Диагностично изследване на знания и умения на учениците от четвърти клас за природните области в България
Тетяна Радова
СУ „ Свети Климент Охридски“
Гр. Добрич
Резюме: В настоящата статия обстойно са анализирани теориите за същността и развитието на дидактическите тестове, а за реализирането на емпиричното изследване по темата се използват критериално-ориентираните тестове по Човекът и обществото. Дидактическият тест е инструмент, с който се отчита равнището на овладените знания, умения и компетентности на обучаваните. Тестът за проверка и оценка на знания и умения може да се прилага успешно както за целите на текущия контрол, така и за входяща и изходяща диагностика по учебния предмет.
Ключови думи: диагностика, изследване, знания, умения, природни области
Изложение:
В проучената литература като основни критерии за оценка на качеството на тестовете и тестовите задачи са посочени обективност, надеждност и валидност. Към тях се добавят критериите сравнимост, балансираност, специфичност, икономичност, практичност, дискриминативна сила на задачите, стандартизация, обратно влияние върху обучението, автентичност, полезност и редица други (Бижков,1996);[1]
В изследването обстойно е проучен и анализиран модел за създаване на тестове като инструмент за оценка на постиженията на учениците на доц. д-р Пенка Кожухарова, ШУ (2013)[2] осъществен с различни учители като практически семинар. От проучената и обстойно анализирана литература за видовете формати на тестовете в настоящата статия са разгледани няколко водещи класификации, които намират широко приложение по учебния предмет. В основните видове класификации се разграничават два вида: тестовите формати между задачи, чието вярно решение се избира от зададени варианти на отговор (формати с избираем отговор, затворени) и задачи, чието решение се конструира самостоятелно (формати със свободен отговор; отворени; конструктивни формати).
Методи на изследването:
◊ Теоретичен анализ
◊ Анкетиране
◊ Тестиране
◊ Статистически методи
◊ Педагогически анализ
Задълбоченият анализ на тестовите варианти в проучената литература (Ф. Стоянова; ) [3] свързана с разгледаната тематика позволява да се открият и изведат подробно същността и правилата при създаването им, които повишават и качествата на тестовите задачи.
Създаването на тестовите задачи е организирана и се извършва по определени правила. Всеки специалист по разработката на тестове и тестови задания спазва общи правила и изисквания. В процеса на работата се формират и специфични стилове за подготовка на тестовете.
Методологическите принципи при конструирането на тестовите задания включват:
▪ Организационно-методически изисквания;
▪ Каква и коя част от учебното съдържание ще се проверява;
▪ Избор на формата на въпросите, продължаване на твърдение и задачи.
Качеството на тестовете се определя от оценката по три основни показателя – трудност на теста; надеждност на теста; валидност на теста.
| · Инструментариумът обхваща всички материали, с които се провежда изследването: инструменти на обучаващата програма (дидактически материали към разработените модели на дидактически игри); инструменти за проверка на ефективността на обучаващата програма (работни листове; дидактически тестове).
· Критерии и показатели: За разработване на критериите и показателите съм използвала известната таксономия на целите, изведена от американски колектив от учени, ръководени от Б. Блум и съавтори (Bloom B. S. et al., 1956)[4]. Тя е ориентирана към оценяване познавателната и емоционална сфера на учащите се и включва следните 6 критерия – знание, разбиране, приложение, анализ, синтез, оценяване. |
Проведох диагностичното изследване с ученици от IV клас, за да проверя как са овладели знанията и уменията за природните области в България. За целта използвах диагностичен инструментариум, с помощта на който измерих и оцених, знанията и уменията на учениците. С това диагностично изследване исках да се открият съответните приоритети на методическото взаимодействие е да се приложат технологични решения в този контекст.
Цели на изследването
Трайно овладяване на знанията и уменията за изучаване на природните области в България, с помощта на различни видове нагледност и изследването на ефективността на използването им в образователно-възпитателната работа по Човекът и обществото.
Целта на изследването е теоретически да се изследва проблема за принципите за създаването на тестове и тяхното приложение за диагностика на постиженията, като се разработи и апробира на модел за приложението на тестовите варианти като средство за контрол и оценка на резултатите в системата на „училищно- начално образование“.
Задачи на изследването
От основната цел и формулираната хипотеза произтичат задачите на изследването. Задачите са конкретизирани и детерминирани върху:
➢ проучване на теоретичните основи относно темата „Структурно-съдържателен анализ на тестовите задачи в обучението по човекът и обществото в четвърти клас“ в средното училище.
➢ анализиране на различни по тип тестове;
➢ педагогическото наблюдение;
➢ структурно-съдържателния анализ на учебното съдържание по Човекът и обществото;
➢ създаването и апробацията на авторски тестови задачи в конкретна регионална образователна среда
Предмет и обект на изследването
Диагностичното изследване се проведе с 39 ученика от IV клас.
Обект на изследване методи методики за определяне на особеностите в образователния процес по човекът и обществото при изучаване на природните области в България.
Предметът на диагностичното изследване
Диагностициране на знанията и уменията на учениците от четвърти клас за природните области в България чрез избран научен инструментариум.
Организация и методика на диагностичната процедура
Своята диагностика проведох на два етапа. Първият етап осъществих чрез Самостоятелна работа №1( СР №1), а вторият чрез Самостоятелна работа №2 ( СР №2).
Първият етап е за получаване на начална обективна информация за общото състояние на знанията и уменията на учениците за природните области.
При вторият етап се установява равнището на знанията и уменията на учениците за природните области в България. Констатират се типични грешки, които допускат учениците.
Първи етап на диагностичното изследване.
В този етап дадох на четвъртокласниците Самостоятелна работа № 1 ( тест със затворени отговори), за да получа начална обективна информация за техните знания и умения. В нея включих 10 задачи с максимален брой точки 10. Теста е проведен между тридесет и девет ученици от 4.а и 4.б клас
Критерий № 1
С този критерий целя да измеря знанията и уменията на учениците за природните области в България, да посочва градове в дадената природна област, защитени природни обекти, културни и исторически забележителности.
Критерий № 2
С него целя да установя следните знания и умения на четвъртокласниците:
- Да определя местоположението на България в Европа.
- Познава географските области в България.
- Познава основните географски обекти в областите.
- Градове.
- Реки.
- Планини и техните върхове.
- Исторически забележителности.
Количествен и качествен анализ на резултатите на резултатите от инструмент 2
Вторият тест, който бе проведен проверяваше знанията на учениците по същата тема- природни области в България. Проведен отново между тридесет и девет ученици от 4.а и 4.б клас. Отговорите в този тест бяха отворени. Самостоятелната работа се състои от 12 различни по трудност въпроси, всеки от който носи различен брой точки.
За оценяване на постиженията на учениците от IV клас с оглед на усвояване на знания за природните области в България по отделните показатели.
|
Таблица 1. Процентно съдържание на оценките в СР №2 на двата класа
Фиг.1. Относителен дял на оценките от СР №2 на двата класа Сравнявайки резултатите от двете самостоятелни работи, установяваме следното: Ø Броят на слабите оценки в СР №1 (1) е по-малък от този в СР №2 (2) Ø В СР №1 броят на средните и добрите оценки намалява за сметка на много добрите и отличните (съответно 8 и 26) Фиг.2. Обобщени резултати от СР №1 и СР №2 на двата класа Сравнявайки резултатите от двете самостоятелни работи, установяваме следното: Ø Броят на слабите оценки в СР №1 (2,56%) е по-малък от този в СР №2 (5,13%) Ø В СР №1 броят на средните и добрите оценки намалява за сметка на много добрите и отличните (съответно 20,51% и 66,67%) Въз основа на резултатите от двете изпитвания могат да се построят процентни криви представени във фигура 29. Фиг.3. Процентно сравнение на оценките от СР №1 и СР №2 на двата класа Средно аритметична стойност на вариационния ред за СР №1 , изчислих по формулата и данните от резултатите – съответно: – Най-нисък резултат -1 т. – Най-висок резултат – 10 т. = 1 + 10 = 5,5 2 Медианата във вариационния ред е съответно 5, а модата или най – срещаният резултат е 9. Средно аритметична стойност на вариационния ред за СР №2 , изчислих по формулата и данните от резултатите – съответно: – Най-нисък резултат -7 т. – Най-висок резултат – 23 т. = 7 + 23 = 15 2 Медианата във вариационния ред е съответно 11,5 , а модата или най – срещаният резултат е 23. За да покажа равнището на постижения на учениците, съм изчислила средни величини по категорийни признаци по формула за средна аритметична стойност. , където n – е броя на учениците, съответно 39.
Таблица 2. Средни величини по категорийни признаци за СР №1
Средният успех за СР №1 за двата класа е 5,46. Таблица 3. Средни величини по категорийни признаци за СР №2
Средният успех за СР №2 за двата класа е 5,07. От таблицата се вижда, че средният успех на учениците е спаднал с 0,39 (от 5,46 на 5,07), тоест и двата тест са с много добър резултат. Графично средният успех на учениците е представен на фигура 4. Фиг.4. Среден успех на учениците за СР №1 и СР №2 Проведеното диагностично изследване дава възможност да се прецени в каква степен учениците са усвоили знанията и уменията, необходими по предмета Човекът и обществото в IV-ти клас, къде срещат затруднения и къде се справят безпроблемно. От резултатите и усвоените знания се вижда, че учениците проявяват разбиране, осъзнатост и прилагат творческо отношение. Над 85 % от учениците са усвоили отлично учебното съдържание и могат да прилагат знанията си. Някои от учениците срещат известни затруднения и това е естествено, тъй като всеки ученик има различни интереси и свои индивидуални особености, възможности за запомняне, възпроизвеждане, разбиране и приложение на знанията. Ø Учителят трябва да прилага иновационни методи на преподаване и различни форми за проверка на знанията за да постигне по-добри резултати и направи учебния час интересен. Ø Тестовото изпитване дава възможност за активизиране самостоятелната и познавателната дейност на учениците и за по-обективна оценка на учебните постижения. Ø По-голямата част от учениците предпочитат тестовия начин на изпитване и точковата система на оценяване. Ø Чрез тестовия начин на изпитване стреса е минимален, учениците могат покажат наученото, провокиран е техният интерес към изучавания материал. Ø Установените резултати в това диагностично изследване дават възможност за по-добро планиране и провеждане на една добра методическа работа в бъдеще.
Литература: [1] Бижков Г. Теория и методика на дидактическите тестове, София, 1992 [2] Кожухарова, П. (2013). Тестът като инструмент за постиженията на учениците / www.pedagozi.bg/ [3] Стоянова, Ф.(1996). Тестология за учители. София:“Атика“. с.46 . [4] Б. Блум и съавтори (Bloom B. S. et al., 1956) Автор: t.radova@klohridski.com |