Класическите модели обясняват достъпа до думи и въпросите, свързани с лексикона (менталния речник), с модуларен лексикален център. Всички думи идват от центъра и всички наблюдавани появявания на думата означават, че тя е там (в лексикалния център). Според цитираната група изследователи твърдението за областно специфична лингвистична модуларност е грешно. Каквато и да е организацията на речника, той би трябвало или да улеснява, или да забавя откриването на лексикалните единици.
Последните от явленията, които се игнорират от класическото структурно обяснение, са различията между разбирането и продуцирането на думи и на словореда. Свръхразширяването на значението (свръхгенерализацията) на думи в продукцията обикновено не се наблюдава в разбирането, и обратно – децата пропускат да внимават в словореда при разбиране, но не и при продукция.
В последно време доминантен въпрос в лингвистиката и психолингвистиката е дали системата за езикова преработка най-добре се характеризира като силно интерактивна, в която различните източници на знание свободно се свързват помежду си, или като модуларна – съставена от отделни, самостоятелни подсистеми. Съвременните теории се различават по предложенията си относно строежа на системата – от силно модуларни и структурирани системи със съпътстващи подсистеми до немодуларни, монолитни, напълно взаимодействащи. Повечето модели освен това имплицитно или експлицитно предполагат, че има принципи на преработка, които включват прагматични и концептуални представи, засягащи изразяването на комуникативните функции и знанието за света.
Подход на информационната преработка
Системата за информационна преработка на човека се разглежда като механизъм, кодиращ стимули от средата, съхраняващ в паметта репрезентации на стимулите и резултати от операциите с тях (стимулите) и позволяващ възстановяването на съхраняваната информация. Схематизирано, децата биха могли да бъдат представяни като информационни процесори в преход от начинаещи (novices) до умели преработващи механизми на лингвистична информация (Bock, 1982).
Серийната преработка на информация протича последователно във времето единица по единица, а при паралелната могат да се появяват много операции едновременно. Класическите (лингвистични) подходи използват серийната преработка за обясненията си – най-напред се формулират отношенията на дълбоката структура и след това се прилагат трансформациите.
Съвременните подходи използват паралелната преработка на информацията. При нея мрежи или процесори са взаимосвързани, така че много операции или решения могат да протичат едновременно. Мрежите се наричат паралелно разпределителни процесори. Те се състоят от серии преработващи единици, наречени възли на активацията. Възлите на активацията са и механизми за вземане на решения. Получават входна информация от други възли чрез пътища, оценяват я й „решават“ дали да се активира. Както се вижда, независимо че са компютърни модели, те могат да „научават“ – когато се срещнат с определен вид вход, те могат да създават изход, който може да е правилен или неправилен. При правилен изход системата не се променя. При неправилен пътищата до активираните възли намаляват силата си, а тези до неактивираните я увеличават.
Други известен подход на информационната преработка към езика е познат като Модел на конкуренцията нa Bates u MacWhinney (1987). Функциите са комуникативни механизми, а структурите са езикови механизми, които продуцират вериги от изговорени думи, кодиращи комуникативните функции. Основната теза на авторите е, че същите структури, които продуцират езиковата реализация във всеки момент от времето, дори и по време на развитието, са структурите, позволяващи на лингвистите да направят граматичните си решения. Bates и MacWhinney предлагат преработен вариант на модела си на конкуренцията. Според него чрез мрежите всички синтактични, морфологични и фонологични форми могат да бъдат „преподавани“. Децата научават по-често даваните им форми. Основен конструкт за предвиждане е валидността на признака, разделен на два компонента – наличност и надеждност на признака.
Независимо че се фокусира върху преработката подходът на информационната преработка се оказва неподходящ за изследването на езиковата преработка.
Теоретиците на модела за органичната способност разглеждат развитието като постепенно автоматизиране на процесите или функциите. Развитието на езика се концептуализира като постепенна автоматизация на определени процеси за формулиране на изречение: планиране, изпълнение (на програмата) и артикулация. Данните от лингвистичните взаимодействия при спонтанен говор подкрепят горните предположения.