Удовлетвореността от работата като мотивиращ фактор за повишаване на професионалното развитие на педагогическите специалисти
Тинка Ванчова Попова
Резюме: Най-ценното за всяко общество е неговият човешки ресурс. Тази реалност предполага, че учителите заемат централно място в социалното и икономическото развитие на обществото. Въпреки това, знанията за това какво мотивира и удовлетворява учителите в образователната сфера са ограничени.
В статията е представено изследване за ролята на удовлетвореността от работата върху мотивацията за повишаване на професионалното развитие на педагогическите специалисти.
Като цел на управлението на човешките ресурси в училище е осигуряването на училищните организации с подходящи човешки ресурси, които в максимална степен да използват своя потенциал за постигането на техните цели и същевременно за възможно най-пълно удовлетворяване на потребностите и удовлетвореността от труда на учителите и служителите.[1]
Ключови думи: удовлетворение, мотивация, човешки фактор, педагогически специалисти, професионално развитие, професионална квалификация
Функциите на управлението на човешките ресурси в училищните организации:
Осигуряване на човешки ресурси. Тази функция включва дейностите по планиране на човешките ресурси, набиране и подбор, въвеждане на новоназначените.
Мотивиране и задържане. Мотивирането за труд в съответната училищна организация представлява необходимо условие за постигането на високи организационни резултати. Задържането на добре работещите учители и служители също има важно значение за съхраняването на техния трудов потенциал.
Обучение и развитие. Обучението на човешките ресурси е ориентирано към усъвършенстване на дейностите на индивидуално, екипно и организационно равнище. Чрез развитието на човешките ресурси се усвояват нови знания, компетентности, навици, които от една страна подпомагат създаването на нови организационни компетентности, необходими за бъдещето развитие на училището и за адаптирането му към промените на средата.
Оценяване на трудовите постижения. Чрез оценяването се установява доколко индивидуалното трудово изпълнение отговаря на установените изисквания, анализират се отклоненията и се предприемат мерки за преодоляване на пропуските и слабостите, за използван потенциал, за прилагането в дейността на училищната организация на установени добри практики. Набираната в процеса на оценяването информация се използва при определянето на потребностите от обучения. Резултатите от оценяването следва да бъдат обвързани със заплащането и с кариерното развитие.
Управление на възнаграждението. Тази функция включва дейности по определяне на трудовото възнаграждение. Прилагането на делегираните бюджети в системата на средното образование дава възможност за отчитане в по-голяма степен на реалния трудов принос на учителите и служителите.
Кариерно развитие. Управлението на кариерата създава професионална перспектива за развитие и подпомага професионалното развитие на учителите, задържането на добре работещите, оказва положително мотивиращо въздействие. Създава възможности за по-пълноценно използване на професионалния потенциал на кадрите.
Безопасност на работното място. Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд подпомага опазването на здравето и запазването на работността на служителите, намалява опасността от трудови злополуки.
Отношения със служителите. Тази функция обхваща дейностите по трудовите правоотношения със служителите и колективното трудово договаряне. Тук фокусират обаче почти всички останали функции, например оценяването, възнаграждението, кариерното развитие, здравословните и безопасни условия на труд. [2]
Неразривно свързано с качеството на образование е въпросът за мотивацията и удовлетвореността от труда на учителите. Мотивацията играе важна роля за повишаване удовлетворението от труда, което от своя страна помага да се увеличи успешното функциониране на образователната система и да се подобри качеството на образование в институциите.
Ангажираността и удовлетвореността от преподаването отразява мотивацията на учителите, тъй като е теоретично учителите да бъдат отдадени и удовлетворени от работата си въз основа на петте нива, представени в теорията на Маслоу. Мотивацията на учителите влияе положително на тяхното представяне и производителност, което повишава осигуряването на качеството в образователна система. Може да се заключи, че мотивацията е решаващ фактор, който пряко влияе върху ефективността на учителите, постиженията и нивото на мотивация на учениците.
Изследванията върху мотивацията на учителите се развиват и разширяват от края на 90-те години на миналия век, а през изминалото десетилетие се наблюдава значително увеличение на литературата в областта. Прилагането на мотивационните теории в научноизследователската област е нововъведение в изследванията на мотивацията на учителите.[3] Необходимостта от проучванията основно произтича от недостига на учители в образователната система. Изследователският интерес е насочен към мотивацията на учителите да преподават и да продължат да преподават.
През последните години се изтъкват възможни причини за съществуващия и потенциален недостиг на учители като професионално прегаряне, висока възрастова граница, дисбаланс на голямо търсене с по-ниско възнаграждение, ограничени възможности за кариера, нисък престиж на професията и др.
Изследванията също са тясно свързани с редица променливи в образованието, като мотивацията на учениците, образователните реформи, преподавателската практика и психологическото благосъстояние на учителите. Затова е полезно ръководствата в училищата да определят как да привлекат потенциални учители и как да ги задържат в преподаването.
Удовлетвореността от работата е свързана с удовлетвореността от живота. Хората, които са доволни от живота, са склонни да бъдат доволни от работата си, а хората, които са доволни от работата си, са склонни да бъдат удовлетворени от живота.
Удовлетвореността от работата и производителността на работата са пряко свързани помежду си. Изследванията показват, че зависимостта между удовлетвореността от работата и ефективността е доста висока. Освен това, сред нагласите за работа, удовлетвореността е силен предсказател за отсъствия, което предполага, че увеличаването на удовлетвореността от работата и организационната ангажираност са потенциално добри стратегии за намаляване на отсъствията от работа и за текучество на кадри. Връзката на удовлетвореността и производителността е сложна и може да бъде повлияна от редица различни фактори.[4]
Оценката на удовлетвореността от работата чрез анонимни проучвания на служителите е често срещана практика през 30-те години. Първоначалните разработени техники за измерване са фокусирани изрично върху удовлетвореността от работата, която се влияе както от естеството на работата, така и от взаимоотношенията с колеги и ръководители.
Обект на изледването:
Изследвана е нееднородна група от 60 педагогически специалисти от едно училище, общо 100% от общият брой в училището. Респондентите са педагогически специалисти с постоянен статут и наети на пълен работен ден в училище.
Предмет на изследването:
Установяване източниците на удовлетворение/недоволство от труда и анализиране на мотивационните фактори, които оказват влияние върху мотивацията за повишаване на професионалното развитие на педагогическите специалисти.
Цел на изследването:
Да се установи ролята на удовлетвореността от работата върху мотивацията за повишаване на професионалното развитие на педагогическите специалисти.
За постигането на целта е необходимо решаването на следните задачи:
– Изследване нивото на удовлетвореност от работата на педагогическите специалисти и установяване на основните фактори.
– Изследване на професионалното развитие на педагогическите специалисти и установяване на факторите-мотиватори и готовността за повишаване на професионалното развитие на педагозите.
– Установяване степента на съответствие и взаимовръзка на нивата на удовлетвореност от работата и мотивите за професионалното развитие.
Фактори за изследване:
- Личностни характеристики.
- Удовлетвореността от работата на учителите по отношение на съдържанието на труда, постигнатите резултати, прекия ръководител, колегите, заплащането и работата като цяло.
- Мотивационни фактори и области на потребност за по-висока професионално-квалификационна степен, предпочитани организационни форми, пречки пред професионалното развитие.
Научен инструментариум:
Изследователският инструмент, използван за събиране на данни за изследването представя две анкетни карти. Двата инструмента за изследване са структурирани като въпросници, така че от респондентите се очаква да дадат оценка на изследваните аспекти, като предварително е посочена скала за определяне качество на обекта.
- Анкета „Удовлетвореност от труда на педагогическите специалисти“.
- Анкета „Мотивационни фактори за повишаване на професионалното развитие на педагогическите специалисти“.
Първата анкета е озаглавена „Удовлетвореност от труда на педагогическите специалисти“, представена в сборника „Методи за психодиагностика“ с автори М. Радославова и А. Величков.[5]
Втората анкета е разработена за целите на изследването, изградена въз основа на материали, използвани в Международното изследване TALIS 2013, координирано в България от Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование. Въпросникът е озаглавен „Мотивационни фактори за повишаване на професионалното развитие на педагогическите специалисти“.[6]
Начин на попълване на анкетите:
Анкетите се предоставят и попълват на хартиен носител.
Математически метод:
Описателната статистика на данните от анкетите представя коефициентът на определяне в проценти. Този коефициент се изменя в границите от 0% до 100%. Количествените данни са анализирани с помощта на проста описателна статистика, включваща проценти показатели. Бяха върнати всички комплекта анкети, предоставени към конкретната извадка, които представляват 100% на отговорите. Всички анкети бяха попълнени и счетени за добри за анализ.
Методика на изследването:
- Анализ на теоретични постановки.
- Анкетиране на респонденти – данните са получени чрез еднократно измерване на една група в едно училище.
Обработка и анализ на получените резултати (м. август, 2022 година – м. декември, 2022 година).
ЛИТЕРАТУРА
- Господинов, Д., „Управление на човешките ресурси в училищните организации“, 2012, София, Деал-Емилия Недялкова София, ISBN 978-954-92637-5-6, 24
- Jiying, H., Hongbiao, Y., „Teacher motivation: Definition, research development and implications for teachers“, Cogent Education, 2016, 3, United Kingdom, Taylor and Francis, ISSN: 2331186X, doi:10.1080/2331186X.2016.1217819
- Judge, T., Locke, E., Durham, C., Kluger, A., „Dispositional effects on job and life satisfaction: The role of core evaluations“, Journal of Applied Psychology, 1998, 83, 17-34, Washington, American Psychological Association, ISSN: 0021-9010, eISSN: 1939-1854, doi:10.1037/0021-9010.83.1.17
- Радославова, М., Величков, А., „Методи за психодиагностика“, 2005, София, Пандора прим, ISBN: 954-634-007-3
- Мавродиева, М., „Перспективи пред преподаването и ученето. Резултати от Международното изследване TALIS 2013 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие“, 2015, 65-108, София, Центърът за контрол и оценка на качеството на училищното образование, ISBN 978-954-8973-18-2
Автор
Тинка Ванчова Попова, директор, Езикова гимназия „Акад. Людмил Стоянов“, Благоевград
popovatina@abv.bg
[1] Господинов, Д., „Управление на човешките ресурси в училищните организации“, 2012, София, Деал-Емилия Недялкова София, ISBN 978-954-92637-5-6, 24
[2] Господинов, Д., „Управление на човешките ресурси в училищните организации“, 2012, София, Деал-Емилия Недялкова София, ISBN 978-954-92637-5-6, 26
[3] Jiying, H., Hongbiao, Y., „Teacher motivation: Definition, research development and implications for teachers“, Cogent Education, 2016, 3, United Kingdom, Taylor and Francis, ISSN: 2331186X, doi:10.1080/2331186X.2016.1217819
[4] Judge, T., Locke, E., Durham, C., Kluger, A., „Dispositional effects on job and life satisfaction: The role of core evaluations“, Journal of Applied Psychology, 1998, 83, 17-34, Washington, American Psychological Association, ISSN: 0021-9010, eISSN: 1939-1854, doi:10.1037/0021-9010.83.1.17
[5] Радославова, М., Величков, А., „Методи за психодиагностика“, 2005, София, Пандора прим, ISBN: 954-634-007-3
[6] Мавродиева, М., „Перспективи пред преподаването и ученето. Резултати от Международното изследване TALIS 2013 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие“, 2015, 65-108, София, Центърът за контрол и оценка на качеството на училищното образование, ISBN 978-954-8973-18-2