Теоретични модели на хиперактивност
инж. Ивилина Николова Тодорова
Резюме: Поведенческите особености на децата с хиперактивност правят възпитанието и обучението им трудна и отговорна работа. Това изисква компетентна и синхронизирана намеса от родители, терапевти и педагози. Като цяло хиперактивността и дефицитът на вниманието се повлияват относително бързо и доста успешно, особено при системна и екипна работа, което прави работата с деца дълбоко удовлетворяваща. Това дава основание да се работи отрано в посока успешна социализация на децата, което ще намали негативните последици.
Ключови думи: хиперактивност, деца, група, възпитателна работа
Постановка на въпроса
Неуморими, нетърпеливи, избухливи, несъсредоточени, хиперактивни деца. Те са различни но не по – глупави или по – лоши. Те са предизвикателство както за родителите, така и за учителите.
В последните години хиперактивността е може би най – често диагностицираното разстройство, отнасящо се до психичното развитие на детето. Хиперактивното дете е предизвикателно за своето обкръжение, поради своята безцелна активност, безпокойство и неспособност да изпълнява нареждания.
Термините хиперактивен и синдром на хиперактивност са взаимно заменяеми. В научната литература се срещат и други наименования сходни с този синдром. Това са понятия като: двигателна неуравновесеност, двигателна нестабилност, непохватност, двигателна импулсивност, персеверация, излишък и неконтролируемост на движенията, хиперкинетичност и др.
Хиперактивността е описана като емоционално – поведенческо разстройство, което засяга тази част на мозъка, която ръководи обработването на импулсите и взема участие при разпределението на сетивните възприятия и способността за концентрация.
Много от хиперактивните деца се отличават с несръчност и диспракси. Имат ниска реакция на болковите стимули. Хиперактивността се разглежда като комплекс от симптоми, като тази симптоматика се означава с множество термини:
- Хиперкинетичен хроничен мозъчен синдром;
- Минимална мозъчна увреда;
- Минимална мозъчна дисфункция;
- Детска енцефалопатия и др.
Всеки един от тези термини носи отпечатъка на специалността на автора си. Лекарите и специалистите непрекъснато проучват как функционира човешкия мозък и какво оказва влияние върху него. Единодушното мнение е, че такава симптоматика се среща най – често в детска възраст което налага ранната диагностика последвана от съответната терапия.
Хиперкинетичното разстройство е едно от най-честите психични разстройства в детството. То се характеризира с несъответно високо за развитието на детето ниво на невнимание, активност и импулсивност. Основните симптоми на нарушеното внимание при работа в училище или в друга дейност са ,че често не слуша, когато му се говори, затруднява да се организира за задачите и дейностите, губи предмети необходими за изпълнението на задачи или активности (например играчки, училищни пособия, моливи, книги ). Тези симптоми е необходимо да са налице при ситуации във вкъщи и в училище. Поведението следва да повлиява значително функционирането на детето.
Първото описание на хиперактивността с дефицит на вниманието описва великият лекар-учен Хипократ преди 2500 години. Това описание на състоянието изглежда е съвместимо с това, което сега познаваме като ADHD. Той описва пациенти, които са имали… ,,ускорени реакции към сетивното преживяване, но също и по-малко упоритост, защото душата преминава бързо към следващото впечатление“.
Хипократ приписва това състояние на ,,свръхбаланса на огъня над водата“ [1].
Систематичното описание на хиперактивния синдром дават М.Laufer и E. Denhoff [2]. Според тях основните симптоми са: хиперактивност, ограничен обхват на вниманието и слаба възможност за концентрация, неконсистентност на изпълнението на задачите и на поведението, импулсивност, неспособност да отлагат удовлетворението, раздразнение, несправяне със задълженията в училище. Училищните затруднения се определят в следствие на основните нарушения. Причината за така описаните симптоми са мозъчни дефект. Диагностицирането на проблема не зависи от възрастовата граница. В ранно детство могат да се срещнат прояви на раздразнителност и постоянна готовност за плач или спокойствие и ведрост. Смущенията в съня се изразяват в трудно заспиване или кратък сън.
Американската психиатрична асоциация разглежда хиперактивността като феномен на развитието. Основният фокус е насочен върху дефицита на внимание а хиперактивността не е водещ симптом. Диагностичните критерии са свързани с това, че детето проявява липса на внимание, което не отговаря на неговата умствена и хронологична възраст. При самоизяви в училище симптомите се увеличават. При израстването на детето състоянието изчезва.
Според R. Barkley [3] хиперактивните деца са търсещи внимание. Според него хиперактивността не е синдром, защото нивото на активност, вниманието и импулсивността се проявяват еднотипно при хиперактивните деца. Хиперактивноста обхваща твърде смесена група от деца, някой от които са с дефицит на вниманието, свръх активни или притежават и двата симптома.
В своето научно обяснение Ross&Ross( 1982 ), смятат че хиперактивността е клас от хетерогенни поведенчески разстройства, в които високото ниво на активност се проявява в неподходящо време и не може да се потисне. Няма и не може да има волева задръжка. Симптомите са: хиперактивност, емоционална лабилност, агресия, обучителни трудности, лоши отношения с другите и др. На тези характеристики не може да отговаря само една хомогенна група от хора, затова според тях това не е синдром. Няма една единствена причина за разстройството и сигурна връзка между хиперактивноста и другите разстройства.
Да се определят причините за възникване на синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието не е просто. Лекарите и специалистите непрекъснато проучват как функционира човешкият мозък и какво оказва влияние върху него. Също като при другите разстройства причината не може да бъде определена еднозначно.
Причините за появата на хиперкинетичния синдром с дефицит на вниманието могат да бъдат разделени на три големи групи:
- генетични /биологични/;
- психологически;
- психо – социални;
Възможно е родителят, братът или сестрата, бабите и дядовците или друг член на семейството в детството си да е имал проблеми в поведението и развитието на училищните умения. За негативен фактор по време на бременност може да се смятат и различни инфекциозни заболявания на майката, свързани с повишена температура и раздразнения на ЦНС / централна нервна система / или нараняване. По време на раждане става дума за механично увреждане на мозъка, след раждането може да става дума за коклюш или възпаление на мозъчната ципа.
Съществува и хипотеза за биохимичния дефицит при тези деца, но много от проведените биохимични изследвания не внасят яснота по този проблем. В някой публикации се обсъжда въпроса за ролята на храненето при възникване на синдрома.
Wender [4] смята, че хранителните добавки съдържащи салицилати, могат да доведат до хиперактивност. Той наблюдавал подобрение на състоянието и снижаване на хиперактивността при деца на диета, която изключва храни със салицилати. Продължаващите изследвания обаче не дават неоспорими доказателства за влиянието на тези хранителни добавки за появата на хиперактивността. Той е установил, че употребата но храни съдържащи високо ниво на рафинирана захар увеличава хиперактивността и агресията и засилени прояви на дефицит на вниманието.
Bettelhaim [5] предполага, че хиперактивността се развива като се съчетае с не добро родителско отглеждане. Връзката между родител – дете е следствие на реакциите им. Хиперактивността може да се засили от вниманието или преобразува в поведението на родители и близки.
Родителите и учителите определят хиперактивното дете като деструктивно, твърдоглаво, упорито, непокорно, властно и др. Затова тези деца не са обичани от колектива. Те се бият , боричкат и заяждат, отхвърлени са като ,, кавгаджии “ и връстниците им често ги изолират. Затова тези деца не често играят с по – малки деца, които лесно могат да командват. Хипарактивното дете е трудно да се включва в трайни междуличностни отношения и контактите му се отличават с неуравновесеност и непостоянство. Тези деца са обикновено са запознати с правилното социално поведение, но в определени ситуации те не могат да приложат тези знания. Голяма част от проблемите им продължават в юношеството и даже при зрелостта.
Обобщавайки литературните данни и теоретично описаните причини за хиперактивност с дефицит на внимание могат да се разделян условно на четири групи.
В първата група влизат невробиологични теории. Учените които поддържат тази теория са на мнение, че биологично активни вещества като кетехоламин, и химическото сигнално вещество на нервната система серотонин и др. влияят на моториката и оказват влияние на поведението.
Втората група на основата на невропсихологичните теории, според които съществува дефицит в процеса на потискане и отсъствие на контрол върху поведението.
Третата група се основава на теорията за невроанатомичните прояви. Сравнява се поведението на хиперактивните деца с тези при които има мозъчно увреждане. Съвременната диагностика не дава категорични и достатъчно потвърждаване на твърдението.
Отравяне от олово. Теория която преписва на токсичните вещества, ароматизатори, хранителни добавки, салицилати и др. като възможни причини за синдром на хиперактивно разстройство с дефицит на внимание.
Променящото се състояние на афект у хиперактивното дете предизвиква големи разстройства в поведението. В резултат на много ниския емоционален праг на толерантност често се стига до преувеличени, евентуално неадекватни реакции на безсмислени подтици. Симптомите на не уморяемост се приемат като пряко следствие от свръх активността и те обикновено остават в младежка и зряла възраст.
Заключение
Критериите, по които можем да разпознаем ученик с ADHD и най- често наблюдаваните негови прояви са:
- Има проблеми със съсредоточаването и последователно изпълнява нареждания;
- Изглежда, че непрекъснато е в движение;
- Не оставя ръцете и краката си в спокойно положение, върти се, пада от стола;
- Търси предмети в близост, играе си с тях или ги слага в устата;
- Разхожда се из стаята( не може да се задържи на едно място);
- Често казва нещо неочаквано в неподходяща ситуация;
- Прекъсва другите или им пречи;
- Говори прекалено много, често само си говори на глас;
- Впуска се във физически опасни ситуации;
- Несигурност в движението на ръцете, предимно при рисуване и писане ( детето едва може да нарисува триъгълник или четириъгълник );
- Слаби мускули, отпусната стойка;
- Заекване, неясно произнасяне;
- Проблем със слуховата памет и повтарянето на произнесените думи;
- Проблем с хващането, хвърлянето и удържането на равновесие;
ЛИТЕРАТУРА:
1.Хипократ: Афоризми. В Истинските произведения на Хипократ (Превод от гръцки от Фанцис Адамс).
- Ldufer, M., Denhoff, E., (1957): Hiperkinetik behavior syndrome in children
- Berkley,R., (1981 ): Attention – Deficit Hiperactivity Disorder, Fourth Edition
- Wender, P. H. (1987): The hiperaktive child, adolescent and adult: Attention deficit disorder through the lifespan
- Bettelhaim, B. (1983): Freud and Man’ s Soul
Адрес за кореспонденция:
инж. Ивилина Николова Тодорова – гр. Добрич
СУ ,, Св. Климент Охридски “ – гр. Добрич
e-mail: i.todorova@klohridski.com