МЕТОДИ И ПОДХОДИ ЗА РАБОТА С ПРИКАЗКИТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИ ДЕЦА
Севдие Топал, сарши учител в ДГ „Радост“, гр. Асеновград
METHODS AND APPROACHES FOR WORKING WITH FAIRY TALE FOR 6-7-YEAR-OLD CHILDREN
Sevdie Topal, senior teacher in the Radost Elementary School, Asenovgrad
Децата в предучилищна възраст показват висока емоционалност, възприемчивост и интерес към различни видове дейности. Те разпределят вниманието си и вършат две неща заедно, имат богат репертоар от житейски понятия и увличат се от анимационни филми и книжки с илюстрации. Децата сравняват понятия, създават нови понятия и разбират обекти и ситуации. Те проявяват интерес към гатанките и имат развити межуличностни отношения. В процеса на игра с връстниците си, децата показват различни психични образи, стремеж към сътрудничество и лидерство, както и активно участие в учебната дейност. Децата развиват сензорика за естетически ценности, владеят логически операции и имат добре развита памет. Стимулирането на фантазията и въображението им чрез приказки и илюстрации е от съществено значение за тяхното творчество и развитие. Изграждането и прилагането на иновативен модел за интерактивно пресъздаване на художествен текст, както и създаването на илюстрации, помагат за развитие на речта, фантазията и креативността на децата.
Ключови думи: детска градна, игра, фантазия, илюстрация
Keywords: game, fantasy, illustration
Увод
Детето от 6-7 годишна възраст се проявява като активен слушател и говорител както сред връстниците си, така и сред възрастните. Този етап е от решаващо значение за развитието на изразителната функция на речта, като се включва в предаването на чувства, състояния и настроения. Чрез разказването и слушането на приказки, децата се запознават с емоционалната страна на речта.
Под влиянието на емоционалното възприемане на приказките, малките деца намират мотивация и желание да споделят своите впечатления. Ролята на педагога е от съществено значение в този процес, тъй като той може да използва активния интерес на детето към приказките и да ги представи по различни начини – чрез разказване, четене на книжки с илюстрации или куклен театър. Така представените приказки могат да бъдат разбрани и възприети по различен начин от различните деца.
Развитие на децата в предучилищна възраст чрез игра, фантазия и илюстрации
Децата в ПГ6 се отличават не само със своята възрастова специфика, но и с изявена емоционалност и възприемчивост. Те разпределят вниманието си и вършат две неща заедно, макар и за кратко. Съставят разказ по серия от картинки, притежават богат репертоар от житейски понятия. Детайлно познават своето всекидневие, увличат се по анимационни филми и обичат книжки с много илюстрации. Децата сравняват понятия /намират общото и разликата между тях/ и от няколко понятия изгражда ново, по-обобщено. Имат добре развити междуличностни отношения. Сравняват и анализират обекти и ситуации. Проявяват интерес към гатанките, които пък сами по себе си представляват спонтанни илюстрации за откриване на аналогия между различни обекти, създадени от възрастните за деца от предучилищна възраст.
В процеса на играта с връстниците децата показват различни конкретни психични образи, съответстващи на поведението, извършвано от възрастни хора: стремеж към сътрудничество и към лидерско място в детската група, Имат готовност, мотивация и желание за активно и пълноценно участие в учебната дейност.
Децата имат развита сензорика за естетическите ценности в природата и обществото. Те владеят на елементарно ниво такива логически операции като сравнение, обобщение, класификация, систематизация. Изследваните деца имат развита образна, словесно-логическа и оперативна, необходима за мисленето памет. Възпроизвеждат стихотворение, задача, дейност и други. Успяват да вземат решения и да намират изход от проблемни ситуации.
Изграждането и прилагането на иновативен модел за интерактивно пресъздаване на художествен текст в условията на възпитателната среда в детската градина води на първо място до създаването и затвърждаването на емоционална свързаност с приказката, възприемана като източник на игри, забавление, познание и естетическо въздействие.
Главен акцент, върху който фокусираме вниманието е, че създаването и затвърждаването на интереса към приказката в детска възраст е пряко свързано с развитието и използването на фантазията на децата, която е важен индикатор за развиване на иновативно мислене и креативност в детска възраст.
Поставянето на детската градина като ключов фактор за развитието на фантазията и въображението в процеса на запознаването на детето с приказките има своето основание в (1) съдържанието на учебните програми, (2) обективната необходимост детското въображение да търси източник на вдъхновение и (3) важния субективен момента на педагогическия процес воден от детските педагози. В учебното съдържание на няколко направления (БЕЛ, изобразително изкуство, конструиране и технологии и математика) са предвидени редица възможности за развитието на фантазията на детето чрез използването на игрови подходи, интерактивни сюжетни драматизации, преразкази, рисуване, пресъздаване на литературни герои и т.н.
Богатството на детското въображение в периода от 6 – 7-годишна възраст намира своите естествени стимули в средата на детската градина. Именно в процеса на възприемане на нова информация по време на обучение и при усвояването на основни ценности в детската градина, детето разбира/схваща значението и мястото на приказката за стимулиране на неговото въображение и фантазия и развитие на речта.
Детските педагози имат сравнително ограничен набор от инструменти да представят предвиденото в учебния план чрез педагогически ситуации, свързани със съдържанието и същността на приказката. Сблъсъка на педагога с липсата на интерес още повече намалява неговата творческа и креативна енергия да се справи със задачата да стимулира въображението и фантазията на децата чрез утвърдените подходи. Необходимостта от бърза промяна на гледната точка по време на процеса на обучение в детската градина изправя детските учители пред предизвикателството да се самоусъвършенстват и да научават нови подходи и методи за увличане на детското внимание и за увеличаване на интереса на децата към предвиденото учебно съдържание.
За да се активизира речта на детето, тя трябва да бъде стимулирана и подклаждана с определени средства, а какво по-точно и многообразно средство има от приказката като художествен текст в предучилищната възраст. Постоянното общуване с нея допринася за формиране на своеобразен афинитет към нейното звучене. Чрез нея детето има ярък и мощен пример, който провокира към речева изява. По този начин приказката става мощен стимул за развитие на речевата активност и изява на детето, а това е в тясна връзка с творческия усет и стимул за претворяване на художествената творба с помощта на обогатената реч.
Словесното творчество съдейства за развитието на детската реч във всички насоки. Речникът се обогатява и развива с нови думи, придобива се граматически усет към строежа на езика. Децата започват да пресъздават благозвучието и багрите на нашия език.
Детските книги грабват вниманието на децата и със своята визия. Илюстрациите в тях са свързани с текста, но голяма част от децата от предучилищна възраст все още не могат да четат самостоятелно. Именно този аспект, както и нагледно-образният тип мислене в тази фаза на детското развитие, са една от причините децата да запомнят картинките към историите, прочетени от техен близък, чрез които се ”запечатват“ цветовете, образите, детайлите и обстановката, пресъздадени в съответното литературно произведение. Илюстрацията е съществена част от една книга, особено когато се отнася за деца. Илюстрацията в детската книга представя визуално пред детето знанията за света, културата и по неповторим начин достига до неговия свят. Децата създават и свои илюстрации на любими приказки, които помагат за стимулиране и регулиране на социални и познавателни умения, свързани с поведение и речево общуване при изпълнение на изобразителни дейности.
За създаването на илюстрация в учебния процес първо се осигурява подходящо литературно произведение. Драган Лозенски определя показателите, по които се извършва подборът:
– Четивото трябва да бъде преди всичко интересно;
– Да е с безспорни литературни качества;
– Темата трябва да бъде актуална и с възпитаващи елементи;
– Да се подбират четива, в които има ясни образи с конкретни движения и действия, с точно описание на терена, пространството и природата;
– Четивото трябва да е късо, за да има време да се прочете веднъж или два пъти, ако е необходимо да се разтълкува съдържанието му;
– Литературното произведение да има два-три поддаващи се на илюстриране момента и сцени и по възможност с по-малко фигури;
Ходът на работа по създаване на илюстрация по литературно произведение, примерно може да бъде следният: в уводната част на ситуацията, педагогът въвежда децата в света на приказките. Разяснява, че илюстрацията е неделима част от книгите. Освен информацията, посланието на илюстрацията, трябва да се подчертае вълнението и насладата, които получаваме от тези приказки. Следващият етап обхваща запознаването с приказката, по която децата ще създават своите илюстрации. Необходимо е съдържанието да се представи емоционално. Определят се чрез беседа, подходящите моменти за илюстриране. Герои, характерни белези, обстановка, като се дават насоки за избора на материалите. В хода на самостоятелната работа се поощряват оригиналните идеи. В заключителната част обсъждането се провежда на базата на постигнатия синтез между приказката и детските илюстрации.
Същността на предложената от М. Балабанова методика се заключава в запознаването на децата с характерните за художествената литература способи за изграждане на образи и тяхната презентация в преразказна форма. Чрез разнообразни творчески задачи у децата се формират умения за използване на различни изразни средства за предаване на наблюдаваното, преживяното в художествено-образна форма (разкази по наблюдение, разкази по преживяно). Авторката препоръчва да се използват и разнообразни похвати, насочени към формиране на умения за обособяване на характерните черти и особености на обекта, както и природните промени („описателни“ разкази, разкази по наблюдение), да се различават човешките чувства и настроения (упражнения и игри). Съществен момент е формирането на практически умения за изграждане структурата на свързания текст чрез преразкази и разкази по дадено начало или край от добре познати на децата литературни произведения, а също и чрез разкази по серия от картини или от пиктограми.
Основно средство за повишаване на общата речева активност на децата в тази възраст си остава играта. Играта, чрез която те изразяват собствените си мисли, желания и намерения с другите, а в същото време учат повече за околния свят, защото разбират по-добре постъпващата към тях информация.
Заключение
Като резултати или ползи за децата от приложението на иновативния модел ще могат да се констатират освен развитие на речта: създаване на позитивни нагласи и навици за общуване с приказки, по-развита фантазия, логично и креативно мислене и постигане на образователните цели по атрактивен начин.
Литература
Вутова, В. Взаимодействие на децата от предучилищна възраст с книгата и другите източници на информация, Доклади на Научно -практическа конференция „Предизвикателствата на съвремието и качеството на образование“ , Шумен, 26-28 септември 2019г. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.
Даскалова, Ф. Методика за развитие на речта и овладяване на българския език в детската градина. Пловдив, изд. „Макос“, 2012.
e-mail: sevdiye12topal@abv.bg