано към учене чрез опит. Благодарение именно на ученето чрез опит познанието се явява в своята непосредственост и способност да бъде достояние на индивидуалното съзнание на ученика. И тъй като опитът предполага изследване, то той задава началото на съмнението и проблематизирането на очевидностите, провокира нуждата от споделяне на индивидуалните открития и търсене на другите като партньори в процеса на познание.
Иновативното обучение включва активни методи и форми обучение, тъй като иновативни методи на обучение на съвременния етап се характеризират с динамичност и въвличане в активни дейности на самите ученици. Активните методи на обучение са методи на обучение, които насърчават активното мислене и практическата дейност в процеса на усвояване на учебния материал. Използването на активни методи на обучение в образователния процес, поставени в конкретна времева и пространствена рамка определя активни форми на обучение.
„Няма единно, непротиворечиво и задоволително определение за същността на ученето. То се определя и като адаптация на индивидуалното поведение (П. Фрее), и като изменена реакция при дадена ситуация, която не зависи от съзряването на организма (Е. Хилгард), и като изменение на предразположението и способностите, независещо от растежа (Р.М. Ганье), и като усъвършенстван краен резултат на поведението, и като облекчаване на прехода от един етап към друг (Дж. Брунър), и като изменение на поведението, личността и съзнанието, и като целесъобразна дейност, обусловена биологично и социално, благодарение на която социалният опит се акумулира от индивидуалното съзнание (педагогически и социологически компоненти – Й. Линхарт.“ (Андреев М. 1996)
В науката съществуват следните теории за ученето:
- Асоциационизъм. „Това направление вижда същността на ученето в асоциациите между усещанията и представите. Ролята на асоциациите в процеса на адаптирането на човека към средата е огромна и в този процес по-голямо значение имат двигателните функции, а не толкова умствените. Тази интерпретация се възприема от Уилям Джеймс и Джон Дюи, които поставят в основата на ученето дейността (действието). Според тях дейността не е усвояване на идеи, а моторен (двигателен) акт, който е истинският предмет на ученето.“ (Андреев М. 1996)
- „Бихейвиоризъм. – „Бихейвиористичните възгледи за ученето възникват около 1900г. и стават доминиращи в началото на 20 век. Основната идея на бихейвиоризма е, че ученето представлява промяна в поведението, която се дължи на придобиването, укрепването и прилагането на асоциации между стимули от околната среда и наблюдаваните реакции на индивида. Бихейвиористите се интересуват от измеримите промени в поведението.“(Неформално учене за заетост 2014)
- „Необихевиоризмът лансира теорията за подкреплението, чрез която се доказва, че ученето е по-успешно, когато завършва с успех. Успехът изпълнява ролята на положително подкрепление.“ (Андреев М. 1996)
- „Гещалтизъм- Според нея новият опит се придобива чрез интегрално (глобално) организирана дейност в една интегрална ситуация. Усещанията, възприятията, представите са атомарни компоненти на психиката и имат значение само в цялостната структура, която е повече от своите части. Затова предмет на ученето може да бъде само проблемът, който трябва тотално да се организира и разрешава.“ (Андреев М. 1996)
- Функционализъм- „Ученето се разглежда като дифузен и динамичен процес, който не може да се обясни с такива категории като стимул и реакция.“ (Андреев М. 1996)
- Теория за интериоризацията. За неин основоположник се смята Жан Пиаже. Според тази теория психичното развитие е детерминирано от външни фактори. Човекът се учи, като извършва външна дейност, която се пренася (интериоризира се) във вътрешен план (съзнанието).“ (Андреев М. 1996)
- Културноисторическа теория (Лев С. Виготски) – „Ученето е непрекъснато изменение на структурите на психичните процеси под влиянието на социалния опит и познание и затова в борбата срещу вербализма в обучението не трябва да се стига до пренебрегване на развитието на вербалните способности.“ (Андреев М. 1996)
- „Теория за експеренциалното учене – Дейвид Колб публикува модела си за стиловете на учене през 1984, след като е работил върху него и го е развивал години преди това. Колб поставя цикъла на учене като основен принцип в своята теория за експеренциалното учене. Цикълът се състои от 4 етапа:
- конкретно преживяване
- наблюдение и размисъл (рефлексия)
- формиране на абстрактни концепции и обобщения
- изпробване на приложението на концепцията в нова ситуация. (Неформално учене за заетост 2014)
През учебната 2023/2024 година учебните часове по химия и опазване на околната среда в VII клас бяха провеждани чрез интерактивни и иновативни методи на обучение, които предварително бяха подготвени и планирани за реализиране.
В настоящата статия представям урок по химия и опазване на околната среда за VII клас, проведен чрез различни съвременни методи на обучение.
Тема „ Основи ”
Разработването на тази тема е свързано с постигането на следните резултати:
- да се установи топлинния ефект при разтваряне на натриевата основа;
- представяне на опитни резултати с протокол;
- установяване на основния характер на водни разтвори на основи;
- получаване на соли като продукти на процеса неутрализация;
- прилагане на основни правила за безопасна работа с основи.
Основни средства и дейности на учениците:
- извършват лабораторни опити по дадено описание на съставните операции;
- определят характера на основи по промяна на цвета на индикатора;
- планират експеримент за свойствата на основите / неутрализация и взаимодействие с въглероден диоксид /;
- описват наблюдения и изводи в протокол / в тетрадката за работа в клас /.
План на урока:
Решаване на експериментални задачи за изследване свойствата на основите:
а/ определяне на химичния характер на веществата: калиева основа и калциева основа;
б/ доказване наличието на хидроксидни йони в основите / дисоциация /;
в/ доказване, че неутрализацията е процес, който е характерен за всички основи;
г/ доказване, че всички основи взаимодействат с киселинни оксиди и киселини.
Актуализиране на знания и умения:
- Описват характерните физични и химични свойства на NaOH;
- Разпознават международният предупредителен знак за вещества с разяждащо действие;
- Изразяват с химични уравнения взаимодействията на натриевата основа със солна киселина и с въглероден диоксид по дадена схема или по описание;
- Използват величините: маса, относителна молекулна маса и масова част.
Чрез упражнение в електронна платформа се актуализират знанията за киселини и основи: https://learningapps.org/11924035
Съдържателни акценти
- Акцент върху алгоритъма за изследване на NaOH;
- Структурата на урока е както в темата „Натриева основа”;
- Техника на безопасност при извършване на опити с основи
- Първа помощ на пострадали при опити с основи.
Използване на материали и други средства
Необходими химикали и пособия, отразени в експерименталните задачи:
- статив за епруветки, епруветки, лъжичка, стъклена тръбичка, чаша за отпадъци, пипета, реактивни стъкла и др.;
- NaOH, KOH, калциева основа, индикатор, HCl, вода и др.
Допълнителни дейности
Работят в малки групи. Описание на извършените опити в протокол по образец;
Допълнителни задачи
Затвърждаване на експерименталната работа с попълване на работни листове.
Задачи за контрол:
- Да се следи строгото спазване на правилата за безопасна работа, както и при работа с натриева и други основи.
- Самостоятелна работа с работни листове -/ Костадинов, М. и др. /.
- Класа е разделен на групи и всяка една от тях работи върху съответния работен лист.
- Получените резултати се проверяват, обобщават и оценяват. Зададена е и скалата за оценяване.
В края на урока се провежда дискусия свързана с резултатите от проведените лабораторни изследвания.
Основните методи, на които се обръща внимание в тема: „ Основи”, са:
- химичният експеримент, свързан със свойствата и приложението в практиката на калцивия хидроксид – вещество, познато на учениците още от 6 клас като варно мляко или бистра варна вода;
- беседата, чрез която да се търсят аналогии с изучените свойства на натриевата основа;
- самостоятелна работа с работни листове за затвърждаване на знанията.
- работа в групи при провеждане на експериментите;
Някои от експериментите се осъществят като лабораторни опити – взаимодействие на варно мляко със солна киселина и на бистра варна вода с въглероден диоксид от издишания въздух. Конструктивните умения са необходимо условие за планиране на химичния експеримент. Освен това учениците познават приложението на гасената вар в строителството. Някои от тях са наблюдавали използването на бистра варна вода в домакинството при приготвянето на сладко от меки плодове – смокини, праскови, кайсии. Със захарозата калцивият дихидроксид образува малко разтворимо съединение, което образува твърда коричка на плода и при варенето той се запазва цял.
Очаквани изводи, от проведената експериментална работа:
- всички основи са съединения с йонен кристален строеж и принадлежат към класа съединения хидроксиди.
- във водните си разтвори те съдържат отрицателни хидроксидни йони, които определят основния им характер. Хидроксидните йони са причина основите да променят цвета на лакмуса в син, а на фенолфталейна – в малиновочервен.
– всички основи взаимодействат с киселинни оксиди и киселини.
– взаимодействието на основи с киселини, при което се получават сол и вода, се нарича неутрализация.
Заключение
Урокът днес е активно обучение, което включва използването на методи, насочени предимно не към учителя, който да представя готови знания, да ги запаметява и възпроизвежда, а към самостоятелното придобиване на знания и умения от учениците в процеса на активна умствена и практическа дейност.
Използването на активни методи на обучение в часовете по химия показва, че те дават положителни резултати, допринасят за развитието на творческата активност на учениците, развитието на техните изследователски умения и способността да развиват креативно мислене. Нестандартни уроци, способността на учениците сами да формулират въпроси и да търсят отговори на тях, свободно изразяване на своите мисли, разсъждения, съвместно търсене на истината, която винаги е някъде наблизо – всичко това допринася за формирането на познавателната активност на учениците в часовете по химия и опазване на околната среда.
В резултат на използването на тези методи в обучението по химия се повишава мотивацията на учебния процес, което води до повишаване на качеството на знанията на учениците, намаляване на броя на неуспешните ученици.
Използвана литература
Андреев М., (1996) Дидактика. Процесът на обучение, УИ Св. Климент Охридски, София
Проект: 2014-1-BG01-KA205-001743 (2014) Неформално учене за заетост. Наръчник Обучение за обучители, https://assets-global.website-files.com/63b9a45a0f5b785b0e5455df/63bd528f3aff703036b103c5_Наръчник%20Обучение%20за%20обучители%20BG.pdf