Възможности за стимулиране на речеви етикет в социокултурен аспект в условията на детската градина

Формирането на етикетното поведение и развитието на вежливата реч в предучилищна възраст е проблем с безспорна перспективност. Научните изследвания доказват, че изграждането на етикетната култура започва още от първите години на човешкия живот. На детската градина като първа социална институция, в която попада детето извън дома, на детския учител се отрежда задачата да положат основите на формирането на система от ключови представи за социален етикет, за добри обноски и толерантност към околните.

В съвременното общество настъпват редица промени в социалните връзки между хората, нарушават се психологическите закономерности в обществото. Свидетели сме на подмяна на ценностната система, на арогантно и агресивно отношение както от възрастни, така за съжаление и от подрастващи. Променят се отношенията между родители и деца, а ролята на семейството като фундаментален фактор, оказващ безспорно влияние на социализацията, се стеснява. Загрижени все повече за икономическото оцеляване и благополучие, родителите оставят на по-заден план общуването и възпитанието на децата си или прехвърлят това задължение изцяло на педагозите. С тревога социолингвисти и педагози констатират, че медиите, семейството, приятелският кръг все по-често възпитават в улична речева и поведенческа норма.
Поради тази причина на детската градина – като първа социална институция, в която попада детето извън дома – се пада отговорността да положи основите на ефективно, реално и качествено възпитание на децата в социален етикет, култура на поведение, добри маниери и да попълни липсата им в семейството. На образователната институция, на учителя се отрежда задачата ежедневно да въздействат, да „подават“ етикетни образци, да стимулират детските етикетни прояви, за да компенсират комуникативните дефицити в социалната ситуация, обкръжаваща децата.
Културата на поведение изисква спазване на точно регламентирани в обществото правила. Системата от тези правила се определя като етикет (етикеция), който е „…установен ред, система от правила, определящи формите на общуването, държанието, поведението, обноските в даден обществен или социален кръг“ (Пантелеева, 1994). Речевото поведение е част от конгломерата на културното поведение като цяло и се регулира и от т.нар. етикетна норма, която представлява „…реализирана възможност на етикетната система“, „…съвкупност от етикетни средства и правила за тяхната употреба“ и „…узаконява инвариантния характер на етикета“, „…създава обща устойчива етикетна практика за цялата нация“ (Стефанова, 1997). Етикетът определя правила за речево поведение, което е „…разновидност и съставна част на социалното поведение“ (Формановская, 1989). То представлява „…автоматизирана, стереотипна речева проява, свързана с често повтаряща се при общуването типична ситуация“ (Пантелеева, 1994).
Социалните потребности на детето от предучилищна възраст са свързани с неговата социална активност. Те са едни от най-рано проявяващите се в живота му. Тяхното удовлетворяване рефлектира безспорно върху цялостното психично развитие на детето както в биологичен, така и в социален аспект. Удовлетворяването на детските потребности в социален план се отразяват върху детската индивидуалност. Следователно социалната активност определя в значителна степен интегративната същност на детското поведение в когнитивен, социален, нравствен и волеви аспект.
Социалната активност на детето се проявява чрез когнитивните процеси и познавателните методи, чрез овладяването на социално-нравствено и културно поведение. Добрите маниери са от съществено значение за самочувствието на всяко дете. Така то се чувства по-уверено в себе си и се адаптира по-успешно в заобикалящата го действителност. Основна цел в предучилищната възраст относно социалното развитие на детето е формирането на система от ключови представи за социален етикет, за добри маниери, обноски и толерантност към околните. За ориентиране в социалната реалност и за да може да се адаптира и интегрира в различни житейски ситуации, в които се озовава при взаимодействие с околните. Детето трябва да придобие не само вербална и невербална, и даже не само комуникативна компетентност, а и интеракционална компетентност, т.е. способност ,,да реализира и интерпретира вербални и невербални комуникативни актове съгласно социокултурните и социопсихологическите правила на групата“ по време на интеракционална ситуация“ (Oskaar, 1988, 82–102).
Научните изследвания (психолингвистични, социолингвистични, психолого-педагогически, методически) доказват, че изграждането на етикетната култура започва още от първите години на човешкия живот, предимно по пътя на непредумишленото учене. Копирайки етикетни модели, подадени от семейството, от детската градина, децата овладяват и ползват в говора си някои от най-фреквентните етикетни формули, напр. „Здравей!“, „Довиждане!“, „Моля!“, „Благодаря!“, „Извинявай!“ и др. подобни. Речевото поведение е в пряка зависимост и взаимообусловеност от езиковата култура на индивида.
Ранното овладяване на поведенческия и речевия етикет от подрастващите е предпоставка за по-успешното им интегриране в детския колектив и съдейства активно за културното, комуникативното, нравственото естетическото и социалното изграждане на детската личност (Гюров, 2003; Колева, 2003).
Освен ситуациите по различните образователни направления като форми на педагогическо взаимодействие в условията на детската градина детето получава представа за социалната реалност и социалния етикет и чрез играта. Именно чрез игрово-ролевата ситуация конкретната ролева идентификация на детето с възрастните и връстниците възниква спонтанно. Поставените от педагозите задачи в игрово-ролеви ситуации са съобразно с контекста на поведенчески и речеви ситуации, обединени от общ предмет на общуването (взаимоотношение, взаимодействие), съвпадащи по време и с обстановката на комуникацията, канал за свръзка. Промяната е по посока на социалните позиции (статуси и роли) и избора на адекватна и културна реакция на събеседниците. Във всяка ситуация комуникантите са в положения на социалностатусна равнопоставеност. Очакването е 5–7-годишните да се въведат достоверно в системата отличителни за културното поведение и етикета ситуации, съответстващи на действителния им социален статус и на характерни за поведенческата и речевата им практика социални роли.
В педагогическите форми на взаимодействие в детската градина се стимулира усвояването на умения за поведенческа и речева култура при 5–7-годишните деца чрез взаимодействията им с околните. С други думи, инструменталните знания и умения за целесъобразна употреба на учтиви, уважителни и позитивни форми на отношение, поведение и реч, на форми за етикетна комуникация при поздрав, сбогуване, молба, благодарност и извинение са в близките до ,,живия“ детски говор ситуации на социалностатусна симетрия и на възходяща социостатусна асиметрия.
В съвременното педагогическо пространство на възпитателните и образователни институции се предоставят възможности за ранно овладяване на социалния етикет, на добри обноски и маниери, на културно и етично поведение на обществени места и у дома, на толерантност и уважение към околните. Това от своя страна дава шанс за успешен и добър старт на подрастващите в обществото, за престижна реализация, за житейски и професионални успехи.
Може да се обобщи, че формирането на етикетното поведение и развитието на вежливата реч в предучилищна възраст е проблем с безспорна перспективност, който обаче поставя доста нерешени въпроси и изисква добра воля, благородна амбиция и много усилия за успешното му реализиране на практика.

---