Програмирането на компютърни игри и мястото му в българското образование
Донка Иванова Чардакова
СУ „Саво Савов“, гр. Пирдоп
Резюме
Създаването на компютърни игри може да бъде ефикасен инструмент за изучаване на програмиране, защото повишава мотивацията на учениците, подобрява логическото им мислене, ангажира ги в интерактивни дейности, подпомага изучаването на определено съдържание и др. В настоящата статия е представено изследване за нагласите на учителите по информатика и ИТ за преподаване на компютърни игри.
ключови думи
анкета, компютърни игри, информатика
Създаването на компютърни игри може да бъде ефикасен инструмент за изучаване на програмиране, защото повишава мотивацията на учениците, подобрява логическото им мислене, ангажира ги в интерактивни дейности, подпомага изучаването на определено съдържание и др
Идеята за преподаване на програмиране с помощта на компютърни игри не е нова. Съществуват значителен брой публикации на колеги от различни държави по темата. За страната знам, че се прилага такова обучение в школите на Академия „Терелик“, където се използва специално разработена учебна програма и езикът за програмиране в нея е JavaScript. Проучвайки въпроса във връзка с изготвянето на модел за учебно-възпитателна дейност, свързан със създаването на компютърни игри в училище, реших да проверя опита на колегите и техните нагласи по темата. За целта създадох анкета, която публикувах в социалните мрежи в група на учители по ИТ и информатика. Членовете на групата са над 11 000 (най-вероятно не всички са учители) и очакванията ми бяха, че ще получа достатъчен брой отговори, но се отзоваха само 52 от колегите.
Приех, че това може да бъде представителна извадка, защото отговаря на условията за такава:
- Ясно и точно дефинирана генерална съвкупност – учители по информатика и ИТ.
- Попадащите в извадката са определени чрез случаен подбор и са учители по информатика и ИТ.
Анкетата включваше 16 въпроса, като първите 6 определяха статуса на анкетирания (пол, възраст, образование, тип училище, класове и предмети). Данните, които получих и бяха важни за моето изследване са следните:
Изборът за изучаване на първи език за програмиране е много важен и определящ, защото ако той е труден за разбиране може да демотивира учениците. Получените резултати отговарят и на моето мнение – най-подходящ е Python, следван от С#, който пък е най-използваният език в игровите двигатели и това би било основа за използване на разработката на игри в училище.
На този въпрос бях дала възможност за повече от един отговор защото и подходите, които се използват могат да бъдат повече. Резултатите отново се покриват с моето мнение – за да бъде обучението по програмиране по-ефективно трябва да се използват интерактивни методи като: проектно-базирано обучение, обучение базирано на игри, проблемно-базирано обучение и учене чрез преживяване.
Резултатът, който получих от отговорите на тези два въпроса бе интересен за мен. Вътрешно винаги съм имала усещането, че учителите, които играят компютърни игри ги използват в практиката си по-често от останалите. На пръв поглед резултатите го потвърждават, но в действителност не е така – 26% от отговорилите с „да“ на първият въпрос, не използват компютърни игри в практиката си, както и обратното.
За отговорите на този въпрос използвах 5-степенна скала на Ликерт: напълно не съм съгласен, не съм съгласен, нямам мнение, съгласен съм и напълно съм съгласен. За обобщение на данните обаче реших да обединя резултатите до: одобрявам, нямам мнение, не одобрявам. Всички констатации от въпроса са получили одобрение от колегите, като най-голям процент има „Компютърните игри са ефективни за преподаване на отделни концепции“ – 92% от отговорилите. Най-малко одобрение е за „Компютърните игри са ефективни за оценка на учениците“ – 61%. Неодобрението на
констатациите е между 6 – 24%, а нямат мнение съответно между 2 – 14%.
Първоначално ме учуди големият процент на отговорилите „да“ – особено тези от тях, които на последния въпрос бяха отговорили, че нямат опит с двигатели за създаване на игри. Филтрирайки останалите данни установих, че голям процент от тях са учители по КМИТ в 5 – 7 клас, където се преподава визуално програмиране със Scrach. Предполагам, че част от останалите, са инструктори в Академия „Телерик“.
Тук отново имаше възможност за повече от един отговор и според получените резултати обучение, свързано със създаването на компютърни игри има място в училище. Според мнението на колегите това трябва да се случва на първо място в избираемите учебни часове, след това в извънкласни форми на обучение и чак след това в задължителните учебни часове, какъвто модел предлагам аз. Само 6 човека, което е 12% от всички отговорили в анкетата смятат, че обучение, свързано със създаване на игри няма място в българското училище.
Изводът от отговорите на тези два въпроса е, че голяма част от учителите по информатика и ИТ имат желание да преподават програмиране на компютърни игри, но основните пречки са липсата на време и технически ресурси.
Както е видно и от диаграмата голям процент от колегите нямат опит с двигателите за създаване на игри.
Заключението, което направих от анкетата е, че един такъв модел за създаване на компютърни игри е иновативен и може да намери приложение в училище, но според колегите това може да стане в избираеми часове или в извънкласни форми на обучение и след съответно обучение на учителите.
приложения (ако има такива)
бележки
литература