Дидактически аспекти при изучаване на глагол във втори клас
Нела Димитрова Василева
СУ „Св. Климент Охридски“
гр. Добрич
РЕЗЮМЕ: Изучаване на глагола във втори клас е от голямо значение не само за овладяване на знания и умения, но и за овладяване и използване на езика въобще.
Живеем във време на глобализация, на нови технологии и глобални мрежи, време, в което и малките ученици са залети с информация от много източници. Те обаче имат нужда да могат да я разбират, осмислят и интерпретират. От друга страна учениците трябва да умеят да се изразяват правилно като използват съдържателна, логическа и изразителна реч.
За да се постигнат тези цели е необходимо системно усвояване на различни езикови единици, да обогатяват речниковия си запас, да се насладят на богатството и красотата на българския книжовен език.
Ключови думи: морфология, морфологичен анализ, части на речта, глагол, базова грамотност, функционална грамотност, комуникативноречева компетентност
ИЗЛОЖЕНИЕ:
Овладяването на българския език е една от най-важните задачи на съвременното ни училище. То е предпоставка за успешно обучение по всички учебни предмети и за развитие на интелектуалните качества, възможности и способности на учениците.
В начален етап се поставят основите на езиковата грамотност и култура на учениците и се формират умения и навици за правилна устна и писмена реч. Грамотността има решаваща роля за способността на личността да се развива и да учи през целия живот, да участва пълноценно в обществото. Затова и отговорността на началния учител за правилното организиране на този процес е огромна.
През последните години основен акцент в националната образователна политика в страната ни е придобиването на ключови компетентности от учениците, основната от които е общуването на роден език и повишаването на функционалната им грамотност. Целта е да се провокират мисленето и делът на самостоятелната работа на обучаваните, да се стимулира прилагането на придобитите знания и умения от тях в нови, реални ситуации от живота.
Формирането на базовата грамотност е ключово по отношение на придобиването на ключовата компетентност – общуване на роден език, в случая за свободно и успешно общуване на български език от малките ученици в устна и писмена форма. Изградената базова грамотност е ключова и за изграждане на останалите седем компетентности, определени от Европейската референтна рамка, тъй като формирането ѝ съдейства за пълноценното участие на учениците в обучението, развива личностния им потенциал и спомага за успешната им дейност в разнообразни сфери от обществената практика.
Визията за съвременна образователна парадигма се свързва с търсене на адекватност със съвременната реалност, предполагаща преход на образованието от знаниецентристки към компетентностен подход в обучението.
Изучаването на глагол във втори клас е от голямо значение не само за овладяване на знания и умения, но и за овладяване и използване на езика въобще.
Езиковото обучение във втори клас е естествено продължение на изученото за езиковите и речевите единици в първи клас.
Терминът глагол във втори клас се въвежда с опора на вече усвоеното в първи клас – думите – действия се наричат глаголи. Моделът в разработването на учебното съдържание е общ за морфологичните понятия, представени в учебника. Важно е да се отбележи, че в уроците за правопис се разчита главно на практическата работа, защото учениците не изучават лице на глагола и окончание на глагола, за да осмислят дадените особености. Вниманието се насочва върху правоговорната култура и умението да се ползва правописен и правоговорен речник.
При изучаване на частите на речта основни методи са беседа, познавателни методи – съпоставка, анализ, синтез. Прилагат се принципите за нагледност, функционалност и комплексност. Основно нагледно средство е текстът, но също така нагледност се осъществява и чрез образно-знакови модели, таблици, табла, схеми, езиков кът – предложен в учебника и др.
В методически аспект особено важни са упражненията, които включват разнообразни задачи. Най-важният метод е морфологичен анализ – това е езикова дейност, при която учениците откриват, изясняват и класифицират езикови явления.
В учебния дискурс понятието морфологичен анализ се схваща като: 1) вид езиков разбор, чиято цел е разпознаване на думите като части на речта и определяне на техните граматически категории; 2) вид предкомуникативно упражнение за разпознаване на езиковото явление и определяне на неговите формално-граматически характеристики.
Вариантите на този алгоритъм зависят от конкретната част на речта, на която се прави морфологичен анализ. Във втори клас морфологичният анализ е непълен.
Изучаването на глагола става в няколко урочни единици – за нови знания, за затвърдяване. Чрез последователна и целенасочена урочна дейност у учениците се формират знания и умения за отличаването на думите, назоваващи действие или състояние; усъвършенстване на уменията да се открива глагола като част на речта: с помощта на въпросите „Какво прави? Какво правят? Какво става?“ – учениците откриват глаголите и ги отличават от другите думи в речта; умение на учениците да разграничават глаголи в единствено и в множествено число; усвояване на умения за откриване на възможните правописни грешки при глаголите; овладяване на норми за книжовен изговор и правопис при глаголите с ударение на последната сричка, овладяване на нормите за книжовен изговор и правопис на формите за множествено число на глаголите с окончание – м в първо лице, единствено число.
В помощ на обучението за формиране на морфологичните понятия съществително име, прилагателно име и глагол във втори клас, освен предложените в учебника и учебната тетрадка разнообразни упражнения, могат да се използват и творческите задачи. Те дават свобода на учениците и улесняват овладяването на езиковите понятия и техните граматични категории. Поставени в различни житейски ситуации, по практически път децата овладяват с лекота абстрактния езиков материал. Такива задачи са например: Запиши действията на децата в съответната колона – едно дете рисува, много деца пеят; „Сподели и запиши“ – глагол, който описва какво си правил вчера, …
Творческите задачи често могат да бъдат пресъздадени и под формата на игра, чрез която децата неусетно овладяват абстрактния езиков материал. Те съдействат и за подобряване и усъвършенстване на правоговорната, правописната, езиковата и комуникативноречевата култура на малките ученици.
Според педагогическите изследвания упражнението е основен метод на обучение. То се определя като единство от близка цел и повтарящи се действия на учениците и учителя за постигането на целта. Като се имат предвид целите на началното обучение по български език – информационно-познавателни и комуникативно-практически, както и етапите за формиране на езиковите понятия, могат да се диференцират три групи упражнения за формиране на езиковото понятия „глагол“ от ученици във втори клас: упражнения за формиране на езиковедска компетентност; упражнения за формиране на езикова компетентност; упражнения за формиране на комуникативна езикова компетентност.
Към първата група се отнасят: упражнения за разпознаване на езиковите явления, упражнения за морфологичен анализ, упражнения за допълване на думи и изрази и творчески задачи. Към втората група спадат упражнения за редактиране, игрови упражнения и тестови задачи. Към третата група се причисляват упражненията за трансформиране (преобразуване) на думи, изречения и текстове и упражненията за съставяне на изречения и текстове.
Комуникативната ориентация на езиковото обучение в учебния комплект за втори клас се постига успешно в голяма степен чрез включване в урочните статии на ситуативни упражнения и ролеви игри. С тях се моделират разнообразни речеви ситуации, близки до реалния живот, и учениците се предизвикват да пораждат реч като интересно, силно мотивиращо преживяване.
За успешното протичане на езиковия урок от голямо значение е избраният технологичен процес, наситен с подходящи дейности на учениците за усвояване и прилагане в речевата практика на лингвистичната информация. По същество педагогическата работа е творческа и изисква творческа нагласа от партньорите в учебния процес – учител и ученици.
За да бъде успешна и мотивираща образователната дейност, тя трябва да бъде интересна, достъпна и осмислена.
Урокът най-често се описва с помощта на основните му признаци: ясно определяне на съдържанието и целта в съответствие с възрастовите характеристики на учениците; осигуряване на активността на учениците през всички етапи на урока; завършеност на урока; резултатност, съчетаване на колективните и индивидуалните форми на работа; многообразие от методи и похвати и пр.
Методическа разработка на урок
- Тема: Глагол
- Клас: Втори клас
- Вид на урока: Обобщение
- Цели на урока:
- Да се обобщят и систематизират знанията за глагол и уменията за употребата му в речта.
- Затвърдяване на уменията за правоговор и правопис на глаголи.
- Задачи:
- Да се затвърди понятието глагол като част на речта.
- Да се усъвършенства умението за определяне на числото на глагола.
- Умения за правилен изговор и правопис на глаголите в първо лице, единствено и множествено число и в трето лице в множествено число, в сегашно време.
- Методи:
- словесни: беседа, разказ, упражнение;
- нагледни – наблюдение на езиковите факти и закономерности
- проблемен: материалът се поднася във вид на проблемно-познавателна задача и децата стават съучастници в търсенето на начини за решаването й.
- репродуктивни – изученото се прилага на основата на образец и правило
- похвати: комуникативно-речеви, интегративен, комплексен, системен
- средства: за онагледяване – таблица, снимков и илюстративен материал, мултимедийни електронни продукти; за самостоятелна работа и контрол – работен лист.
ХОД НА УРОКА
| Част на урока | Дейности на учителя | Дейности на ученика | ||||||||||||||||||
| 1.Подгот
вителна част
Актуализиране на знания и умения
|
От предварително записани думи на дъската, в таблицата се записват само глаголите. Коментират се въпросите с които се открива глагола, променят числото на глагола. четем, игра, сладко, лекува, рисуване, скача, пеем, поглед, бързо… |
Учениците четат думите, откриват глаголите, записват ги в таблицата, четат езиковия кът и получават обобщена представа за глагола и граматическите му признаци. | ||||||||||||||||||
| 2. Основна част
Поставяне на темата
Работа по темата (работа с учебника)
Игрова дейност
|
1. упр. Преписват глаголите от текста. Определят числото им. Зайчето Мартин изведнъж забрави за всичко. Мислеше само за жълтите остри зъби на лисицата. А тези зъби бляскаха все по-близо. В този момент Мартин си спомни съвета на своята майка.
2. упр. Допълни текста с подходящи думи? Каква част на речта са думите, които допълнихте? Котката…………… в аквариума, но не можа да ………… рибката с лапата. Тогава взе сламка, за ……….. водата. Така по-лесно щеше …………. рибката.
3. упр. Довършете глаголите в мн.ч. с –м или –ме. Катери… се по стръмните планински пътеки. Пее… волно, с пълно гърло. Къпе… се в топлите морски води. Люлее… се върху вълните. Гмурка… се под водата. Лудува… , смее… се, весели… се.
4. Напиши глаголите в множествено число. стоя – те __________ летя – те__________ пия – те __________ горя – те__________ чета – те __________ пиша – те__________ 5. Превърни дадените думи в глаголи. обич – ________________ танц – ________________ страх – ________________ говор – ________________ игра – ________________ живот – ________________ 6. упр. Можеш ли да изиграеш действията, които се крият в изреченията? Орелът размахва криле. Мечката ходи тромаво. Петелът гордо кукурига на двора. Мама отвори вратата и погледна учудено.
7. Прочети, запиши, запомни! Вече знам, че: ¨ думите, които означават действия или състояния се наричат _________. ¨ глаголите се откриват с въпросите ________________ ¨ глаголите имат число – ________________ ¨ глаголите, които в ед. ч. завършват на – а; – я, в мн. ч. завършват на – ___; ¨ глаголите, които в ед. ч. завършват на – м, в мн. ч. завършват на – ___; ¨няма глагол, който да завършва на – _____ ¨ частици „не“ и „ли“ се пишат ОТДЕЛНО/СЛЯТО от глагола. |
Учениците работят самостоятелно. С един от глаголите съставят съобщително изречение и го трансформират във въпросително. Прави се устна проверка.
Учениците работят самостоятелно, помагат си с илюстрацията, четат варианти на текста.
Учениците прилагат научените правописни умения за глагола. Проверка и коментар.
Учениците работят самостоятелно; прави се колективна проверка; записват едно изречение с глагол по избор от ед.ч. и второ изречение с глагол от мн.ч.
С помощта на въпросите учениците превръщат думите в глаголи, записват ги в тетрадката си и определят числото на глагола.
Ученик чете изречението, открива глагола и изиграва действието. Играта може да се продължи, като учениците сами съставят изречения и изиграват действията.
Учениците попълват работния лист, с помощта на който обобщават знанията за глагола и залепят листа в тетрадката си. |
||||||||||||||||||
| 3. Заклю
чителна част Обобщава не и преценка на наученото по темата
темата
|
Провокирам учениците да споделят мнение по учебното съдържание, срещнали ли са трудности по дадената тема.
Поставям домашната работа, която има творчески характер – да напишат Синкуейн (за приятел, за домашен любимец…); „Глаголи избери, стихче напиши“. |
|||||||||||||||||||
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Образованието днес е в непрекъснато търсене на нови подходи, форми и методи на обучение и възпитание. Пред учителя стои отговорната задача не само да преподава знания, а да научи учениците как да учат. Много по-важно е ученикът сам да стигне до познанието, макар и с опосредстващата роля на учителя, чиято задача е да организира средата и познавателния процес, да насочва, провокира и стимулира. Предизвикателството, което обществото отправя към училището, се състои в подготовката на младите хора за живота – творчески личности с активна позиция, готови да разгърнат интелектуалния си потенциал, за да намират решения на житейските проблеми и ситуации. От съвременния учител се очаква да приеме и отговори високопрофесионално на предизвикателството за подготовката на учениците с оглед на тяхната реализация. Той е главният обучаващ в активно учене, като отчита индивидуалните интереси на учениците си и ги поставя в организирана учебна среда.
ЛИТЕРАТУРА
- Здравкова, Ст. (1998). Основни въпроси на обучението по български език и литература в началното училище. Благоевград.
- Димитрова, П. (2018). Книга за учителя по Български език за втори клас. София: Просвета плюс.
- Георгиева, М., Йовева, Р., Здравкова, Ст. (2005). Обучението по български език и литература в началното училище. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“.
- проф. д-р Йорданова, Д. (2015). За целите и съдържанието на съвременното обучение по български език в началното училище. ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Съвременна хуманитаристика, бр.2.
- Иванова Н., Нешкова Р. (2017). Учебно помагало по Български език и литература за ИУЧ. София: РИВА.
Автор: n.vasileva@klohridski.com