Лидерството в образованието
Автор: Геновева Руменова Георгиева
Месторабота: Детска градина „Прилет“ град Русе
e-mail:genoveva81@mail.bg
Резюме
Ефективният лидер е лидер, който има не само авторитет, но и статут на лидер в учителския колектив, фокусиран не само върху дейността на образователната институция, но и върху поддържането и развитието както на целия учителски колектив, така и на отделния учители. Отношението на ръководителя към властите, неговият лидерски статус, посоката на стила на управление – всичко това отразява индивидуалните психологически характеристики на училищните ръководители и формира преподавателския състав.
В статията са представени теоретичните аспекти на образователното лидерство, характеристики и основни подходи за разбиране на неговата същност.
Описани са ръководните стилове, личностните качества и компетентности, които съвременния директор на детска градина е необходимо да притежава.
Ключови думи: лидер, лидерство, детска градина, директор, качества, компетентности
Въведение
Феноменът на лидерството се среща във всички сфери на нашия живот, може да се нарече условие за ефективната работа на всяка организация. Промените, настъпващи в обществото, държавата, света, обхващат всички аспекти на живота, поставяйки големи изисквания към всеки човек, неговите знания, лични качества и най-вече на неговите професионална тренировка. Това е по-остро от всякога пред учителя задачата не е просто постоянно да попълвате и задълбочавате знанията си, да овладявате последните постижения на науката и технологиите, но да стане конкурентен специалист с не само необходими професионални умения, но и притежаващи такива лидерски качества като самоувереност, амбиция, целенасоченост, активност, инициативност и др.
- Същност и основни концепции на лидерството
Лидерството е средство с което ръководителите влияят на хората, заставяйки ги да се държат по определен начин. Съществуват различни гледни точки и теории за лидерството.
- Теории за лидерските качества
Според Макс Вебер лидерът е „чаровен, той притежава харизма (небесна благодат, нещо дадено свише). Вебер обръща специално внимание на способността на човек да бъде по-привлекателен и магнетичен в случаите, когато се налага, за да изпълни задачата. Харизматичният водач има значително влияние над последователите си. Последните са привлечени от магнетизма на водача, неговия небесен дар, възможности и изключителна способност да реагира успешно в критични ситуации.“ (Семерджиев Ц. Стратегическо ръководство и лидерство, 2007)
- Теории за лидерското поведение
В основата на тези теории е т.н. поведенчески подход, който се основава на синтеза и анализа на различни лидерски стилове на поведение. Специалистите разделят лидерските стилове в три групи:
- „Авторитарният лидер очаква безпрекословно следване на собствените си инструкции. Поведението му се характеризира с недоверие към хората, които ръководи, склонност към контрол и манипулация на поведението им.
- Лидерът с либерален стил най-често не се стреми да оказва влияние върху членовете на екипа си. Те биват насърчавани да използват методите, които сами считат за най-удачни. Подходът би могъл да бъде ефективен при групи с висока мотивация и отговорност.
- Демократичният лидерски стил позволява на служителите да участват в процеса на взимане на решения, да изказват мнение по отношение на идеите и поведението на ръководителя. Той от своя страна се отнася към тях с уважение и зачитане на гледните им точки.”(Семерджиев Ц. Стратегическо ръководство и лидерство, 2007)
- Мениджмънт и лидерство – прилики и разлики
Лидерството и мениджмънта са две сходни, но и в същото време различни системи на поведение. Всяка от тях притежава собствени функции и характерни дейности.
За Филип Котлър “мениджмънтът е свързан със справянето със сложни ситуации и внасянето на ред в организациите. Лидерството пък е свързано с внасяне на промени с цел постигане на желано бъдещо състояние. Според него мениджърите правят нещата правилно (организират и създават ред), докато лидерите правят правилните неща ( развиват стратегии и визии и помагат на организацията да се адаптира към промяната). Успешните организации имат нужда и от лидерство, и от мениджмънт, но според Котлър много организации в днешно време страдат от прекалено много мениджмънт и твърде малко лидерство. “ (Вацов, С., Императивът на компетентностния подход 2016)
- Лидерството – роля, функции. Лидерски стилове
Лидерството е преди всичко социална роля, а не положение в организацията. Лидерството е стихиен процес на утвърждаване на определен член на групата за водач.
Функциите на лидерството се свеждат до това, че лидерът помага на групата да запази целостта си и целеустремеността си, стремеж да постига определени ефективност и ефикасност. Той подпомага членовете на групата да поддържат по-добри и успешни човешки взаимоотношения.
Едно от най-ранните изследвания на стиловете на ръководство и управление е на Курт Левин и неговите колеги. Той се спира на три основни лидерски стила, които днес се считат за класически в социалната психология: авторитарен (директивен, диктаторски), демократичен (колективен) и либерално-анархичен.
Опитите да се намерят по съвършени и точни критерии за управленска ефективност са довели японския учен Т. Коно до концепцията за „рационално управление”. В нея той описва четири типа управления:
- „новаторско – аналитично,
- новаторско – интуитивно,
- консервативно – аналитично
- консервативно – интуитивно.
Според автора на концепцията, именно новаторско – аналитичното управление е най-ефективно, тъй като то гарантира оцеляването в условията на остра конкуренция. Според Т. Коно, в зависимост от особеностите на мисловно – интелектуалната дейност могат да се различат четири стила на ръководство: консервативно – интуитивен; консервативно – аналитичен; новаторско – интуитивен; новаторско – аналитичен.“ (Семерджиев Ц. Стратегическо ръководство и лидерство,2007)
Фред Фидлер е основател на теорията на ситуационното лидерство. Този модел, работа над който той започва в средата на 60-те години позволява да се предскаже ефективността на работната група, водена от лидера.
Според лидерския модел на Фред Фидлър ефективното управление се постига чрез промяна на ситуацията, която подхожда на лидера. Той посочва три фактора, които помагат да се определи ефективният лидерски стил:
- „Oтношенията “лидер – членове на групата”: Тази променлива отразява равнището на лоялност, доверителност, поддръжка и уважение, изпитвани и проявени от членовете по отношение към лидера. Става дума за признание на лидера от служителите, което е най-важното условие за получаване на контрол над ситуацията. Приемайки лидера, членовете на групата ще правят всичко възможно за постигането на поставените от него цели.
- Структурата на задачата: Задачата е добре структурирана, когато има точна цел, ясни правила за решаване и критерии за успех. Добре структурирана задача е тази, при която са разработени процедури и инструкции за всяка стъпка. Членовете на групата имат яснота какво се очаква от тях. В такива ситуации ръководителите разполагат с власт за въздействие на изпълнението на задачата.
- Властта на лидера: Третият фактор е свързан с нивото на формална власт на лидера, получавана въз основа на заеманата в организацията позиция. Длъжностните пълномощия могат да бъдат силни или слаби. Силата на високите позиции улеснява задачата на лидера за въздействие върху служителите и обратно, силата на ниските позиции я прави по-трудна.“ (Аврамов, В., Лидерство и мениджмънт, 2003)
- Управленски функции и роли на директора на детската градина
Директорът на детското заведение като образователен мениджър е нужно да изпълнява основните управленски дейности, необходими и типични за успеха на всеки мениджър. А това са: да управлява работата, организацията и да управлява хората.
Тези основни дейности се реализират чрез други дейности, познати като основни функции, типични за работата на всеки мениджър. Има различни класификации на тези функции, но в най-общи линии те са: вземане на управленско решение, което някои автори определят като самостоятелна управленска функция, но всъщност управленски решения се вземат и при реализацията на всяка една от другите функции, планиране, организиране, ръководство и контрол.
Според класификацията на П. Балкански:
- Първата функция е планиране – поставянето на цели и приемане на план за действие за постигането им.
- Втората е организирането – анализирането на необходимите дейности, създаване на организационна структура, избирането на хора, които да отговарят за работата, която трябва да бъде свършена
- Третата функция на мениджъра е координирането – постигането на хармония и пропорционалност в работата на изпълнителите, с цел да се постигнат по-високи резултати за определено време.
- Четвъртата функция е мотивирането на хората за осъществяване на планираните действия.
- Петата основна функция е контролирането – съпоставяне на постигнатите резултати с предварително планираните.
Хенри Минцбърг разделя мениджърските роли на три групи:.
- „Междуличностните роли са свързани с човешките взаимоотношения. В този случай ръководителят може да бъде:
- представителна фигура на екипа прд обществото;
- лидер, обединяващ потребностите и интересите на екипа;
- връзка на членовете на екипа с хора в и извън организацията.
- Информационните роли на образователния мениджъра логично се отнасят до събирането, предаванто и разпространяването на информация. Следователно ролите, които изпълнява, са на:
- наблюдател, упражняващ мониторинг върху дейността на членовете на екипа;
- разпостранител на информация – получава и предоставя информация за вътрешни и външни събития, имащи отношения към екипната работа;
- говорител – информира от името на екипа външни лица и институции за дейността на организацията.
- Роли на ръководителя във връзка с вземането на решенията са:
- предприемач, който взема решения относно необходимите промени и ги реализира;
- омиротворител, справящ се с внезапно възникнали проблеми, които възникват от непредвидините събития и конфликтни ситуации;
- разпределител на ресурси, който взема решения за разпределяне на парични, материални и човешки ресурси, планира времето и дейностите свързани с изпълнението на задачата и санкционира задачите;
- посредник, който преговаря с лица и институции относно ангажирането на екипа и неговите ресурси.“ (Гюрова,В. и Божилова, В., Магията на екипната работа,.2006)
Според П. Балкански, в зависимост от функциите, които изпълнява ръководителят, може да се определят и неговите роли, на базата на доминиращите структурни или интерактивни компоненти на управление на задачите и взаимоотношенията му с подчинените. Ролите са:
- „администратор, който се занимава предимно с изпълнението на задачите, с управлението и координацията;
- предприемач, който проявява творчество, има новаторски идеи, поема рискове, склонен е към промяна;
- продуцент, използващ професионалните си знания и умения за ефективно изпълнение на задачата;
- интегратор, който цени служителите си, разчита на тях, грижи се за екипа и ефективността на неговата работа;
- мениджър – тази роля съчетава едновременно всички изброени преди нея роли.“ Гюрова, В., Образователен мениджмънт,.2013)
- Директорът и неговият екип
Управлението на екипа е от съществено значение за съвременното детско заведение днес. Работата на ръководството на детската градина и учителите в екип е необходимост. Това е всепризнат факт, който крие своята специфика и проблеми. Да се събере група професионалисти и да работят ефективно не е лесна работа. Ето защо важна характеристика на директора е умението да ръководи екипи.
Според Флеминг, Рос, Билингтън, екипът е комбинация от действия, които се извършват от двама или повече души, или група, чрез които всеки човек допринася със своите уникални умения, способности, мнение и индивидуалност за единството и ефективността на екипа, с оглед постигането на общи цели.“ (Гюрова, В., В. Божилова.,Магията на екипната работа,.2006)
„Екипът е „група от хора, обединени от обща задача или цел: реализация на проект, който сами са избрали” (Десев, Л.,Педагогическа психология,1999)
В образователните организации могат да се формират различни видове екипи, чрез които се постигат целите на организацията.
Всеки вид екип има своето специално предназначение, то притежава собствени отличителни черти, преимущества и приноси за успеха на поставените пред детската градина цели:
- „Работен екип е екип, който е създаден с предназначението да произвежда продължително време някакъв продукт;
- Проектен екип е екип, който е създаден с цел да произведе еднократен резултат;
- Паралелен екип е екип, който се създава да формулира независими от ръководството препоръки, идеи, предложения във връзка с бързото разрешаване на някакъв проблем;
- Мениджърски екип е екип, който се създава да подобри координацията между мениджърите и да подобри показателите на ефективността на организацията; Мениджърския екип го няма в детската градина поради това, че се управлява само от един мениджър.
- Неформален екип е екип, чието предназначение е насърчаването на по-голямо сътрудничество и координация в компанията. Неформални екипи в детското заведения са: екипи на родители на децата от дадена група или групи; екипи от специалисти от музей, неправителствени организации, от центрове за социални услуги в общността.
- Виртуални екипи – група от хора, които не се намират на едно място и не работят за една организация , но работят с обща цел.“ (Гюрова. В, В. Божилова . Магията на екипната работа, 2006)
Факторите определящи успеха или провала на един екип са:
- Атмосфера в екипа
- Справяне с конфликт
- Лидерство
- Мотивация
- Професионално и личностно развитие
- Цели на екипа
- Вземане на решение
- Сътрудничество
- Комуникация
- Критика
- Постигане на целите.
- Лидерски качества на директора на детската градина
В началото на XX в. като цяло лидерите са убеждавани, че трябва да притежават точно определени черти, например интелигентност, физически ръст и самоувереност. Според тази теория ефективността на лидерите зависи от някои от техните основни човешки качества.
Според Гюрова, директорът като образователен мениджър трябва да притежава следните управленски качества:
- високо ниво на управленска култура – грамотност и компетентност, в резултат от адекватно образование и непрекъснато усъвършенстване;
- способност за ефективно използване на властта в задачи, свързани с планирането, организирането, ръководството и контрола, мотивирането и координирането на усилията на персонала;
- отлични комуникативни и комуникационни умения;
- способност да работят добре с другите, умения за работа в екип;
- умения за работа по и за управление на проекти;
- умения за самоорганизиране;
- добро здраве;
- високо ниво на мотивация и позитивно самочувствие;
- обективна самооценка.
Ръководителят на екип е нужно да притежава професионална, ръководна и социална компетентност, представени в Таблица № 1.
Таблица № 1 Компетентности на директора
| Изискване | Умения |
| Професионална компетентност | |
| Знания по професията | основополагащи професионални знания;
познания за актуалните тенденции; професионална оценка на зададените параметри за ръководство |
| Ръководни познания | Ръководство на екип лидерство поощряване на служители; |
| Интердисциплинарни знания | основни познания по близкостоящите дисциплини; |
| Методическа компетентност | |
| Представяне | достойно държание;
лоялна позиция към екипа; |
| Организация | цялостна представа за необходимите средства, помещения, обучение и т.н. |
| Анализ | Аналитичен подход към разкриване на творческия потенциал на служителите;
откриване на зависимостите; документиране на резултатите; |
| Координация | отказ от доминиране;
строг в работата, справедлив в личния живот |
| Управление на проекти | познания и по възможност опит в управлението на проекти |
| Мотивация | позитивна нагласа към служителите;
критика само към методите, не към личността; забелязване и признаване на постиженията на служителите |
| Модериране | участие на всички;
акцентиране върху същественото; постигане на консенсус; поощряване на креативността |
| Управление на конфликти | откриване на конфликтите;
анализиране на комуникацията; разпознаване на груповодинамичните зависимости и целенасоченото им въвеждане в употреба |
| Преговори | познаване на целите на преговарянето;
упорито преследване на целите; предвиждане на аргументи; разработване на стратегия за преговорите |
| Социална компетентност | |
| Общуване с хора | приемане на членовете на екипа като равностойни; осъзнаване, че личният успех зависи от успеха на екипа; оценяване на служителите; делегиране; квалифициране |
През 2002 година на Глобалния форум по управленско образование, проведен в Банкок са представени 27 основни професионални компетенции, разделени в четири основни категории, характеризиращи управленската компетентност- таблица № 2 (Breaking Traditional Boundaries: Implications to Management, Global Forum on Management Education, Bangkok, 2002)
Таблица № 2 Професионални компетентности на директора
| Категория | Компетенции |
| Концептуални | Използване на информацията
Творчески подход Дефиниране на проблемите Избор на най-съществената информация Познаване на технологичните възможности Познаване на организационните възможности |
| Комуникационни | Трансформиране на идеите в действие
Наличие на доверие у колегите и подчинените Умение да се слуша и да се задават въпроси Навици за устно представяне Навици за графично представяне |
| Организационни | Определяне на мисията и целите
Ориентация към потребителя Паралелна работа над много задачи Навици за водене на преговори Управление на проекти Способност за анализ Формиране и поддържане на стандарти в работата на подчинените Формиране и поддържане на стандарти за собствената работа Определяне на приоритети Управление на времето |
| Междуличностни | Наставничество
Навици за работа с различни хора и култури Сътрудничество в организацията Сътрудничество извън организацията Работа в екип Отговорност |
Заключение
Концепцията за модернизиране на образованието гласи, че основна цел образование – обучение на квалифициран служител с подходящо ниво и профил, конкурентоспособен на пазара на труда, отговорен, владеещ професията си и ориентиран в сродни сфери на дейност, способни за ефективна работа специалности на ниво световни стандарти, готови за постоянно професионално израстване, социална и индивидуална мобилност. Най-важното условие за формирането на човек като професионалист е неговата собствена активност, необходимостта да прояви силните си страни. и възможности, като се акцентира върху формирането на социална и гражданска активност.
Използвана литература
- Аврамов, В, (2003) Лидерство и мениджмънт, София , Университетско издателство (Стопанство),
- Вацов, С., (2016) Императивът на компетентностния подход, Велико Търново, „Фабер”
- Гюрова, В., (2013) Образователен мениджмънт Габрово, ЕКС-ПРЕС
- Гюрова, В., Божилова, В. (2006) Магията на екипната работа, София, Агенция ЕВРОПРЕС
- Десев, Л.,(1999) Педагогическа психология, София, Аксони издат
- Семерджиев Ц. (2007) Стратегическо ръководство и лидерство, София Софтрейд
- Breaking Traditional Boundaries: Implications to Management, (2002) Global Forum on Management Education, Bangkok