Здравословен хранителен режим
Румен Георгиев Шопов, старши учител по ФВС
в Спортно училище „Пиер дьо Кубертен“, гр. Ямбол
Резюме: В статията се разглежда смисълът на понятието здравно образование, което се употребява винаги когато има организиран процес за опознаване на здравето. Поставя се акцент върху здравословното хранене в спортната подготовка, което означава многообразие от средства за въздействие върху организма на спортиста. Храненето в спортната дейност е комплекс от изградени навици, които се влияят от редица фактори. Коментира се напрегнатото ежедневие на съвременния човек като причина за изграждане на вредни за здравето хранителни навици, което е предпоставка за повишена заболеваемост и смъртност. Акцентира се на двигателни дейности, които включват всички волеви и неволеви движения. За да е здравословен режимът на хранене е важно да се постигне баланс, т.е. пълно съотношение между приетата и изразходваната енергия.
Ключови думи: здраве, спортна подготовка, хранителни навици, образование, училище
Здравното образование е неразривно свързано със здравословното хранене и спорта. То е ефективна организация на педагогическа дейност, активна духовна и физическа нагласа за усвояване на знания и опит, водещи до положителни изменения у личността, свързани с опазване и съхраняване на здравето.
Чрез здравното възпитание се цели формиране на съзнание и самосъзнание и на морално-волеви качества за предпазване на собственото здраве и здравето на другите, изграждане на такава ценностна система, която ще позволи на личността хуманно отношение към здравето и живота като непреходни ценности. Това е възможно само чрез осигуряването на оптимални условия за реализация на здравно образование и здравно възпитание – две страни на един процес (Проданов, 2011). Понятието здравно възпитание се употребява винаги когато има организиран процес за опознаване на здравето, формиране на отношение и умения за опазването му и този процес е добре планиран и обезпечен със средства и кадри.
Многостранният характер на спортната подготовка изисква да се използва широк кръг от средства за въздействие върху организма на спортиста. Тяхното многообразие се определя от характера на спортната дисциплина, етапа на подготовката, квалификацията, пола и възрастта на занимаващите се и много други фактори. (Желязков 2011:135).
Храненето е съществен фактор за здравето на хората, за качеството и продължителността на живота им. Неправилното хранене е свързано с широк кръг от здравословни проблеми като затлъстяване, атеросклероза, сърдечносъдови заболявания, хипертония, инфаркт, диабет, някои тумори и др. Хранителните навици на хората са комплексни и се влияят от редица фактори като култура и традиции, индивидуални предпочитания, цена на храната, доходи, географски и социални фактори, и др. За съжаление, забързаното ежедневие на съвременния човек е причина за изграждане на вредни за здравето хранителни навици, което е предпоставка за повишена заболеваемост и смъртност. Растенията и животните, които хората използват за храна, съдържат шест групи хранителни вещества (нутриенти) – белтъци (протеини), въглехидрати, мазнини (липиди), вода, минерали и витамини. От тях само белтъците, мазнините и въглехидратите могат да служат като източници на енергия за жизнените функции и двигателните дейности. Тези вещества освен, че играят ролята на енергиен източник, имат още пластични и регулаторни функции. Белтъците, въглехидрати- те и мазнините, както и водата се приемат в големи количества и поради това са наречени макронутриенти. Противоположно на макронутриентите, минералите и витамините са необходими на организма в много малки количества, и затова се наричат микронутриенти. Въпреки че те нямат енергийна функция, тяхното значение за нормалния метаболизъм, растежа и здравето е от изключително голямо значение. При избора на храна съвременният човек е изправен пред голямо разнообразие от хранителни продукти. Все пак, всички те принадлежат към една от седемте основни хранителни групи:
■ мляко и млечни произведения;
■ месо, риба, яйца и техните произведения;
■ зърнени и тестени изделия;
■ ядки и бобови култури;
■ плодове;
■ зеленчуци;
■ захар, мазнини, олио и др.
Всяка една група храни съдържа различна комбинация от белтъци, въглехидрати, мазнини, витамини, минерали, вода и фибри, но има сходни хранителни свойства или биологични характеристики (Димитрова 2015: 292)
При консумацията на храна в човешкия организъм се образува енергия, която се измерва в килокалории (кcal). Тя се получава при усвояването на трите макронутриента – белтъци, мазнини и въглехидрати. От метаболизирането на 1 г белтъци и от 1 г въглехидрати се получават 4 ккал енергия, а от 1 г мазнини – 9 ккал. Няма други вещества, било то природни или синтетични, (с изключение на алкохола), които да могат да доставят енергия за човека. В същото време човек изразходва енергия за различни дейности – сън, терморегулация, жизнени функции, битови нужди, придвижване, работа, спорт и др. Най-вариабилният компонент на дневния енергоразход е енергията за двигателни дейности, която включва всички волеви и неволеви движения. Съотношението между приетата и изразходваната енергия се нарича енергиен баланс. Поддържането на постоянно телесно тегло е възможно само, когато количеството на постъпилата с храната енергия е равно на изразходваното, т.е. когато енергийният баланс е нулев (Димитрова 2015: 293). В случаите, когато човек изяжда голямо количество храна и постъпилата енергия в организма му превиши изразходваната, излишъкът от тази енергия се складира в енергийните депа под формата на мазнини. Това състояние се нарича положителен енергиен баланс и е съпроводено с увеличение на телесното тегло. Обратното, когато човек извършва дейности, които са свързани с по-голям енергоразход, отколкото е приетата с храната енергия, то недостигащото количество организмът си набавя от енергийните депа. Това състояние се нарича отрицателен енергиен баланс и води до намаление на теглото. Основното енергийно депо в човешкия организъм е подкожната мастна тъкан. Следователно, за да се поддържа постоянно телесното тегло трябва да има точен баланс между приетата и изразходваната енергия. А за да се промени количеството на телесните мазнини, този енергиен баланс трябва да се наруши в едната или в другата посока в зависимост от поставената цел.
Съвременните представи за здравословен начин на хранене изискват то да отговаря на следните основни принципи:
Адекватност – да доставя достатъчно количество от всички необходими за организма нутриенти, влакнини и енергия.
Балансираност – приетите хранителни вещества да са в балансирани съотношения, да не се изключва или замества един нутриенти с друг.
Калориен контрол – количеството на енергията, която се приема с храната да е такова, че да се поддържа оптимално тегло.
Умереност – да не се злоупотребява с нежелателните конституенти – сол, захар, алкохол и мазнини.
Разнообразие – за доставка на необходимите хранителни вещества да се приемат разнообразни храни, да се избягва монотонността в храненето.
Правилното хранене е важно за всички хора, но то е от първостепенно значение за спортистите. Независимо от това, че отделните спортни дисциплини имат свои характерни особености, като цяло храненето при спортистите има общи цели. Те могат да бъдат обобщени така:
Да се покрият енергийните нужди и да се достигне високо ниво на работоспособност.
Да се подобри възстановяването след тренировъчни и състезателни натоварвания.
Да се постигне или да се поддържа идеално тегло и телосложение в зависимост от спорта.
Да се намали риска от травми и увреждания, свързани с екстремните физически натоварвания. (Димитрова 2015: 294)
Училищата са особено важна част от социалната среда, която оформя поведението на младите хора, защото предлага възможности за практикуване на здравословен тип поведение. Училищното здравно образование се случва както в, така и извън класната стая. Политиките, които едно училище възприема, физическата и социалната среда, която осигурява на учениците, програмата, която избира да следва, както и качеството и методите за обучение имат потенциал значително да повлияят на здравето им. Училищната среда може да бъде в подкрепа или в разрив с посланията на здравното образование и може да насърчава или да създава бариери пред здравословното поведение.
Обучението по хранене в училищната среда е важен компонент от здравето на самото училище като цяло. Образователните институции могат да достигнат до всички деца и младежи по време на първите две декади от техния живот и са идеално място за оказване на въздействие по отношение на здравословният им начин на живот. Преподаването на здравословни хранителни навици, в рамките на образователния опит на подрастващите е ключово за развитие на здравословни хранителни навици.
Храната и храненето като режимен момент дават уникалната възможност за възпитаване всеки ден в реално време и условия, а не в изкуствено създадена среда, за повтаряне, надграждане и затвърждаване на знания и умения. Именно заради това е необходима правилна тактика, свързана с храненето като един от най-важните процеси при формирането му като матрица за цял живот. Чрез храната и храненето ежедневно се възпитават ценностни ориентири като отговорност към собственото и на другите здраве, трудолюбие и уважение към труда на другите, социална адаптивност и комуникативност, самостоятелност, дисциплина, креативност, емпатия, толерантност, принадлежност към общност, усет и вкус за красивото и хармоничното.( Вълчева Ек.20202)
Здравословното хранене е в основата на правилното физическо и умствено развитие. Затова е особено важно младите хора да получат всички необходими хранителни вещества, от които тялото се нуждае за своето развитие. Заболяванията, свързаните с неправилно хранене и наднорменото тегло, все повече се проявяват сред подрастващите. Затова и формирането на култура на здравословно хранене трябва да бъде предмет на съвместните усилия на учители, родители и персонал в училищата.
Използвана литература
- Вълчева Е., Практическа педиатрия, 2020 https://prakticheska-pediatria.net/2020/06/24/hraneneto-v-detska-vuzrast-element-na-vuzpitanieto/
- Димитрова Д. и кол., Ръководство по теория на професиите в спортните училища (IX-XII клас) Първа част, Министерство на младежта и спорта, София, 2015
- Желязков, Ц., Дашева, Д. , Основи на спортната тренировка, София,2011
- Проданов, Г., Хигиена и здравно образование. Пловдив: Астарта, 2011