МЕТОДА НА „ОБЪРНАТА КЛАСНА СТАЯ“ В ЧАСОВЕТЕ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА АКТИВНОТО УЧЕНЕ
Автор:
Валентина Иванова Иванчева,
ст.учител по Биология и ЗО, Човекът и природата и Химия и ООС,
в ОУ „Христо Ботев“ – гр.Раковски
Резюме: Методът на обърната класна стая има множество ползи. Основната ползва от използване на обърната класна стая в обучението е възможността учениците да усвояват различни знания и умения, чрез активно учене. Приложението на обърнатата класна стая може да бъде съчетано с традиционното преподаване. Чрез метода се постига индивидуализация в обучението, като всеки ученик според собственото си темпо, може да определи начина на усвояване на нови знания и да гледа видеоклиповете колкото пъти му е необходимо. Тестовете предоставят обратна връзка както на учителя, така и на учениците относно пропуските в усвояването на учебното съдържание, като всеки ученик освен, че може отново да изгледа видеоклиповете за да усъвършенства знанията си, може и да задава въпроси по време на учебните часове и да прави упражнения.
Ключови думи: активно участие, компетентности, мотивация, учене, гъвкавост
Въведение
Промяната в образователната система и начините за привличане на внимание и насърчаване активното участие на учениците в учебния процес, изискват прилагане на образователни технологии, за създаване на условия за развитие на ключови компетентности (Дойчинова, 2020, с. 380). В процеса на обучение, отношението към учебния процес и мотивацията, са определящи фактори за ефективното усвояване на учебния материал, като учебното съдържание може да мотивира. Мотивацията за учене на учениците може да бъде дефинирана като система от стимули и подбуди, имащи за цел създаване на активност. Учителят, осъществява мотивиращо въздействие върху два обекта в процеса на обучение – непосредствен обект, чрез мотивиращо въздействие върху обучението, както и опосредстван обект, чрез мотивация на личността за усвояване на знания, умения и компетентности (Андреев, 2001, стр. 357).
Специфични аспекти на обучението по „Биология и здравно образование“ в VII клас
Обучението по учебния предмет „Биология и здравно образование“ в VII клас, според учебната програма за общообразователна подготовка на МОН, надгражда изучаваното учебно съдържание по учебния предмет „Човек и природа“ в V-VI клас и поставя основите за изучаването на предмета до X клас (Учебна програма на МОН, с. 1). Изучаваното учебно съдържание по предмета в VII клас „включва биологично учебно знание, отнасящо се до многообразието и класификацията на организмите на Земята, тяхната роля в природата и за човека, взаимоотношенията в природата и опазване на биоразнообразието, природната среда, личното и общественото здраве“ (Учебна програма на МОН, с. 1), като е обособено в четири основни теми:
- Многообразие и класификация на организмите.
- Едноклетъчни организми (Царство Монера, Царство Протиста).
- Многоклетъчни организми (Царство Растения, Царство Гъби, Царство Животни).
- Устойчиво развитие и здравословен начин на живот.
За постигане успешно усвояване на знания от учениците по предвиденото за изучаване учебно съдържание е необходимо използването както на традиционни и съвременни форми, методи и подходи на обучение, така и на иновативни, с включване на различни елементи от проблемния и изследователския подход, включително използване на лабораторни и демонстрационни експерименти (Овчаров и колектив, 2018, с. 5). Предвиденото за изучавано учебно съдържание по „Биология и здравно образование“ в VII клас поставя основни акценти върху здравословния начин на живот. Според разпоредбите на Закона за предучилищното и училищното образование, общообразователната подготовка, заедно с останалите групи ключови компетентности, включва и „умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт“ (ЗПУО, чл. 77, ал. 1, т. 9).
Значение на метода на „обърната класна стая“ в часовете по биология и здравно образование за насърчаване на активното учене
Предпоставка за това доколко активен в учебния процес ще бъде ученикът е неговият интерес (Маврова, Рангелова, Данайлова-Стойнова, 2015, стр. 3). Когато учениците осъзнаят мотивите, те ги превръщат в своя цел, поради което учителят следва да доведе мотивите до равнище, на което учениците могат да ги осъзнаят, за да насочат поведението им. От своя страна познавателната потребност е предпоставка за мотивация и повишаване на активността на учениците. Познавателната потребност може да бъде потребност от усвояване на предоставени и готови знания (потребност от познание) или потребност от действия за получаване на нови знания. Учениците, които са развили първия тип потребност имат способност, чрез запаметяване да усвояват новия материал. При другите ученици, които предприемат различни изследователски действия, за да достигнат до нови знания с интерес участват в решаването на различни задачи, предоставени от учителя. Именно поради различните познавателни потребности, учителят следва да използва разнообразни средства в процеса на обучение, чрез които да повиши ефективността от обучението и да мотивира учениците. Използването на различни средства, следва да бъде съобразена с възрастта на учениците, като различите възрастови периоди „благоприятстват развитието на определени слоеве от личностната структура и са особено чувствителни към външни влияния“ (Петров, 2001, стр. 68) като собствената активност се обуславя от начина на справяне с взаимодействията със средата и нейните различни фактори (Зонева, 2020, стр. 610).
Нов метод, който е породен от развитието на технологиите е обърнатата класна стая. При използването на метода на обърнатата класна стая, типичния урок и традиционната домашна работа са разменени. Учениците трябва предварително да се подготвят по предоставени от учителя материали, като кратки видеа и друга информация, а по време на провеждане на учебния час да представят наученото, да упражнят видяното в записите или да създадат проекти по темата. Методът на обърната класна стая е приложим чрез използване на облачни технологии, като предоставянето на материали на учениците може да бъде осъществявано чрез споделяне на видеоуроци или създадена виртуална класна стая, в която вече са публикувани ресурси, необходими за изпълнението на поставената задача. Учебните материали могат да включват и публикуване на хипервръзки с дигитално съдържание на необходимия за усвояване материал.
Като педагогически модел, обърната класна стая е модел, чрез който учениците „учат уроците си у дома, а в клас разглеждат и осмислят урока“ (Андонова-Стоянова, 2019). Наименованието на метода произлиза от английското „flipped classroom“ – понятие, което е широко използвано за активно самостоятелно учене от учениците у дома и дискутирането им в последствие с учителите по време на учебните часове. Методът на обърната класна стая позволява индивидуален подход към учениците, като съобразно темпът им на усвояване на нови знания, те могат да използват многократно предоставените учебни материали от учителите. В най-честите случаи учебните материали са кратки видеоклипове. Методът на обърната класна стая е учене чрез дейност, който е извън традиционния начин на преподаване в училищното обучение. Използването на метода позволява на учениците осъществяване на по-голям контрол върху процеса на обучение и повишава мотивацията им.
Моделът на обърната класна стая се въвежда в обучението поради необходимостта да се мотивират съвременното поколение ученици и да се привлече вниманието им. Съвременните ученици са от дигитално поколение, което е свикнало да използва различни технологии в ежедневието си. Използването на нови стратегии за привличане на вниманието е необходимо за активното включване на учениците в учебния процес. Лекционния тип обучение се смята за недостатъчно ефективен за съвременните ученици, поради което е необходимо въвеждането на иновативни методи на преподаване, чрез които да се насърчи активното учене, изискващо повишено внимание от учениците. Обърната класна стая позволява на учениците въвеждане на класно-урочна система, при която учениците самостоятелно се подготвят и усвояват новите знания, а в учебните часове изучаваните теми от учебното съдържание се дискутират с учителя, правят се упражнения за затвърждаване на материала и се учениците задават въпроси. Най-приложимият модел за използване на обърната класна стая включва подготовка на видеоклипове с дължина между 5 и 7 минути от страна на учителя, като учениците могат да ги гледат многократно. След гледането на създадените от учителя видеоклипове, учениците правят онлайн тест по изучаваното съдържание, чрез който учителят получава обратна връзка за нивото на усвояване на материалите (Андонова-Стоянова, 2019). Основната ползва от използване на обърната класна стая в обучението е възможността учениците да усвояват различни знания и умения, чрез активно учене. Приложението на обърнатата класна стая може да бъде съчетано с традиционното преподаване. Чрез метода се постига индивидуализация в обучението, като всеки ученик според собственото му темпо, може да определи начина на усвояване на нови знания и да гледа видеоклиповете колкото пъти му е необходимо. Тестовете предоставят обратна връзка както на учителя, така и на учениците относно пропуските в усвояването на учебното съдържание, като всеки ученик освен, че може отново да изгледа видеоклиповете за да усъвършенства знанията си, може и да задава въпроси по време на учебните часове и да прави упражнения.
Специфични характеристики на метода на обърната класна стая са свързани с осигуряването на гъвкава учебна среда, промяна в културата на обучение и планираното съдържание. Учебната среда, при приложение на метода позволява разнообразен режим на обучение и работа по групи, а учителят следва да позволи на учениците използване на различни методи за провеждане на проучвания по различни теми от изучаваното учебно съдържание. Променя се традиционната роля на учител и ученици, като учениците са в центъра на обучението и могат да ускорят темпа на усвояване на учебното съдържание. Необходимо е учителите предварително да създадат учебно съдържание, за да приложат метода.
Заключение
Обърната класна стая е активен метод, основан на конструктивисткия модел, който позволява на учениците да използват собствения си опит, за да усвояват нови знания. Методът се описва като „преход от обучителна среда, фокусираща се върху учителя, към среда, фокусираща се върху учещия“ (Карчева).
Използвана литература
- Антонова-Стоянова, Р. (2019). Как обърната класна стая активира учебния процес. //Наука и образование// Vol. 2, с. 98-102
- Андреев, М. (2001). Процесът на обучението. София, УИ „Св. Климент Охридски“, с. 357
- Дойчинова, К. (2020). Проектно базираното обучение в модел за съдържателна и технологична интеграция в екологичното образование. //АзБуки – Обучение по природни науки и върхови технологии// Volume 30, Number 4, с. 380. https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2021/08/Natural-Science-_04_Klaida-Koichinova.pdf
- Закон за предучилищното и училищното образование (Обн., ДВ, бр. 79 от 2015 г., посл. изм. и доп., бр. 11 от 2023 г.). https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2136641509
- Зонева, Л. (2020). Фактори стимулиращи интегрирането на информационни и комуникационни технологии в обучението по технологии и предприемачество. //Образование и изкуства: традиции и перспективи// ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград, с. 610-611
- Карчева, М. Моделът „Обърната класна стая“.//Продължаващо образование// https://diuu.bg/emag/9108/
- Маврова, Р. Рангелова, П. Данаилова-Стойнова, З. (2015). Мотивационните задачи в обучението по математика. С. 2-11. https://www.researchgate.net/publication/293483022_MOTIVACIONNITE_ZADACI_V_OBUCENIETO_PO_MATEMATIKA
- Овчаров, В. Димитров, О. Йотовска, К. Христова, М. Димитрова, Т. (2018). Книга за учителя по биология и здравно образование за 7. клас. София, Булвест 2000, с. 5
- Петров, П. (2001). Дидактика. София, УИ „Св. Климент Охридски“, с. 68
- Учебна програма по биология и здравно образование за VII клас (общообразователна подготовка). //МОН// https://web.mon.bg/bg/1690