Управление на образованието

Управление  на образованието

 

инж. Красимира Иванова – старши учител по професионална подготовка при

СУ „ Георги Стойков Раковски „ – град Котел

 

Резюме:

Съвременното българско училище като формална образователна среда, полага фундаменталните познания, умения и компетенции в личностното изграждане на подрастващото младо поколение.

В  училище основната цел на обучението е да подготви учениците за пълноценно усвояване на основните аспекти и спецификата, чрез развиване и усъвършенстване на уменията им за възприемане и прилагането им на практика . Съвременния учител му се налага с бързи крачки да навлезе в новите технологии и да започне да ги прилага във всекидневната си работа, да използва съвременни методи на преподаване, да възпитава креативност, отчитайки индивидуалностите на всяко дете. Училището като  образователна среда, полага фундаменталните познания, умения и компетенции в личностното изграждане на подрастващото младо поколение. То се явява важен фактор за постигане на основните приоритети на предучилищното и училищно и професионално образование и изграждане на морални и  отговорни граждани на Република България.

Увод

Образованието навлиза в нов етап, настъпилите промени в „Закона за професионалното образование“ , както и влизането в сила на „Закона за предучилищното и училищното образование“, налага различен иновативен подход на обучение. На съвременния учител му се наложи с бързи крачки да навлезе в новите технологии и да започне да ги прилага във всекидневната си работа наред със задачите си да „разчупва“ учебното съдържание, да използва съвременни методи на преподаване, да възпитава креативност, отчитайки индивидуалностите на всяко дете. Той вече е човекът, които разширява учебната среда извън пределите на класната стая.

Основен смисъл и предимство на  образованието е възможността му да създава пряка връзка между младежите и пазара на труда. Качественото образование произвежда подготвени кадри, които осигуряват конкурентни предимства на всяка една икономика.

Изложение

В съвременното училище проблемът за проверката и оценката на подготовката и развитието  на учениците е един от сложните и актуални въпроси на дидактиката и педагогиката. Проверката и оценката на знанията, уменията и навиците на учениците по различен начин имат значение за учениците, за учителите, родителите и обществото, но те са абсолютно необходимата обратна връзка в обучението, която диагностицира качеството на подготовката на учениците. Подобряването на цялостната система за оценяване на резултатите от учебно-възпитателната работа изисква наличие на достатъчна като обем качество информация, както за постигнатите резултати в усвояване на учебното съдържание, така и за допуснати слабости с оглед тяхното преодоляване.

За да се постигне обективизъм при проверката и оценката на знанията и уменията на учениците педагогическата наука използва съвременни методи и средства за контрол, между които са дидактическите тестове. Тестовият контрол предполага приложение на еднакви критерии, независимо от личността и желанието на оценявания, осигурява икономичност по отношение на времето, както при обработка на резултатите, така и като възможност за едновременна проверка на големи групи ученици. С използването на тестове, диагностичната дейност на учителя е по обоснована и по ефективна.

Мотивите ми за избора на темата и провеждането на настоящото диагностично изследване са продиктувани от ключовото място, което заема професионалното образование и обучение, както и изучаваните дисциплини като основни в  Държавните изпити за придобиване степен на професионална квалификация. То има за цел да определи доколко учениците успяват да постигнат националните стандарти, както и се стреми да диагностицира до каква степен са формирани знания и практични умения, ценности и нагласи, смятани като определящи в националните програми.  В обучението по професионална подготовка проблемът за проверката и оценката на знанията и уменията е особено актуален, като се има предвид, че резултатите от държавния изпит по професията до голяма степен са показател за нивото на обучение. Оценката е основният индикатор за степента на подготовката на ученика. Тя е мерило и за работата на самия учител.  Диагностиката и оценяването извеждат положителните страни в обучението, очертават проблемните области и насочват към търсене на начини за преодоляването на образователните дефицити.

 

1. Предимства, слабости, възможности и опасности пред професионалното образование?

Основен смисъл и предимство на професионалното образование е възможността му да създава пряка връзка между младежите и пазара на труда. Качественото професионално образование произвежда подготвени кадри, които осигуряват конкурентни предимства на всяка една икономика.

 

Проблемите и слабостите на професионалното образование в страната са свързани с постоянното намаляване на учениците в системата (основно заради демографското развитие), както и с липсата на по-сериозен интерес към този тип образование – тенденция, която се наблюдава и в Европа. През последните няколко години под половината от завършващите средно образование са с придобита професионална квалификация. Причините за това за комплексни и включват незадоволителното качество на професионално образование, остарелите методи на преподаване и материална база, очакванията за непрестижен и нископлатен труд.

Предвид тези слабости и заплахи за развитието на професионалното образование е особено важно да се очертаят основните му предимства и възможностите за развитието му.

През октомври      2014    г.    Министерският   съвет    прие            Стратегия   за        развитие                      на професионалното образование и обучение в Република България за периода 2015-2020г. През следващите години са предприети стъпки за модернизиране на образователната политика и законодателството, отразяващи динамичните обществени и икономически отношения: приет е новият Закон за предучилищното и училищното образование и е актуализирана и обогатена нормативната рамка в областта на професионалното образование и обучение. Един от основните нови моменти е въвеждането на обучение, чрез работа (дуална система на обучение), а европейските инструменти за натрупване и трансфер на кредити, управление на качеството и валидиране на неформално и информално учене, както  и Европейската квалификационна рамка, са основа за разработване на инструментариум и механизми в съответните области.

Въпреки неблагоприятните демографски тенденции, половината от учащите в средната степен на образование в България са обхванати в професионално образование, като се забелязва тенденция на увеличаване на броя на учащите в системата на ПОО.

 

2. Основни приоритети във взаимодействието с факторите от социалната среда.

• Засилване на интеграционните връзки с други учебни заведения – професионални гимназии.
• Утвърждаване на контактите с обществени, културни и научни институции с цел ефективно подпомагане на многообразното училищно въздействие върху подрастващите;
• Развитие на връзките с други образователни институции и частни образователни и издателски фирми, авторски колективи, обучителни организации;
• Установяване на по-тесни контакти с частни фирми и организации за съвместни дейности при реализиране на учебно-възпитателната дейност в училище и подобряване на материално техническата база;
• Използване на предоставени от външни институции база, филми, презентации и други материали, необходими за реализиране дейностите на гимназията;
• Разширяване на контактите с организации и институции, работещи в областта на европейските програми и проекти с цел създаване на възможности за придобиване на нови квалификации и компетенции чрез трансгранично сътрудничество;
• Актуализиране на връзките и съвместна дейност със следните институции:

* Нестопански организации;

* Исторически музей;

* Медии;

* Читалище;

* Община;

* РИО;

* Училищно настоятелство;

* Дирекция „Бюро по труда“.

Взаимодействие с бизнес – средите:

• Усъвършенстване уменията и компетенциите на учениците и педагогическия състав на всички нива с оглед тяхната интеграция на пазара на труда чрез избор на специалности и професии, необходими на съвременния трудов пазар чрез информация, получена от бизнес средите в региона;
• Институционално взаимодействие между преподавателската колегия и бизнес- средата чрез фирмите – партньори за създаване на бизнес – контакти, участие в изложби.

Взаимодействие с родителите:

Осъществяване на взаимодействието с родителската общност чрез  съвместна дейност с родителските активи по класове и  училищното настоятелство е в посока:

• Ангажиране на родителската общност и училищното настоятелство при решаване на проблеми, свързани със задържането в училище на ученици, подлежащи на задължително обучение, за подобряване на материалната база;
• Засилване на контактите с родителите за постигане на единодействие между семейното и училищното възпитание;
• Съдействие от родителите при подготовка и провеждане на училищни мероприятия.
• Изготвяне на график за срещи на родителите с учителите.
• Изготвяне на табло за информация на родителите.
• Провеждане на родителски срещи.
• Сравнително голям процент учащи на годишна база завършват средно образование в професионални училища без професионална квалификация и по този начин в голямата си част са „изгубени“ като квалифицирани средни „специалисти“ на пазара на труда.
• Съотношение между брой на ученици в профили и професии, насочени към STEM и технически и ИТ специалности, и останалите профили и специалности, което е в несъответствие с търсенето на квалифицирана работна сила на пазара на труда.

Недостигът на кадри с професионално образование и времето и ресурсите, които работодателите и     работниците отделят за продължаващо професионално образование, са основните слабости и пропуски в професионалното образование и обучение в България. През 2014 15% от фирмите в промишлеността не могат да намерят подготвени кадри, което е двойно по-висок дял от този в ЕС (7,4%). Освен това за 10 години двойно се е увеличил броят на работодателите, които са квалифицирали допълнително работниците си.
Отчита се повишеното обществено внимание към професионалното образование, както и предприетите мерки за реформа в системата. Един от основните аспекти на промяната е въвеждането на образованието чрез работа (дуално обучение), което бавно започва да навлиза в практиката на образованието.

Изследването на връзката между професионалното образование и пазара на труда показва, че:
– професионалното образование носи редица предимства за работната сила, предприятията и икономиката като цяло;

– професионалното образование страда от много слабости, свързани с незадоволителното качество и намаляваща репутация;
– възможностите  пред професионалното образование включват неговото модернизиране и повсеместно прилагане на системата на дуално образование, което ще обвърже още по-тясно придобиването на професионална квалификация с пазара на труда;

Ключово предизвикателство пред ПОО остава ниският коефициент на задържане на учениците. Представянето на ПОО по този показател, което е значително по-слабо в сравнение с общото образование, продължава да се влошава, ето защо необходимостта от специално внимание към подобряване на коефициентите на задържане и завършване в системата на ПОО е от решаващо значение. Със стойност от 21 процента коефициентът на отпадане за целия цикъл на обучение в системата на ПОО е много по-висок от този в общото средно образование, където процентът на отпадащите е 8.5.3 От своя страна коефициентът на завършване в ПОО е много по-нисък от този в общото образование (75.5 процента в ПОО при 94.7 процента в общото образование за 2017 г.). През последните години коефициентите на отпадане и завършване в ПОО са отбелязали драстично влошаване, докато в общото средно образование същите коефициенти са се подобрили. Това означава, че способността за задържане на учениците и вътрешната ефективност на сектора на ПОО са значително по-слаби в сравнение с общото образование и изискват специално внимание.

• Засилен интерес към професионално обучение за учащите от възрастовата категория 16+ в ниските квалификационни нива и слаб интерес за обучение в най- високите квалификационни степени.
• Осигуряването на продължаващо професионално обучение (ППО) от предприятията изостава спрямо останалите европейски страни. По данни от изследването на продължаващото професионално обучение (CVTS5), през 2015 г. 42,2% от предприятията са осигурили ППО на заетите лица (предприятия с над 10 заети, от производствените сектори на икономиката).

Както всички останали науки, педагогиката също изпитва влиянието на промените, новите технологични разработки са важна предпоставка за научнообосновани нововъведения в сферата на образованието. Истината е, че колкото и идеи за иновации в образованието да има, те няма как да се реализират без активната роля на учителите. Ако преподавателите не са добре подготвени в използването на съвременни преподавателски методи, а и убедени в смисъла им, новото образование няма как да се случи. На съвременния учител му се наложи с бързи крачки да навлезе в новите технологии и да започне да ги прилага във всекидневната си работа наред със задачите си да „разчупва“ учебното съдържание, да използва съвременни методи на преподаване, да възпитава креативност, отчитайки индивидуалностите на всяко   дете. Той вече е човекът, които разширява учебната среда извън пределите на класната стая.

В ДОС и в учебните програми са посочени основните професионални звания, умения и компетентности, които ученикът трябва да владее в гимназиалния етап на обучение. Учебните програми са съобразени с възрастовите възможности на обучаваните и отговарят на съвременните научни постижения, а спираловидното организиране на материала осигурява цикличност в обучението, което затвърждава, разширява и задълбочава усвояването на знания, умения и компетентност.

 

 

3. Педагогическа диагностика

Терминът диагностика има гръцки произход и означава способност да разпознава. Терминът е използван още през Ренесанса за означаване на една от основните процедури в медицината – разпознаване на заболяване и болест. През ХХ век терминът започва широко да се използва и в много други науки. Понятието педагогическа диагностика е въведено от К. Ингенкамп през 1968 г., според когото педагогическата диагностика е процес на изследване на определени аспекти от знанията, уменията и компетентностите на учениците. Важно за разбирането на диагностиката е, че тя не е еднократен акт, а е процес, в хода на която, спазвайки необходимите научни критерии за качество, учителят изследва учениците и съобщава за получените резултати с цел да обясни мотивите и да предскаже поведението в бъдеще. Педагогическата диагностика се дефинира и от други автори, като Г. Бижков, В. С. Аванесов и др.

Предмет на педагогическата диагностика е измерването (оценката) на интересуващите ни свойства на личността, включена в образователния процес (В. С. Аванесов).

Обект на педагогическата диагностика е педагогическото познание, получено при използване на диагностични методи и средства за установяване на състоянието и тенденциите в развитието на личността в резултат на педагогическо въздействие (Г. Бижков).

Съществуват три основни етапа, които са характерни за всяка диагностична процедура:

• Анамнеза – основава се на данни за изследваните лица;
• Диагноза – съдържа актуална характеристика, базирана на качествени и количествени показатели;
• Прогноза – резултат от диагностичната процедура, съдържащ елементи на обобщение и мерки за преодоляване на определени дефицити.

 

4. Цели и задачи на педагогическата диагностика:

• Да се оптимизира процеса на обучение на всеки ученик;
• Да се осигури правилно определяне на резултатите от обучението;
• Да се определят предпоставките и условията за успешно обучение;
• Да се анализира учебният процес и да се определят резултатите от обучението.

 

5. Измерване и оценяване

Оценяването като дейност в образователната сфера се свързва непосредствено с процеса на измерване, който предшества самото оценяване. Основна цел на всяко измерване е получаването на информация, която позволява да бъдат взети определени решения. В зависимост от начина, по който се извършват измерванията, се различават два основни вида

– пряко (директно) и непряко (индиректно).

Основен обект на оценяването са знанията, уменията, отношенията и компетентностите на учениците. Те допускат измерване и затова ги наричаме педагогически величини. Измерването на педагогическите величини (знания и умения) е резултат от съпоставянето им с предварително зададени критерии – стандарти, норми. При измерването се извършват съпоставяне и сравняване на целите на обучението с постигнатите резултати. Оценката е резултатът от сравняването, с който се определя качеството на обекта по отношение на измерваната характеристика. Тя се идентифицира с оценъчната бележка, която се отбелязва в документацията (дневник, бележник). Оценката служи за вземане на решения.

Съществуват два подхода при оценяването – нормативен и критериален. Нормативният подход е широко разпространен в образователната сфера. При него резултатите на един обект се сравняват с резултатите, постигнати от някаква друга група със сходни характеристики. Групата може да бъде паралелка, училище, населено място, регион, страна. Тази група се нарича нормативна извадка, а средният резултат на групата, с която сравняваме – норма. При нормативния подход сравняваме резултатите на всеки с резултатите на останалите, за да определим неговото положение в групата. Но има случаи, когато прилагането на нормативния подход не е съвсем уместно. Тъй като дейностите в образователната сфера са по принцип регламентирани, често предварително се формулират цели. Тогава се налага използването на критериалния подход за оценка – резултатът от измерването се сравнява с предварително формулирани компетентности като резултат от обучението. Именно това е заложено в Раздел VІІ. Оценяване на резултатите от обучението на учениците, чл. 117 от ЗПУО. При критериалния подход постиженията на всеки ученик се сравнява с предварително определени стандарти (критерии). Представилият се с оценка под критерия се смята за не успял. Критериалната оценка се използва за диагностика на типичните затруднения за постигане на критерия. Въпросите и задачите при този тип оценяване са еднозначни, определени да проверят постигането на точно формулирани знания и умения. С критериалната оценка по-ясно се идентифицират прогресът на ученика и скоростта му на обучение. При обучението, основано на стандарти (ДОС), се оценява доколко всеки един ученик е постигнал очаквания според учебната програма резултат. В този смисъл вътрешното оценяване е критериално, а не нормативно.

 

6. Тестирането като инструмент за измерване и оценяване

Първите училищни тестове са разработени от английския учен Фишер, който създава критерии за оценка на основни умения на учениците (краснопис, правопис, математика и др.). През 1897г. в САЩ Дж. Райс провежда първите масови изпитвания с тестове – стандартизиран тест, с който са изследвани 33 хиляди ученици. През 1905г. французите А. Бине и Т. Симон създават тест за проверка на интелектуалните способности. Значителен принос в развитието на теорията и методологията на тестовете прави Чарлз Спирмън, който е и автор на първия метод за проверка на надеждността на теста. През 20-те години на ХХ век тестовете продължават да се развиват, като причината за това е бурното развитие на научно-приложните направления, възниква нов отрасъл, т. нар. психометрия. Днес тестовете са неразделна част от процеса на обучение. Те могат да бъдат определени като инструменти за измерване и оценка. Английската дума test означава „изпитване или изпробване (на нещо), за да се определи неговото качество, стойност, състав и т.н.”. Тя може да се преведе и като „изпитание, изпитване, изпробване, проба, проверка”. Според психолозите тестът е

„най-общо казано, всяка процедура, използвана за измерване на някакъв фактор или оценка на някаква способност”. Науката, която се занимава с проблема за измерванията в хуманитарната област, се нарича Психометрия, а теорията на тестовете или Тестологията е клон от психометрията, чийто предмет са тестовете като специфичен измерителен инструмент.

Тестовете се делят на следните видове:

• Според целите на измерването – за способности, за постижения;
• Според начина на провеждане – индивидуални, групови;
• Според вида на задачите – обективни, тест;
• Според времето на провеждане – ограничено време, неограничено време;
• Според вида на отговора – писмени, компютърни, изпълнителски;
• Според вида на решенията – предварителни, текущи, заключителни, диагностични;
• Според начина на оценяване – нормативни и критериални;
• Според качествата на инструмента – стандартизирани и нестандартнизирани

ИЗВОДИ И ОБОБЩЕНИЯ

 

Според мен учителят трябва да живее най-вече с идеите, които го вълнуват, вдъхновяват, които го мотивират да обогатява своите знания, които го карат да се развива всестранно. И като част от процеса на обучение непрекъснато да споделя тези идеи с учениците си. Ако децата възприемат тези идеи и се вдъхновят от тях – значи мисията е изпълнена.

Като учител по професионална подготовка смятам, че за да се формират учениците като професионалисти със самочувствие и конкурентноспособни на трудовия пазар , в основата е обучените по професионална подготовка. Затова моя основна задача е да провокирам у учениците си любов към професията. Смятам, че всички ученици имат силни страни и целта на учителя е да ги идентифицира и да ги надгражда. Съвременният ученик, живеещ в света на дигиталните технологии, е необходимо да бъде заинтригуван и провокиран да мисли, за да може да развива творческите си способности, да търси и да намира нестандартни решения в живота, да бъде изследовател, да има критическо мислене и вярна самооценка. Светът се развива твърде бързо, за да мога да си позволя да бъда консервативна. Не обременявам учениците с остарели похвати, а се старая да имам съвременен подход на преподаване и комуникация. В центъра на учебно-възпитателния процес поставям ученика с неговата познавателна, емоционална и творческа дейност: да решава проблеми, да твори, да бъде самоуверен, да се учи от грешките си. Използвам подходящи образователни техники и различни методи за преподаване в зависимост от методичната единица, учебните планове и програми, специфичното за учебните предмети.. Образователно-технологичните модели като е-обучение, уеб-уроци, а също и собствени и други презентации по дадени теми или част от теми, видеоклипчета, филми, електронни тестове, компютърни модели на реални обекти, електронни кръстословици, игри, електронни учебници и пр. дават оптимален резултат в конкретна учебна ситуация, реализират вътрешнопредметни и междупредметни връзки и са моята образователна стратегия за повишаване мотивацията на учениците за учене и стимулиране на личностното им развитие. Провокирам интереса на учениците в търсене, подбор и работа с различни източници в Интернет за използване на информация при задължителната подготовка. Обогатявам учебния процес с интересни факти и занимателни елементи. Формирам у учениците разбирането за ученето като съзнателно усилие, изискващо организираност, самодисциплина, самостоятелност, отговорност. Като форма на обратна връзка използвам  тестове, създаване на презентации. Наблягам на това какво са усвоили учениците, а не на преподадения материал, който е заплануван. Поощрявам и учениците, които работят бавно и несигурно. Поставям ясни критерии за оценяване на писмените работи и тестове. Ценя свободата на мислене и поощрявам идеите на учениците.

 

Направеното от мен диагностичното изследване ми дава основание да направя следните изводи:

• Нивото на усвоените знания и рецептивни умения е над средно;
• Учениците демонстрират   много   добри                      рецептивни       умения за                      възприемане спецификата на различните кулинарни техники;
• Умения за разбиране на специфичната терминология в урока;
• Учениците разбират основни послания;
• Затруднения пред деветокласниците е да създават задачите за практическата приложимост на кулинарните техники;
• Средно е нивото на усвоените продуктивните умения, като учениците срещат най- големи затруднения при представяне на приложната задача.

Получената информация от направеното от мен диагностично изследване е полезно в две    посоки: от една страна, ми помага да установя нивото на постиженията на деветокласниците, а от друга страна – да идентифицирам пропуските им и да набележа мерки за преодоляването им. В предвиден от мен час заедно с учениците анализирахме резултатите от теста и домашната работа. Всички въпроси от теста бяха коментирани подробно, като се наблегна на тези, на които бяха допуснати най-голям процент грешки. Някои от учениците бяха насочени да посетят часовете за консултация, а други бяха включени в дейности по подкрепа за допълнително обучение по „Кулинарни техники и технологии“.

Корелационният анализ показа силна зависимост между знанията и рецептивните умения, от една страна, и продуктивните умения, от друга страна.

В следствие на проведеното диагностично изследване и направените изводи смятам, че е необходимо да продължавам да усъвършенствам методиката си на преподаване, като използвам повече интерактивни методи и средства на преподаване, дигитални продукти, онлайн видео уроци и тестове, електронни учебници и помагала. Като учител по професионална подготовка в регион със смесено население и по-голям процент ученици билингви е необходимо да работя и върху усъвършенстване на уменията за устно общуване, което трябва да се предшества от конкретно формулирани изисквания и критерии, тъй като именно чрез устното общуване могат да се изградят компетентности за решаване на задачи от продуктивен тип. Ще продължа да възлагам ясни и конкретни домашни работи, формулирани като задачи (въпроси), придружени с ясни указания, както и предварително ясни критерии за оценка. Ще използвам максимално системата от текстове – писмени и електронни. По време на уроците ще се старая учениците да се чувстват равноправни участници в творческия процес на решаване на практически задачи. Като неотменна част от моето поприще на учител възприемам постоянното усъвършенстване на моите знания, методи и форми на преподаване, използвайки нови технологии и обобщавайки дългогодишния учителски опит. Не само учителят учи, но и той самият се учи от своите ученици. Тяхната непринуденост и искреност представляват качества, които заслужават да бъдат запазени през целия живот.

Според мен учителят трябва да живее най-вече с идеите, които го вълнуват, вдъхновяват, които го мотивират да обогатява своите знания, които го карат да се развива всестранно. И като част от процеса на обучение непрекъснато да споделя тези идеи с учениците си. Ако децата възприемат тези идеи и се вдъхновят от тях – значи мисията е изпълнена.

Изключително полезна е проектната дейност, която пряко да ангажира група ученици при формулирането на проблем и търсенето на неговите оптимални решения.

След проведеното диагностично изследване и прочетената научна литература смятам, че е необходимо всеки съвременен учител да познава диагностичната процедура и да я прилага в дейността си. Това ще доведе до разкриване на пропуските в усвояването на знанията и уменията на учениците, както и при взимането на адекватни мерки от страна на учителя за преодоляването им.

Направените изводи дават основание да мисля, че целите и задачите, поставени при диагностичната процедура, са постигнати. Диагностичният инструментариум е подходящ и целесъобразен за диагностичното изследване, защото се установи тясна връзка между  знания и рецептивните умения и продуктивните умения на деветокласниците от СУ „Георги Стойков Раковски“ град Котел.

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Андреев, М., Дидактика. С., Издателство Народна просвета, 1987
2. Андреев, М, Оценяването в училище. С., Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1995
3. Бауер, Бауер, Митше, Готварство/Организация и функциониране на кухнята/, Дионис, София, 2005г.
4. Гатев К., Въведение в статистиката, Издателство ЛИА, София, 1995
5. Държавни образователни изисквания за професия „Готвач“
6. Наредба № 11 от 2016 г. за системата за оценяване
7. Сомов, Г., Илиев, Организация и функциониране на кухнята и ресторанта, Торнадо-НВ, София, 2000г.;
8. Стамов, С., Технология на кулинарните изделия, Матком, София, 2002г.;
9. Учебна програма по Кулинарни техники и технологии – специфична професионална подготовка.