ПЕДАГОГИЧЕСКИ СТРАТЕГИИ
които имат за предмет развитието на способността за планиране
Семра Ибрям – старши учител в ГЦОУД, СУ „Васил Левски“, гр. Дулово
Резюме: Докато в ранното детство поставянето на съзнателни цели е трудно за детето, тъй като неговите цели са предимно импулсивни, спонтанни, то в следващия период под влияние на овладяване на различните видове дейности, то постепенно започва да подчинява своите действия на указанията на възрастните, а по-късно и самостоятелно да прави избор на действията, които са нужни за постигане на целта. В последствие детето започва да си поставя цели, които са по-отдалечени във времето и изискват повече усилия от него. То е в състояние да организира поведението си и да постигне непривлекателни цели, поставени от възрастния. През този период детето се учи да планира действията си, като за тази способност, особено допринася участието в различни дейности – конструктивна, изобразителна, игрова и др., които изискват от него да създава предварителен замисъл.
В педагогическите стратегии, които в по-малка или в по-голяма степен имат за предмет развитието на способността за планиране, се открояват две доминиращи тенденции. При първата, планирането се разглежда като средство за организация за придобиване на знания от обучаваните. При стратегиите от тази тенденция се поставя акцент върху регулиращата функция на планирането. При втората, основна е целта за развитие на когнитивната страна на процеса на планиране. Може да се каже, че едно такова деление в известна степен е условно, защото, когато се прилага планиране като организация, то неминуемо настъпват изменения в когнитивната сфера, и в същото време, когато се развива планирането като интелектуална способност, то саморегулацията на действието се усъвършенства. Въпреки това се наблюдава различна степен на осъзнаване от авторите на тези стратегии. Затова бихме го нарекли индиректно влияние, защото то не е изведено специално във водещи педагогически цели на стратегиите.
Един сравнително разгърнат модел на обучение в планиране, принадлежащ към първата тенденция, срещаме в педагогическата система на Селестен Френе.
Като един от радетелите на движението за ново училище, С. Френе проповядва идея за ориентация на преподаването върху обучаващия се, върху детето. Чрез своята педагогическа система той се стреми да създаде реални условия за съзнателно и активно участие на детето в процеса на възпитанието или, както той казва, ,,така училището ще осъществи своето истинско предназначение – да помага на детето да строи своята личност посредством съзидателна дейност“. Тази ,,съзидателна дейност“ и от самия Френе, и от неговите последователи, се разбира като непосредствено включване в съдържанието на учебно-възпитателна работа на проблеми от реалния живот на детето. Това могат да бъдат битови дейности (отглеждане на животни, работа в опитно поле, поддържане на чистота в детското заведение и т.н.), а също така и ситуации, които възникват в живота на групата и на отделното дете (получено писмо от деца в детско заведение, което също работи по системата на Френе, екологични проблеми с актуално значение и др.). Обучението на децата, посредством разрешаването на тези проблеми, става чрез планиране на индивидуална или групова дейност. Бихме могли да кажем, че планирането предизвиква съзнателността в процеса на познавателното и личностно развитие на детето.
Този подход при организацията на педагогическото взаимодействие стимулира рационалността и отговорността още в началния етап на развитие на младата личност. Френе посочва, че това е хуманна рационализация, която способства социализацията на детето. Учейки се да поема отговорности и да се отчита за тяхното изпълнение, детето чувства уважението на възрастния, опознава своите възможности и разбира необходимостта от придобиване на нови знания, които му помагат в неговото индивидуално протичащо битие.
Ръководно положение в организацията на детското планиране за учителите от разглежданата система представлява стремежът към съответствие на плановете с интересите на децата. Планират се участия в дейности, които са привлекателни за отделното дете, които биха му позволили да разкрие своите възможности и да постигне добри резултати. Ролята на педагога при планирането се изразява в индиректно участие, без непосредствено управление на дейностите. Това изисква той да познава добре, както възможностите, така и интересите на детето, за да може, заедно с него, да създава плановете за работа.
Най-важно значение за възпитанието на детето С. Френе отделя на индивидуалните планове. Чрез тях децата се учат на дисциплина, на правилно разпределение на времето и на целенасоченост в действията. Демократичният характер на тази организация на работата се изразява в избора на детето и в избягване на възможността по-активните деца да бъдат претоварени с допълнителни задачи, които невинаги съвпадат с индивидуалните им желания. Най-често такава е практиката в традиционното образование. Педагозите, които работят по системата на С. Френе, предоставят на детето избора на дейности и на средствата за участие в тях. Детето само определя темпа на работа, времето и мястото за решаване на стоящата пред него задача. Така се постига решаването на един важен педагогически проблем при възпитанието на децата от училищна възраст, който се дължи на особеностите на волевото поведение, свързан с умението да се игнорира въздействието на случайности и отвличащи от дейността фактори и да се довърши работата докрай. Това характерно свойство на детската волева регулация се наблюдава най-често в продуктивните дейности. В системата на С. Френе се прилага едно ефективно решение на осъзнаване от детето на значението, което има постигането на резултата и дейността. Отговорността пред другите деца, пред педагога, ежедневното обсъждане на извършената работа разкриват пред детето смисъла на целта. Действията са индивидуални, но те имат и социална отнесеност, доколкото се коментират пред другите. И обстоятелството, че планът се съставя съобразно желанието на детето, превръща процеса на обсъждане в още една възможност за реализация на собствените способности чрез положителната подкрепа на социалното обкръжение. Така детето се намира в емоционален комфорт, защото дейността носи в себе си и нов тип привлекателност – тя е не само индивидуално значима, но става и социално значима.
Изборът на планирането, като средство за организация на индивидуалната работа на детето, носи за С. Френе и друг смисъл – обучението в самоконтрол. Овладявайки своето поведение и пренебрегвайки някои желания, детето развива трудолюбието си. То може да определя самостоятелно корективите при анализа на собствените си действия, да ги трансформира в съответствие с главната цел и с нововъзникналите проблеми. Така то се подготвя за учебната дейност и за самооценяването си в нея, а това за посочената педагогическа система е много важно, тъй като в нея в началните класове се предвижда самооценяване чрез фишове (карти). Планирането в разгледаната система се формира най-вече като регулативен механизъм. Малко значение се отделя на развитието му като когнитивна способност.
Подобно е отношението към планирането и в друга педагогическа система, много популярна в началото на века и известна под името ,,Метод на проектите“. Централно място в него заемат индивидуалното или групово планиране на дейността от детето или ученика. Ето защо, централно място в неговата система заема решаването на проблеми, чрез което се постига по-активно участие на обучаващия се в процеса на собственото му развитие.
Разработването на един проект преминава през четири последователни етапа: избиране на цел, планиране, реализация и оценка. Килпатрик разграничава планирането на проектирането, като приема проектирането за по-широко понятие. Планирането се явява съставен елемент в структурата на проектирането, като чрез него се прогнозира и организира дейността по реализацията на целта.
Един проект може да бъде изпълнен за различно време – от няколко часа до една цяла година. Той също така може да приема разнообразни форми: изследване върху реален терен на социален проблем, икономическа дейност, решаване на проблем от живота, като например: организация на едно пътуване, конструиране на играчка, изработване на филм, проектиране на интериор, организиране на концерт и т.н. Винаги реализирането на един проект се оценява според детския интерес и възможности.
Детските планове се отнасят за работата в различните центрове (занималнята е организирана по идеята на Ж. Пиаже за клас-ателиета). По време на планирането детето отговаря на въпросите на учителя за това, какво мисли да прави и разказва, и рисува своя замисъл по следните пунктове:
- Областта, в която то ще изготви своя план.
- Вид и количество на материалите, които ще му са необходими за работа.
- Ред на действията в плана.
- Необходимо време за съставяне на плана.
Формата, чрез която се отразяват детските намерения, зависи от степента на развитие на знаково-символичната дейност на детето. Съобразявайки се с това, учителят първоначално записва ,,диктовката“ на децата и постепенно ги научава да отбелязват най-напред със знаци (най-често иконически), а след това с думи етапите в работата си.
Освен за регулацията на поведението този метод има значение и за развитието на писмената реч. Отделят се различни стадии в научаването. На първия стадий, който в разглежданата програма се назовава ,,устен“, учителят записва плана на детето във вид на наименование на етапа на работата чрез дума или чрез рисунка. През втория стадий се записват сентенции, разсъждения. През третия стадий на обучението детето изпълнява това, което учителят определя за важно относно изпълнението на задачата, отново записано чрез думи. Когато детето се научи да записва някои думи или елементарни изречения от ляво на дясно, то ги записва върху отредените върху стената листове за рисуване. По този начин, чрез отделните листове, детето разбира диференцираността на етапите в цялостното протичане на действието. На четвъртия стадий детето самостоятелно записва плана. Така то е напълно независимо в организацията на мисленето си върху проблема. Ако задачата е отглеждане на растение, то етапите могат да имат вида:
|
|
|
||||||
|
||||||||
След планирането и изпълнението следват представяне и оценка, в които се сравняват намеренията с постигнатото.
В представения модел по нетрадиционен начин са интерпретирани идеите на Ж. Пиаже за когнитивното развитие. Чрез организацията се стимулира осъзнаването на действието като част от цялостно протичащ процес. Развива се и символичната функция посредством постепенно осмисляне на комуникативната и рецептивната функция на знака. Много положителна страна на програмата е самостоятелността, която се предоставя на детето при създаване на плана.
С най-голяма популярност се използват стратегиите за развитие на планирането като когнитивна способност в Института за творческо решаване на проблеми , създаден от А. Озбърн в САЩ и опитът натрупан в училищата, които работят по системата на В. В. Давидов в Русия, ето защо ще се спрем по-подробно на тях.
Като когнитивно умение, в плана на общото умствено развитие на децата от 6 до 10 години, обучението в планиране се практикува в тези училища, като настоящият момент, по данни на Министерството на образованието на Русия, по тази програма работят над 3000 училища в цялата страна. Издадени са учебници под авторството на А. Зак, в които е отделен раздел за развитие на планирането като когнитивно действие за всеки клас от началното училище. Това са учебниците ,,Методы развития интеллектуальных способностей у детей“. В тези учебници, както и в книгата си ,,Путешествия насекомых: Игра на планирование деятельности для детей 6-10 лет“, авторът е включил упражнения за развитие на планирането.
Проблемите в тези методи, чиито решаване се планира, могат да бъдат твърде разнообразни – за по-добро устройство на живота в учебно-възпитателното заведение, познавателни задачи и др.
Литература:
Давыдов, В. В., Зак, А. З. Уровень планирования в условии рефлексии. В. кн. Проблемы рефлексии. Новосибирск, 1987
Пиаже, Ж. Психология интеллекта. Логика и психология. М., 1993.
Френе, С. Избранные педагогические сочинения. М., ,,Прогресс“, 1990.