Развиване на емоционалната грамотност чрез музикалното възпитание
Васка Ангелова Бошнакова
Длъжност – музикален педагог – старши учител по музика
Детска градина №2 „Звънче“- град София
Резюме:
В статията се разглежда темата за ролята на музикалното възпитание за развиване на емоционалната грамотност при 6-7 годишните деца в детската градина. Разгледана е част от теоретичната и концептуалната постановка по въпроса за музикалното възпитание и емоционалната грамотност, като предпоставка за развиване на емоционалната интелигентност, която има основополагащо значение за цялостното развитие и максималните постижения на хората в личностните и междуличностните им отношения и на интелектуалния човешки прогрес.
Ролята на музикалното възпитание и емоционалната грамотност в детската градина
В основата на музикалното възпитание в детската градина е заложено развитието на музикалните способности, като част от процеса на изграждане на музикалната култура по пътя на художественото и естетическо възпитание на детето в предучилищна възраст.
Способността на музиката да отразява действителността в художествени образи, наред с нейната интонационна природа, процесуален и изразителен характер я превръщат в изключително ефикасен инструмент за осъществяване на пряк контакт между богатия душевно-емоционален свят на детето и заобикалящия го свят. Това взаимодействие се обуславя от възможностите в музиката за пресъздаване на преходни чувства, преживявания, настроения и емоции, посредством музикално-изразните средства.
Възприемането и възпроизвеждането на музикално-песенен и танцов материал, заедно с разпознаване елементите на музикалната изразност в произведенията на музикалното изкуство са от основните музикални дейности при формиране на музикално-слуховите представи и умения при децата от подготвителна група. Тези дейности, наред с усвояването на знания за жанровите разновидности в музиката и българския музикален фолклор, съдействат за развитие на музикалните способности у децата.
Основните педагогически ситуации в програмата за музикално възпитание в детската градина са насочени към създаване на интерес и желание у децата за общуване с музикалното изкуство, което е немислимо, без тяхната емоционална отзивчивост и непосредственост на възприятията. В процеса на усвояване на музикалната материя, детската психика се сблъсква с различни емоционални състояния, провокирани от силата на внушение на музикалните образи в произведенията, от една страна и от зараждащите се лични емоционални усещания от допира с музикалното изкуство, от друга. Чувствата, мислите и емоциите в много отношения са чужди или непонятни за децата, но „внедряването“ в, и „извличането“ им от контекста на музикалната образност води до съпоставяне и осъзнаване в по-голяма или по-малка степен на собствените чувства и емоции, което е от важно, основополагащо значение за развитието на тяхната емоционалната грамотност. Защото, за оптималната реализация на човека в обществото са важни, както социалните, така и емоционалните умения, които се определят от нивото на неговата емоционална интелигентност в по-голяма степен, отколкото от умствения интелект, като коефициент в частност.
В последните години много се говори за чувствителността на възприятията при младите хора. В световен мащаб се разкрива тревожната тенденция за повишаване на ръста на нарушенията в това отношение.
Децата в съвременната действителност са с по-голям брой емоционални отклонения от предходните поколения, като („затвореност“, гневност, непокорство, нервност, тревожност, импулсивност, агресивност, хипо и хиперактивност), което според психолозите е в резултат на липсата на пълен контрол над емоционалния им живот, но би могло да бъде избегнато, ако бъдат положени навременни грижи за развиване на тяхната емоционална грамотност, според мен.
Именно необходимостта от позитивно противодействие на „роботизирането“ или „произвеждането“ на „безчувствен интелект“, в лицето на подрастващите, ме провокира и мотивира, като учител по музика в детска градина, да продължа процеса на търсене, откриване и прилагане на работеща педагогическа технология за изграждане на онази среда, която да стимулира успешно развитието на интелигентно емоционално мислене, поведение и отношение на децата в най-уязвимата, но и най-важната възраст – детската.
Игрите в предучилищното музикално възпитание
В предучилищното музикално възпитание, игрите с музика заемат важно място, като основно ядро, и като инструмент способстващ за развитие на музикалните способности и емоционалната грамотност при децата. Играта е най-прекият и единствен възможен път към детското съзнание. В играта се формират способности като: креативност, творческо мислене, комуникативност, емоционален контрол. Тя е посредника – медиатор , който помага на детето да се приспособи към заобикалящия го свят и способства за неговото плавно физиологично, психологично и интелектуално развитие.
Именно поради това игрите с музика заемат основополагащо място в реализираната от мен педагогическа технология и последвалото педагогическо изследване.
Емоционалната грамотност като основа за развитие на емоционалната интелигентност, чрез музикалното възпитание
Според проучване от 70 – те години на 20 век на Пол Екман, много от емоциите са универсални. Той намира доказателства, че хората имат най-малко пет основни емоции: страх, тъга, щастие, гняв и отвращение (1). Други изследвания в тази област се фокусират върху физическите прояви на емоциите, които водят до възникване на социалните емоции /гордост и срам/, които мотивират социалното поведение и определят мястото на индивида в обществото
Да бъдеш емоционално грамотен означава да можеш да се справиш с емоциите по начин, който подобрява личната ти сила и подобрява качеството на живот около теб, Клод Щайнер (1997)(3). Емоционалната грамотност подобрява взаимоотношенията, създава лични отношения между хората, прави възможна съвместната работа и улеснява усещането за общност. Щайнер разделя емоциите на пет части:
- Познавайки чувствата си.
- Имайки усещане за съпричастност.
- Да се научим да управляваме емоциите си.
- Поправяне емоционални проблеми.
- Съчетавайки всичко: емоционална интерактивност.
Съчетаването на две напълно различни понятия- „емоция “ и „интелект“ в термина „емоционална интелигентност“ е възприемана многоаспектно, като когнитивна способност /Майер и Саловей/, като социална компетентност /Голман и Бар- Он/ или личностна детерминанта /Фърман и Петридес/, а като термин намира все по-широко приложение в различни сфери- образование, медицина, икономика, бизнес отношения и др.
Прилагането на подходящи музикални задачи в процеса на музикалното възпитание и образование на децата в предучилищна възраст, организирани в специално разработена методическа система, в съчетание с подходящ музикалнен материал, стимулира развитието на компонентите на емоционалната им интелигентност. Чрез възможностите на основните образователни ядра: възприемане, възпроизвеждане, музика и игра, елементи на музикалната изразност, в учебно-възпитателния процес по музика се развиват способностите на децата да разпознават и изразяват емоциите в себе си и в другите, да проявяват емпатия, което стимулира процесите на самопознание и гладко общуване с хората около тях.
Педагогическата технология за реализиране на образователното съдържание е динамична и отворена, което дава възможност за прилагане на решения, които да отговарят на познавателните възможности и потребности на децата и на предпочитанията на педагога. Постигането на образователните цели се реализира чрез различни методи за представяне и затвърдяване на образователното съдържание, като: слухов анализ, двигателно моделиране, демонстрация, беседа.
Музикално-възпитателното съдържание на образователно направление „Музика“ включва голямо разнообразие от теми, съобразени с многобройните празници и чествания в детската градина, като освен предложения богат инструментален и песенен репертоар, се предоставя възможност за свободен избор на музикални произведения за възприемане, възпроизвеждане, музика и игра. Като приоритет в моята преподавателска и изследователска работа, е търсенето на иновативни подходи и нетрадиционни методи в музикално-възпитателния процес за успешното реализиране на заложените в годишния план проекти през учебната година. Педагогическото ми изследване за нивото на развитие на емоционалната грамотност на децата е въз основа на наблюденията ми върху поведението им по време на отделните ситуации. Конкретно за своето изследване съм се спряла на няколко от проведените планирани ситуации и един от проектите, свързан със завършване на учебната година.
Същностната характеристика на музикалното възпитание по образователното направление „Музика“ е свързана с изграждането на музикална култура, като част от художественото и естетическо възпитание на детето. Чрез музиката се формират и изразяват творческите възможности и умения на детето и се упражнява пряко въздействие върху цялостното му емоционално развитие. Готовността за училище предполага формиране на първоначални знания и умения за участие в различни музикални дейности, в резултат на което детето трябва да:
- Изяви изпълнителските си възможности;
- Научи основни движения и най-характерните и достъпни за него танци;
- Получи представи за елементите на музикалната изразност;
- Усети значението на музиката в живота на хората.
За реализиране на тази цел е необходимо:
- Създаване на интерес и желание за общуване с музиката;
- Приобщаване към българския музикален фолклор;
- Формиране и развитие на музикалните способности на детето;
- Развитие на слушателски и изпълнителски умения;
- Ориентиране в социалното предназначение на музиката.
Специфика на психо-физиологичното развитие при 6-7 годишните деца
При определяне нивото на емоционалната грамотност при 6-7 годишните деца, трябва да вземем в под внимание спецификите на тяхното възрастово и психо – физиологично развитие в този житейски период. Съществуват няколко теории за етапите на развитие в човешкия живот, спрямо които възрастта от 6 до 7 години се определя, като:
- Етапи на кризата между „трудолюбие срещу малоценност “– /психосоциалната теория на Ериксон/(4) – най – важен за развитието на самочувствие и вяра в собствените способност при децата
- Стадий на „индивидуализъм и обмен“– /моралното развитие на Л. Колбърг/(5), взимане под внимание на личната гледна точка в ситуацията и функцията на предприетите действия. Индивидуалните нужди и желания са на първо място
- Период на използване на механизми на разсъждение, с цел адаптиране към променящата се среда: схеми, асимилация, акомодация и тяхното уравновесяване. Детската мисъл става по – гъвкава и склонна към разделяне с егоцентризма /теория за когнитивното развитие – Ж. Пиаже/
- Етап на обучението и влиянието на заобикалящата ни среда, хората и културата върху развитието и напредъка на децата в социума. Ученето и развитието на децата са механизми, работещи заедно за развиването на висшите психични процеси, напредъка на децата и тяхното приобщаване към средата /Социукултурна теория – Лев Виготски/(6)
- Предучилищна възраст – фаза на развитие с област на социални отношения, включваща родители, братя, сестри, роднини; целенасочено развитие на инициативност. Чувство за вина и тъга. Механизми за приспособяване /стремеж, симулиране, действие, обич, съревнование/ – /Психология на развитието – теория на Ерик Ериксон/ (4)
- Ранно детство и предучилищна възраст – базисните нужди на детето – храна, сигурност, любов, докосване, общуване (жестове и звуци), себеизразяване и автономност /Човешките потребности – Ейбр. Маслоу/.
Изхождайки от тези и други научни изследвания за психо – физиологичното развитие на децата в предучилищна възраст, става видно, че това е една изключително деликатна и същевременно благоприятна възраст за развитие и повишаване на емоционалната грамотност у децата. Именно тази крехка основа на детската психика, която се създава по това време и нейната податливост към нововъзприятия, прави възможна намесата на професионалиста – педагог в процеса на оформяне на детското съзнание и самосъзнание, и постигане на бъдещото емоционално – стабилно израстване на най-младото ни поколение.
Използвана литература:
- Екман П., Теория за шестте емоции, 1972
- Книга за учителя за 4 подготвителна група- изд. „КЛЕТ БЪЛГАРИЯ“, 2019
- Щайнер, К. c Perry, P. (1997) Постигане на емоционална грамотност. Лондон Блумсбъри
- Erikson, E. H. (1968). Identity: Youth and Crisis. New York: Norton.
- Levine, E. L. (2002). Kohlberg, Lawrence (1927 – 1987). In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 225-226). New York, NY: Macmillan Reference USA
- Dyer, J. R. (2002). Vygotsky, Lev (1896 – 1934). In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 428-429). New York