ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА УМЕНИЯ НА XXI ВЕК ПРИ ИЗУЧАВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ В X КЛАС
Милена Щерионова
Резюме: Статията представя актуалността на развитието на уменията на 21 -ви век при учениците, подчертавайки важността на образователните технологии и основните теоретични аспекти, които подпомагат и обосновават този процес.
През последните години образованието се утвърди като една от темите с най-голямо обществено значение. В съзнанието на повечето български граждани то се оформи като нов национален приоритет. Все повече преобладава мнението за необходимостта от предефиниране на целите на българското образование с оглед новите изисквания на динамичната глобална икономика и предизвикателствата на високо конкурентния пазар на труда в рамките на Европейския съюз.
В началото на новото хилядолетие, когато пред младото поколение се предявяват изисквания за бърза адаптация към бързо променящата се социална среда, въпросът за формиране на личности от нов тип се поставя с особена категоричност. Новото време изисква ново поколение подрастващи – знаещи, можещи, умеещи да общуват с другите, да работят по групи и в екип, да вземат важни житейски решения и да ги обосновават. Формирането на личности от нов тип изисква от учителя да търси форми и методи за провокиране на учениковата активност, да го поставя в ситуация на интелектуално затруднение, да осигурява неговото развитие.
Предизвикателствата на училищната действителност изискват от преподавателя не само да излага лавинообразно нарастващия обем на научни знания и умения, но и в същото време да улесни ученика при трансфериране и прилагане на усвоените знания и компетентности в урочната единица, за да превърне училището в привлекателен образователен център.
Ученикът в съвременния свят е погълнат от мултимедийните технологии. Той опознава и получава житейски уроци основно през екрана и цветните изображения. Нужни са му самопознание, личностно развитие и сила на човешкото общуване. В същото време и ролята на учителя на XXI век се свързва с предприемаческо и позитивно мислене. Той е призван да покаже на учениците „как да постигнат резултат“, да обясни „защо ?“. От една страна учителят е носител на традиции, ценности, вдъхновител на идеи в българското училище. От друга – разбиращ, ведър, образован, с умения в прилагане на новите образователни изисквания в обучението. Учител, който може да превърне атмосферата на часа в т. нар. позитивна класна стая и да експериментира в актуални обучителни модели.
Системата на образованието днес е поставена пред сериозно предизвикателство – да осигури адекватно обучение на поколение с коренно различен начин на мислене. Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) променят образованието в световен мащаб. Те провокират към търсене на пътища за по-добро качество на образование и в България. Социалните мрежи са любимите виртуални среди на съвременния ученик и не бива да бъдат подценявани. Днешните деца и ученици няма да напуснат виртуалната среда, защото тя е тяхна реалност. Затова вниманието на учителите днес трябва да е насочено към преосмисляне теориите на преподаване.
През последните години в резултат от обществените промени и развитието на технологиите се търсят нови подходи, методи, техники, апробират се и се генерират педагогически практики за усъвършенстване на образователния процес в училище. Вниманието се насочва в различни направления, но все по-ясно става, че е необходимо използване на нови образователни модели на обучение, включващи технологични решения, активизиращи познавателната и практическо-приложната дейност на учениците, стимулиращи формирането на умения и изграждането на самостоятелна активност и индивидуален познавателен опит. Тези идеи стават особено важни сега, когато акцентът на образователния модел е с насоченост към активно учещия ученик, който стои в центъра на педагогическите взаимодействия.
Основна задача на съвременното училище е създаването на благоприятна образователната среда, която да формира умения и да мотивира поведението на учениците. Ако формирането на уменията характеризира процеса, при който ученика избира посоката на своето поведение и дейност, то този процес характеризира действията на учителя, които са насочени към подрастващия, за да може той сам да предпочете онова поведение което отговаря на неговото образование.
От дванадесетте умения на 21–ви век в настоящата писмена разработка, ще разгледам формирането на четири от тях – четивна грамотност, научна грамотност, дигитална грамотност и умението за работа в екип. Защото, писането и четенето са важни за успешното включване на съвременния човек във всички сфери на професионалния и личен живот. Научната и дигиталната грамотност правят учениците ни самостоятелни, убедителни комуникатори и хора, които отстояват собствена позиция. Работата в екип помага на учениците да се учат не само от учителя, а и един от друг, да събират различни идеи и да се обогатяват интелектуално от взаимодействието си с другите. Екипната работа не само подобрява образователния процес, но и подготвя учениците за бъдещата работна среда, където те трябва да са способни да сътрудничат, комуникират и работят ефективно в екипи.
Теоретични основания
Терминът „умения на 21-ви век“ се появява през 90-те години и отразява промените в образованието и работната среда, които се очакват да настъпят в новия век. Идеята за умения на 21-ви век е свързана с променящата се икономика, проникнала от технологии, и нуждата от различни компетентности, които да отговорят на тези промени.
Днес се провеждат много изследвания и разработки, свързани с уменията на 21-ви век, и те продължават да се развиват и приспособяват.
Европейския съюз (2005) и Организацията за сигурност и сътрудничество (2008), създават свои стратегически документи, насочени към реализирането на уменията на 21-ви век у европейските граждани.
Европейската референтна рамка за умения (European Qualifications Framework – EQF) е инструмент, създаден от Европейската комисия, който има за цел да съпостави и описва квалификациите от различните европейски държави. EQF включва и разпознава уменията на 21-ви век като част от своята структура. EQF определя осем нива на квалификация, които се характеризират от постепенно увеличаване на сложността и специфичността на уменията.
EQF предоставя обща рамка за разбиране и сравнение на уменията и квалификациите, включително тези, които са свързани със съвременните изисквания на 21-ви век. Това помага да се установи съответствие между различните образователни системи и работни пазари в Европа.
Говорейки за основни цели на всеки индивид в 21 -ви век Европейската комисия превръща в приоритет нуждата от умението да се учи, ученето през целия живот, развитие на екологично съзнание, работа с новите дигитални технологии, интегрирането им в процесите на учене през целия живот и професионална реализация, работа в различни екипи (толерантност, крос културно общуване), гъвкавост и адаптивност, критично оценяване на информация и решаване на проблеми.
Литература: 1.Мирасчиева, С. (2010). Педагогически факултет, Университет ”Гоце Делчев” Щип, Македония.
- Национална програма за развитие на България 2020.