„Активно взаимодействие между детската градина и семейството за осигуряване на емоционален и психологически комфорт на детето и създаване на оптимални условия за развитие на индивидуалния му личностен потенциал”
Севдалина Соколова Ясенова – Ст. учител ДГ ”Родопчанче“ гр. Смолян
Резюме: Комуникацията и съвместните дейности между педагога и родителя следва да бъдат ориентирани по посока на професионалния опит на родителя. Това е един от пътищата за стимулиране на родителската инициативност и готовност за активни действия в живота на децата от групата. Създаването на подкрепяща образователна среда и емоционален комфорт благоприятстват развитието на познавателните сили на детето и социален диалог с връстници и възрастни. Подкрепят се детската решителност, самостоятелност, инициативност, любознателност и др.
Ключови думи: образователна среда, приобщаващо образование, дете – родител- учител ,емоционален комфорт, равен шанс за всяко дете
Въведение
Основната цел на предучилищното образование в България е създаването на възможност всяко дете да развива максимално своите потребности и да се подготвя за училищно обучение чрез въвеждането му в предметна и материална среда, ориентирането му в общочовешките ценности и формиране на определени умения и навици за адаптиране към новата среда и към учението. Наред с това детската градина си поставя за цел да съхранява и насърчава детската индивидуалност(НарДГр).
През последните години обхватът на предучилищното образование у нас непрекъснато нараства, но въпреки това все още е относително нисък в сравнение със страните от ЕС, където през последното десетилетие една от целите на предучилищното образование е подготовката на децата за училище и осигуряване на равен старт за учене на всички деца. Тази цел поставя пред почти всички европейски страни задачата да разширят материалната си база и да осигурят 100% обхват на децата поне през последната година поради постъпването им в първи клас. Редица страни по света промениха своите законодателства за да утвърдят и приложат концепцията за приобщаващото образование. Това наложи преструктуриране на образователните политики, практики и култури за да бъде даден адекватен отговор на многобразните потребности при децата. В България също бяха приети множество важни за образованието документи, които се оказаха основополагащи за стартирането на приобщаващото образование. В новият Закон за предучилищно и училищно образование в Чл.3,ал.2 е ясно заявено че: ”Образованието е национален приоритет и се реализира в съответствие със следните принципи:
1.Ориентираност към интереса и към мотивацията на детето и към възрастовите и социалните промени в живота му, както и към способностите му да прилага усвоените компетентности на практика.
2.Равен достъп до качествено образование и приобщаване на всяко дете. За реализиране на успешно приобщаващо образование е важно да бъдат налице важни условия, свързани с:
1.Споделяне на общи принципи и приобщаващи ценности.
2.Създаване на общности, основани на доверие и сътрудничество.
3.Проектиране, създаване и поддържане на адекватна, защитена, подкрепяща културно-образователна среда, която не само да осигури емоционален уют на децата, но и да подкрепя и стимулира тяхното развитие.
4.Предоставяне на компетентна, комплексна и координираща грижа за децата от педагози – приобщаващи учители и други специалисти, рехабилитатори, терапевти и др.
5.Целенасочено сътрудничество с родителите, семействата, институциите, различните организации, имащи отношение към образованието и обучението на децата в общността.
Изложение
Приобщаващите образователни институции са места, на които сътрудничеството е добре развито, управлението в лицето на директора е стабилно, а педагогическия и непедагогически състав работят в екип на основата на доверие, взаимно уважение и зачитане на различни мнения. Всички трябва да имат обща визия за бъдещето развитие и да работят заедно в тази посока, разширявайки общностите от хора, които имат отношение към реализирането на приобщаващи ценности и култури. Оптималната, приобщаваща културно-образователна среда в детската градина трябва да бъде източник за психично развитие на всички деца, да е архитектурно достъпна, наситена със специално оборудване, дидактични материали и помощно-технически средства за да отговаря на детските потребности, да разширява начините за познание на света и да води до развитието на детската личност.
1.За да бъде успешна интеграцията, детето със СОП трябва да се адаптира към средата, а средата да е адаптирана към неговите нужди;
2.За да бъдат мотивирани учителите за работа с деца със СОП, те трябва да бъдат информирани;
3.Друг важен фактор за успешната интеграция на дете със СОП е успешната му социализация;
4.Съдействието от страна на родителите е най-важната предпоставка за успешното развитие на всички деца.
Образователните форми, в които семейството и детската градина си партнират са празниците. Видовото им разнообразие в детска възраст позволява подрастващите да се ориентират в научни факти, традиции и обичаи, които в същото време са носители на положителни емоции. Нравствените послания във всеки празник обединяват деца, родители и педагози да преживеят моменти, изпълнени от доброта, мъдрост, гордост и щастие. В подготовката и провеждането на всяка празнична ситуация в детската градина родителите отговорно взаимодействат с педагозите. Празниците като форма, в съдържанието на която се интегрират представи от различни научни области, позволяват детето съвместно с другите да преживее чувства на удовлетворение от постигане на обща радост и успехи.
Важна роля за възпитанието на вниманието има самоподготовката както и семейството, където детето извършва значителна част от самостоятелната си работа. Почти всички изложени вече условия и изисквания важат и за работата на детето при тези условия. Доброто взаимодействие между родител и учител тук е водещо за постигане на положителни и трайни резултати. Необходимо е доверие между двете страни, уважение, зачитане на ценностите и желание за сътрудничество. За постигане на това активна е позицията на учителя. Той основавайки се на професионалния си опит и педагогическо умение трябва да направи необходимото за да мотивира родителя за целенасочена работа вкъщи не само в образователната, но и в битовата сфера.
Пространствата в детската градина е необходимо да се организират с цел да се даде възможност още от малко детето да овладява необходимите му познавателни умения и тези за общуване с предпочитаните от него възрастни и връстници. Те като образователна среда ще трябва да провокират детето да изразява себе си, в игровия и образователен процес.
Нужно е също да се проведе проучване на учителите за установяване на информираността им за приобщаващото образование на децата със специални нужди.
Да се установи дали учебните програми са подходящи за децата с умствена изостаналост или е необходим индивидуален подход при тяхното обучение
Трябва да се анализира степента на толерантност от страна на субектите в общата образователна среда и да се установи дали децата със специфични потребности се чувстват добре в ДГ.
Нужно е да има и положително взаимодействие между ръководството и педагозите, които работят с децата .
Хипотезата на изследването произтича от целта, а именно, че: Образователната среда осигурява добри условия за включване на всички деца в образователния процес и е организирана по начин, развиващ максимално потенциалните възможности на децата. Качественото приобщаващо образование зависи от екипната работа на детския учител, специалния педагог и родителите. Толерантността изисква приемане на различията между хората. Педагогът е този, който предлага модел на толерантност в процеса на общуване. Научно обосновано е проявената педагогическа толерантност да възпитава самоувереност у родителя, особено на прага на възпитателните предизвикателства, характерни за съвременния социум.
Но динамиката на обществено-икономическия живот в страната ни изискват и динамична промяна на учебната среда. Първо, според мен, трябва да се олекоти учебното съдържание, за да се осмисли от детето. Трудното осмисляне на текста предизвиква агресивно поведение сред децата. Неуспехът ги обезсърчава и те трупат негативна емоция. Второ, трябва да се засили диференциацията в подхода към всяко дете и съобразно умствените възможности да се прилагат специфични методи на преподаване. Трето, изнасяне на образователното съдържание извън групата и класната стая. Гонейки някакви абстрактни цели, ние се откъсваме от реалността, от достиженията около нас. От изключително значение е подрастващите да виждат добрия пример близко до себе си. Четвърто, образователната среда ще се подобри с иновативни практики – включване на електронни продукти за развитие на речта, упражнения и игри за стимулиране на положителни емоции, изнасяне на ситуациите извън групата и пр.
Голяма част от родителите на деца със специални нужди са доволни от условията на интеграция в ДГ. Всички родители са на мнение, че приобщаващото образование трябва да получи по – голяма подкрепа от страна на властите и на самото общество. Учителите смятат, че работата в тези групи се нуждае от незначителни промени, свързани с методиката на преподаване, необходимо е учебното съдържание да бъде свързано с повече нагледност, практическо приложение на знанията и уменията, по – точни обяснения и по – обширни обсъждания. Когато на детето е поднесена информация чрез различни интерактивни и терапевтични, нагледни стратегии детето възприема много по-добре информацията, която му е зададена. Чрез драматерапия, арттерапия, физически упражнения и игри и детето много по-добре се чувства и по този начин качеството на приобщаващото образование би се повишило. Днес учители, родители и други специалисти са на мнение, че тези деца със специални нужди , които се обучават в интегрирана група, показват видим напредък в своето развитие свързан с усвояването на знания и много социални умения, които им дават възможност да бъдат повече самостоятелни, инициативни и отговорни.
Заключение
Организацията на материалната среда в помещенията в детската градина и пространствата у дома на детето са важно условие за образователния му просперитет с традиционни и иновационни средства. Към тях детето проявява избирателно отношение в зависимост от духовните си потребности от познание и общуване. Следователно, когато говорим за подобряване на образователната среда, трябва да имаме предвид и новата роля на детето, както и неговата отговорност. Обобщаващата дума е съпреживяване. Така както се организират кастинги за нови сериали, в които всеки може да участва, така и учебният процес трябва да придобие лекотата на доброволността.
Не можем да поставим акцент и върху прякото влияние на педагозите и родителите в изграждането на субект-субектно общуване с детето. Целта на всички е една, а именно създаване на познавателен, емоционален и социален комфорт за детето по пътя на личностното му израстване в обществото.
ЛИТЕРАТУРА:
1.Закон училищното и предучилищно образование.
2.Игнелзи, С., Учебна среда и обучение на деца със специални педагогически потребности. Фондация „Стъпка по стъпка”. София, 2001. 3.Обучение на детски учители за работа в групите за задължителна предучилищна подготовка, Наръчник за детски учители,София,2013
4.Сборник Водим бъдещето за ръка от корените към върха, Седма национална конференция по предучилищно образование,МОН,Плевен,2014
5.Янкова, Ж., Интегрирано обучение на децата със СОП, сп. Предучилищно възпитание, бр.7/2005г.
RESOURCES:
- Law for school and preschool education.
- Ignelsy, S., Learning background and training of children with special pedagogical needs. Foundation “Step by step”. Sofia, 2001.
- Training to preschool teachers for work in groups for mandatory preschool preparation, Preschool teachers’ manual, Sofia, 2013.
- Collection “We are leading the future by hand from roots to top”, the seventh national conference under preschool education, MES(Ministry of Education and Science), Pleven,2014.
5.Yankova, Zh., Integrated education of children with special pedagogical needs, magazine – “Preschool education”, circulation 7/2005
Севдалина Ясенова Ст. учител, ДГ ”Родопчанче”, гр. Смолян
e-mail: sevda.yasenova@abv.bg
„The role of the preschool and the family to create an appropriate supportive educational background for each child”
SUMMARY: The communication and cooperative activities between the pedagogue and the parent should be orientated towards the parent’s professional position. This is one of the ways to stimulate parental initiative and readiness for active actions in the life of the children in the group. The creation of a supportive educational background and emotional comfort favour the development of the child’s cognitive powers and social dialogue with coevals and adults. Children’s determination, autonomy, initiative, curiosity and others are supported.
KEY WORDS: educational background, inclusive education, child-parent-teacher, emotional comfort, equal chance for each child.
Sevdalina Sokolova Yasenova
Senior teacher in KG “Rodopchanche” Smolyan town.
e-mail: sevda.yasenova@abv.bg