ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕХНОЛОГИЯ НА ОБЪРНАТА КЛАСНА СТАЯ И РАБОТА В ЕКИП В ЧАСОВЕТЕ ПО ИСТОРИЯ И ЦИВЛИЗАЦИИ В ОСМИ КЛАС
ВАНЯ МИТЕВА
Резюме:
Статията е посветена на един от методите за активно обучение – обърната класна стая, и е приложен в обучението по история и цивилизации в гимназиалната образователна степен. В работата е описана същността на образователната технология на обърнатата класна стая и използването й като метод при работа в екип в 8 клас. Посоченият метод е реализиран в темата „Революционната епоха през XVIII век на модерното време“. Проследява се работата на учениците при подготовката им за часа чрез различни дейности с цел активното им участие в процеса на обучението и развиване на умения за учене чрез работа в екипи. Задачите на учениците са да проучат и предварително да подготвят чрез интерпретиране на източници информацията, която да дискутират заедно в час. Този метод се превръща в предпоставка за формиране на трайни и задълбочени знания.
Съвременната концепция за обучението по история и цивилизации се основава на възгледа, че то има важна роля за подготовката на младите хора за тяхната ориентация, адаптация и реализация в съвременно демократичното общество, за развиване на уменията им за активно гражданско участие в социалния живот, в условията на културно многообразие и глобализация. Учебното съдържание по история и цивилизации в осми клас предоставя възможност за използването на различни образователни техники.
Включването на различни стратегии и алтернативни методи на обучението в клас е от решаващо значение, за да се мотивират и стимулират учениците към активност.
„Обърнатата класна стая“ е един от вариантите за повишаване равнището на усвояваните знания и умения по история и цивилизации, метод много подходящ при уроците за нови знания, както и за обучението на учениците в първа гимназиална степен, които трябва да се включват по-активно при използването и дискутирането на различни исторически източници.
В курса на обучение по история и цивилизации в осми клас учениците за първи път проследяват появата на нови идеи и процеси, които се случват именно през XVIII в. Това е епохата на Просвещението и революциите. Появата на новите идеи – политически и научни, или появата на революциите като път за промяна на обществото, полагане основите на модерните европейски държави, както и появата на нова държава, като САЩ, са теми, които предизвикват вниманието и интереса на учениците. Френската революция е събитието, което е определящо за историята на Новото време. Запознавайки се с идеите описани в „Декларацията за правата на човека и гражданина“, учениците могат да изградят една по – добра представа за държава с нов управленчески модел, основан на справедливост, равенство и върховенство на закона и да го съпоставят със съвременния държавен модел. Първата задача на моето изследване е да насоча вниманието към метода на обърнатото обучение в училище, което се основа на по-висока ефективност. Приложен в обучението по история и цивилизации в 8 клас, той има за цел да анализира, да опише задачите и резултатите от проведеното педагогическо изследване. Динамичното развитие на информационните и комуникационните технологии налагат трансформация в методите, по които се обучават учениците в училище. „Обърнатата класна стая“ е съвременен педагогически метод, при който новият урок в клас и домашната работа сменят местата си. Учениците учат уроците си в къщи, а в клас ги разглеждат, осмислят, работят върху задачите за упражнение, с подкрепата и насоките на учителя, дискутират и си сътрудничат при изпълнението на груповите задания.
В образователният контекст на „обърнатата класна стая“ се създават условия за формиране на умения, които да бъдат постигнати в резултат на планираните дейности и компетентности, за да се реализират от обучаващ и обучавани. Целенасоченост, организираност, преобразуване на информацията и вариативна резултатност, са характеристики на изграждането на учебните умения.
В общите цели по история и цивилизации се определя стратегия за постигане на компетенции, ориентирани към социална комуникация, ценности и отношение. Уменията да се откриват проблеми, да се съпоставят факти и на тази основа да се предлагат решения са израз на критично мислене. Допълнително се прибавят уменията да се участва дебати и да се работи в екип.
Развиването на умения за сътрудничество и работа в екип между учениците преобразява атмосферата в класната стая и ролята на учителя по време на час. През последните години образователните експерти установяват, че ефективността от обучението се повишава, когато учениците си сътрудничат, споделят идеи, работят по общи проекти и заедно с учителя изграждат фундаментите на предметното знание. Работата в екип в училище предполага взаимодействие между ученици, в което всеки участва със своя опит, знания и разбиране и надграждане на своите компетенции. През XXI в. умението да работиш ефективно с другите, да си сътрудничиш и взаимодействаш с тях се свързва с умението за изразяване на мнение и решаване на проблеми, с уменията за комуникация и креативност. Работата в екип помага на учениците да се учат не само от учителя, а и един от друг, да събират различни идеи и да се обогатяват интелектуално от взаимодействието си с другите. Когато работят в екип, децата се учат на споделена отговорност – да държат на своя успех и успеха на другите, да си помагат и да получават помощ.
Друг съществен елемент на педагогическото изследване е образователна технология (на английски език: educational technology или learning technology) е изучаването и етичната практика на улесняването и подпомагането на учебния процес и подобряване на представянето на учащите чрез създаване, използване и управление на подходящи технологични ресурси и процеси.
Образователната технология обединява различни технологии – обучаващи, възпитателни, учебни, управленски и др. с цел вземане на научнообосновани педагогически решения за подготовката, осъществяването и оценката на процеса на образование на човека (М. Михова, 2003). Принципната роля на образователната технология е свързана с повишаване на ефективността на образователния процес.
В статията предлагам образователна технология на обърната класна стая и работа в екип в часа по история и цивилизации в 8 „б“ клас на СУ „Любен Каравелов“ гр. Несебър. Той включва следните етапи на изследването: констатиращ, обучаващ и заключителен етап.
Целевата част на констатиращият етап включва измерване на базовите знания, умения и компетентности за работа с исторически източници, карти, схеми, подбиране, използване на понятия, описване на исторически събития, съставяне на кратък писмен отговор на исторически въпрос. Съдържателно – процесуалната част включва тест- входящ контрол, в който има задачи със затворен и отворен тип. Той проверява теоретичните знания и умения, необходими на учениците за изпълнението на поставените задачи за предварителна подготовка върху темата, която ще бъде обект на изследването. Нагласите на учениците да работят в екип в обучението по история са проучени с анкета. Целта е да получа обратна връзка за удовлетвореността на учениците от прилаганите методи на обучение и дейности, които ще използвам в модела на обърната класна стая.
Обучаващият етап в изследването включва прилагането на метода „Обърната класна стая“ в часовете по история и цивилизации при изучаването на темите от раздела на революционната епоха в осми клас. В план – програмата са описани отделните етапи на експерименталният проект, чийто времеви обхват е 4 учебни часа. На учениците се разяснява метода на обърната класна стая като се мотивират за ползите от формираните умения самостоятелно да интерпретират историческа информация, да формулират изводи за историческите процеси и последиците от тях, да анализират документи и да проявят дори емпатия (да съпреживеят емоцията, идеите, епохата). Предизвикателството, което трябва да приемат учениците е да бъдат разделение в три отделни екипи, които да се подготвят върху темите за „Раждането на една нова държава – САЩ“ и „Френската революция“. Всяка от групите получава работен лист с конкретни въпроси и задачи, които учениците трябва да изпълнят като домашна работа и предварително проучване.
Учителят прави въведение към предстоящия исторически период на изучаване с темата „Векът на Просвещението – XVIII век“. Запознава учениците с основните характеристики на епохата Просвещение. Поставя се и проблемен въпрос, чийто отговор трябва да бъде даден в края на часа: „Революционери или реформатори са просветителите?“ Акцентът на урока се поставя предимно върху работата с историческите документи, които представляват примери за идеите на най-важните личности и философи на Просвещението. Учителят разделя класа на три групи (така както са подредени в класната стая по редици). Всяка група чете самостоятелно историческия документ – идеи на известни философи Джон Лок, Монтескьо и Жан-Жак Русо. Извлича информацията свързана с основните модели на управлението, политически възгледи и политически свободи. Учениците формулират изводи как влияят тези идеи на общественото развитие и защо имат актуално значение в съвременността. Обръща се внимание, че направените заключения за видовете управление, оценяването на ролята на личностите от Просвещението ще помогне за бъдещата самостоятелна подготовка на учениците при следващите теми включени в експерименталния проект.
Следващият етап от изследването обхваща задачите от предварително раздадените на учениците работни листи. Първа група – Работен лист №1: екипът получава задача с 4 конкретни въпроси да проучи и подготви информацията в урока на учебника и други ресурси изпратени в classroom. “ Кога се създават първите английски колонии в Северна Америка?“, „На какво се дължи разнообразието им икономическо и религиозно отношение?“, „ Защо се влошават отношенията между 13 – те колонии и метрополията?“, „Обобщете исканията на американските колонисти и техните политически аргументи“. Втората група с Работен лист №2 има задача да изясни основните етапи от Американската война за независимост(1775-1783). Основната задача на трета група и Работен лист№3 е анализиране на исторически източници – „Декларацията за независимост“, (4 юли 1776г). Участниците в екипа трябва да представят историческият документ на останалите в класа, да се направят изводи за влиянието на идеите на Просвещението отразени в него и да докажат, че тези принципи за законност и демократично управление функционират в новата държава САЩ. Чрез схемата за държавно управление на САЩ учениците интерпретират видове власти и институции на управлението, аргументирано защитават идеята за значимостта на правовата държава през XVIII век до днес.
Работата на екипите 1,2,3 продължава в следващата тема за „Френската революция от 1789г.“ Чрез метода на „мозъчна атака“ класа дефинира понятието „революция“, чиято поява е без аналог в други изучавани исторически епохи. Този подход мотивира учениците да се запознаят с едно от най- значимите исторически събития в Европа XVIII – XIX в. Отново предварително подготвените екипи представят основните събития и процеси в тази тема. Първи екип представя причините за избухването на Френската революция. Проявяват творчески подход като сравняват съсловията във френското общество от карикатура, противоречията по между им. Вторият екип работи върху задачите за проследяване на събитията и процесите довели до революционна промяна на модела на държавно управление във Франция. Третият екип анализира исторически документ “Декларация за правата на човека и гражданина“, (1789) Участниците търсят, откриват и съставят изводи за правата на човека, влиянието на идеите на Просвещението и Американската революция. Поставя се дискусионен въпрос в класа за правата на човека като гражданин, равенството на гражданите, равенството между мъжете и жените, много актуални и днес въпроси.
Проследявам напредъка на учениците и степента на овладените знания чрез прилагането на метода на обърната класна стая и работа в екип чрез контролна работа за измерване на усвоените знания и умения от изучените теми в раздела за революционната епоха през XVIII век., съответстващо на учебното разпределение в 8 клас. В заключителният етап на това педагогическо изследване е включена домашна работа – учениците да напишат писмен отговор на исторически въпрос. Тази задача е свързана с усвояването и прилагането на умения за : откриване на причинно-следствени връзки в историческите процеси, създаване на аргументиран писмен отговор, правилно използване на понятия, факти.
Съвременният урок коренно се отличава от традиционния по своите цели, съдържание, структура, организационно-методическа страна, равнище на активизиране на учениците, по използуваните нагледни и технически средства на обучение и др. За мен методът „Обърната класна стая“ вече не е новост, а добре работеща практика. За да се създаде нещо ново, оригинално, необходимо е добре да се познава опитът на другите. Всеки еталон обаче неминуемо се „пречупва“ през индивидуалността на учителя, в резултат на което твърде често се стига до нов, по-добър урок.
Литература:
- Иванова, Цв. Методика на обучението по история, Практическо ръководство, 2013г.
- Кушева, Р. Методика на обучението по история, С., Парадигма, 2000
- Матанов, Хр., Вачков, Д. Книга за учителя по история и цивилизации, ИК „Анубис“, 2017
- http://www.eddev.eu/IzlIzdania/AttachmentsEdited/br5_2020_K_Garov_K_Carev.pdf?cls=file
Адрес за кореспонденция
Ваня Златева Митева , старши учител в гимназиален етап
История и цивилизации
СУ „Любен Каравелов“ гр. Несебър, общ. Несебър , обл. Бургас
e-mail: dgwrite@abv.bg
Вх.N: 041098