Интерактивно обучение
Резюме:
Интерактивно обучение (от англ. interation – взаимодействие), обучение, основаващо се на взаимодействието на учениците с учебната среда, която служи като област, в която се усвоява опита. Ученикът е пълноправен участник в учебния процес и неговия опит служи за основен източник на учебно знание. Интерактивните методи на обучение включват множество цели под един покрив. В тях е заложен един основен принцип: без практическо приложение, учениците често не успяват да разберат напълно учебния материал.
Ефективността на обучението зависи от редица фактори, един от които е ангажираността на ученика в свързани с обучението дейности.
Още от времето на Ян Амос Коменски, проблемът за методите на обучение в педагогическата наука е обект на много дискусии. Той е бил и продължава да бъде предизвикателство за редица философи, и педагози.
Съществува определен интерес от страна на специалистите и това се обяснява със следните причини: методите на обучение са от най- динамичните, най-променливите компоненти на обучението, върху които влияят множество външни фактори и условия включително и непрекъснатите реформи в обучението като цяло; методите на обучение са основен дидактически конструкт и определенията за тяхната същност се обуславят съобразно различните подходи и признаци, на които акцентират отделните научни изследователи. Класифицирането на методите в обучението е въпрос, който съществува отдавна и все още не е решен окончателно, въпреки многобройните опити на изследователите– специалисти. Като методическа и дидактическа категория, методът на обучение има богато съдържание, тъй като характеризира сложната природа на феномена “обучение”.
Интеракцията е понятие със сложна природа и представлява обект на изследване от много науки, сред които са социологията, социалната и педагогическата психология, педагогиката и т.н.
Според Емилия Василева интеракцията е конструктивно взаимодействие, което се свързва със: стимулиране на вътрешната мотивация; активизиране на познавателните процеси (мислене, наблюдение, памет …..); създаване на емоционална нагласа; установяване на активна позиция на ученика; удовлетворяване на потребностите от общуване, самоизява, нови впечатления; развитие на общо учебните умения и навици – интелектуални, организационни; укрепване на рефлексивното поведение; разгръщане на интелектуалния потенциал и чувството за самоценност.
Управлението на взаимодействието може да бъде отгоре надолу – от учител към ученици, отдолу нагоре – от ученици към учител и балансирано.
Интерактивността „се отнася до взаимодействието между обучаващ и обучаван, както и между самите учащи или в по -широк смисъл – между членовете на една учебна (работна) група. Тя предполага наличието на интерактивни умения – термин, използван за характеристика на умения, отнасящи се до личната ефективност, взаимоотношенията човек – човек, човек – група.” (Гюрова, 2006, с.40).
Чрез интерактивните методи на обучение се постига: – Ангажиране – Учителите често чувстват, че някои от учениците им „са някъде другаде”. Интерактивните методи позволяват всеки да се включи в учебните дейности – Развитие на интерес и мотивация– Признато е, че значим образователен опит се усвоява чрез игра и използване на занимателни елементи в обучението. Интерактивните методи, с разнообразния ресурс, който активизират, съдействат за разнообразяване на учебната дейност. – Развитие на умение за съвместна дейност – Сътрудничеството е в основата на човешкия напредък. Способността за ефективна комуникация, която се изгражда чрез интерактивните методи, е основно умение във всички сфери на живота. – Развитие на положителни отношения между учениците и преподавателя – Съществуват изследвания, че при учащите мотивацията за академични постижения е в тясна връзка с взаимоотношенията с преподавателя. Позитивните взаимоотношения, които се установяват посредством интерактивните методи, укрепват вярата в собствените сили и стимулират желанието за успех.
Интерактивната образователна среда включва не само наличие на взаимодействие ученик – учител – ученици, но изисква и промяна на предметната среда и организацията на учебното пространство. Според редица автори фронтално оформените „кутийкообразни” класни стаи не позволяват динамика в дейността както на учениците, така и на учителя. Те се обявяват за „отваряне” на учебните пространства, което позволява мобилност и вариативност на пространството в класната стая. Учебните маси в съвременната класна стая са подвижни и позволяват подреждане в различни конфигурации – в кръг, по групи, за индивидуална работа и т.н. В пространството на класната стая се обособяват места за излагане на постери и други продукти от дейността на учениците, може да се оформят информационни и природни кътове. Учениците участват при оформянето на своята учебна среда, тя е „приятелски настроена към детето” и отговаря на неговите потребности. В заключение, интерактивните методи подпомагат преодоляването на механичното и репродуктивно възпроизвеждане; повишават съзнателността в учебния процес и позволяват на ученика да осъзнае ролята на знанието в своя живот. Чрез системното им приложение се повишава значението на взаимодействието в процеса на обучение – както между връстниците, така и с възрастните, засилват се социалните аспекти на ученето. Те намират все по-широко приложение в хода на модернизацията и приобщаването на училището към съвременните образователни стандарти. Чрез тях се създават условия за активно учене, учениците самостоятелно откриват и трансформират информация, споделят, обсъждат, учат другите и това е най-добрият начин за изграждане на собственото познание.
Ролевите игри- Изпълнението на роли насочва вниманието на учениците към нови идеи и чувства, очаквания и отношения. Ролевите игри „са чудесен начин учениците да изразят в малка група собственото си отношение към даден проблем с учебна цел…методът е подходящ за формиране на умения за адекватно реагиране в определена ситуация“ (Гюрова, 2006, с.63). Ролевата игра изисква от някого да бъде “някой друг” във въображаема ситуация. Методът е подходящ за формиране на умения за адекватно реагиране в определена ситуация или за “почувстване “ на поведението на други хора/герои. Всяка ролева игра има следните елементи: ролева ситуация, място на действието и действащи лица (реални и въображаеми), които влизат в определни роли. Познати са три вида ролеви игри: симулационни, ситуационни , драматизации.
- Симулационни ролеви игри – Действието се развива по въображаем (симулиран) сюжет или възпроизвежда реална ситуация, отличаваща се с повишена степен на опасност за здравето и живота или използване на скъпо струващи технически средства и съоръжения. Целта е да се възпроизведат характеристики на възможна ситуация, която изисква адекватно поведение. Чрез тях се усвояват знания, но акцентът е върху формиране на умения, изграждане на характера и усвояване на ценности. Най -често симулационните игри се позлват при подготовка на пилоти, шофьори, космонавти и др. В учебния процес те улесняват работата на учителя за постигане на определени учебни цели: сработване на класа, формиране на умения за работа в екип, за решаване на проблеми, за развиване на въображението и пр.
- Ситуационни (проиграване на ситуации ) – Дават възможност на учениците да използват някои аспекти от реалния живот в образователна среда. Проиграва се решението на реална ситуация, която провокира напрежение и конфликт. Ролята на учителя е да засилва и подчертава моментите, които се налагат от опита в ситуацията и играта.
- Драматизации – Възпроизвежда се определен сценарий под формата на монолог, диалог, пантомима. Драматизация по конкретен текст или по определен сценарий, измислен от участниците. Учениците се превъплъщават в образите на героите и мислят и действат като тях. На базата на емоционално включване се преживяват реални проблеми. Прави се коментар накрая. Методически стъпки: обмисляне сценария на ролевата игра; предварителна подготовка от учителя на инструкция за участниците по всяка роля; подгоновка на необходимите материали; уточняване правилата на играта; организация на пространството; поставяне на задачата; разпределяне на ролите; реализация на играта; обобщение. Най -често срещани методически грешки: липса на инструкции по ролите; смесване на реална с игрова ситуация по време на игра; нерегламентиране на време за провеждане на играта; прекъсване на играта с неподходящи коментари или забележки; предубеждения и предразсъдъци; непълен коментар в края на играта.
Интерактивни методи и техники – видове ;
- Дискусията е метод на обучение чрез разрешаване на спорни въпроси, уточняване на противоречията, изграждане на теза и антитеза. Обобщаване и систематизиране на резултатите. При дискусията съществува размяна на информация, изясняване на алтернативите, оценяването им и ясно и точно очертаване границите на дискусията. При нея се изисква общо разбиране на смисъла на използваните основни понятия по темата. „Дискусията е учене чрез общуване, което се строи върху задаването на въпроси и изказване на становища. Всеки участник е източник на информация. По тази причина взаимното изслушване е едно от основните правила.” (Костова, 1999, с.115).
- Чрез работата по проектите децата усвояват вземането на групови решения, решаването на конфликти, търсенето и намирането на компромиси, воденето на обсъждания, играенето на различни социални роли и извършването на оценка на груповата работа. Работата по проекти има няколко етапа, които са свързани с избор на темата, целите на проекта, търсене и анализиране на събраната информация, както и представянето й пред публика. „Методът на проектите възниква в САЩ през втората половина на 19 век. Неговата теоретична основа е “прагматична педагогика ” на американския философ -идеалист Джон Дюи (1859 –1952). Философите разбират образованието като постоянна реорганизация и преустройство на опита, в основата на който лежи идеята за непрекъснато развитие на личността (Димитрова, 2010, с.159).
Две важни заключения за образованието от прагматичната педагогика на Джон Дюи, които са опора на “метода на проектите ” , могат да се извлекат: опитът е главно активно -пасивна проява (опитване и преживяване), а не предимно познавателна дейност ; мерилото за стойността на опита се крие в схващането на отношенията или последователните дейности, към които води. (Димитрова, 2010, с.160).
Интерактивният метод – това е метод, при който водеща е ролята на учениците. Използването му води до повишаване на мотивацията за учене, като учениците поемат отговорности. В проектно – базираното обучение участват и по -слабо заинтересованите ученици, защото у тях се създават умения, които се формират в учебния процес. „Според Скот (1994) работата по съвместни проекти води до придобиване на ценен опит от учениците и развива в голяма степен чувството им за социална отговорност, както и за контрол и самоконтрол върху собственото им учене.” (Гюрова, 2006, с.30).
Интерактивните методи означават постоянно взаимодействие, непрекъсната обратна връзка, динамична ангажираност на участника, мултипликационно търсене на общи решения. Интерактивните методи поставят участниците в ситуация на перманентно обсъждане, дават възможност за изразяване на собствено мнение и зачитане на другите. Тези методи са модел на реалността, на това което се случва в живота.
Използвана литература:
- Гюрова. (2006). Интерактивността в учебния процес. София.
- Иванов. (2005). Интерактивни методи на обучение.
- http://theoryandpractice.ru/seminars/3243- interaktivnye-metody-obucheniyav- obrazovanii-dlya-ustoychivogo-razvitiya (май, 2015)
Изготвил: Цветанка Атанасова Зефирова- Маркова
Ст.учител ДГ „Калинка“ гр. Гоце Делчев
Курс № 8460