Проблеми във взаимоотношенията между учители, ученици и родители

Проблеми във взаимоотношенията между учители, ученици и родители.

Ева Панайотова Зивилдиева

Заместник директор по учебната дейност

СУ „Любен Каравелов“ – гр. Несебър

 

Резюме: Взаимоотношенията между учители и ученици са един от основните проблеми на съвременното образование. Според мен това се дължи на различия в ценностната система, липса на достатъчно добра комуникация, недостатъчна мотивация, липса на респект, неправилно оценяване, поведенчески крайности в тълкуването на демократичните ценности.  Както е казал Алфи Кон:“В тази област (в сферата на образованието – бел.цит.) проучванията абсолютно недвусмислено сочат, че колкото повече казваме на децата да се учат добре, за да получат хубава оценка или друга форма на признание, толкова повече ги отблъскваме от самото учене. Ако дадете на едно дете награда за това, че е прочело една книга, вие вече сте започнали процеса на подкопаване на неговия интерес към четенето. Когато третираме децата като домашни любимци, като ги подкупваме или заплашваме, за да направят каквото искаме, ние не само проявяваме неуважение към тях, но и компрометираме собствените си дългосрочни цели.”

Ключови думи: модел, взаимоотношения, учители, ученици

 

Взаимоотношенията между учител, ученик и родител са от изключителна важност за успешното образование на детето. Те трябва да бъдат основани на взаимно уважение, доверие и открита комуникация. Учителите имат ключова роля в образователния процес, тъй като те са отговорни за предаването на знания и умения на учениците. Те трябва да проявяват разбиране и търпение, да се интересуват от индивидуалните нужди и възможности на всеки ученик и да ги подкрепят в техния учебен напредък.

Учениците от своя страна, трябва да бъдат отговорни и ангажирани с учебния процес. Те трябва да проявяват уважение и респект към учителите си, да се стремят да постигнат добри резултати и да бъдат активни участници в класната дейност. Взаимодействието им с учителите трябва да бъде базирано на открита комуникация, в която да могат да изразят своите въпроси и опасения.

Уважението между учители и ученици е отношение, което характеризира представата за ценността на личността. Безспорно изключително важни за осъществяване на уважение са следните частни отношения: свобода, толерантност, отговорност, справедливост (Колишев, 2018: 186).

В училище на отношенията между учител-ученик влияят както личностните характеристики, така и социално-образователната среда. Когнитивното и емоционално съзряване на учениците, техните възрастови особености, както и начина им на живот, неминуемо се отразяват на отношенията в училище.

Родителите също имат важна роля в образователния процес. Те трябва да се интересуват от учебния напредък на своето дете и да го подкрепят в учебните му усилия. Родителите трябва да си сътрудничат с учителите и училищното ръководство, като редовно се срещат с тях, обсъждат напредъка на детето и споделят своите очаквания и опасения. Важно е родителите да подкрепят положителното отношение на детето към ученето и да го насърчават да развива своите умения и таланти.

Силните и здрави взаимоотношения между учител, ученик и родител създават благоприятна образователна среда, където децата могат да развиват и постигат успехи.  Те спомагат учениците да се чувстват подкрепени и мотивирани, което им помага да постигнат добри резултати и да развият позитивно отношение към ученето.

Ролята на учителя?

Учителят е отговорен за преподаването на учебния материал и развиването на уменията на учениците. Те трябва  да са компетентни в своята област и да имат добра подготовка, за да могат да предоставят качествено образование. Трябва да се интересуват от индивидуалните нужди и възможности  на всеки ученик и да помага на тези, които се нуждаят от допълнителна подкрепа. Своевременното оценяване напредъка на учениците и предоставянето на обратна връзка спомага те да разберат как се представят и къде има нужда от подобрение. Умението на преподавателя да създаде стимулираща образователна среда, в която учениците да се чувстват мотивирани и вдъхновени да учат е от голямо значение. Той  трябва да  създава интересни и ангажиращи уроци , да използва различни методи и материали, които да подпомагат учебния процес. Ролята на учителя е много по – широка от просто предаване на знания. Той има възможността да вдъхновява и да променя живота на учениците си, като ги насърчава да развиват своите умения, интереси и потенциал.

 

Причини за напрежение във взаимоотношенията

           Въпросът за проблемите във взаимоотношенията между учители и ученици винаги е актуален в  нашето динамично съвремие. Мнението на педагогическите специалисти могат да се разгледат в следните посоки:

• Недостатъчно уважение и разбиране: Учители, ученици и родители могат да имат различни възгледи и опит, което може да доведе до липса на уважение и разбиране помежду им. Недостатъчното уважение и разбиране от своя страна могат да създадат напрежение и да пречат на конструктивното сътрудничество.

Скъсяването на дистанцията между учител и ученик, прекалено свободното и  понякога арогантно  поведение на учениците, груба намеса в работата на учителя също допринасят за влошаване на отношенията.

• Личностни особености на учениците: самоувереност, арогантност, агресивност, негативизъм.
• Разминаване между ценностните системи на учителите и учениците.

Учителите трябва да установят ясни правила и очаквания за поведение в класната стая, да поддържат ред и дисциплина в час , за да имат възможността да  реагират веднага при  зародил се  проблем, за да успеят да задържат вниманието на учениците върху съдържанието на урока. Въпреки това, се случва да възникне ситуация с ученик или група ученици, която да наруши естествения ход на урока.  Въпреки вземането на превантивни мерки, приемане на правилници за вътрешния ред, с които учениците и техните родители се запознават в началото на всяка учебна година, проблеми не липсват.  В такъв случай учителят е този, които трябва да прекрати неприемливото поведение и да възстанови  реда в класната стая. Факт е, че при липса на добра дисциплина , не е възможно да се проведе какъвто и да е образователен процес. Важно е да се има предвид, че дисциплината в час е процес, който изисква последователност и постоянство от страна на учителят. Тогава възниква въпросът , има ли модел по който учителят да действа, кой е най- добрият подход в такива случай. Отговора е, че няма. Всяка ситуация на неприемливо поведение в класната стая или в училище поставя учителя в нелека ситуация, в която той трябва да реагира бързо и адекватно. Това, в много случай зависи от личността му и професионалният му опит. Точно тук е ролята на педагогическите кадри с опит, които да са наставници на своите по-млади колеги.

Учителят трябва най-вече да разбере причините, които са в основата на това неприемливо поведение на учениците. Идентифицирането на причината за проблемното поведение е от  важно значение. Тя може да е натрупан стрес, лични проблеми, липса на внимание или други фактори. Важно е ясно и категорично да се установят последствията, от това поведение или действие. Изключително важно е по възможност учителят да запази спокойствие и да не реагира емоционално на проблемното поведение. Реакцията му трябва да бъде поддържане на спокойствие и контрол, за да се предотврати ескалация на ситуацията. Не е нужно да се фокусираме само върху наказанията, там където е възможно е добре да ги избегнем и да действаме с позитивни подкрепящи методи. Учителят е добре да поощрява положителното поведение и постижения на учениците, чрез похвали, грамоти или други форми на признание. Това стимулира учениците да се ангажират с учебния процес и да се водят към желаното поведение.

Различните подходи, които могат да бъдат използвани с цел постигане на добра дисциплина са ориентирани към ученика и към учителя.

 

Комуникацията между учител и ученик може да се сблъска с различни пречки. Някои от тях могат да бъдат:

1. Езикови проблеми: Ако учителят и ученикът говорят различни езици или имат различни нива на владеене на общ език, това може да затрудни комуникацията.
2. Психологически бариери: Някои ученици може да имат страхове, недоверие или лош опит в миналото, които могат да влияят на тяхната комуникация с учителя.
3. Недостатъчна информация: Когато ученикът не разполага с достатъчна информация или разбиране на определена тема, може да бъде трудно за него да се включи в комуникацията или да изрази своите мисли и идеи.
4. Физически пречки: Наличието на физически пречки, като шум, лошо осветление или липса на визуални помощни средства, може да затрудни комуникацията между учител и ученик.
5. Липса на внимание: Ако учителят или ученикът не са насочени към комуникацията и не се концентрират върху нея, това може да доведе до непълно разбиране и грешки в комуникацията.

Това са само някои от основните пречки, които могат да възникнат в комуникацията между учител и ученик. Всеки случай е уникален и може да има и други индивидуални фактори, които да затруднят комуникацията. Важно е да се стремим към откриване и преодоляване на тези пречки, за да се осигури ефективна комуникация и успешно обучение.

 

Конфликтите между учител и ученик, могат да се класифицират по следния начин:

       

1. Конфликти, свързани с работата на учениците, които се отнасят до тяхната успеваемост. Липсата на мотивация, а именно липсата  на интерес към ученето и желанието за постигане на добри резултати , може да се дължи на различни причини. Учениците могат да имат затруднения с определени предмети или теми, което може да влоши тяхната успеваемост, трудности с управление на времето и организацията на задачите си, както и стрес от изпити, домашни работи или други учебни задачи.

 

Всеки ученик е различен и може да има различни причини и нужди. Добре е да се обърне внимание на индивидуалните особености и да се потърси подходящо решение за справяне с конфликтите, свързани с успеваемостта на учениците.

 

2. Конфликти, причинени от мотивацията на действията. Учителят може да тълкува погрешно мотива, който е накарал ученика да извърши конкретен акт и това може да доведе до недоразумение и конфликт. Ученици, които не разбират ясно инструкциите на учителя, може да се сблъскат с трудности и да изразят недоволство. Ученици, които се стремят към високи оценки, може да се конфронтират с учители, които се фокусират повече върху процеса на учене или развитието на уменията. Ученици, които предпочитат активно участие и практическа работа, може да се сблъскат с учители, които предпочитат традиционните  начини на преподаване. За да се избегне невярна преценка на истинските причини от страна на учителя е добре той да се стреми да разбере какви са мотивите и интересите на своите ученици и да създаде по-положителна и продуктивна среда.

 

3. Конфликти между учител и ученик, често причинени от неправилни действия на учителя при разрешаването на тази или друга проблемна ситуация. Конфликтите между учител и ученик могат да възникнат от различни причини, но неправилните действия на учителят при разрешаване на проблемните ситуации могат да бъдат една от тях. Важно е учителите да са осведомени за това и да се стремят да избягват такива неправилни действия.

 

Няколко примера за неправилни действия, които могат да доведат до конфликти:

• Учителите, трябва да са внимателни в начина, по които говорят и комуникират с учениците си. Агресивен тон, унизителни коментари или игнориране на мнението на учениците могат да доведат до конфликт. Враждебният учител се държи като тиран. Той отправя заплахи, обиди ( вербални или невербални).
• Учениците трябва да се третират справедливо и равностойно. Ако учителят предпочита определени ученици пред други или прилага неравни стандарти, това може да доведе до недоволство и конфликти.
• Учителите трябва да имат разбиране и търпение към учениците, особено когато става въпрос за проблемни ситуации. Недостатъчната подкрепа или липсата на разбиране може да доведе до конфликт и отчуждение.
• Учителите трябва да бъдат запознати с ефективни методи за разрешаване на конфликти и да ги прилагат с учениците. Ако учителят използва авторитарни или насилствени методи, това може да доведе до още по- големи конфликти.

За да се избегнат подобни конфликти, учителите трябва да бъдат бучени в комуникационни умения и умения за справяне с конфликти. Те трябва да се стремят да разберат и да отговарят на нуждите и очакванията на учениците, за да създадат по-хармонични и продуктивни взаимоотношения.

 

Взаимодействията между учител и ученик са потенциален източник на стрес, които може да предизвика бърнаут.  Удовлетворяващите отношения намаляват нивата на стрес и влияят положително върху професионалнaта ангажираност и удовлетворение от извършената работа.

 

 

 

                                          Заключение

В заключение може да се каже, че взаимоотношенията между учител и ученик са от изключителна важност за качеството на образователния процес. Взаимоотношенията, които се развиват между тях, могат да имат голямо влияние върху мотивацията, постиженията и общественото развитие на учениците.

Едно положително и подкрепящо отношение от страна на учителя може да стимулира учениците да се ангажират с учебния процес, да развиват своите умения и да постигат по-добри резултати. Учителят трябва да бъде внимателен, разбиращ и готов да помогне на учениците си да преодолеят трудностите и да развият своя потенциал. От своя страна, учениците трябва да проявяват уважение и отговорност към своите учители. Те трябва да бъдат активни в учебния процес, да изразяват своите мисли и идеи, както и да се стремят да постигнат най9добрите резултати.

Взаимоотношенията между учител и ученик трябва да бъдат основани на доверие, откритост, толерантност, свобода и взаимно разбиране. Учителят, трябва да е готов да слуша и да разбира нуждите и интересите на учениците, докато учениците трябва да са отговорни и отворени за сътрудничество с учителя си. Интересът и стремежът на изследователите е не само по-задълбочено да опознаят и да изучат специфичните особености на взаимоотношенията между учител и ученик, но и да предложат конкретни методи и модели за тяхната ефективност.

Учителят преди всичко трябва да е човек и професионалист. Той трябва да е  справедлив и последователен в своите решения и постъпки , за да създаде усещане за  сигурност и да  вдъхва доверие. Да умее да проявява емпатия, като разбира нуждите на учениците и съпреживява техните емоции. Да третира учениците, като равни партньори в обучението, но едновременно с това да бъде и взискателен към тях. Да се намери баланса между всичко това е не лесна задача, изисква се търпение, упоритост, много усилия и желание за професионално израстване. Да си учител не е само професия, това е и начин на живот,  непрестанно желание да  даваш, да си полезен, да си отдаден, понякога дори и с цената на хронична преумора и пренебрегване на собствените си близки в името на „ моите „ ученици.

Словото на учителя е мощно средство за комуникация и влияние в образователния процес. Негова е отговорността да използва своето слово с мъдрост и внимание, като създава подходяща обстановка за обучение и развитие на учениците. Учителят трябва да използва положителен и мотивиращ език, който да подкрепя учениците да вярват в своите възможности. Да използва своето слово с етичност и уважение към учениците, като избягва дискриминация, унижение и обиди. Чрез него да спечели уважението и доверието на учениците, да предостави подкрепа и конструктивна обратна връзка с учениците, за да ги насърчава и напътства в процеса на учене и  личностно израстване. Взаимоотношенията между учител и ученик е двупосочен процес, не само учителят влияе на своите ученици, те също остават своя отпечатък върху неговата личност. Това е една от причините учителите да съумяват да запазят младежкия си дух, да са готови за промени и да са запознати с новите течения и тенденции в различни сфери от живота.

Готовността да останеш след последния звънец, за да изслушаш ученик, да помогнеш дискретно , да дадеш съвет без да налагаш своя мироглед, да си опората на някого в точния момент,  това ни прави добри учители, изпитващи силна привързаност и обич към своите ученици.

Хипотеза:

Проведените вътрешноучилищни обучения, ще повлияят положително за изграждането и поддържането на  трайни хуманни взаимоотношения между учителите и учениците.

Литература:

[1] Савова, Ж. (1989). Педагогическото общуване в обучението. София: НП.

2. Smith & Yell, 2015
3. URL:https://www.puls.bg/vzaimootnosheniia-c-32/mozhe-li-uchiteliat-da-e-priiatel-na-deteto-n-38972
4. URL: https://www.obrazovaniebg.org/statii/353-konflikti-v-uchilishte-i-podhodi-za-spravyane-s-problemnoto-povedenie