Едно от най-големите предизвикателства към учителя в детската градина е свързано с динамиката на детското развитие. Децата постоянно се променят – растат и се развиват. Тази постоянна промяна в детското развитие предполага висок професионализъм на учителя, за да може да създаде най-подходящите условия и да намери най-ефикасните средства за разгръщане на потенциала, заложен у детето.Съвременните тенденции в образованието са насочени към създаване на оптимални условия за изява и развитие на индивидуалните възможности на всяко дете. Характерната динамика на детското развитие в предучилищна възраст предполага и изисква висок професионализъм от учителя, за да може да намери най-ефикасните средства за разгръщане на потенциала у детето. В статията са очертани спецификите на детското развитие и на формирането на математически знания и умения във втора възрастова група на детската градина.
Петгодишното дете вече е усвоило езиковите и семантичните единици за изразяване и съобщаване на всекидневно-битов опит. Комуникативната компетентност се свързва пряко с определена социална ситуация, като акцентира върху разширяването и задълбочаването на връзките на детето в тази възраст със света около него чрез езика. Динамиката на езиковата социализация в общи линии вече е завършила. В мотивационната сфера на 4–5-годишното дете продължават да преобладават емоциите, бързопреходните подбуди, наситени емоционално, които могат да се нарекат желания. На 4–5 години детето е егоцентрично. Това не трябва да се схваща като нравствен недостатък, а като моноцентризъм, т.е. абсолютизъм на собствена гледна точка, проявяващ се във всякакви перцептивни и логически ситуации. Детето в предучилищната втора възрастова група почти не допуска, че е възможно другите да виждат събитията и нещата от действителността различно от самото него. То предполага наивно, че всички мислят, чувстват и действат или трябва да действат по начина, който на него му се струва естествен. Понякога в игрови ситуации детето преодолява първичния си егоцентризъм). На тази възраст детето започва да разбира езика на математиката, макар по много конкретен начин. То може да събере, да речем, едно кубче и още две кубчета, една тухла и още две тухли, едно дете и още две деца дори във въображаема ситуация, но не може да събира или изважда чисти числа. Ето защо усвояването на числовите абстракции предстои да се изучи от 5-годишното дете.
В познавателната активност на детето се появяват първите логически операции от най-елементарен вид. Според Ж. Пиаже при 5–6-годишните деца се появяват само две логически операции: класификация по един признак (групиране, сортиране на предмети и обекти по един признак) и сериация (градирано степенувано подреждане на предмети и обекти по зададен признак – височина, нюанси на цвят и др.).
Математическите знания и умения на децата от втора възрастова група постепенно се обогатяват, уточняват и обобщават, ако децата системно се ситуират в специална логико-математическа среда, която да стимулира развитието на умствените операции.
Предучилищната възраст е време на динамично развитие на паметта като висша познавателна функция. Към петата година детето прави опити за логическо запомняне, което, от друга страна, внася повече съзнателност и волево внимание в този процес. В тясна зависимост от запомнянето е и възпроизвеждането. Още от 4-годишна възраст детето може да възпроизведен в логическа последователност по-сложен словесен материал. Но характерът на самото възпроизвеждане се променя с възрастта. Малките предават само отделни епизоди, и то най-живите, най-емоционалните. По-детайлно и точно възпроизвеждат образи и вербални текстове децата на 5–6 години.
Формирането на математическите знания и умения при децата от предучилищна възраст се обуславя от развитието на редица психически процеси като възприятие, памет и мислене. Това развитие е по посока на преодоляването на конкретността и единичността на представите към по-голямата им адекватност, т.е. насочено е към по-пълно и по-точно съответствие между отразените образи и обекти.
1 2