За ролята и функциите на директора на образователна институция като управленски лидер (теоретичен обзор)

За ролята и функциите на директора на образователна институция

като управленски лидер

(Теоретичен обзор)

 

В публикацията очертаваме огромната роля на директора в съзременната реалност. За да умееш да ръководиш далновидно една образователна институция, трябва да притежаваш комплекс от знания, умения и опит за управление посредством което да се гарантира не само качествено обучение и образование на учениците, но и добра и успешна комуникация с педагогическите кадри. В публикацията представяме също кратък терминологичен обзор, както и анализ на част от богатата литература по темата, т.е. всички онези изследвания, посредством които ще идентифицираме огромното влияние на директора за правилното управление на училището, в резултат на което педагогическата колегия ще разгърне потенциала си; ще се постави акцент и върху различните роли на директора, които той изпълнява в училището.

 

Образованието в Европа и в нашата страна се трансформира чрез все по-тесни взаимоотношения с обществото и с променящия се свят. Особено ясно тези взаимоотношения днес се проявяват във взаимодействието на училището и средата, в която то функционира. Затова от особено важно значение е нивото на комуникацията – начинът, по който директорът комуникира с педагогическата колегия, с родителите, с местната общественост.

Днес модерната визия на училището се свързва с различния начин на ръководенето му. За разлика от наложилия се дълги години централизиран и почти инвариантен подход на изпълнение на еднотипни указания, училището започва да анализира характера на промените около него и успехът му зависи от възможностите и способностите да идентифицира и решава новите проблеми. Именно в това се състои новата роля на директора – да умее да идентифицира новостите в света около нас и да съумее да впелете тези новости в начина на управление на училището.

В научната литература се срещат различни дефиниции за термините, свързани с научната област „Управление на образованието“, както и за понятия за „определяне на спецификата на мениджмънта най-общо и на мениджмънта в образованието – в частност. Много автори използват като синоними понятията „администриране“, „управление“, „мениджмънт, „ръководство“, „лидерство“, но други ги разграничават“. (…) „Динамиката на днешния глобален свят – пише Ваня Кастрева, налага модернизация на училището като институция и поставя качествено различни изисквания към неговата организация и управление. Необходима е бърза, но в същото време гъвкава и адекватна адаптация към най-новите тенденции в управлението на средното образование, безусловно съпровождана от запазване на националната управленска идентичност“.

В първа глава на книгата „Въпроси на образователния мениджмънт“ В. Гюрова прави пространен преглед на теориите на мениджмънта и техните проекции в образованието.

В литературата можем да срещнем разграничение и между понятията „управление“ и „мениджмънт“. Някои автори приемат тези две понятия като синоними (П. Балкански, И. Станчев и др.), което често се свързва с превода на английската дума “management“ като „управление“.

В „Училищен мениджмънт. Книга първа“ Петър Балкански представя теориите на мениджмънта като „теории за управление на организациите“, а научното управление на учебните заведения – като „модели на управление и проектиране на училищните организации“.

Според Иван Станчев, „когато употребяваме думата „управление“, винаги си представяме интуитивно две неща: нещо, което управлява, въздейства, разпорежда – с други думи, изисква и налага определено поведение, определен начин на действие, и нещо, което се управлява, т.е. търпи въздействия и трябва да бъде коригирано, когато се отклонява от предварително начертаното поведение или когато действа не така, както трябва.

В. Георгиева и Св. Николаева определят мениджмънта като вид управление, чиято основна функция е да се грижи за усъвършенстване на дейността вътре в организацията, т.е. управление с по-висши цели.

Във връзка с функциите, които един директор трябва да изпълнява, също няма единно мнение в научната литература. част от изследователите се обединяват около становището, че всеки мениджър следва да изпълнява три групи функции: на управление, на ръководство, на професионалист (специалист). Колкото по-високо в йерархията е мениджърът, толкова по-голямо значение придобиват първите две групи функции и се омаловажават функциите му на специалист.

За да бъдат определени функциите на мениджъра, те най-често се свързват с неговите специфични работни задължения и прерогативи, произтичащи от същността и особеностите на мениджърския труд, с основните дейности, които мениджърът извършва. Наред с всичко това, комуникирането (общуването) също не бива да се пренебрегва – то е фактор, влияещ неизменно върху всички функции.

Според П. Балкански всички видове управленски дейности се наричат функции на управление и независимо от различните класификации могат да се сведат до:

• функция планиране, която се изразява в избора на цели и решения и приемане на план за действие за тяхното постигане;
• функция организиране – чрез нея се постига разпределение на задачите между отделните изпълнители и взаимодействие между тях;
• функция координиране – чрез нея се внася хармония, паралелност, пропорционалност и ритмичност в работата на изпълнителите с цел да се постигнат по-високи резултати в строго определено време;
• функция мотивиране – изразява се в мотивиране на изпълнителите за осъществяване на планираните действия и постигане на поставените цели;
• функция контролиране – заключава се в съпоставяне на реално постигнатите резултати с тези, които са били планирани.

От краткия обзор до тук се налага идеята, че най-важната роля, която директорът изпълнява, е тази на ръководител. Именно това предопределя и поставянето в началото на проучването на коментара, свързан с изясняване характеристиките на ефективния ръководител.

„Ефективният ръководител – пише Питър Дракър – прави силата на хората продуктивна и производителна“. Авторът употребява термина сила като синоним на възможности, умения: „За да постигне резултати, той (ефективният ръководител – Ст. Т.) трябва да използва всички разполагаеми сили – силата на сътрудници, силата на висшестоящи и собствените си сили. Тези сили са истинските възможности на организацията“.

В книгата си Дракър определя пет таланта като съществени за успешния ръководител. Интересното в случая е това, че според автора човек не се ражда с тези таланти, т.е. той посочва, че тези таланти биха могли да се усвоят, стига ръководителят да си постави такава цел и да я следва неотклонно. Авторът прави сравнение с музиката: „всъщност – пише той, те (петте таланта – Ст. Т.) трябва да се изучат, както музикалните гами се овладяват от пианиста“. И тук той доуточнява, че изучаването на талантите „не зависи от естествените дарби на ръководителя“.

Дракър прави интересна връзка между естествените дарби на ръководителя и знанията, въображението и др. „Интелигентността, въображението или знанията – пише в книгата си той, могат да бъдат похабени в ръководната му дейност, но остават придобитите навици на ума, които се обръщат в резултати“.

П. Дракър обвързва пряко израза ефективен ръководител с термина ефективност. Той обяснява, че „ефективността може да бъде научена и трябва да бъде научена…“. Тази идея на автора пряко кореспондира с мнението, че ефективният ръководител трябва да работи върху себе си, да надгражда знанията и уменията си, да се учи от грешките си.

Интересно е мнението на автора, който обвързва обществото на една страна с идеята за обособени организации вътре в нея, съотнасяйки към това ролята на ефективния ръоводител: „Обществото във всички развити страни се превърна в общество на организациите“ – отбелязва той.

В книгата на Дракър откриваме и следния интересен факт – той откроява важната роля на ръководителя в обществото, като – според автора – ръководителят се превръща в „обществен ресурс“: „Ефективният ръководител бързо се превръща в ключов обществен ресурс и резултатността му като мениджър е основно изискване за индивидуално изпълнение и постижение – важно за младите в началото на кариерата им – еднакво важно и за хора по средата на своето поприще“. В тези редове впечатление прави и въвеждането на още един ключов термин – мениджър, който е пряко обвързан с термина директор. На него ще бъде обърнато внимание по-нататък в разработката.

Друг термин, който в голяма степен разкрива същността на фигурата на директора и неговата ръководната функция в качеството на лидер, разкрива Филип Узунов. Той характеризира так. нар. харизматичното лидерство. „Харизмата – пише авторът, е отношение, поведение и въздействие върху човешката общност с готовност за пълно неикономически детерминирано себеотдаване и готовност за саможертва, базирана на неврологичен субстрат с неговите стигматизирани слабости и взаимовръзки:

• чувство за малоценност, несигурност;
• чувство за безпокойство, страх;
• засилена защита, подсигуряване, недоверие, усещане за вина;
• бягство от действителността – фиксация на идея;
• стремеж към превъзходство, властолюбие;
• засилено самолюбие;
• агресивност, жестокост, деспотизъм и др.

Отчитаме за правилно и споделеното мнение от Митрополитски. „Рангът и постът стават все по-маловажни за успеха на ръководителя в замяна на професионализма, чувствителността, знанието и умението да обединява хората, да мотивира труда им”.

Включваме още едно мнение относно термина лидерство. Според Траян Попкочев, съвременната реалност в България се характеризира с дефицит на мениджърско лидерство. Именно това коментира авторът в едоименната си статия.

„Силно централизираната образователна система – пише авторът, лишава мениджмънта от сериозни възможности за инициативи за напасване на училището към конкретните условия на средата му, за по-добро управление на финансите“. В следващите редове Тр. Попкочев посочва причината за откроения дефицит: „Пред самия мениджмънт отсъстват реални стимули за иновации, няма мандатност в управлението. Реалната ефективност на мениджмънта е размита между многото и често противоречащи си административни актове и отсъствието на реално функционираща система на отчетност пред клиентите и пред ръководения учителски екип. Оформя се среда, която стеснява възможностите за проявления на лидерство, основано на личностни качества в хармония с интелектуални постижения, със знание, идеи и характер на изявена и можеща да води останалите личност“.

И все пак авторът открива в някаква, макар и съвсем миниатюрна степен, наличие на наченки на лидерство или поне на желание да се изучат различните начини за проява на лидерство. „Колкото и парадоксално да е – четем в статията, дефицитът на лидерство се „прескача” с учене на лидерство и екипност: изучаване на опита на лидерите в образованието, критично осмисляне на теорията и практиката, търсене на собствени идеи, мотивиране на екипа на училището за лидерски позиции на училището и на отделните учители за педагогическо лидерство вътре в самото училище“.

Имайки предвид, че статията е публикувана през 2007 г., не можем да не подчертаем и прозренията на автора, оформени като заключение в края на статията. Относно „Ролята на учещите (се) мениджъри на училището“ авторът отбеляза: „Ясно е, че бъдещето е на институции, които могат да управляват системно и с разбиране ресурсите си: материални, финансови, технически, организационни, човешки, информационни, творчески. Днешното училище у нас има какво да наваксва в областта на управление на знанието, за да придобива все повече облик на учеща се институция. В тези процеси ролята на мениджърите е несъмнена и не е лесна. От тях се очаква лидерство в педагогическата дейност, управлението и ученето, изграждане на екипи, разбиране на промените, визия за бъдещето на училището и воля за неговото развитие, в което знанието е основен ресурс.“

Контрапункт на мнението, изказано от Тр. Попкочев, е фактът, че за да се управлява едно училище успешно, да завоюва постижения и да отчита напредък, директорът трябва да бъде добър мениджър.  Отчитайки, че много важна част от работата на един директор заема времето по изготвяне, балансиране, разходване и отчитане на училищния бюджет и свързаните с това документи и делови контакти, необходимо е той да притежава умения за разпределяне на времето си и – съответно – на работата си.

Друга дейност, все по-обсебваща времето на директора на училището, е писането на многобройните и непрекъснато увеличаващи се справки, информации, доклади, становища и т.н. Като се прибавят към тях заповедите, инструкциите, протоколите и документацията от всякакъв друг тип, разбираме, че и по 24 часа на ден да работи директорът, времето пак няма да му стига. Затова смятам, че добрият директор действа по приоритети, които са различни за различните дни. Най-напред задачите за деня, работа по идеите на инициативните, после учебния и възпитателен процес, работата по различните проекти от регионален, национален и международен мащаб, вътрешно-училищния контрол, връзките с родителите и институциите и т.н.

В този ред на мисли, правилно е да спрем вниманието си върху още една интересна статия, написана от Александър Филипов – „Училищният директор – образователен лидер и професионален мениджър“, която почти изцяло подкрепя и доказва написаното по-горе.

„В съвременните условия – пише авторът, директорът на училището e носител не само на характеристиката администратор – той вече е и мениджър, лидер, предприемач, новатор.

Като се спира най-напред върху термина администратор – функция, която в най-голяма степен характеризира директора, Ал. Филипов отбелязва: „Колкото повече един директор успява да покаже пред персонала по-високо ниво на компетентност в управлението, толкова повече нараства неговата общоуправленска квалификация като администратор и управленец. Той трябва да бъде новатор в управлението и да вижда развитието му в перспектива. В работата си да бъде непримирим към пропуските на институцията, която ръководи, особено в учебно-образователния и възпитателния процес. Добре осъществяваната управленска дейност осигурява правилното функциониране на ръководеното училище и ефективността в работата на педагогическия и непедагогическия персонал.“ В написаното ясно се откроява връзката между успешното функциониране на образователната институция и добрият ръководител.

Повод за размисли ни дава и статията „Съвременният училищен директор – администратор или образователен мениджър“, написана от Румена Милова. В ная авторката акцентира върху стиловете на управление на директора. Тръгвайки от понятието мениджмънт, за което тя пише, че „се използва като глагол – управлявам, и като съществително – човек, изпълняващ ръководни и координиращи функции, авторката спира вниманието си и върху понятието стил. „Под понятието стил на управление следва да разбираме специфичния начин на изпълнение на управленските функции, осъществяван в конкретно време и конкретни условия“.

Р. Милова въвежда още един термин, пряко обвързан с уменията на директора, а именно – той трябва да умее да балансира, т.е. „училищният директор е изправен пред трудности при определянето на баланса между приоритетните и рутинните задачи. Балансирането между тях е в основата на успешното реализиране на управленската функция на директора“.

Р. Милова отбелязва различните класификации, свързани с терминологичния израз  стил на управление. „Днес – пише тя, повече от авторите ги разделят на два типа – ориентиран към междуличностните взаимоотношения и насочен към задачите, които решава училището. Авторката дава свое определение за стил на управление, в което въвежда израза маниер на работа. Според Р. Милова „Стилът на управление се определя като: съвкупност от методи и похвати за решаване на задачите на управлението; форми на взаимодействие с другите – подчинени, вишестоящи или равни; маниер на работа“.

Спираме вниманието си и върху няколко различни класификации, свързани със стила на управление. К. Левин посочва като три основни стила на управление: а/ авторитарен; б/ демократичен; в/ либерален.

Р. Милова задълбочава разсъжденията си, като „стъпва“ на израза стил на управление и достига до стил на управление в образованието. „Доминиращият стил на управление в образованието – пише авторката, зависи от личностни и външни фактори. Към личностните фактори спадат: характерологични качества, обща култура, образование, темперамент, възпитание, емоционалност, воля. Външните фактори са: целите, ресурсите, нормативната база, моделите за подражание и др.

Според Ел. Лилова директорът влиза в много и различни роли: „В своите многообразни роли директорът по-конкретно е задължен:

– да създава условия за реализиране на училищната стратегия за развитие на образователната институция в партньорство с всички участници – учители, ученици, родители, неправителствени организации, местна власт и регионални структури на държавни институции;

– да създаде условия за идентифициране нуждите на учениците, както и на капацитет и възможност на професионалния екип, наличие на други ресурси и партньори за реализиране на училищна програма за дейности в мултиетническа среда;

– да планира и да реализира програма за поддържаща квалификация;

– да осигурява организационна, методическа и професионална подкрепа и да съдейства на учителите при реализация на техните задачи и за тяхното професионално развитие;

– да осигурява условия за ефективна организация на учебния процес;

– да реализира програма за извънкласни и извънучилищни дейности, подпомагащи или надграждащи учебния процес;

– да осигурява подкрепяща психологическа и диалогична среда, предотвратяваща конфликти, основани на какъвто и да е дискриминативен признак.

От изведеното дотук – пише авторката, следва да се обобщи с практическа полезност, че директорът на училище е истинска симбиоза между мениджър и лидер. Затова ръководителите на училищата е необходимо непрекъснато да повишават своята мениджмънт култура. Изучаването на културата на управление трябва да се извършва целенасочено, като лидерите трябва да усвояват: знания за работа с екипи, комуникативност, бизнес познания, тактически и технически знания с цел получаване на актуална управленска компетентност, която да се осъвременява непрекъснато. Така директорите ще имат точната подготовка за формулиране на организационни цели, ще се научат да използват техниките на внушение, за управление на информацията, за управление на времето, за стимулиране на подчинените и др“.

Въз основа на всичко написано до тук можем да обобщим, че ръководството (ръководенето) е процес на въздействие от страна на ръководителя (и неговия екип) върху членовете на организацията (екипа, работната група) с цел тяхното мотивиране, вдъхновяване, ентусиазиране и развитие в името на постигането на общата цел.

И ще завършим с малка част от вече анонсираната статия на Ваня Кастрева. Тя пише: „В условията на конкурентен пазар на образователните услуги ръководенето на една образователна институция изисква комплекс от знания, умения и опит за управление на институцията, така че да се гарантира качествено обучение и образование на учениците.

Ваня Кастрева споделя още, че „Положителните промени в образованието не биха били докрай успешни, без добре подготвени управленски кадри, които да разработят и реализират европейски тип образователна политика, насочена към пълноценно развитие на човешките ресурси, перманентна професионална квалификация на учителите, добра училищна среда – материална и финансова, активно партньорство с родителите, социалните партньори, централната и местната власт, извънучилищните общности и институции, работещи с училището. Обществото изисква обучение и образование с високо качество, достъпно за различни „клиенти“ и потребители. За целта са необходими управленски кадри и педагогически специалисти, които трябва да бъдат не просто мениджъри и преподаватели, а образователни мениджъри.“

 

литература

1. Балкански, Петър. Училищен мениджмънт. Книга първа. София: ИК „Ласка”, 2001.
2. Георгиева, Ваня, Светлана Николаева. Образователен мениджмънт. Организация и управление на образователни дейности, институции и проекти. София: Издателство Аскони издат, 2001.
3. Гюрова, Вяра, Ваня Георгиева, Ваня Божилова, Божидара Кривирадева. Въпроси на образователния мениджмънт. Габрово: Издателство Екс-Прес, 2009, с. 7–21.
4. Дракър, Питър. Ефективният ръководител. София: Класика и стил. 2003.
5. Иванов, Иван. Стратегически мениджмънт в образованието. – / БЪЛГАРСКО СПИСАНИЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, Бр 2,

Виж на:  https://www.elbook.eu/images/Ivan-Ivanov.pdf, посетен на 07.07.2023

6. Кастрева, Ваня. Теорията на мениджмънта – методологическа основа на организацията и управлението на образованието.

Виж на: https://diuu.bg/emag/3021/, посетен на 10.07.2023.

7. Лилова, Елеонора. Директорът на училището – симбиоза между мениджър и лидер. – / сп. Педагогика, бр. 2, 2016, с. 224-235.
8. Макаков, Христо, Красимира Вучкова, Христомир Зафиров. Начала в мениджмънта. Стара Загора: Издателство Тракийски университет, Педагогически факултет, 2005, с. 393.
9. Милова, Румена. Съвременният училищен директор – администратор или образователен мениджър. – / Електронното списание i-Продължаващо образование.

Виж на: https://diuu.bg/emag/3885/, посетен на 14.07.2023.

10. Митрополитски, М. Директорът – мениджър. Управление на образованието. София, кн. 11, 1991
11. Попкочев, Траян. Училището: учеща (се) институция: същност и бариери. – / Сп. Педагогика, бр. 12, 2007, с. 16-27.
12. Станчев, Иван. Мениджмънт. Наръчник на мениджъра. Гид 1. София: Издателство Магистър, 1991.
13. Узунов, Филип. Харизматичното лидерство (политология, психология и психофармакология), София: Фабер, 2006
14. Филипов, Александър. Училищният директор – образователен лидер и професионален мениджър. – / Бизнес управление, Година XXXI, кн. 2, 2021, с. 40-55.

 

автор

Стелиян Иванов Тотев – директор СУ,, Васил Левски“ гр. Дулово