МЕТОДЪТ „ДЕЙВИС“ ЗА КОРЕКЦИЯ НА ДИСЛЕКСИЯ
Даниела Данаилова-Борисова
логопед в Основно училище „Неофит Рилски“
гр. Дупница
Методът „Дейвис“ за корекция на Дислексия не е широко известен в България, но е една алтернатива, която заслужава да бъде взета предвид. Неин създател е американецът Роналд Дейвис, самият той дислексик, който разглежда дислексията като дарование. По интересен начин в един момент от живота си той разбира, че симптомите на дислексията му се променят. Установил, че може да „изключи“ симптомите. Когато бил все още ученик, Рон Дейвис открил, че може да смесва пясък с вода и от глина да изработи модели на всяка една буква от азбуката и по такъв начин успял да запомни буквите. Този начин на научаване на азбуката се оказва ключов за метода, който по-късно създава. С помощта на редица процедури, завършващи с изработване на буквите от глина/пластилин, както и създавайки образи на трудните за всеки дислексик думи за прочитане също от пластилин, дислексията може да бъде коригирана.
Ключови думи: дислексия, корекция, метод, дезориентация, пускови думи, Консулт по ориентация на Дейвис, Овладяване на символа, „окото на разума“,
Създателят на метода „Дейвис“ за корекция на Дислексия, е имал изключително сериозни трудности в ученето и като малък е бил диагностициран с „тежко умствено изоставане и неподлежащ на обучение“. Независимо от трудностите, той става инженер. Веднъж, докато работел върху една скулптура, той забелязал нещо, касаещо неговата дислексия. Забелязал, че докато работел върху скулптурата, ако се опитвал да си води бележки, почеркът му бил абсолютно нечетлив. Това ставало възможно чрез разбирането му за „дезориентация“. (по Темпъл, Р. 2009)
Според създателя на метода, индивидите, които проявяват дислексични симптоми са високо интелигентни. Те разбират от двигатели, електроника, строителство, правене на филми. Дислексията не прави всеки дислексик гений, но е хубаво за самочувствието на всички дислексици да знаят, че мозъкът им работи по начина, по който работи мозъка на велики гении. Освен това, имайки проблеми с четенето, писането и правописа, или математически затруднения, това не означава, че са тъпи или глупави.
Менталната функция, която причинява Дислексията е дарба в най-истинския смисъл на думата, според Рон Дейвис – естествена способност, талант. Не всички дислексици развиват едни и същи дарби, но имат със сигурност общи ментални функции – те могат да използват способността на мозъка си да променят и създават възприятия, силно осъзнати са в заобикалящата ги среда, по-любопитни са от обикновените хора, мислят основно в картини вместо с думи, високо интуитивни и проницателни са, мислят и възприемат многоизмерно (използвайки всички сетива), могат да преживеят мисълта като реалност, имат живо въображение. Тези базисни умения, ако не се потискат, обезсилят или разрушат от родителите или в процеса на обучение, ще дадат резултат в две характеристики: по-висока от нормалната интелигентност и необикновени творчески умения. От тях дарбата на Дислексията може да изплува – дарованието на съвършеното умение.
Най-общата неспособност на Дислексията се проявява в четенето, писането или математиката, но има и много други. Всеки случай на Дислексия е различен, тъй като Дислексията е състояние, което самите дислексици създават. Няма двама дислексика, които да са го създали по точно един и същи начин.
За да разберем „Дарбата на Дислексията“, ние се нуждаем да видим обучителната трудност, позната като Дислексия, от различен ъгъл. Р. Дейвис открива, че Дислексията е продукт на мисълта и специален начин да реагираш на чувството на обърканост. Дислексикът в човек, който мисли в картини. Невербалната мисъл е еволюционна. Картината „расте“, тъй като мисловния процес добавя повече концепти. Невербалната мисъл е много по-бърза, вероятно хиляди пъти по-бърза. Всъщност, да се разбере невербалния мисловен процес е трудно, защото той се случва толкова бързо, че не го осъзнаваш, докато го правиш. Обикновено невербалното мислене е подсъзнателно. Картините не са просто визуални. Те са по-скоро триизмерни, мултисензорни филми. Процесът е много пъти по-бърз от вербалната концептуализация. Дислексиците „не чуват“ това, което четат, докато четат на глас. Те създават умствени картини, добавяйки им смисъл, или образ на смисъла. Думите, които описват реални неща, не представляват големи проблеми за дислексиците, като например думата „слон“, „училище“, „дом“, стига да знаят как изглеждат. Но е невъзможно да мислят с думи, чието значение не може да бъде изобразено – например предлози, съюзи и други думи. Проблемът се усложнява всеки път, когато се натъкваме на дума, чието значение няма съответната ментална картина. В невербалната концептуализация всеки път, когато процеса на изграждане на картина е стопиран, индивидът ще изпита чувството на объркване, защото картината, бивайки съставяна, става все по-разбъркана и несвързана. Използвайки концентрация, читателят може да избута назад празните места и да продължи, но ще се почувства все по-объркан, колкото повече напредва с четенето. В края на краищата той ще достигне своя праг на обърканост. В този момент, индивидът става дезориентиран. Това означава, че възприятието на символите е променено и става изопачено, така че четенето или писането са трудни, или дори невъзможни. Ироничното е, че това „превключване“ на възприятието е точният механизъм, който дислексиците са намерили за ползотворен да разпознават реалните предмети и събития в тяхната заобикаляща среда преди да са започнали да се учат да четат. (Davis. R.,2010).
Дезориентацията е естествена функция на нормалния мозък, когато той получава противоречива информация от различните сетива и се опитва да корелира информацията. Тъй като дезориентацията е обичайно преживяване, дислексиците са я приели далеч извън обикновеното. Те не просто изпитват дезориентация, те я причиняват и тя се появява без да осъзнават това. Дислексиците използват дезориентацията на несъзнателно ниво, за да възприемат многоизмерно. Като „превключват“ сетивата си, те са способни да чувстват света с многообразни гледки. Те могат да възприемат много повече от нещата, отколкото друг ще възприеме и получават повече информация от тези перцепции. Дезориентацията се е превърнала в нормална част от мисловния процес на дислексиците. Те не осъзнават какво се случва по време на дезориентацията, защото всичко се случва много бързо. (Davis. R.,2010).
Докато се учат да четат, дислексиците бързо ще достигнат своя праг на объркване, защото те вече не виждат това, което е написано на страницата, а това, което те си мислят, че е написано там. Най-трудни за тях са т.нар. пускови думи, които имат абстрактно значение или множество значения. Те объркват дислексиците, защото не представляват визуални обекти или действия. А често те са най-често употребяваните думи в ежедневната устна и писмена реч.
Това, от което всеки дислексик се нуждае, е способността да мисли със символи и думи, които отключват дезориентацията. Тези думи са вече част от говоримия речник на дислексика, но той не може да даде дефиниция, ако го попитате за една такава дума и няма ментална картина за смисъла на думата. Необходимо е да се даде на дислексика метод за контролиране на дезориентациите, които се появяват при наличието на пусковите думи. Една проста процедура, наречена Консулт по Ориентация на Дейвис, учи дислексика на техника, която да приключи или изключи дезориентациите. Веднъж научена техниката, вече е лесно да я използва навсякъде и това отнема по-малко от секунда. Ако един дислексик може да разпознае дезориентацията и съзнателно да създаде състояние на ориентиране с волята си, дезориентацията може да бъде изключена винаги, когато се появи. Тогава информацията, от която се нуждае, става достъпна за учене. Симптомите на Дислексия са проявление на дезориентацията, така че за да се приключи с дезориентацията, също трябва да се приключи със симптомите. Четивните умения на повечето дислексици се подобряват драматично, колкото по-скоро те започнат да използват този прост процес. (Davis. R.,2010).
Дислексиците се нуждаят да се научат да мислят невербално с пусковите думи. Веднъж научили се, няма нужда съзнателно да контролират дезориентацията. Това, че неспособността да мислят с пусковите думи е причинявала дезориентацията им е на първо място. Способността да мислят с пусковите думи ще елиминира дезориентациите. Дислексиците се нуждаят да оформят ментални картини, които да използват, за да мислят с тях и да асоциират тези картини визуално и слухово с думите, които се опитват да научат. Тази процедура се нарича Овладяване на Символа. (Davis. R.,2010).
Процедурата на Дейвис по Овладяване на Символите се състои в това да позволи на човек да създаде смисъл на думата или символа като триизмерна картина. Ученикът изработва модел от глина/пластилин, който илюстрира смисъла на думата или символа, придружен от глинена фигурка на самата дума. За абстрактните думи като предлози и съюзи, глинените модели приемат формата на сценарии, илюстрирайки концепцията или връзките, които представляват. Тогава човек казва думата на глас и я използва в изречение. За да създаде концептуална картина на масата, с глинен модел, и да направи звученето на думата, човек придобива способност да мисли с тази дума или символ едновременно с вербалния и невербалния способ.
Веднъж, когато пусковите думи, които стимулират дезориентацията са овладени чрез Овладяване на Символа, дислексика няма повече да изпитва трудности в обучението. Коренящите се причини ще са елиминирани и ще можем да кажем, че Дислексията е коригирана. (Davis. R.,2010).
Р. Дейвис изследва това как той вижда нещата, докато твори артистично. Той открива, че по време на креативното мислене, той мести локацията на гледната точка, която гледа неговите ментални образи. Играейки с различните локации за това „какво прави погледа“, той установява, че може целенасочено да увеличава или намалява сериозността на собствените си дислексични симптоми. Той обозначава „това, какво правеше погледа“ с термина „окото на разума“. Окото на разума не може да възприеме себе си. То може да възприеме само неща извън него, дали те съществуват в ума като концепти или в реалния свят като предмети. Окото на разума няма местонахождение. То е там, където собственикът му го определи, пожелае да е или усеща, че е. Тъй като дислексиците са способни да преживяват своите ментални образи като актуални перцепции, ако те поставят окото на разума на определено място, те ще имат способността да изживяват своите перцепции от тази перспектива.
Когато дислексиците гледат на буква от азбуката и се дезориентират, след части от секундата те виждат дузини от различни гледки – от върха, отстрани и отзад буквата. С други думи, окото на разума ментално обикаля около буквата като че ли тя е предмет в триизмерното пространство. Това е функцията на дезориентацията, която е много сериозна работа – опит да се разпознае предмета. Факт е, че окото на разума наистина възприема многоизмерно и учейки се да контролира своята позиция, позволява на дислексиците да възприемат двуизмерните символи прецизно. Хиляди хора, според автора, са подобрили своите умения за четене и писане чрез научаване на техниките на метода Дейвис.
Дислексичният човек се нуждае от научаване на това как да включва и изключва дезориентацията. Това е постигнато чрез съзнателното позициониране на окото на разума. Когато то се премества на определено място, човек престава да бъде дезориентиран и е способен да възприема външния или „реалния“ свят правилно. Човек става ориентиран. Локацията на окото на разума за ориентация е 20 до 30см. над и зад главата, на централната линия на тялото. Човек, който се учи да придвижва своето око на разума към кова, което Р. Дейвис нарича „точка на ориентиране“, е научил да изключва перцепциите на Дислексията. Целта не е да спре човек да се дезориентира, дезориентацията е ценен талант. Консулта по ориентация тренира човек да превключва дезориентацията, т.е. да я включва и изключва по собствена воля. С малко практика менталния превключвател – вкл. и изкл. – ще стане достъпен на разположение. Човек ще е способен да го използва лесно. (Davis. R.,2010).
Всичко, казано дотук, е в основата на мотивацията ми да приложа в моята практика иновативна технология, базирана на метода Дейвис за корекция на Дислексия в начален етап на обучение. При прилаганата нова иновативна технология очаквам, че ще постигна значително по-добри резултати за коригиране на комуникативното нарушение Дислексия, отколкото при традиционните конвенционални методи.
Литература:
- Темпъл, Р. Дислексия. Практически и лесни за следване съвети, Русе, 2009
- Davis, R.D., The Gift of Dyslexia. New York, 2010
- dyslexia.com
- dyslexia-bg.org