Съвременни теоретични модели и подходи за формиране на свързано речево изказване при деца с езиково недоразвитие

Модел за продукцията на детето

Child talk е опит да се моделират процесите на развитието на живия език, на всекидневния разговор, като се дадат отговори на въпросите: каква е същността на знанието на детето за езика, как е организирано това знание и защо се променя. Авторите търсят отговорите, изследвайки как децата реално използват знанието си за езика, докато говорят. Анализът на по-обобщено равнище показва, че моделът се опитва да обясни дискурсните аспекти на езиковата продукция.

Хипотезите на Child talk са следните:

1. Ранното овладяване на езика е част от овладяването на знанието за социалния и за физическия свят (света на хората, обектите и явленията, които ги включват, звуковете и жестовете, които ги придружават, и вокалните и жестовите средства, чрез които може да се предизвикат резултатни промени на средата). Ранното детско овладяване на езика е контекстуализирано, т.е. то е немодуларно спрямо когнитивната област. А ранното езиково знание е част от репрезентацията на говорителите за света. То е специфично, епизодично знание за това, което другите хора правят в ситуациите, и процедурно знание за това, как да бъдат направени нещата в ситуация.
Знанието е организирано като енциклопедия от:

а) теми, към които хората са биологически предразположени – приятели (хора и животни), неприятели, храна, дрехи, предмети, с които се действа и към които културата и опитът диктуват интерес, познати и непознати хора, места, обекти, явления и т.н. (1–3 години);

б) целите, които преследваме;

в) начините, по които ги постигаме (Chapman et al., 1992). Достъпът на малкото дете е множествено обозначен чрез репрезентациите на средата, хората, състоянието и ефекта, целта, дейността, темата от предишния разговор по начини, които дават преднина на историята на взаимодействието, очакванията за това, което ще се случи и ще бъде направено след малко, включително и говоренето като средство към целта.

Фундаменталната хипотеза на Child talk е, че разбирането при слушане и продукцията при говорене – като различни процеси – са отделени, разделени и се появяват контекстно в дадено явление (Bates et al., 1988).
2. Лингвистичното знание се развива в контекста на знанието за света и се включва в него. Моделът има твърдението, че отделните езикови области взаимодействат при формулирането и при разбирането на разговора. Схемата, построена от ранното концептуализирано знание, допринася за появата на взаимодействащи области. Лексикалните схеми и схемата на изреченската рамка се появяват от опита, който също е вид взаимодействие. Фонологичното и лексикалното развитие си взаимодействат и т.н.
3. Модуларността се изразява чрез репрезентацията на събитието в паметта, която действа чрез капсулирани подсистеми, съдържащи изреченски рамки и думи, вмъкнати в тях в паметта.
Основно твърдение на Child talk е, че структурите на знанието, подпомагащи говоренето, не са отделни, а са свързани с развиващата се мрежа от знания за света и организацията на тази мрежа определя достъпа до продуцираното изказване.