Паметта и ролята й в учебния процес
В продължение на години битува мнението, че паметта склад, в който се съхраняват спомени и събития, хора и факти. И щом настъпи моментът да ни бъдат нужни, просто ги „вадим“ от дълбоката тъмна кутия, за да тръгнат на запис. Така Робърт Бьорк – професор по психология в Станфорд – описва човешката памет. В този прашен склад е нашият телефонен номер, думата „котка“ на английски език, маршрутът от вкъщи до работата, рецептата за вкусно телешко, всички „важни“ неща се пазят „там, в склада“. Когато се опитваме да си припомним нещо, проблемът не е, че не го знаем. Паметта не работи точно така. С развитието на когнитивната психология, от 70-те години на XIX-ти век насам, това схващане се оказва тотално грешно. Редица изследвания и експерименти доказват категорично, че паметта не е склад, а конструктивен процес, при който човешкото съзнание пречупва всичко, което възприема. Филтрира го и селектира чрез съществуващи вече схеми и модели. Много психолози се стараят да обяснят този наглед прост и обикновен процес, който обаче се оказва доста комплициран. Мозъкът, по свой индивидуален начин, създава смисъл и взаимовръзки за дадено понятие, предмет. Смисълът е фактор номер едно за доброто запомняне, визуализацията също играе важна роля. По всяка вероятност това е разликата в паметта на един компютър и на един човешки мозък. Нашата памет притежава неприятното свойство да „прекроява“ спомените, за да ги запомним по-трайно. Целта на „прекрояването“ е да направи дадената ситуация, информация, по-разбираема за човека. Такъв тип прекройки е свързан най-вече със сложни спомени, подпомагайки съзнанието да запомни най-същественото в цялост. Колкото повече време минава, толкова повече прекроявания се акумулират. За да успеем да вложим или респ. открием смисъл, включваме/прилагаме схема – нещо, което вече добре знаем и прилича на възприеманото. После извличаме чрез утвърдената схема.
Голям обем морфологични данни доказват наличието на затворени вериги от неврони, в които нервните импулси могат да циркулират дълго време. Това наблюдение е залегнало в основата на теорията за реверберацията. Според нея субстратът, който фиксира постъпващата информация, е невронната примка, образувана от много невронни вериги, в които възбуждането на един неврон води до възбуждането на другия, след което по колатералите или аксоните на междинните неврони възбуждането достига отново до първата клетка. По такъв начин възбуждането циркулира продължително. Ако към неврона постъпи повторно дразнене, подобно на образуваната реверберационна верига, то следите се фиксират в памет. Ако липсва повторно дразнене, реверберацията се прекъсва. Изследванията са показвали наличието на сложни невронни вериги между кората и таламуса, в които възбуждането може да циркулира дълго време и динамичните следи на паметта се превръщат в постоянни. Осъществява се консолидация, т.е. стабилизиране на следите в нервните клетки и превръщането на тези следи в дълговременна памет.
След откриване на механизмите за кодиране на генетичната информация в ДНК са проведени много изследвания за изясняването ролята на РНК при паметта. Установено е, че при активиране на процесите в неврона се увеличава обмяната на белтъчини. Смята се, че за запомнянето и припомнянето е необходима специфична белтъчина. Участието на генетичния апарат в явленията на дълготрайната памет може да се изрази в неговата насоченост и строго регулиране на ензимните системи и на пластичния материал. Обучението на животните и придобиване на навици са свързани с усилен синтез на РНК. Опитите показват, че при обучаването на мишки се увеличава синтезът на S-100-холинрецептивна белтъчина в хипокампуса, както и синтезът на гликопротеина астроцитин в глиалните клетки. При обучаване на мишки да бягат от тъмно помещение се повишава синтезът на полипептида скотофобин. Неговото въвеждане в контролни мишки предизвиква също бягство от тъмни помещения. При въздействие върху мишки с електрически звънец се отделя и амелитин. От мозъка на златните рибки е извлечен активният полипептид хромодиапсин.
В наши дни, с темата за паметта и запомнянето, се занимават много науки и още толкова специалисти – психолози, педагози, лингвисти, логопеди, невролози, неврохирурзи, психиатри. Голяма част от тях слагат знак за равенство между „мозък“ и „памет“. Вероятно водени от неоспоримия факт, че човешкият мозък съдържа около 100 милиарда неврона, чрез които ние учим и запомняме. Благодарение на тях и невронните мрежи, в мозъка протичат множество последователни процеси на преобразуване, които водят до запаметяването на многомерна информация. Специалистите от различни области не спират да търсят отговори на тази велика енигма мозъка. Някои смятат, че откривайки тайната обаче, ще се докоснат в една сложна и дискомфортна фаза на човечеството. Важно е да се подчертае, че невро-когнитивните науки имат сериозен прогрес в тази тематика. С помощта на различни образни диагностики и методи (ЯМР), вече могат да бъдат проследени различни етапи от дейността на мозъка. Чрез наблюдение на хипокампуса и перириналната кора на главния мозък, учените успяват да съблюдават как протичат различните паметови процеси, как мозъкът реагира на красивото или грозното. Невронните мрежи реагират различно при всеки индивид при срещата му с красиви или грозновати форми.Разбира се, паметовите процеси продължават да бъдат изследвани непрекъснато. Учените не спират да преоткриват нови детайли по основните етапи на запомнянето:
1.приемане на информация(кодиране)→ 2.съхранение → 3.възпроизвеждане
Приемът на информация се случва чрез сетивни системи – напр. чрез зрението или обонянието. Очите ни възприемат дадена информация или предмет по най-уместния начин за мозъка ни. Голямата загадка е как е приетата информация се насочва към мозъка и той създава свои връзки и препратки към архива. Учените, занимаващи се с функциите на паметта, обаче са категорични, че най-значимият елемент в пъзела, е фокусът.
През 1956г.когнитивният психолог Джордж Милър твърди, че хората могат да задържат 5 до 7 елемента в краткосрочната си памет. Елементите биха могли да бъдат от всякакъв тип – число, идея, име; Към днешна дата когнитивната психология е на мнение, че личността интерпретира информацията чрез предишните си знания и така сътворява спомени. Френският учен Жан Люк Бертие – специалист в областта на невронауките – провежда редица изследвания, свързани с процесите на преподаване, усвояване, паметови етапи; Резултатите му и наблюденията му намират приложение в педагогическия процес. Така например Бертие съблюдава реакцията на един ученически мозък при сблъсъка му с когнитивни задачи. Специалистът споделя резултатите от своите изследвания – когато младият човек учи, мозъкът е в активност – това нар. мозъчна пластичност. Французинът твърди, че е абсолютно ненужно да стоварваме нова информация на учениците, нужно е да я предадем, правейки непрекъснато връзки и препратки с други обекти и понятия, с други дисциплини (конективизъм). На второ място поставя волята да се решават задачи – или по-точно – да се изпълняват все по-сложни и непознати задачи – това стимулира мозъчното кълбо да работи, са създава нови кодове. Човекът разполага с десетки видове памет, но при ученето е нужна най-вече перцептивната памет – сензорна памет, която преминава в т.нар. работна памет. Това е паметта, касаеща съзнателните процеси. Тези особености на паметовите процеси биха били твърде полезни на преподавателя, за да му помогнат да намали всички автоматични процеси в учебната практика. Попадайки в капана на автоматичните дейности, учителят и учениците губят фокус и креативност. Така например, както учителят ползва заучени фрази всеки час, прочита упражнения или условия по един и същи начин, със заучена интонация – все условности, водещи до монотонност. Всеки мозък има зона за изпълнение. Учителят дава нареждания и ученикът ги изпълнява. В човешкия мозък обаче има и зона на инициативност. Тук се крие и отговорът на въпроса – защо във всеки клас има по няколко човека, които тотално правят каквото са решили, без да изпълняват. Имат развита друга зона. Една от предизвикателните задачи на съвременния учител е да развие инициативността. Когато ученикът е активен и провокиран да учи чрез иновации, излизайки от зоната си на комфорт, повишава инициативността си. А това води до по-качествено запаметяване. Естествено, така споменатите схващания не могат да бъдат прилагани при всичките 26 или 27 деца в класа. Трудно е да се предложи различен ритъм и подход към всеки ученик, за да се постигнат резултати. Индивидуалният подход на работа все повече завладява твърди позиции, но няма как да бъде изпълнен на максимум. Въпреки различията обаче, няма пречка добрият учител да опитва да прилага различни иновативни технологии и методи, чрез които да оптимизира паметовите процеси, да стимулира и провокира младежкото съзнание, да не спира да търси отговор на въпросите: „Как да направя урока си по-лесен и интересен? Как да запомнят по-качествено още в час? “
автор: Николета Благоева, старши учител „Български език и литература, немски език“,
към ПГМТ“ проф. Цветан Лазаров“, гр. Пловдив
контакти: nikoleta.krumova@abv.bg
+359884152527
Използвана литература:
- https://kultura.bg/web/%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D1%8A%D0%B4%D1%8A%D1%86%D0%B8-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE/
- https://www.lifehack.bg/psychology/pamet/
- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82
- Стърнбърг, Р., Когнитивна психология, Изток-Запад, 2012