Изучаване на идиоматични изрази в часовете по френски език в IХ клас чрез използване на интерактивни методи
Автор: Кирилка Пешева, ЕГ „Акад. Людмил Стоянов“, Благоевград
Резюме
В настоящата статия се представя педагогическа практика в областта на преподаването на идиоматични изрази, които са в основата на придобиване на високо ниво на владеене на чужд език. Разгледани са мястото на фразеологията в преподаването на френски език и методическите основи на проблема. Предложени са серия от тематични уроци, които са базирани на прилагането на интерактивни методи при преподаване на лексиката с цел развиване на ключови компетентности. Направен е анализ на резултатите от тест, който има за цел да провери усвояването на знанията /рецептивни и продуктивни/ и мотивацията на учениците да ги използват в различни комуникативни ситуации.
Ключови думи: фразеология, идиоми, интерактивни методи
Увод
Фразеологията е наука, която проследява възникването и развитието на фразеологичния състав на езика през годините, семантичния и структурния характер на устойчивите съчетания и тяхната употреба в речта. Известно е, че фразеологията дава информация не само за самия език, но и за бита, културата, историята на народа, който го говори, което обяснява и интереса към нейното изучаване. Не случайно Калдиева-Захариева (Калдиева-Захариева, 2005: 17) я определя като „духовен речник“ и „съкровищница“ на езика и негова най-ярко оцветена с национален характер част.
Целта на тази статия е да покаже, че фразеологията, както препоръчва и Общата европейска референтна рамка за езиците (ОЕРР) (Съвет на Европа, 2001, стр. 87), е неизменна част от преподаването на лексиката, макар и присъствието й често да е ограничено до учащите на високо ниво /минимум В1/.
Наблюденията показват, че в учебниците и учебните системи по френски език в България, независимо дали са съставени от български или чуждоезични автори/авторски колективи, идиоматичните изрази са застъпени или в много малка степен, или изобщо не им се обръща внимание. В същото време една от целите на обучението по чужд език е да се развият езикови, социокултурни и ключови компетентности, както и да се изгради положително отношение към културата на страната, чиито език се изучава. Лексикалният навик е неделима част от всички видове речева дейност, поради което в часовете по чужд език се работи усилено върху изучаването и затвърдяването му.
Почти във всеки урок учителят работи по разширяването на речниковия запас, над всяка конкретна дума, свързана с конкретен обект. Следва се определен алгоритъм на действие не само от учителите, но и от учениците. Този процес минава през осъзнаването, че запаметяването на думи не трябва да бъде механично, че всяка една от тях трябва да бъде разбрана, правилно произнесена, прочетена и написана. Много често за да бъде ефективно усвояването на лексиката от съществено значение са натрупания опит, умения и креативност на учителя. Той се стреми да направи обучението забавно и атрактивно, да стимулира творческия потенциал на ученика. В дейностно-ориентирания подход, на базата на който са разработени новите учебни помагала, ученикът се явява своеобразен „партньор“ на учителя в процеса на овладяване на новия език. Това е предизвикателство, защото успехът на всяко едно обучение зависи от прилаганите методи, както и от умението на преподавателя да съобрази своя подход с индивидуалността на учениците, с тяхната система от знания, навици и опит, а това допринася за обмяната на знания и опит, изграждането на мислене, формирането на критична самооценка на собствената си практика. Всичко това не би било възможно без прилагане на интерактивни методи на преподаване, които допринасят за повишаване динамиката на учебния процес, засилване мотивацията у ученика и ангажираността му в учебния процес.
Изследване
Фразеологията заема съществен дял от лексикологията в българското езикознание. Като наука тя започва своето развитие в края на 40те години на миналия век, а нейн основоположник е В. Виноградов (1947), който поставя основите на руската класическа фразеологична школа. През 50-те години на миналия век първо Л. Андрейчин, а по-късно и З. Генадиева-Мутафчиева определят фразеологичните единици като тъждествени на словосъчетанията и определят фразеологията като дял от лексикологията, който се занимава със смисловите и структурните особености на словосъчетанието. (Ничева 1987)
Интересът на езиковедите е продиктуван и от потенциала й за етнос, култура, история и естетика. В този смисъл тя има допирни точки с науки като лингвистика, методика, психология и др. Различните автори определят различни граници и обхват на използваното от тях понятие, например устойчиви словосъченатия, идиоми, фразеологизми, фразеологична единица. Всички те са фрази, обикновено с преносно значение, употребявани като готова единица в речта, най-вече в разговорната, и словесното народно творчество. В тази връзка най-честото определение за тях е: словосъчетание, чието значение не може да бъде изведено от значенията на съставящите го лексикални единици.
Фразеологията е необходима от самото начало на обучението и съпровожда ученика през целия му път на научаване на езика. Ето защо преподавателят е поставен пред предизвикателството не само да представи точния превод и смисъл на дадена фразеологична единица, но и да изработи механизъм за ефективното им преподаване и научаване. Изучаването на чужд фразеологичен фонд често се оказва препъни-камъче дори за добри познавачи на езика, каквито са преводачите и преподавателите. Методическите трудности произтичат от факта, че речниците, които спомагат при превод, са остарели, в тях липсват някои неологизми, ето защо в помощ на учителя по френски език са голям набор от интернет сайтове, сред които тези на tv5, rfi, le point du fle и други, в които се споделят богат набор от добри европейски педагогически практики. Френският език изобилства с хиляди идиоматични изрази. Те са важна част от богатството на езика, както и на различните франкофонски култури /Белгия, Швейцария, Квебек, Африка/. Някои са добре познати и често използвани, а други се отличават със своята териториална особеност. Идиомите се променят с времето, адаптират се към новите реалности, някои вече са позабравени, а на тяхно място се появяват неологизми. Съществуват в трите езикови регистри : книжовен, разговорен, изискан и могат да бъдат открити във всички сфери на живота.
При изучаването им има няколко методически инструментариума: търсене на еквивалент на родния език, когато това е възможно, разглеждане на етимологията на конкретните фразеологични единици и поставяне на фокус върху етноспецифичните им особености. За съжаление практиката показва, че учениците използват рядко устойчиви словосъчетания или ги интегрират трудно в своя изказ, дори в ниво В2.
Трудностите произтичат от следните фактори:
- трудност при идентифицирането им;
- трудност при превод на родния език, особено ако този израз не съществува в него;
- рядко се използват в писмената или устната реч на изучаващия чужд език, дори да се знае значението им;
- неправилното им използване поради граматическите особености;
- неправилното им използване според контекста или езиковия регистър.
Поради тази причина изучаването на списъци с фразеологични изрази наизуст не може да постигне желания ефект за обогатяване на лексиката. Тъй като в учебниците липсват достатъчно упражнения в помощ на учениците, предлагам няколко методически модела за развиване на тази компетентност у обучаваните.
- Урок№1 „Les attitudes”
- Урок№ 2 „10 expressions avec le mot « coup »”
- Урок№ 3 „Еxpressions figées avec les animaux”
- Урок № 4 „Les expressions idiomatiques et les parties du corps“
- Урок № 5 „ Le proverbe français: clé de la langue et de la culture“
Предложените упражнения и дейности, групирани в пет урочни единици, представляват интерактивни дейности, които съчетават традиционните методи на преподаване с използването на ИКТ в обучението. Това прави изучаването им приятно и полезно. За по-голяма ефективност при овладяването на фразеологичните единици те са подредени в тематичен цикъл, напр. животни, прилагателни, човешкото тяло и т.н. В тях изучаването на тези специфични лексикални единици се случва прогресивно, в контекст, чрез прилагане на смесен метод – граматико-преводен, аудио-визуален, комуникативен и интерактивен и следните типови задачи:
- попълване на пропуснати думи в изречения;
- свързване на идиоми с илюстрации;
- намиране на синоними;
- намиране на верни преводни еквиваленти;
- избиране на един от няколко правилни отговора.
- говорене и писане
След тази серия от 5 тематични урока е направен тест, с група учениците от Х клас, които се подготвят по национална програма „Ученически олимпиади и състезания”, модул „Осигуряване на обучение на талантливи ученици за участие в ученическите олимпиади“. Учениците са 15 на брой, резултатите от писмената работа са следните:
Изводи:
Учениците се справят с лекота когато трябва да определят смисъла на даден израз в контекст. Те разпознават идиомите, разгледани в часовете и повторени в теста, което показва, че повторението дава положителен резултат. Затрудняват се единствено при намиране на точен еквивалент на пословицата на български език. Повечето от учениците не са се затруднили със задачата, която изисква свободен отговор, въпреки някои граматически грешки и лексикални неточности, както и прекалено лаконичното представяне на ситуацията.
Резултатът от последната задача – преводен еквивалент на български език на известна пословица или поговорка показва, че усвояването им задължително минава през етапа на превод на роден език, а правилната им употреба зависи от това дали те са познати предварително. Ако фразеологизмът е непознат, ученикът се стреми буквално да преведе съставящите го елементи и едва при анализа на допуснатите грешки започва да търси преводния елемент на български език.
Накрая, изводът, който се налага, както по време на серията от уроци, така и след проведения тест е, че изрази с еднакъв елемент в структурата си са семантично различими и запомнящи, което неминуемо се отразява и на посочването без колебание на точния им еквивалент в родния език. Именно еднаквият структурен елемент и в същото време разликите по отношение на значението на разглежданите идиоми представляват вид провокация за по-лесното им възприемане, респективно функциониране в съответстващ контекст.
Заключение
Фразеологизмите притежават големи стилистични възможности, правят речта цветна, въображаема, изразителна, оригинална. Правилното им използване в речта е от изключително значение, затова ролята на учителя и неговият подход са важни при преподаването им в часовете по чужд език. Много са факторите, които оказват влияние върху качеството на учебния процес и усвояването на материала, но определяща е мотивацията на отделния ученик, като нужда от изявяване, желание, готовност за учене, постоянство, интерес, удоволствие от уроците, стремеж към поощрения. Съществено за повишаване на мотивацията за учене на език е материалът и задачите да са предизвикателни, практически приложими и представени по разбираем начин. Затова е добре да се предоставят разнообразие от форми на преподаване за овладяването на чуждия език по интересен и най-естествен начин. Прилагането на интерактивни методи в учебния процес предполага различна организация на време, средства и нагласи са учене чрез опита, но безспорен е фактът, че когато присъстват в учебния процес и допълват традиционните методи на преподаване те способстват за формирането на трайни знания и умения.
ЛИТЕРАТУРА:
- Авторски колектив, Фразеологичен френско-български речник, Труд и прозорец, 2003
- Андрейчин Л, К. Попов, М. Иванов, Съвременен български език, учебник за I курс на учитеските институти (Лексикология), София: Народна просвета
- Бояджиев Т., Българска лексикология, София, Анубис, 2007
- Виноградов В.В., Об основных типах фразеологических единиц в русском языке. // А.А. Шахматов (1864-1920), Сборник статей и материалов, Москва-Лениград.
- Димчев, К. Културата като цел и съдържание на съвременното обучение по български език. – Електронно списание LiterNet № 12(145), 04.12.2011. (21.07.2015)
- НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – 2009, том 48, серия 6.2, „ Педагогически измерения на мотивацията за изучаване на чужд език“ , Екатерина Попандонова
- Ничева, Фразеологичен речник на българския език, София, 1974
- Ничева, Българска фразеология, София, 1974
- ОЕЕР, 2001: Обща европейска езикова рамка: учене, преподаване, оценяване, изд. Релакса.
- Стефанова, Павлина 2007: Чуждоезиковото обучение, Сиела
- Ст. Калдиева-Захариева. Българска фразеология. – В: Българска лексикология и фразеология, т. 2. Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2013
- Ст. Калдиева-Захариева, Проблеми насъпоставителното изследване на българската и румънската фразеология, София, 2005
- Bally Ch. ,Linguistique générale et linguistique française, Berne: A.Francke (4 édition)
- Nickel 1, 2, 3, méhode de français, CLE International
- Nickel 1, 2, 3, cahier de français, CLE International
- https://enseigner.tv5monde.com/fiches-pedagogiques-fle/les-expressions-francaises-serie-mixte
- https://www.lepointdufle.net/
- https://parlez-vous-french.com/10-expressions-avec-coup/