УЧИЛИЩНИЯТ ТЕАТЪР В ПОДКРЕПА НА РАЗВИТИЕТО НА КОМУНИКАТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ
Цветелина Ангелова-старши учител по БЕЛ в ОУ „ Св. св. Кирил и Методий“ с. Камено поле, община Роман, област Враца
РЕЗЮМЕ
Комуникационните умения са неизменна част от обучителния процес-децата се учат да четат и да се изразяват, да казват стихотворения наизуст, да представят материали пред класа. Всеки от нас е участвал в театрални постановки, които се представят пред родителите и пред съучениците, още от ранна детска възраст. Целта на настоящата педагогическа разработка е да представи модел на обучение като формат на неформалното образование, който непрекъснато се променя, следвайки както своята оригинална, педагогически обусловена концептуалност, така и световни образователни практики, изградени на визуална и театрална основа. Обект на настоящата педагогическа практика е педагогическото взаимодействие между учител и ученици в пети клас, а предмет е развитие на устната реч на учениците чрез средствата на училищен театър.
Речта е специфичен феномен, характерен само за човешката психика и поставяща го едно стъпало по-нагоре в еволюцията, спрямо животните. Той стои в основата на общуването и социалното поведение на човека, а също така съпровожда почти всяка една сфера на човешката дейност. Езикът като средство за речева дейност изразява и уточнява мисълта, изразява и предизвиква чувства, участва в запомнянето, активизира представите.
Много автори разглеждат театърът в образованието като една от най-ефективните практики, намерили своето неоспоримо приложение в училищното образование, поради фактът, че той се оказва изключително приспособим към различно учебно съдържание, подходящо за различни образователни единици.
Съвременните деца притежават изключителен капацитет и потенциал за участие в нововъведения. Нуждаят се от още по-широка гама от способности, за да се ориентират и реализират в глобализиращото се все по-многообразно общество. Появява се нуждата от развиване на ново разбиране за значението на това, да стимулираме човешкия талант, и за това, как талантите се проявяват различно при всеки. Трябва да се създаде среда, където всеки е вдъхновен да се развива креативно.
В този смисъл като задачи на социално-педагогическия модел за групова работа с ученици, основан върху приложението на набор от интерактивно-ролеви стратегии на Образователен театър за развитие на устната реч на учениците, се формулират на две равнища:
1) На когнитивно равнище: Да се създадат подходящи условия и възможности за учениците, чрез участие в образователно-театрално взаимодействие да изучават, проучват, анализират и познават собствената си личност и тази на другите (на съучениците), техните възможности, интересни, мнения, поведение, статус и роли в йерархията на взаимоотношенията в класа.
2) На афективно равнище: Да се създадат необходимите условия и възможности за учениците, чрез образователно-театралните взаимодействия, те да общуват ефективно – на вербално и невербално равнище; да умеят да дават и получават позитивна обратна връзка; да ценят и уважават личността на другите и техните права; да умеят да изслушват; да развият компетентности като: позитивност, отзивчивост, добронамереност, отстъпчивост, търпеливост, толерантност, учтивост, търпимост; да зачитат чуждото мнение, без да налагат своето; да развият умения за партньорство, сътрудничество и работа в екип и да ги трансформират в приоритет в общата работа на групата – училищният клас; да организират ценностната си система и да осъзнаят поведението и чувствата си в общността; да формират позитивна концепция за живот.
Специфични цели на педагогическата практика са: Запознаване с моралните норми и ценности, формирани в историческото развитие на човешки базисни за осмисляне на света модели – митичен, фолклорен и литературен; Овладяване на знания и придобиване на умения, които дават възможност за пълноценно общуване като специфична, обогатяваща личността комуникация; Развиване на способността за съпоставка между личния опит и образа на света, разгърнат в художествените текстове, и към изграждането на способност за критическо мислене и формиране на гражданска позиция.
Очаквани резултати (знания, умения и отношения) и връзката им с отделни ключови компетентности са: Компетентности в областта на българския език; Умения за общуване на чужди езици; Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите; Дигитална компетентност; Умения за учене; Социални и граждански компетентности; Инициативност и предприемчивост; Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество; Умения за подкрепа на устойчивото развитие, за здравословен начин на живот и спорт
Моделът за групова социално-педагогическа работа, основан на набор от интерактивно-ролеви стратегии на Образователен театър като неформално образование се конструира и апробира за прилагането им в V клас. Той включва експериментална програма и система от методи, техники, инструменти и процедури.
Стратегическият подход в основата на концептуалния модел за групова социално-педагогическа работа включва три стратегии на Образователен театър, наречени „Ролева трансформация в действие“, „Сценична диада“ и „Стимулиране на общност“.
По своята същност те представляват планирано и организирано активно участие на учениците от пети клас в специфична последователност от образователно-театрални и социално-педагогически дейности, определяни като драматични (сценични) и пост-драматични (в класната стая) – ролеви игри, образователни драма-етюди и интеракции.
Стратегията „Ролева трансформация в действие“ поставя своя фокус върху стимулиране на индивидуалното емоционално преживяване на отделен ученик и действията му във взаимодействието с драма елементите в условията на образователното представление.
Стратегията „Сценична диада“ поставя акцент върху стимулиране на развитие на устната реч на група от ученици (диада) и действията, влиянията и взаимодействията им както с елементите в условията на образователното представление (актьори, сцена, костюми, кукли, музика и пр.), така и между тях самите, по време и след драматичното действие на сцената на Образователен театър.
Стратегията „Стимулиране на общност“ представлява последователност от специфични дейности, основани на създаването на общностни, съвместни преживявания, които стимулират изграждането на вътрешна структура, гарантираща развитието, сигурността и стабилността на участниците в нея.
Чрез разработването на модела:
- Се създадат подходящи условия и възможности за учениците чрез участие в образователно-театрално взаимодействие да изучават, проучват, анализират и познават различни характерни особености на пространството и времето в изучавани литературни текстове;
- Се създадат необходимите условия и възможности за учениците чрез образователно-театралните взаимодействия, те да общуват ефективно; да умеят да дават и получават.
Образователно-театралното взаимодействие създава ефективни стимули за обогатяване и трансформиране на когнитивните и афективните равнища на развитие на устната реч на учениците. То се реализира в определено време, място и пространство, с определени правила, но от друга страна, театрално-драматичното въздействие започва преди и продължава след образователният спектакъл.
При драматизациите се възпроизвежда определен сценарий под формата на монолог, диалог, пантомима. Драматизация по конкретен текст или определен сценарий, измислен от участниците, учениците, които се превъплъщават в образите на героите и действат като тях. Обмисляне на сценария, като ролева игра, предварителна подготовка от учителя за участниците, необходими материали, организация на пространство, разпределение на ролите, реализация на самата постановка („Семейството на боговете“). Самите облекла на актьорите се изработват от тях.
Като ръководител на проекта допълвам и променям дидактическите задачи, чрез които учениците, развивайки своите социокултурни, езикови /по български език/ и литературни компетентности, съ-участват в създаването на сценария.
Съставните части (градивни елементи) на театралната програма за реализиране на добрата практика по представлението импровизация „Семейството на боговете“ са:
ПЪРВИ ЕТАП: Конкретизиране на образователните цели и посланието.
ВТОРИ ЕТАП: Определяне на кой, какво и къде (ККК). След като уточним образователните цели на сцената определете кой, какво и къде. Кой се отнася към героите в етюда, техните взаимоотношения, предистория, възгледи и ценности. Какво се отнася към конфликта в етюда, за какво става дума в нея и каква е връзката между конфликта и образователната цел. Къде се отнася към мястото на действие и връзката между мястото, героите и конфликта. Задължително е мястото на действието, както и героите, да е логически свързано с конфликта. Изборът на място може да се използва и за засилване на драматичното напрежение.
ТРЕТИ ЕТАП: Импровизация, преработка и започване отначало.
След като групата е измислила “кой, какво, къде”, се уверяваме, че всички знаят имената на героите, как се развива сюжетът и как ще завърши сцената. Сега започва първата импровизация. Всеки герой създава спонтанно диалога без предварителен текст. Нека някой записва сцената на видео, аудио или с бележки. Когато приключите, веднага обсъдете сцената в групата и помислете заедно какво може да се промени.
Използваме въображението си! В процеса на разработване на сцената поглеждаме от време на време поставените цели, за да сме сигурни, че се придвижвате към постигането на по-висшата цел. Обикновено е достатъчно сцената да има една или две образователни цели. Когато работят върху текста, героите винаги трябва да мислят за ЗНП (знанията, нагласите, поведението) и да се запитат дали посланието им се стреми да повлияе върху:
- Знанията: етюдът трябва да дава важна информация и полезни факти
- Нагласите: посланието трябва да въздейства върху емоциите и мненията
- Поведението: в идеалния случай, етюдът трябва да окаже положително влияние върху поведението на аудиторията
След като са наясно с целите, участниците трябва да съставят послания, които да са въздействащи.
ЧЕТВЪРТИ ЕТАП: Външно и вътрешно оформяне на героите. Създаване на лична история на героите.
ПЕТИ ЕТАП: Изпълнение на етюдите, създадени с партньорите.
Целта на този етап е да подпомогне за доразвиване на героите, след изпълнението на импровизираните етюди. Актьорите изиграват етюд като се стремят да се поставят на мястото на героите – както физически, така и психологически.
ШЕСТИ ЕТАП: Свързване на етюдите в логическа последователност и изиграване пред публика. Отделните етюди се подбират и се свързват в логическа последователност съобразно образователните цели.
СЕДМИ ЕТАП: Обвързване на посланието с аудиторията. Дискусия след представлението.
За да се обвърже посланието с аудиторията и да бъдат постигнати образователните цели много важно е след представянето на сцена да бъде проведена дискусия с водещ. По време на този тип дискусия актьорите продължават да играят своя герой и отговарят на въпросите на зрителите така, както би отговорил самият герой. Дискусията е необходима, за да е сигурно, че аудиторията е разбрала посланието.
Всяко участие в образователна драма в класната стая осигурява на учениците ефективни стимули за промяна на действията, нагласите, мисленето, чувствата и средата. Учителят трябва да стимулира учениците и да ги насърчава. Образователния театър постига голям ефект, тъй като е създаден и изигран от млади хора, преминали обучение по театрални техники.
ЛИТЕРАТУРА
Андонова, М. (1981) Приобщаване на учениците към театралното изкуство. – В: БЕЛ, кн.4-5, с. 80-84.
Василева, Р. (2020) Арт анимация в образованието. Учители и ученици в драматично взаимодействие. С., УИ „Св. Кл. Охридски“.
Василева, Р. (2012) Как да превърнем класната стая в сцена, на която децата учат. Драма техники. – В: сп. Педагогика, Кн.7/2012, с. 1146 – 1166.
Василева, Р. (2014) Модел на училищна образователна драма. С., УИ „Св. Кл. Охридски“. Никитов, О., Тасевска, Д. (2010) Създаване на образователен театър. С., „Алианс“.
Николаева, С. (2008) Неформално образование. С. изд. „Екс-прес“.