Умението за критично мислене – в помощ на учениците от първи клас за решаване на текстови задачи
Яница Иванова
Основните приоритети за първокласниците са да се научат да четат, да пишат, да усвоят основни математически умения за решаване на задачи. Но от всички основни знания и умения, към които учениците трябва да се стремят, най-важното е да се научат да мислят критично. Прилагането, анализирането и оценяването на дадена информация е една от основите на образованието и ако преподаването ѝ започне в ранна детска възраст, то те ще могат да овладеят изкуството да мислят критично.
Какво всъщност е критичното мислене?
То се определя като интелектуално дисциплиниран процес на активно и умело концептуализиране, прилагане, анализиране, синтез и/или оценка на информация, която е събрана от опит, наблюдение, размисъл, разсъждение. От гледна точка на реалния свят, хората, които притежават това умение, са активно учещи. Те постоянно поставят под въпрос това, което виждат или чуват и искат да знаят какви подробности се крият под повърхността.
Има много стратегии за преподаване на умения за критично мислене. Някои от тях включват учене в група, отворени методи за задаване на въпроси и прилагане на уроци в реални условия. Отворените въпроси позволяват на учениците да търсят отговори, вместо мнемонично да повтарят правилния отговор. Този тип изследователско мислене е от решаващо значение за изучаването на критическо мислене. Пренасянето на дадено умение в дадена ситуация от реалния свят също подобрява способността на ученика да мисли критично. Един ученик може да бъде мотивиран да учи, ако урокът е свързан със ситуация от неговото ежедневие и социален опит.
Учителите могат да развият основните уменията за критично мислене у учениците за анализ, синтез и оценка чрез различни дейности. Начинът, по който учителят формулира въпроса, е особено важен. Моделът с отворени въпроси може да се използва за подпомагане на дискусията и мисленето. Когато учениците анализират дадена ситуация или проблем, учителят трябва да насърчава децата да разгледат разликите, да обяснят какво виждат и да сравнят две подобни или различни неща.
В дейности, при които учениците синтезират информация, като четене или научна дейност, учителят трябва да ги кара да създават или измислят нови идеи или да сравняват и противопоставят това, което виждат. Въпроси „Ами ако?“, „Ако бяхте герой в историята?“ помагат на учениците да синтезират проблема. Когато учениците оценяват, те трябва да бъдат насърчавани да преценят или решат дали нещо е правилно или неправилно. Измерването, подборът и обяснението са добри начини да се накарат учениците да правят преценка въз основа на определен набор от предварително определени критерии. Математиката и природните науки са добри области за развиване това умение. Всички дейности, включващи тези умения за критично мислене, трябва да се основават на забавлението и естествената любознателна природа на децата. Игрите или писмените дейности, включващи въпроси, са техники за ангажиране на учениците.
Според таксономията на Блум познавателната сфера има шест основни нива, подредени на принципа „от просто към сложно”: знание, разбиране, приложение, анализ, синтез, оценка.
Тя е създадена от образователния психолог Бендажамин Блум и представлява шестстепенна пирамида от нива на учене, започваща със знанието като основа на ученето. Знанията се надграждат чрез разбиране, прилагане, анализ, синтез и оценка, а всяко умение увеличава концептуалното разбиране на дадена тема или област на обучение и опит на учениците.
В теорията на Блум е заложена идеята, че целите и резултатите в обучението не са еднакви. Например запомнянето на научни факти, колкото и важни да са те, е на по-ниско стъпало от умението да се анализира или оценява. За да се приложи дадена концепция е необходимо първо тя да бъде разбрана. За да се оцени даден процес, първо трябва да бъде анализиран. Всяко следващо ниво се надгражда над предишното. Това структуриране дава възможност на учениците да учат урока чрез много способи и да възприемат информацията по различни начини. Към всяко ниво има специфичен набор въпроси и ключови думи.
Преподаването по този начин (като нивото на абстрактност постепенно се повишава) позволява на учениците да усвояват информацията стъпка по стъпка, съобразено с техните стилове на учене и индивидуални способности и да напредват спрямо своето ниво.
Първото ниво в таксономията на Блум се отнася до основни знания. Основните дейност на учащия тук са: дефиниране, запаметяване, дублиране и изброяване. Основният въпрос на това първо ниво е „Може ли ученикът да запомни и/или възпроизведе информацията?“ или способността на учениците да възпроизвеждат в момента необходимата информация.
След това е разбирането – разбирането на материала чрез дискусии, обяснени, класифициране и докладване, формиране на математически понятия, преход от словесна математическа информация в символна, графична или обратно; откриване на връзки и зависимости с цел систематизиране и структуриране; разграничаване на съществени от несъществени признаци. На това ниво основните дейности на учащия са: обяснява, посочва, проверява, сравнява, избира, опростява, преформулира, представя, пресмята, тълкува, илюстрира, групира, систематизира.
Третото ниво е приложение – ученикът прилага натрупаните знания – процес, при който на базата на запомнените и разбрани математически знания се извършват интелектуални и практически действия за решаване на задачи. Основните дейности на учащия са: прилага, извършва, изпълнява, изчислява, проверява, установява, пресмята, оперира, идентифицира, решава, доказва.
Анализирането изисква от учениците да разграничават, сравняват, контрастират, изследват и експериментират, за да разберат приликите и разликите, разлагане на проблема на неговите съставни части, установяване на известните и неизвестните елементи на проблема, откриване на връзки, зависимости между тях. Разкриване същността на изучавания обект и правене на изводи, умозаключения, хипотези.
Синтезът се отнася до нивото на оценка на обучението – учениците трябва да заемат някаква позиция и да я защитят с факти, да свържат елементи в едно цяло (план за действие при изследователска работа или поредица от операции за създаване на модел или проект), създаване на субективно нов продукт.
Оценката – това е способността на ученика да използва всички нива на придобито знание, за да създава, сглобява и конструира, аргументирано формулиране на оценъчни съждения за стойността на идеи, методи, решения на базата на предварително зададени критерии.
Уменията за критическо мислене са наложителни за учениците и дори за възрастните, за да се представят добре академично и професионално. Уменията за такъв начин на мислене обикновено се разделят на афективни и когнитивни умения.
Афективните умения са насочени към необходимостта да контролираме емоциите и да ги упражняваме в наша полза. Тези умения могат да се използват и за преценка и отговор на емоциите и ценностите на другите. Други измерения включват упражняване на справедливост, развиване на интелектуална смелост, увереност в разума. Всички тези умения позволяват да се развият по-зрели идеи, а също така и да се разберат идеите на другите.
Когнитивните умения са свързани с намиране на информацията и преценка на това, дали тази информация е ценна. Това може да стане чрез четене, обсъждане, анализиране и оценяване. Специфичните измерения на тази стратегия включват създаване на междудисциплинарни връзки, изясняване и анализиране на значенията на думи и фрази и оценка на перспективи, интерпретации или теории. Друг вид когнитивни умения са по-специфични за мисленето и използването на определена информация. Примери за тези умения са откриване на прилики и разлики, оценка на доказателства и предполагаеми факти.
Текстовите задачи са проблем за голяма част от учениците в първи клас. Решаването им изисква както математически, така и езикови компетенции, вникване в контекста и понякога и социален опит. Текстовите задачи са изключително важни за когнитивното развитие на учениците и представят връзката между математиката и различни ситуации от ежедневния живот.
Развиването на умения за критично мислене с математически текстови задачи е изключително важно. Учениците трябва да преминат отвъд простото запаметяване и намиране на факти, за да разберат мисловния процес и концепцията зад тези факти. Така те развиват силни мисловни умения, които им помагат да станат успешни учещи през целия живот.
В началното училище текстовите задачи по математика са чудесно място за преподаване на стратегии за критично мислене. Ето някои от тях, които да помогнат на първокласника да мисли върху текстовите задачи с критичен ум:
- Създаване на план – за да бъдат критично мислещи, учениците трябва да отделят време за планиране и стратегия, преди да премине към решаването на дадена задача или проблем. За тази цел трябва да прочетат задачата и да анализират какво се пита в нея. След това може да подчертаят важната информация в задачата и да създадат картина или диаграма, за да представят това, което се изисква в задачата. Това гарантира, че те ще предприемат етапите за внимателно очертаване и идентифициране на въпроса в дадената задача и какво се изисква за нейното решаване. Преподаването на тези стъпки отрано е изключително важно, тъй като учениците ще се сблъскват с многоетапни проблеми и такива с разсейващи фактори в бъдеще.
- Попитайте „Защо?“ – един от ключовите моменти към критично мислене в математиката е способността не просто да се реши дадена задача, но и да се обясни защо така е решена. В текстовите задачи по математика в първи клас „защо“ често е доста лесно да се определи, но въпреки това учителят трябва да попита. Той трябва да разбере защо ученикът е избрал да брои, събира или изважда, трябва да може да обясни своите разсъждения със собствени думи и да може да ги запише, да обясни и как е стигнал до това заключение и решаването на дадена задача.
- „Има ли смисъл?“ – повечето текстови задачи по математика в първи клас са доста ясни по отношение на това, което учениците трябва да направят, за да я решат. Те трябва да бъда провокирани на помислят дали тяхното решение има смисъл. Например, ако ситуацията в дадена текстова задача описва сюжет, при който човек има определено количество от даден артикул и някой му дава повече, то отговорът трябва да бъде по-голямо число от даденото първоначално, което се получава чрез добавяне. Ако ученикът е избрал да извади, то тогава отговорът ще бъде по-малко число от даденото в началото. По този начин учениците биват провокирани да мислят и да анализират своите решения и да правят самооценка на работата си.
Ефективността на идеята за развиване на критичното мислене у учениците се изразява преди всичко в умението учителят да провокира постоянно интереса и любопитството на учениците. Този вид мислене формира социални умения, необходими за тяхната пълноценна реализация (умения за разбиране, за оценяване и поемане на позиция, за аргументиране на собствено мнение и др.)
Мисленето е в основата на ученето. Ученето чрез критично мислене помага на учениците, а и не само, да решават проблеми в различен контекст. Те трябва да бъдат насърчавани да вземат решения в условия на несигурност. Така ще придобият опит и това ще стане стимул те да търсят повече и различни източници на информация, да разпознават грешките си, да оценяват решенията си и да предлагат начини за тяхното подобрение.
По този начин учениците ще бъдат подготвени за живота и за предизвикателствата в него. За да участват пълноценно в съвременната глобална икономика, младите хора трябва да умеят да мислят на високо ниво.
Използвана литература:
- Кожухарова, П., Развитие на умения за критическо мислене в процеса на обучение
- Пол. Р., Кратък наръчник по критическо мислене
- Станева, Д., Възможности за развитие на критическото мислене при работата над текстови задачи в обучението по математика в начален етап 2013, том 52, серия 6.2 – 176
- Станева, Д., Критерии за оценка на критическо мислене 2012, том 51, серия 6.2 – 81