АНАЛИЗ НА ПОСТИГНАТИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕХНОЛОГИЯ НА ОБЪРНАТА КЛАСНА СТАЯ И РАБОТА В ЕКИП В ЧАСОВЕТЕ ПО ИСТОРИЯ И ЦИВЛИЗАЦИИ В ОСМИ КЛАС
ВАНЯ МИТЕВА
Резюме:
В статията е представен педагогически анализ на модел на образователна технология на обърната класна стая и работа в екип при обучението на осмокласници по история и цивилизации. В този педагогически подход обърнатата класна стая и работата в екип са ключови компоненти, които силно повлияват на учебния процес и постигнатите резултати. Интерактивният подход помага на учениците да се ангажират повече с учебното съдържание и да развият аналитични умения. С помощта на образователна технология на “обърната класна стая” успявам да индивидуализирам обучението като отчета индивидуалните нужди и темпове на учениците. „Обърнатата класна стая“ преобразува традиционния модел, като стимулира активното участие на учениците. Благодарение на този образователен подход учениците развиват компетентности за по – добро критично мислене и изграждане на аргументирани становища.
С педагогическото изследване проучвам резултатите от образователна технология на обърната класна стая и работа в екип при изучаване на „Революционната епоха през XVIII век на Модерното време“ в осми клас. Традиционните методи – устно изложение, беседа, наблюдение, самостоятелна работа, упражнение и др. развиват основните компетентности на учениците – да обясняват исторически процеси, прилагат хронологически ориентири, идентифицират исторически паметници, оценяват идеи и дейности на личности. Но се наблюдават пропуски в уменията за интерпретация на исторически източници, формулиране на самостоятелно аргументирано разсъждение по даден исторически проблем или съставянето на писмен отговор на исторически въпрос. За да проявят творческо мислене и активно участие в часовете по история решавам да приложа модела на „обърната класна стая“ като предварително учениците имат време за самостоятелна подготовка по определените теми. При прилагането на метода „Обърната класна стая“ наблюдавам по-високи резултати, защото учениците имат пряко поставени задачи за изпълнение чрез предоставени работни листи и съответните въпроси към дискутираната тема. Освен това те са разделени в три отделни групи, което позволява да се обхване в дейности почти целия клас. Основна част от подготовката учениците осъществяват в домашни условия и с възможност да ползват различни източници на информация.
В педагогическото изследване участват ученици от 8 клас в СУ „Любен Каравелов“ гр. Несебър. Анкета №1 учениците попълват преди да започне експерименталното изследване с цел проучване нагласите им при обучението по история и цивилизации в екипна работа. Учениците трябва да отговорят на 10 въпроса. Още с първия въпрос проучвам мнението им относно начина за достъпно и интересно излагане на новите знания от учителя. Въпреки, че общо 67% от учениците оценяват в добра, много добра и отлична степен излагането на нови знания от учителя, остава не малък процента 33% от ученици, които не харесват традиционните методи на преподаване и смятат часовете по история и цивилизации за скучни и безинтересни. Мотивацията им за учене трябва да бъде променена чрез иновативни методи, каквито са обърнатата класна стая и работата в екип, за да се повиши тяхната ангажираност и успеваемост в часовете по история.
На въпросите в анкетата за прилагане на разнообразни технологични средства и източници на информация в обучението по история и цивилизации отговорите на учениците са в добра и задоволителна степен, което представлява повече от половината клас. Това доказва, че съвременните ученици, все повече свързани с компютърните и цифрови технологии, имат очаквания за използване на повече технически средства в преподаването. Смятам, че използваният образователен метод предоставя възможност за креативност в подбора и интерпретацията на историческите източници, които учениците да използват в образователния процес.
Притеснителен е общият процент – 40% от анкетираните ученици, които не могат да учат самостоятелно и да работят в групи. Макар за повечето в клас това да не представлява проблем, тези умения развиват комуникационна компетентност и резултатите от първата анкета провокират желанието ми да експериментирам с работата в екип не само в това изследване, а и да използвам по-често този метод в часовете по история и цивилизации.
Данните от диаграмите на последните два въпроса от анкетата показват висок процент на желаещите ученици да се включат в експерименталният проект на обърната класна стая. Те смятат, че работата в екип по предварително поставени задачи за подготовка ще им даде възможност да формират знания и умения.
В Анкета №2 проведена със същите ученици от 8 клас след приключването на изследването проверявам удовлетвореността им от участието в образователната технология на обърната класна стая и работа в екип. Видно от диаграмата е, че учениците са оценили предимствата на тази дейност по проекта да получават нови знания чрез работа в екип по метода на обърната класна стая.
По – лесно и успешно е, когато учениците сами формулират изводи за изучаваните исторически процеси. При сравняване на резултатите в двете анкети, учениците оценяват високо възможността за затвърждаване на знанията. Това се наблюдава при резултатите на въпроса за оценка на собствената активност при работа в екип, защото няма отрицателни отговори.
В модела на метода „Обърната класна стая“ осмокласниците предварително проучват темите от раздела за „Революционната епоха в периода на XVIII в.“ като работят в три екипа. Първият екип проучва причините, които предизвикват революционните процеси от темите за Войната за независимост и Френската революция. По този начин те развиват умения за затвърждаване на знания, познаване на събития и факти, обясняват причини, формулират изводи. Вторият екип проследява основните събития и обществено-политически промени, които настъпват в резултат на исторически събития, откриват промени, анализират значими събития и действия на личности. Третият екип развиват умения за анализиране и интерпретиране на исторически документи, свидетелства на епохата, дискутират, формулират мнение и лична позиция. Положителното въздействие на приложения метод на обучение чрез обърната класна стая и работата на трите екипа помага за развиване на комуникативните способности между членовете на екипите, социализация, изграждане на критично и творческо мислене. Изследователският метод в модела на „обърната класна стая“ създава умения за формулиране на проблем, анализирането на източници и историческите факти, умения за формулиране на аргументи.
За установяване на степента на усвоените знания, умения и компетентности на учениците им се възлага да направят контролен тест върху темите изучени в раздела за „Революционната епоха през XVIII век“. Голяма относителна тежест имат задачите, които оценяват уменията на учениците да систематизират историческата информация, да откриват причинно-следствените връзки в историческите процеси. Сравнявайки с резултата на класа от теста за входно ниво в началото на годината, на теста за обобщение на знанията за изучавания раздел учениците постигат по – висок резултат.
Моделът на „обърната класна стая“ създава възможност учениците да използват и прилагат умения, сами да извличат необходимата информация, да интерпретират, откриват и самостоятелно обобщават изводи и разсъждения. След като предварително подготвят своята информация, учениците още по – лесно и убедително я затвърждават в часовете. По този начин те повишават възможността да запомнят трайно получените знания.
В заключение на проведената образователната технология учениците развиват и най – важното, но сравнително трудно умение за съставяне на писмен отговор на исторически въпрос. Чрез тази задача се обхващат цялостно придобитите компетентности – да познават основните исторически процеси, хронологично подреждане на факти и съставяне на логически текст, с правилна аргументация и езикова култура. Смятам, че педагогическото изследване доказва предположената хипотеза за значително подобряване на образователния процес и резултати на учениците.
Литература:
- Иванова, Цв. Методика на обучението по история, Практическо ръководство, 2013г.
- Матанов, Хр., Вачков, Д. Книга за учителя по история и цивилизации, ИК „Анубис“, 2017
- http://www.eddev.eu/IzlIzdania/AttachmentsEdited/br5_2020_K_Garov_K_Carev.pdf?cls=file
- https://fnoi.uni-sofia.bg/wp-content/uploads/2021/11/5.-NELY-BOIADJIEVA.pdf
Адрес за кореспонденция
Ваня Златева Митева, старши учител, СУ“ Любен Каравелов“ гр. Несебър
История и цивилизации, e-mail: dgwrite@abv.bg