Статия 1.
„Езикова подготовка и умения за общуване при 5-6 годишните деца – билингви.“
Име: Янка Иванова Митева
Длъжност: старши учител подготвителен етап
Месторабота: ОУ „Христо Ботев”, с. Бисер, общ. Харманли, обл. Хасково
РЕЗЮМЕ
В статията се разглежда езиковото обучението на 5 – 6 годишните деца – билингви. Българската образователна система се характеризира с тенденция – образователните институции да бъдат мултиетнически от деца и ученици, които са носители на етнокултурни, етнически, религиозни и езикови различия. Интеркултурността сеявява вид педагогическо взаимодействие в системата на предучилищното образование. Включването на детето в игрова дейност съобразена с интересите и възможностите, способстват за по – бързото развитие на комуникативните умения и вграждането му в учебната среда. Децата – билингви като всички деца обичат движението, музиката, творчеството.
Ранното детство е критичен период за усвояването на езика и образователната среда играе важна роля при оформянето на езиковото и когнитивното развитие на детето. В условията на мултикултурна образователна среда, съществуват различни трудности, през които преминава езиковата подготовка на децата. В мултикултурните общества в детските градини може да имат деца с различен езиков произход, което затруднява обслужването на майчиния език на всяко дете.
„Етническата, културната, езиковата и социалната хетерогенност налага създаването на теоретични концепции, които да бъдат отнесени към различните образователни институции. Приема се, че този процес трябва да започне още от детската градина, поради което в началото на 90-те години започва да се реализира проект, в основата на който стои разбирането, че детската градина е място, където още от най-ранна възраст децата трябва да привикнат да комуникират с връстници, които имат различна жизнена и културна идентичност и в този смисъл да се научат да я възприемат и да проявяват необходимата толерантност.“[1]
Ефективното езиково обучение изисква учители, които не само владеят езика, но също така са обучени в методики за образование в ранна детска възраст, които подпомагат езиковото развитие. Създаването на ангажираща и ефективна учебна програма, която се приспособява към стиловете на учене и етапите на развитие на малките деца, може да бъде предизвикателство.
Редица изследвания показват, че ранното езиково обучение на майчиния език подобрява когнитивното развитие и може да подобри представянето в други академични области. Езикът е ключов компонент на културната идентичност. Подпомагането на обучението по майчин език в ранна детска възраст може да помогне на децата да оценят своето културно наследство и да насърчи социалното сближаване. Ранното обучение по майчин език поставя здрава основа за изучаване на допълнителни езици по-късно, което е все по-важно в нашия глобализиран свят.
Справянето с тези предизвикателства, като същевременно се използват възможностите, изисква внимателно разработване на политики, адекватно разпределение на ресурсите, обучение на учители и активно участие на всички заинтересовани страни, включително семейства и образователни власти.
На възраст 5-6 години играта за детето е основният начин да научи за света около него. Това е времето на преход към учене, когато детето може и иска да прави това, което възрастният изисква от него. През деня всяко дете получава положителни емоционални впечатления от участие в голямо разнообразие от игри. И колкото по-пълна и разнообразна е неговата игрова дейност, толкова по-успешно е неговото развитие, реализират се потенциалните възможности и творчески изяви. Чрез играта се развиват всички основни психични процеси, способностите на детето, волевите и морални качества на личността, формирането на елементи от социалната активност на децата.
По време на игрови дейности децата развиват и взаимодействат с външния свят, с връстници и възрастни, тяхната реч се развива: речниковият запас се увеличава, развива се граматическата структура на речта, способността да слушат и мислят, да изразяват своите нужди и чувства с помощта на вербални и не-словесни средства за комуникация, движения, жестове, мимики.
Целият комплекс от игри помага при решаването на корекционни и развиващи задачи за формиране на комуникативни умения на децата, формира у децата знания и умения за приятелско общуване, култивира култура на общуване, добри обноски, помага за формиране на комуникативни умения в деца, способността да разпознават емоциите на другите хора и да овладяват собствените си чувства, да съчувстват, да се радват на радостите на другите или да се разстройват. Те придобиват умения, способности и опит, необходими за адекватно поведение в обществото, способност да оценяват, да разбират и изразяват себе си чрез общуване, способност да регулират поведението си в съответствие с норми и правила.
Основните принципи на разработването на игри, насочени към развиване на комуникационни умения, са комбинацията от игрови и учебни елементи, преходът от игри – забавление през игри – задачи към образователни и познавателни дейности. Постепенно се усложняват учебните задачи и условията на играта с цел повишаване на умствената активност на детето, формиране на вербална и невербална комуникация в игрови дейности. Единството на преподаването и възпитателните въздействия.
По отношение на езиковото развитие средата в детската градина играе решаваща роля. Ако образователната среда поддържа и двата езика, на които детето е изложено, това може да доведе до балансиран билингвизъм, при който детето развива еднакво владеене на двата езика. Въпреки това, ако единият език е предпочитан пред другия, това може да доведе до доминиращ билингвизъм, при който детето показва по-добро владеене на езика, по-активно подкрепян от тяхната среда.
Учебният процес в детската градина има характерните черти на всяка организирана дейност. Той е целенасочен, организиран, съзнателен процес за даване на знания, умения и навици на децата под прякото ръководство на педагога и активното участие на детето като активен субект. Но, за разлика от другите основни дейности, и по – специално от игровата, в учебния процес активността е насочена към определен дидактичен резултат. Докато в играта мотивът е в процеса и удовлетворението не е свързано с конкретен резултат, то в учебния процес е налице дейност, чийто мотив е свързан с дидактичен резултат. Следователно учебният процес е свързан с ученето и развитието на учебната дейност.[2]
За ромските деца тези задачи се усложняват от драстичното преминаване от една среда към друга, от появата на нови и непознати правила и най-вече от непознатия език, на който се говори. Това увеличава тяхната тревога и нивото на страх и безпокойство, особено в началото на постъпването в детска градина е много високо. Усещанията и движенията в комбинация с позитивните преживявания подпомагат усвояването на новия език. В това отношение, особено полезни са всички ритуали, свързани с различни моменти от дневния престой в детската градина, които включват песнички и движения. Друг важен момент при подпомагането на детето в научаването на езика е анализ на грешките, които отделното дете допуска и работата по коригиране на неговите специфични грешки.
Подготовката за училище трябва да включва развитие на комуникационни умения. Детето трябва да може да общува както с връстници, така и с по-възрастни, да осъзнава и разбира ролята на учителя за себе си и да не се страхува да контактува с него. Способността да защитава позицията си без агресия, юмруци и писъци, разбирането на нуждите на другите и познаването на правилата на училищния живот ще помогне на детето да не попадне в трудна ситуация и бързо да намери нови приятели, без да става аутсайдер. Детето трябва да разбира целта и смисъла на своето обучение, да има положително отношение към ученето и да може целенасочено да работи върху задачата, по възможност без да се разсейва до завършването й.
Общуването се възприема като самостоятелна и специфична сфера на индивидуалното битие на човека, неразривно свързана с другите сфери на неговата жизнена дейност. Чрез общуването се овладяват ценностни ориентации, получава се разностранна информация за околната действителност, осъществява се взаимодействие и сътрудничество, в хода на което общуващите влияят един на друг, опознават се и постигат взаимно разбиране. В общуването личността едновременно се формира и реализира. То й дава възможност да оформи представата си за собственото „Аз”, върху основата на оценките на другите и на собствените си преценки[3]. Общуването допринася за развитие на комуникативните възможности на личността да се самовъзпитава и самоусъвършенства, да се реализира в различни общности, да се социализира и разгръща своята социална активност.
Детската градина играе критична роля като първа социализираща система извън дома, където билингвите деца не само учат нови езици, но и развиват умения за културно взаимодействие. Чрез ежедневните си взаимодействия в многоезична среда, тези деца придобиват важни социални умения и се учат на взаимно уважение и толерантност. Те изграждат уникални идентичности, които са обогатени от множество културни перспективи, като по този начин формират своето виждане за света около тях.
Има няколко предизвикателства, с които двуезичните деца могат да се сблъскат в детската градина. Могат да възникнат проблеми с езиковата бариера, което потенциално води до първоначална социална изолация. Освен това, ако преподавателите и връстниците не разбират стойността на билингвизма, тези деца могат да бъдат изправени пред натиск да се приспособят към доминиращия език и култура, което може да повлияе на тяхното самочувствие и културна идентичност.
Положително значение има наличието у детето на личностни форми на общуване с възрастния, независещи от конкретната ситуация. Такова общуване характеризира потребността на детето да окаже внимание, да съпреживее и удовлетвори педагога. За учениците, достигнали тази форма на общуване, е типично вниманието към учителя, стремежът да го чуят и разберат, а също необходимостта да усещат такова внимание към себе си. Изявява се и способността на децата да различават функциите на възрастния, съответстващи на различни ситуации в общуването – на улицата, у дома, в чужд дом, в учреждение и т.н. По силата на такова осъзнаване децата проявяват адекватно отношение и към възрастния-учител.[4].
Връзките между поведенческите форми на комуникации и междуличностни отношения, породени на когнитивна и емоционална основа се осъществяват в групата, която е универсална система на непосредствено общуване, а в генетичен план е първична социална общност.[5]
Езиковото обучение и развитието на комуникационните умения при деца на възраст 5-6 години са в основата на тяхното цялостно развитие и бъдещ академичен успех. На този етап, децата не само разширяват своя речников запас и подобряват своите граматически структури, но също така учат жизненоважни междуличностни умения. Те включват ефективно изразяване на техните нужди и емоции, разбиране на другите и самостоятелно навигиране в социалните взаимодействия. Като се насърчават тези умения в подкрепяща среда, педагозите подготвят децата не само за образователните изисквания на училището, но и за значима лична и социална ангажираност.
Важно е в детските градини да се предоставят подходящи условия за развитието на всички деца, без значение от техния етнически или културен произход. Това включва разработването на подходящи програми, които отразяват културното многообразие на децата и насърчават интеграцията чрез образование, игри и обща дейност. Така детската градина се превръща не само в място за учене, но и в пространство за споделяне и разбиране на междукултурните различия, което е основа за изграждането на устойчиво и хармонично общество.
Библиография
- Богатева, В. 2017. Образователен модел за стимулиране на уменията за общуване на 5-7 годишните деца в семейството автореферат. София: Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по начална и предучилищна педагогика
- Велева, А. 2013. Критерии за оценка на социално-личностната готовност за училище: Научни трудове на Русенския университет, том 52, серия 11
- Минчев, Б. 2004.Ръководство за изследване на детето втора част. София: Веда-Словена ЖГ
- Петрова, Ел. Предучилищна педагогика. Университетско издание „Св. Св. Кирил и Методий” В. Търново
- Чавдарова, А. 2009. Езиковата подготовка в детската градина като компонент на интеркултурното възпитание“, сп. Предучилищно възпитание, сп.10
[1]Чавдарова, А. Езиковата подготовка в детската градина като компонент на интеркултурното възпитание“, сп. Предучилищно възпитание, сп.10, 2009, стр.22
[2]Петрова Ел., 1995. Предучилищна педагогика, Университетско издание „Св. Св. Кирил и Методий” В.Търново, стр.284
[3]Богатева, В. 2017. Образователен модел за стимулиране на уменията за общуване на 5-7 годишните деца в семейството автореферат. София: Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по начална и предучилищна педагогика, стр.4
[4] Велева, А. 2013. Критерии за оценка на социално-личностната готовност за училище: Научни трудове на Русенския университет, том 52, серия 11, стр.85
[5]Минчев, Б. 2004.Ръководство за изследване на детето втора част. София: Веда-Словена ЖГ, стр.48