ПЕДАГОГИЧЕСКИ МОДЕЛ НА ОБУЧЕНИЕ ПО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО В VII КЛАС ЧРЕЗ СЪЗДАВАНЕ НА ТВОРЧЕСКИ ПРОЕКТ В ОБЛАСТТА НА СЪВРЕМЕННАТА ВИЗУАЛНА КУЛТУРА – ИНСТАЛАЦИЯ
Никола Руков
Резюме. Междуличностните отношения и налагането на модели и стереотипи на поведение върху подрастващото поколение е проблем свързан с „конкретното съдържание“ във съвременната визуална среда и въздействието върху различните групи в обществото. Разглеждайки творческия процес като индивидуална съзидателна дейност и процесът на общуване, които постигаме чрез „съвпадения“ и намирането на максимален брой допирни точки между участниците в творческия проект и зрителя. В настоящата разработка ще се опитам да покажа пътят на художественото произведение от идеята, реализацията до аудиторията в изложбената зала.
Ключови думи: арт – инсталация, въображение, креативност, худ. възприятие.
1.Изследователски параметри: Ако създадем арт-инсталация с учениците от седми клас то се очаква постепенно засилване и подобряване на тяхното креативно мислене и въображение.
Тази хипотеза предполага, че активното участие на учениците в създаването на арт-инсталация ще им предостави възможност да развият и усъвършенстват своето креативно мислене и въображение. Процесът на създаване на инсталация изисква от учениците да генерират нови идеи, да приложат творчески подходи и решения.
- Целта ни е да изследваме влиянието от създаването на арт-инсталация на учениците върху техното креативно мислене и въображение, фокусирайки се върху следните аспекти:
- Оценка на креативността и въображението:
- Наблюдение и рефлексия:
- Организиране на групови дискусии, където учениците да споделят своите преживявания и размишления от създаването на инсталацията.
- Задачи
Първата задача: Разкриване същността на инсталацията, като течение в изобразителното изкуство и установяване на проблема между теория и практика.
Втората задача: Създаване на практически възможности за осъществяване на инсталацията.
Третата задача: Методология на учебния процес. Провеждането на три урока от учебната програма единият за нови знания, другият е за упражнение и третият е интегриран урок с учебния предмет физика и астрономия на тема: „Цветът наука и изкуство“.
Четвърта задача: Позициониране на арт инсталацията „Шарено на точки“ в галериино пространство.
При организиране и провеждане на уроците за инсталации в седми клас е необходимо да се имат предвид следните основни положения:
В обучението се поставя на фокус личностното развитие на ученика, като се създават условия за стимулиране на творческият му потенциал, развитие на инициативност, креативност, толерантност, положителни нагласи за артистично себеизразяване и реализация.
- Методи за доказване на хипотезата.
- Тест за креативност: тест на Уилямс. Този тест оценява различни аспекти на креативното мислене, като генериране на идеи, преодоляване на творчески блокади и изразяване на оригинални решения.
- Наблюдение: Наблюдението на учениците по време на процеса на създаване на арт-инсталацията може да ни предостави информация за тяхната креативност, въображение и начините, по които генерират идеи и решения.
- Анкета: Ще разработим анкети, които да съдържат въпроси, свързани с креативното мислене и въображение на учениците и проведени преди и след създаването на арт-инсталацията. Това ще ни позволи да сравним техните отговори и да видим дали има резултати след участието им в проекта.
- Инструментариум
Тест за креативност на Уилямс Тестът за креативност на Уилямс е предназначен за комплексна диагностика на креативността на деца и юноши от 5 до 17 години. Отговорите на изследваните задачите трябва да се дадат във вид на рисунки и надписи под тях.
Протокол за наблюдение. Чрез протокола за наблюдение ще проверим уменията на учениците от седми клас за създаването на арт инсталация, формирането на визуална памет и изграждането на представа и усет към формата и пространството.
Анкетите за креативност, които ще проведем със седми клас спомагат да измерим способността за генериране на нови идеи, гъвкавостта на мислене и възможността за преодоляване на проблеми. С втората анкета ще измерим настроението, впечатленията и емоцията на седмокласници след направата на арт инсталацията .
- Критерии и показатели за оценка на резултатите.
Всяка рисувателна методика е придружена с изисквания при нейното прилагане, за да бъде достоверна последяващата интерпретация. Нужно е процедурата да се спазва строго във всеки определен елемент, като се отчита вида на теста, който се прилага. Наблюдението от страна на учителя трябва да е дискретно и почти незабележимо.
- Представяне и анализ на резултатите
Нашето изследване изправи ученика пред необходимостта да търси решение на реално поставени задачи, да действа активно за създаване на предпоставки за тяхното решение да прояви чувство на отговорност и заинтересованост. Колкото по – високо е равнището на подготовката на учениците, толкова по-леко могат да се оползотворят възможностите, които дават направата на инсталацията.
7.1 Процентно съотношение брой точки на ученици
При така изнесените данни от двата протокола за наблюдение, особено значение има до колко учениците са успели да усвоят поднесените им знания, защото чрез тях се облекчава преходът към умение за правилно създаване на арт – инсталацията, а тя от своя страна обогатява, чрез творческото преобразуване разбивайки шаблоните и стереотипите за изкуство.
7.2 Резултати от Тест на Улямс преди и след методологията и творческия процес
На диаграма е представен резултата на учениците отVII клас от тест1 и тест2 на Улямс. Прави впечатление нейната плавност от добри постижения на учениците от седми клас до много добри и високи. От тук следва и извода, че класа е многокомпонентен и разнообразен откъм придобити нови знания и умения.
7.3 Резултати от анкетите
Пробуждане на интереса и мотивацията на учениците са в основата за направата на арт инсталация. Създаването, съпреживяването и живеейки седмици с идеята за нея. Мнозинството от учениците се изказват положително и проявяват интерес дори и за следващи идейни проекти. Това потвърждава, че инсталацията може да бъде ефективен метод за включване на учениците в учебния процес.
При първия зададен въпрос:
Колко често се занимавате с творчески дейности като рисуване, моделиране или изработване на ръчни изделия?
На диаграмата виждаме, че 50% от класа отговарят рядко, 9% няколко пъти в месеца визирайки часовете по изобразително изкуство и 5% или 3 от учениците или така наречено от мен „творческо ядро“ работят всеки ден.
При втория въпрос, питайки ги колко са отворени към нови идеи и концепции нито един ученик не е много отворен, което е доста обезпокоително или неяснотата ги притеснява.
При третия зададен въпрос как си оценяват способността да видят нещо обикновено и да го представят по необикновен начин, резултатите са 3 ученика оценяват своите способности, като слаби, 5 като средни. 9 ученика смятат способностите си за добри и 2 без отговор.
Колко често се занимавате със задачи, които изискват творческо мислене? Е четвъртия въпрос от анкетата. Рядко са отговорили 7 ученика, от време на време 5, често 4 и 3 (творческото ядро) на седми клас отговарят винаги.
5 въпрос: Какво ви мотивира да бъдете творчески настроен? 7 ученика отговарят с интерес към новите идеи, 3 желание да решавам проблеми и предизвикателства, 3 желание да създавам нещо оригинално и уникално и 6 удовлетворение от самия процес на творчество.
- Въпрос: Колко често се занимавате със създаване на нещо ново и оригинално? Рядко са отговорили 9 ученика или 40% от класа, от време на време 5, често 3 и винаги 3. Последния въпрос в анкета №1 е:
Какво ви вълнува най-много, когато създавате нещо? 28% или 7 ученика отговарят с интересните материали и техники, шестима търсят възможност за себеизразяване, 5 чуството за постигната цел и 24% от учениците отговарят с радостта от откриването на нови неща.
При провеждането на Анкета №2 – след създаването на арт инсталацията „Шарено на точки“, учениците бяха видимо доволни. Нямаше напрежение а и емоцията все още ги държеше от творческата дейност.
Как се чувствахте, докато работехте по арт инсталацията „Шарено на точки“? 3 ученика отговарят, че са вдъхновени а 18 ученика отговарят, че се забавлявали и им е било интересно, което е един отличен резултат .
При втория зададен въпрос:
Какво научихте от процеса на създаване на арт инсталацията? 8 ученика отговарят нови техники и умения, 5 как да си сътрудничат работят в екип, 4 как да изразяват идеите си чрез изкуството и 4 как да преодоляват предизвикателства и проблеми. При третия въпрос:
Гордеете ли се със своето творение? 7 ученика са отговорили че изпитват гордост, 6 изпитват радост и удовлетворение а 4 се вълнуват от направеното.
На следващия въпрос: Какво бихте казали, че ви впечатли най-много в арт инсталацията „Шарено на точки“? най- много ученици 45% от класа са отговорили с идеята за създаване на обществено изкуство, 6 ученика са отговорили с оригиналността и уникалността на концепцията, 5 с цветовете и визуалната естетика и 3 взаимодействието и ангажираността на хората с инсталацията. Поредния въпрос гласи:
Как мислите, че арт инсталацията „Шарено на точки“ влияе на наблюдаващият?
- ученици са отговорили: – предизвиква радост и усмивки.
- ученици са отговорили: вдъхновява хората да я съпреживеят.
6 ученици са отговорили: създава живот и цветност в средата.
7 ученици са отговорили: привлича внимание и създава диалог.
Последния въпрос в анкета №2 гласи: Имате ли идеи и предложения за подобни проекти или инсталации в бъдеще? Близо половината от класа имат идеи и с готовност искат да участва отново в творческа проява, 5 ученика имат идеи но не се чувстват сигурни, 4 могат да се заинтересоват и само 3 нямат интерес.
- Статистически анализ на резултатите от педагогическо изследване.
При педагогическият експеримент се прилага различен комплекс от изследователски методи. Част от тях служат да се установи връзката между определени мерки с характеристиките на обектите за изследване.
8.1 Рангово представяне на резултатите от: Протокол №1
| Бал (точки) | Ранг | № в класа | Бал (точки) | Ранг | № в класа |
| 4 | 1 | 5 | 3 | 2 | 22 |
| 3 | 2 | 1 | 2 | 3 | 4 |
| 3 | 2 | 3 | 2 | 3 | 6 |
| 3 | 2 | 9 | 2 | 3 | 7 |
| 3 | 2 | 11 | 2 | 3 | 8 |
| 3 | 2 | 16 | 2 | 3 | 12 |
| 3 | 2 | 17 | 2 | 3 | 13 |
| 3 | 2 | 18 | 2 | 3 | 14 |
| 3 | 2 | 19 | 2 | 3 | 15 |
| 3 | 2 | 20 | 1 | 4 | 10 |
| 3 | 2 | 21 | 1 | 4 | 2 |
Рангов ред. Това изисква, да се подредят резултатите в низходящ ред, започвайки от максималният постигнат резултат. Ранговото подреждане дава отговор на въпроса по отношение класирането на резултатите. Така, ученикът с пореден номер в класа 6 има трети ранг от всичко пет, т.е., среден резултат.
8.2 Сравнителен анализ на получените данни от t – теста и доказване на хипотезата ни.
За да докажем нашета хипотеза ще използваме статистически анализ, който да оцени вероятността за настъпване на случайност при получените резултати.
1.Формулираме нулева и алтернативна хипотеза: Нулевата хипотеза предполага, че няма статистически значим ефект или разлика, докато алтернативната хипотеза предполага, че има такъв ефект. В случая с нашата хипотеза, нулевата хипотеза може да бъде: „Създаването на арт инсталация няма влияние върху въображението и креативното мислене на учениците от седми клас“, докато алтернативната ни хипотеза е: „Ако създадем арт-инсталация с учениците от седми клас то се очаква постепенно засилване и подобряване на тяхното креативно мислене и въображение“
Избрали сме подходящия статистически тест и имаме данните от тях. Използваме Exseel за да изчисли сравнителния тест на две свързани измервания (paired two sample t-test) между Тест I и Тест II. Paired two sample t-test е статистически метод, който се използва за сравнение на средните стойности на две свързани групи или измервания. Този тест е подходящ, когато имате два набора от измервания на едни и същи образци, преди и след някакво въздействие или при различни условия.
Резултатът от paired t-test е статистическа стойност t, която се сравнява с критична стойност на t за определено ниво на значимост и брой степени на свобода. Ако статистиката t превишава критичната стойност, това означава, че разликата между свързаните стойности е статистически значима.
Резултата от изчислението на paired t-test
- Средната стойност (Mean) на Тест I е 25.86363636, а на Тест II е 33.27272727.
- Дисперсията (Variance) за Тест I е 8.79004329, а за Тест II е 6.017316017.
- Броят на наблюденията (Observations) е 22.
- Коефициентът на корелация на Пиърсън (Pearson Correlation) между двата теста е 0.633929133.
- Предполаганата разлика в средните стойности (Hypothesized Mean Difference) е 0.
- Степени на свобода (df) са 21.
- Статистиката t (t Stat) има стойност -14.70290833.
- Вероятността (P) за наблюдаваната или по-малка стойност на t при едностранна проверка е 7.90708E-13.
- Критичната стойност за t при едностранна проверка (t Critical) е 1.720742903.
- Вероятността (P) за наблюдаваната или по-малка стойност на t при двустранна проверка е 1.58142E-12.
- Критичната стойност за t при двустранна проверка (t Critical) е 2.079613845.
Тези статистически резултати ни предоставят информация за сравнението между двата теста. Тъй като статистиката t има отрицателна стойност и P-стойностите са много малки, можем да заключим, че разликата между средните стойности на Тест I и Тест II е статистически значима.
Тъй като P-стойностите за едностранна и двустранна проверка (P(T<=t) one-tail и P(T<=t) two-tail) са много малки в сравнение със зададеното ниво на значимост (както и в сравнение със стойностите на критичните стойности за t), можем да отхвърлим нулевата хипотеза (че разликата в средните стойности е 0) в полза на алтернативната хипотеза (че има статистически значима разлика между средните стойности на двата теста).Това означава, че на база на тези резултати може да се заключи, че има статистически значима разлика между Тест I и Тест II във връзка с измерваната характеристика.
Обобщение.
Изписани са много страници за доказване на тезата, че изкуството е „свободна и безкористна игра на ума и въображението“, която ни доставя особен вид естетическа наслада.
Точно с такава игра на въображението и творческият труд на учениците от седми клас, осъществихме тази арт инсталация, наречена „Шарено на точки“. Емоционалното преживяване, субективно отношение и накрая създаването на някаква си своя индивидуална ценност са етапите, през които преминаха учениците. Формата на сферите, тяхната различност и индивидуалност изпълва инсталацията със специфично съдържание и извежда на показ сложния и многообразен духовно-емоционален живот на децата. Тяхното безгрижие и радост, породени от случайни и незабележими за нас възрастните неща ме накара да отдам творческата си енергия за създаването на тази инсталация и безспорното доказване на нашета хипотезата: „Ако създадем арт-инсталация с учениците от седми клас то се очаква постепенно засилване и подобряване на тяхното креативно мислене и въображение“
Приложение
ЛИТЕРАТУРА
- Бамес, Г., „ Човешкото тяло“ –изд. Труд, София 2000г.
- Беров, Т., „ Семиотика на изкуството“, изд. Зограф, Варна 2000г.
- Бижков, Г., „Педагогическа диагностика“, София, изд. Народна просвета1988г.
- 4. Дачева, М., „Рисунка тест-тест рисунка“, изд. „Светулка“, София 2005г.
- Димчева, М., „Естетико-художествени, иновационни и възпитателни аспекти на обучението по изобразително изкуство в началното училище“ , изд. „ Проперер“, София 2015г.
- Иванов, И. „Педагогическа диагностика“, УИ „Еп. К. Преславски”, Шумен 2006г.
- Чапмън, К., „Диагностика на обучението“, изд. „Булвест 2000“, 2015г.
Адрес за кореспонденция:
Никола Георгиев Руков
Основно училище „Петко Р. Славейков”, гр. Пещера
гр. Пещера, ул.”Трети март“ №3
e-mail: r ukov_art@abv.bg