Представяне на технология за усвояване на българския фолклор чрез извънкласните дейности във втори клас
Духът на новото време, изискващо присъствието на иновативни за учениците нововъведения в процеса на обучение, налага необходимостта от съвременен подход в процеса на възпитанието. Запознаването с характерните особености на фолклорните празници от зимния и пролетен цикъл и разграничаване символиката на отделните обичаи и постепенно осъзнаване на необходимостта от възникване, разпространение и съхраняване на обичаите до наши дни. Иновативната технология чрез прилагането на разнообразни методи, похвати и междупредметни взаимодействия от ЗП, съдейства за развитието на емоционалната култура, естетическия усет и музикално-творческото въображение. Също така стимулира емоционалната отзивчивост към фолклора чрез участие в различни видове дейности – пеене, танцуване, творческа работа. В крайна сметка учениците изпитват радост от общуването с фолклора, заради незадължителния характер на извънкласните дейности, с които са ангажирани учениците. Това провокира тяхната артистичност и въображение.
Подрастващите емоционално съпреживяват българските традиции и обичаи от миналото като възпитават у тях определени качества – за принадлежност към българската култура, патриотизъм и възможност за самоопределяне – идентичност, без разлика от пол, възраст или етническа принадлежност. Запазват се традиционните за българите ценности. По този начин второкласниците могат, чрез характерен за възрастовите особености подход, да получат необходимите знания, тъй като са били „въвлечени“ непринудено в ситуация, която ги е подтикнала да се справят. Децата пеейки, танцувайки и играейки не само се забавляват, но учат и творят.
Задачите, които са разработени според целите на технологията съобразена с музикално-образователния процес предлагат възпроизвеждане на народни песни /при разучаване на песен, при художествено изработване на песенен репертоар/ и танци. Чрез пеене, слушане, свирене, танцуване, съчиняване на музика. Детето съпреживява, макар и за кратко, като носител на фолклорното съзнание, започва да възприема и анализира народната музика и обичаи по различен начин – непринудено и чрез игра и изяви. В крайна сметка учениците развиват и танцовите си умения. Те възприемат и възпроизвеждат фолклора като игра, а това си остава най-добре приетия за тях метод за учене.
В иновационната технология часовете по извънкласни дейности включват занимания и обучение за усвояване на българския фолклор. Провеждат се веднъж седмично, общо 32 часа годишно. В плана за работа във втори клас освен занятия по български език и литература, и по музика са предвидени и часове за приложни и творчески дейности – оцветяване на народни носии, килимчета, шевици, рисуване, изработване на флаш карти. Часовете за извънкласна дейност са 32, от които 11 часа-български народни приказки, гатанки, басни и скоропоговорки; 6 часа за разучаване и изпълнение на народни песни; останалите 15 часа са за приложни и творчески дейности(изяви). Така направеното разпределение осигурява възможност за вътрешнопредметни връзки и взаимодействия и за интегриране на учебното съдържание в извънкласните дейности. Осигурява постигането на педагогическата цел – всеобхватно и пълноценно усвояване на българския фолклор. Акцентира се върху незадължителността и доброволното участие в заниманията.
Основна форма, чрез която се реализират целите и задачите на технологията за усвояване на българския фолклор е приложна и творческа дейност. Тя способства за осъществяване на взаимосвързаност между способностите, съдейства за успешното двустранно взаимодействие между теоретичното познание и прилагане на практика дейности и способности. По този начин детето открива нови знания, взаимовръзки, започва да извършва по – сложни умствени действия. Колкото повече изяви имат свързани с български обичаи и традиции, толкова повече стават уверени в себе си
Похватите за работа при активизиране на учениците в дейността са:
- Наблюдение, сравняване и съпоставяне на контрастни и сходни съотношения: зимни и пролетни обичаи и традиции, народни и съвременни приказки
- Запознаване и разграничаване на народни танци – такт, област
- Откриване и разпознаване на познати и непознати народни носии – сравняване на носии от различни етнографски области, съпоставяне на вече познати по елементи и по сходство. Насочване вниманието на учениците към факта, че фолклорните празници следват годишния календар, че честването на тези празници е отразено в медиите – телевизия, радио. Учениците се насърчават да публикуват и използват социалните медии, за да дадат гласност на своите изяви и дейности. Да обърнат внимание от кои градове са излъчваните репортажи и в кои фолклорни области попадат те.
- Прослушване и въздействие на народна песен, изпълнена от различни гласове, инструменти, състави, стил.
- Назоваване и подбиране на подходящо заглавие към слушана творба от народното творчество от няколко предложени.
- Подбиране на подходящ музикален фон към изложба от рисунки, стихове, разкази свързани с народни приказки и гатанки.
- Със своя рисунка или със стихове да се изрази настроението.
- Към зададен народен поетичен текст да се определи каква по характер мелодия би могла да подхожда.
- Подбиране на подходящ инструментален съпровод и сценично поведение.
Етапите на осъществената практика включват подготвителен етап – урочна работа и извънкласна работа. В първия етап
- учениците проучват от какви части е съставена националната носия /мъжки и женски костюм/ и да представят снимки от отделните празници – Коледуване, Сурваки, Кукери, Лазаруване.
- откриват снимки от различните фолклорни области и ги сравнят.
- изготвят по групи пъзели от снимки на народни музикални инструменти – кавал, гайда, тъпан, тамбура, гъдулка, които да подредят според тембъра на съответния инструмент.
- наизустяват стихчета за Коледуване и Сурваки.
- украсяват сурвачки и ги подреждат в изложбен кът във фоайето на училището или в библиотеката.
- изрязват картинки – предмети, свързани със символите на отделните обичаи и в подходящ момент ги подреждат според съдържанието на фолклорния празник. Така откриват общото и различното между тях.
Втория етап е извънкласната работа. Общото за всички обичаи е откриване на подходяща национална носия. Празниците от Коледа до Великден са част от зимния и пролетен календар на българите. Поставя се акцент върху повторяемостта на обичаите, всяка година, което според вярванията на българите означава, че по този начин фолклорния човек измолва плодородие и берекет за себе си, семействата и цялата общност. Отново се разяснява на децата, че Коледа е апотеоз в празничната обредност и се свързва с раждането на новия живот и новата стопанска година. Великден е символ на основното вярване на християнството за възкресението на човека и природата. Акцентира се противопоставянето на мъжкото и женското начало. Учениците вече са наясно с процеса на израстването на момчето и момичето в социалната йерархия и статус според обичаите. Тяхното израстване завършва със създаването на семейство и намиране на място в социума и местната общност.
Други незадължителни извънкласни дейности са участието в кулинарно състезание заедно с родители в СПГ „ Алеко Константинов“ – град Свищов, в което се приготвят традиционни български ястия – обреден хляб, баница и тиквеник. Организиране на игри с техните баби и дядовци – „Да се забавляваме с игрите на баба и дядо“ – Челик, Дай бабо, огънче, Дама.
Детско фолклорно музикално творчество – учениците предлагат импровизирани танци, съпроводи, мелодии към народен текст чрез активно участие.
- Музикално – двигателно възпроизвеждане – откриване на жанровата специфика при прозвучаване на фолклорната мелодия и изпълнение на танц.
- Целта на музикалното възпитание – да се мотивират малките ученици в образователния процес като вземат активно участие в него. Така играейки те се забавляват и едновременно с това учат като изпълняват разнообразни дейности за възприемане, възпроизвеждане, танцуване др.
- Принципи – приложните и творческите дейности са съобразени с основните принципи – научност – при овладяване на нови знания, достъпност- съобразяване с възрастовите особености на второкласниците, съзнателност и активност – при активното им участие в зададена дейност, индивидуален подход – според различията за възприемане на дадено знание.
Календарните празници и обичаи са сред централните теми на етнографията от нейното възникване като наука в България. Традиционните обичаи са част от културата на фолклорното българско общество. Това е общество, което организира трудовата си дейност, семейните празници и общоселските събори сред цикличното време на празничния календар.
Празниците и обичаите, заложени в учебната програма за извънкласна дейност:
КОЛЕДУВАНЕ
Коледуването е важен момент от коледната обредност. В огъня гори бъдник – цяла нощ. Вечерята на Бъдни вечер е завършила, но никой не бърза да си ляга… В подготовката за предстоящото ни коледуване с помощта на някои от родителите (в часовете на извънкласна ни дейност) украсихме калпаците с пуканки и гегите с краваи, разучиха и слушаха коледарски песни от региона, в който живеят.
В общообразователните часове разучихме коледарски песни и наричания. С тези песни малките коледари отправиха пожелания с песен на всеки член от посетеното семейство – пяха на стопанката, на младата булка, на новороденото, на момата…
СУРВАКИ
Най-разпространеният обичай на Нова година, познат в цялата българска етническа територия и очакван с радост от всички, е сурвакането. Групи момченца тръгват да обикалят къщите. Всяко сурвакарче носи свежо откършена дрянова пръчка, която се нарича сурвачка.
В часовете по технологии и предприемачество учениците от втори „в“ клас изработиха сурвакници по стар български обичай, като украсиха дрянови пръчки със сушени плодове, сушени чушки, пендари от капачки за буркани, пуканки, вълнени конци, прежда и памук. Идеите за украса на сурвакниците децата черпиха от презентация и видео филм в часа по извънкласна дейност свързан с обичая- „Сурваки“. Запознаха се с нови понятия – навой, ямурлук. Научиха сурвакарски благопожелания заложени в часовете по четене. Облечени в типична за сурвакарите дрехи, посетихме общината на гр. Свищов, за да сурвакаме за здраве и благополучие .Дариха всеки с паричка. Събраната сума използвахме за материали нужни за следващи изяви
Голяма част от информацията за българските обичаи „Коледуване“ и „Сурваки“ децата получават още в детската градина и първи клас. За да остане тази трайна следа от знания, възприемане и емоционално съпреживяване, заложих в часовете по извънкласна дейност личностно преживяване на тези обичаи чрез приложна и творческа дейност . Собственоръчно децата изработиха елементи, детайли и аксесоари, свързани със специфично облекло за празника. Също така предвидих часове за пресъздаване на обичаите в институции и в домовете на някои от родителите. Според мен, това е ефективна технология за усвояване и предаване на мъдростта на българския фолклор, натрупана от много поколения. Емоциите от подготовката и личното преживяване чрез прякото участие в обичаите оставят траен отпечатък в знанията и уменията на учениците.
КУКЕРСКИ ИГРИ
Един от най-ярките и интересни моменти в традиционния български календар са народните Кукерски игри.
За да пресъздадат народен обичай за прогонване на злите духове – кукерски карнавален маскарад се запознават с персонажите, които могат да участват в карнавалния маскарад. Най-съществената част е изработването на кукерска маска в часа по изобразително изкуство. А в часовете в извънкласна дейност подготвиха кукерски танц онагледен от платформата „You tube“, който изиграха в парка на центъра на града . Децата предизвикаха аплодисменти, възхищение и радост от родители и граждани, затова че българският фолклор е съхранен. Личната емоция от събитието беше неописуема и мотивираща за предстоящи изяви свързани с българския фолклор, заложени в часовете по извънкласните дейности.
ЛАЗАРУВАНЕ
Лазаровден е с подвижна дата и се чества в събота, една седмица преди Великден. Православната църква почита на този ден възкръсването на Лазар. Българите наричат празника лазарица.
Подготовката ни за изявата свързана с лазаруване започна веднага след Тодоровден. Тя включва и изплитане на пъстри венци, украсяване на кошници, научаване на народни песни за всеки от семейството, изпълнение на народен танц – ръченица, разучаване на хоро“ Лазарско хоро“. Децата са мотивирани допълнително с това, че получават право на изява във фестивала „Фолклорен извор“ с обичая Лазаруване. Децата научават добре своите реплики, учат се как да организират подреждането на битовата обстановка, нещо, в което особено момичетата трябва да помогнат на майките си активно в къщи при подредбата на празничната софра. Тук взаимодействието е в двете посоки от семейството към училището и обратно в къщи.
Разучените лазарски песни в часовете по музика и танци включихме в сценария за лазаруване. Изгледахме презентация за национални носии. Заедно с една от бабите на децата подготвихме венчета за празника. Момичетата от втори клас облечени в народни носии, в които задължително трябва да има елемент от невестенска премяна, тръгнахме из града, за да посетим поредното семейство, което ни беше поканило да възстановим българския обичай „Лазаруване“. Лазарките се предвождаха от кумица – най-голямото момиче. В групата включих момичета от предходен випуск, които ми съдействаха в пресъздаването на народния обичай. Лазарките изпълниха специални обредни песни, посветени на отделните членове от семейството, което посетихме.
Част от големите и малките момичета играха лазарски танц – буенек, разучен отново в часовете по извънкласна дейност – несключено, много буйно хоро. Стопаните дариха момичетата с бели яйца, които една от тях събра в кошничка.
Лазарките се очакваха с голяма радост от стопаните. И както се предвещава в традицията стопаните вярват, че къщата, в която са пели и играли лазарките , ще бъде честита и домочадието ще се радва на здраве и дълъг живот. Чрез прякото участие в „Лазаруване“ второкласниците се запознават с наследството, националната принадлежност и смисъла за съхраняване на българските традиции, обичаи и ритуали. Българският обичай Лазаруване беше представен в СА „Д.А. Ценов“, в община Свищов и на фестивала „Фолклорен извор“, с . Царевец.
ВЕЛИКДЕН
В часа по изобразително изкуство, второкласниците изработиха интересни великденски кошнички. В читалището на гр.Свищов учениците се запознаха с различни и интересни техники за боядисване на яйца, като изнесоха кратко великденско тържество. Гледаха филми по темата в платформата „Уча се“, „Youtube“. Децата предизвикаха аплодисменти, възхищение и радост от родителите , които бяха с нас, затова че българският фолклор е съхранен.
Във връзка с изпълнението на поставените образователни цели можем да кажем че овладяването на знанията за характерните особености на фолклорните празници – символи, песни, облекло, дарове, пожелания е на високо ниво. Пресъздаването на фолклорните обичаи води до възпитаване на любов и уважение към българското народно творчество. То трябва да се осъществява не само в общообразователните предмети, а и в извънкласните дейности. Пресъздаването на фолклорните обичаи води до възпитаване на любов и уважение към българското народно творчество.
Извънкласните дейности предлагат на учениците различна, по-разчупена учебна среда, създават условия да приложат на практика усвоените в класната стая умения, дават им възможност да разгърнат своите интереси и да изявят индивидуалните си способности. В тези часове те учат чрез преживяванията си в ситуациите, в които са поставени, надграждат знания и умения и придобиват практичен опит. И съвсем не маловажно – извънкласните занятия стимулират към активност и учениците с по-ниска познавателна мотивация и интерес. Фолклорните празници повдигат енергията и адреналина на участниците, интегрират душевните вълнения на отделните индивиди и създават единство на колектива. Оформят трайни знания и умения по отношение на българските традиции и обичаи. Тази технология усъвършенства и развива творческия потенциал за изява и приобщаване към културните и национални традиции и ценности.
Разнообразните дейности в учебната и извънучебната работа, резултатите от проведените тестове и наблюдението, повишаването интереса на учениците за творческа изява, ми дават основание да направя следните изводи. Овладяването на знанията за характерните особености на фолклорните празници – символи, песни, облекло, дарове, пожелания е на високо ниво. Всяка от фолклорните дейности дава възможност за проява на артистичност и креативност. Малкия ученик поставен в центъра на творческа ситуация допринася за неговата активност ,допринася за изграждане на дълготрайни умения.
В съвместната си работа с учениците, аз все по-вече осъзнавах същността и значението на фолклора – тази неповторима магия между танц, музика, песен, обичаи и обредност. Тя пази „българското“ хилядолетия, съхранила в сърцето си този трепет , който усещаме като чуем гайда и кавал. Това чувство не може да бъде описано – то трябва да се види, да се съпреживее…
Прилагането на технологията доказва, че се осъществява постоянно активно взаимодействие между всички участници като особено се засилва взаимодействието учител – ученик. Класическия тип учебен час неусетно се превръща в интерактивен. Загубва се обичайното разпределяне на ролите в учебния час от задължителната подготовка. Тук недобре справящия се по Математика може да бъде водач на Коледарската дружина, а ученичката, която все още не чете твърде гладко става Кумица. Осъществява се преобразуване от взаимно учещи в подкрепящи се ученици. Познанията придобити в реално време в изънучилищна среда се научават с практикуване и любознателност. Ситуационният метод за обучение става водещ като всичко в часовете е подчинено на изпълнението на крайната цел – възпроизвеждане на съответния обичай. Надграждат и обединяват новата информация с тази, която имат;
В заключение мога да се кажа, че съм направила крачка напред за повишаване интереса и любовта на моите учениците към българския фолклор чрез извънкласните дейности.
Библиография
- Училището- желана територия на ученика, сборник с добри практики, 2007
- Иванова, Ю. П., Педагогически технологии в музикалното образование, София
- Минчева, П.,2009, Музикалното възпитание в общообразователното училище, София
- Боев, Т., Гетова, Д., Дидактични игри за 1 – 3 клас, НП, С, 1986г.
- Рачева, М. , В помощ на учителя по музика, 1-4 клас, 1995г., Шумен
- Македонска Ц., Българско народно поетично творчество, София, 1988 г.
- Колектив, водещ редактор Дамянова, Елена, Сборник с добри практики Училището – желана територия на ученика, София, 2007 г.
- Педагогически експеримент, https://kerchtt.ru/bg/pedagogicheskii-eksperiment-kak-metod-nauchnogo-issledovaniya/
- Принципи ……https://pedagogika.dokumentite.com/art/principi-na-obuchenieto-vzaimodeistvieto-mejdu-didakticheskite-principi/85066/p2
- https://pedagogika.bg/obuchenieto-chrez-muzika/