Технология за развиване на умения за учене по български език и литература чрез активно сътрудничество
Светла Стефанова Христова-Касабова
Старши учител по български език и литература в Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“
Резюме: Умението за общуване на роден език е ключова компетентност, която е изключително важна и значима за социалната реализация на човека и се развива в процеса на обучение. Обучението по български език и литература е основен фактор при формиране на умения за резултатно общуване. Когато в своята практика учителят използва дигиталните ресурси като подкрепящи традиционното образование и прилага технологията за активно сътрудничество във всички етапи на процеса, знанията на учениците се превръщат в трайни, развиват се комуникативните им умения, а това води до по-високи образователни резултати.
Съвременното образование е насочено към ученика и поставяне на неговите интереси в центъра на образователния процес, затова училището цели да подготви младите хора в съответствие със социалните потребности. Дигитализацията на учебния процес е тенденция, която в последните години преживява голям напредък и цели да подобри начина, по който се преподава и учи, защото отваря нови възможности. Дигитализацията в българското училище има много предимства, включва широк спектър от дейности, които се осъществяват в рамките на образователната институция и взаимодействието ѝ с другите институции (управление на учебната документация, организация на учебните графици, комуникация с родители и учители, оценяване на постиженията на учениците). Процесът на дигитализация цели да подобри ефективността на образованието, да повиши качеството му и да улесни комуникацията. Технологиите навлизат във всички сфери на живота и неминуемо засягат и училището, но има нещо, което остава непроменено във времето – способността да наблюдаваме, да оценяваме и да управляваме мисловните си процеси и собственото си учене и напредък (метапознание), да проявяваме съпричастност, да помагаме на човек в конкретен момент на затруднение. Способността за рефлектиране и метапознавателните умения са не просто компетенция, а основата, която стимулира всички ключови умения.
Дигиталните ресурси в обучението по български език и литература трябва да се използват като подкрепящи традиционното образование (работа с художествен текст, коментар на културна епоха, ценности, автор, творба и творческа история, конфликти, структура на текста, герои и изразни средства), защото по този начин се развиват ключовите компетентности, необходими в реалния живот – социални и граждански компетентности, компетентност в областта на българския език и умения за резултатно общуване, дигитална компетентност, умения за учене. По този начин знанията се трайни, развиват се комуникативните умения на учениците, което води до по-високи образователни резултат. Формират се у обучаващите се навици за учене, за търсене и извличане на информация от различни източници, развива се критическото и аналитичното мислене. Умението за работа в екип сближава обучаващите се, защото те се обединяват около една обща цел и взаимодействие за постигането ѝ. Споделянето на идеи и сътрудничество развива креативността, учи на търпение, уважение и взаимопомощ. Дава възможност на личността да се развива и функционира в училище, в семейството и обществото.
Тенденциите в съвременното образование се ориентират към практическата насоченост и приложение в професионалната реализация на учениците и използването на дигиталните ресурси. В контекста на тази тенденция в настоящата статия се разглежда зависимостта при усвояване на знания върху културните епохи и направления, заложени в учебната програма по литература в девети клас, и развиването на комуникативните умения чрез прилагане на различни педагогически похвати на обучение, традиционни и дигитални ресурси, групова работа и във всички аспекти от процеса – активното сътрудничество между учениците. Професионалното образование в областта на строителството и архитектурата още повече налага необходимостта от активно сътрудничество между обучаващите се, защото се формират ключови умения, необходими за успешната професионална реализация на индивида. Необходимостта от заявяване и аргументирано защитаване на позиция се оказва изключително значима при избора на архитектурно или инженерно решение при изграждането на модерна, функционална и екологична градска среда. Подборът на материалите и съчетаемостта им е в основата на успешната професионална реализация, затова обучението по български език и литература в първи гимназиален етап е факторът, който ги формира като личности – с отношение към проблемите в обществото, с ясно морални принципи и позиция на активни граждани.
Дългогодишната ми практика с ученици с конкретна професионална ориентация е в основата на работата ми по диагностичното изследване. Инструментариумът за измерване на постигнатите резултати е отчитане на зависимостта между знания (разпознава факти, изброява автори, творби, герои; разбира и обяснява зависимостта между факти и явления, оценява и сравнява) и комуникативните умения (прилага наученото в нови ситуации; анализира, като разграничава основните компоненти и коментира тяхната функция; синтезира, като организира добре изложението в писмен текст; оценява, като прави съпоставки, анализи и коментари в писмен текст). Постигнатите резултати при обучението кореспондират пряко с един от основните стълбове на образованието, а именно младият човек да се научи да може и действа. Ученикът не само трябва активно да заявява позиция по даден проблем, но и умело и аргументирано да я защитава, позовавайки се на знанията си за развитието на човешкото общество, междуличностните отношения, морала, технологиите и да се възползва от възможностите, които предлага дигиталният свят, без да губи своята идентичност.
Цел на настоящето диагностично изследване е да се анализира зависимостта между знанията на учениците от IХ клас върху европейските културните епохи и направления и уменията им да анализират, прилагат и оценяват наученото в тестови задачи с избираем и кратък свободен отговор, както и в аргументативен текст (есе по морален проблем), като се прилагат различни методи на обучение с различна степен на използване на дигиталните ресурси и активно екипно сътрудничество в групи от двама ученици (ученик с пропуски по предмета или слаба мотивация и ученик с повече познания по предмета и мотивация).
Анализът на постигнатите резултати от усвояването на знанията върху европейските културните епохи и направления и уменията да прилагат наученото в практиката позволи да се диагностицира равнището на усвоеност на знанията и степента им на прилагане, да се направят изводи за зависимостта в йерархията на мисловните умения, степента на постигнатите комуникативни умения в съответствие с професионалната ориентация на учениците, да се направят изводи за ролята на дигитализацията и проявената подкрепа, доверие и сътрудничество в процеса на обучение по български език и литература с оглед на глобалната цел – възпитанието, образованието и формирането на социално ангажирани млади хора.
В процеса на обучение се използваха различни методи, използваха се традиционни, интерактивни методи на преподаване (групова работа, ролеви игри, проекти, представяния на индивидуални задачи, по начин, избран от учениците – презентации, драматизация, дискусия, беседа). Свободно се ползваха електронните варианти на учебниците, платформата Уча.се, СмарТест, дигиталните ресурси, свободно достъпни в интернет. Единият клас във всеки етап от обучението работеше в групи по двама (ученик с по-слаби познания по предмета или ниска мотивация и ученик с много добри познания и мотивация, установени в контролния етап) и активно сътрудничество помежду им и в учебните часове, и в задачите за домашна работа.
Експериментът доказа, че когато в учебно-възпитателния процес по български език и литература се приложат различни похвати, които съчетават творчески традиционните и иновативните методи на преподаване и обучение и учителят влезе в ролята си на наставник, който направлява процеса и съдейства за активното сътрудничество между учениците в малки групи ежедневно (а не само при изпълнението на конкретна групова или проектна задача), то учениците повишават своите образователни резултати. Усилията на участниците в образователния процес се оказват безценна инвестиция в бъдещето на подрастващите, защото знанията по предмета се превръщат в трайни и с ясна представа за тяхното конкретно приложение в реалността, развиват се комуникативните умения за съставяне на устни и писмени текстове с кратък или разширен свободен отговор. Формират се навици за учене, позоваващи се на доверие, сътрудничество и толерантност. Развиват се ключовите компетентности за общуване на роден език, дигиталната компетентност, обществените и гражданските компетентности, уменията за учене, културната осъзнатост и творчеството. Съдействат за формирането на емоционално интелигентни, самоуверени, мотивирани и целеустремени млади хора, които са критични и самокритични, аналитични и креативни; поставят си ясни цели, като набелязват и етапите за осъществяването им; познават източниците на информация и нормативните текстове, умеят да търсят и извличат информация, която да подчинят на своята цел, като творчески използват достъпните ресурси в интернет. Умеят да се изразяват, като прилагат в речевата си практика нормите на българския книжовен език.
Учебният процес беше динамичен и провокираше креативността. В процеса на обучение в Клас А, който от месец октомври се работи в екипи за активно сътрудничество, постепенно започна надпревара между екипите. Активността в часовете се повиши, както и мотивацията за учене. Когато се представяше есе, поставено като домашна работа, всички екипи слушаха внимателно, после обсъждаха източниците, от които е взета информация, критикуваха съучениците си, че дословно копират чужди източници, като ги посочваха конкретно. Дискусиите в часовете бяха оживени, наставниците в екипите постепенно осъзнаха отговорността, която имат. Желанието им да се докажат – пред съучениците си, пред учителя и най-вече пред себе си, се превърна в мотивация, която разгърна техния интелектуален потенциал, направи ги по-критични и самокритични, но и по-толерантни и подкрепящи се. Все повече ученици отговарят на въпросите с кратък свободен отговор и подобряват комуникативните си умения. Отговорите са съдържателни, целенасочени и езиково издържани. Учениците от Клас А повишиха образователните си резултати. В същото време се научиха да оценяват и осъзнаха важността и значимостта на критериите при оценка като проява на обективност и справедливост. Осмислиха стойността на получената оценка, защото оцениха ролята на труда и усилията, които са вложили, за да се получи крайният резултат. Сами достигнаха до извода, че дигиталните ресурси е добре да бъдат проучени, защото те дават идеи, различни гледни точки към проблем, творба или житейска ситуация, бърз достъп до научни статии, исторически документи и мнения на авторитети, но тези знания са само основата, която трябва да бъде пречупена през призмата на индивидуалното възприятие. Засили се интересът към изкуството като средство за себеизразяване и послание към обществото. Част от учениците откриха театъра и операта като изкуство. Най-важното обаче е желанието за пряко общуване с художествения текст и споделянето с другите. Съвременното технологично общество и трайното навлизане на технологиите в живота, особено на младите хора, оказва негативно влияние върху реалното им общуване с хората, вземането на решения в конкретна житейска ситуация и смелостта да изразят мнението си. Методиката на учене чрез активно сътрудничество доказа на гимназистите, че знанието не трябва да е самоцел, а да има проекция за неговата конкретна приложимост; че оценката наистина има стойност, когато преминава през личността (като знание и емоционално съпреживяване) и че оценяването е един постоянен процес на съпоставка с другите и тяхната представа за стойностното и моралното.
Използването само на дигитални ресурси в процеса на обучението, в частност и обучението по български език и литература, води до нетрайни знания, влияне негативно върху комуникативните умения на учениците и до сериозни затруднение при създаването на текстове (устни и писмени), превръща ги в пасивни ползватели на чужди текстове, чиито послания невинаги разчитат адекватно. Учениците копират механично чужди текстове и ги прилагат в задачите, които им се поставят като домашна работа. Лесният достъп до различни обучителни програми и дигитални ресурси, включително и изкуствения интелект, създават фалшивото усещане у обучаващите се, че могат бързо да придобият знания, да решат конкретна дидактическа задача и с лекота да получат висока оценка.
Активното сътрудничество в процеса на обучение води до изграждането на знаещи, целеустремени и емоционално уравновесени млади хора, които оценяват преимуществата на технологиите в съвременния свят и знаят как да използват информацията, която е лесно може да бъде намерена, но и това, което остава непреходно във времето и не може да бъде заменено от нито едно приложение – реалното общуване с хората, подкрепата и емоционалното съпреживяване на случващото се в делника. Иновативните методи позволяват на учениците пряко да участват в процеса на преподаване, което улеснява постигането на целите, заложени в конкретния урок. Установените междупредметни връзки повишават мотивацията за работа и по други учебни предмети, самоувереността на учениците, че познават работещи механизми, чрез които могат да намерят решение на всяка задача, като по този начин се стимулира познавателната активност.
Обучението чрез технологията за развиване на умения за учене по български език и литература чрез активно сътрудничество спомага за усъвършенстване на ключовите компетентности, заложени в образователните програми – общуване на роден език, умения за самостоятелно учене и събиране на информация от различни източници, дигитална компетентност, усъвършенстване на социалните и гражданските компетентности, културна осъзнатост и творчество. Приложената иновативна технология може да се използва успешно в обучението по български език и литература и чуждите езици не само в девети клас, но и при други възрастови групи, защото поставя ученика в центъра на образователния процес и го провокира да овладее знания и умения, които са практически необходими и приложими в живота, а учителят насочва и подпомага дейността. Постига се самостоятелност, отговорност и атрактивност при усъвършенстването на устната и писмената социокултурна компетентност на учениците.
Източници:
Ангелова, Т. Обучението по български език, учебникът по български език и интернет. LiterNet. Публикуван 17.09.2003 г., прочетен 13.04. 2024 г. https://liternet.bg/publish/tangelova/internet.htm
Петров, А. Дискурсът на методическите изследвания. LiterNet. Публикуван 05.2006 г., прочетен 20.05. 2024 г. https://liternet.bg/publish/apetrov/metodicheski.htm
Търнева, Н., Донев, Д. Ученето чрез сътрудничество като метод за повишаване на груповата сплотеност на ученическия клас. Публикуван бр.3, 2019 г., Е-списание „Педагогически форум“, прочетен 19. 05. 2024 г.