Възрастови особености и формиране на математически знания и умения при децата от втора възрастова група

Усвояването на познавателния материал по образователно направление „Математика“ се реализира чрез включването на детето в собствена предметна математическа дейност и поставянето му в позицията на изследовател, съобразно с критериалните изисквания на следните ядра.

• Количествени отношения. Учебното съдържание е насочено преди всичко към сравняване на множества предмети, съобразно с количеството елементи в тях, към изразяване на множества и установяване на взаимовръзката „повече“ или „по-малко“. Децата овладяват умения да броят предмети, звуци, движения и да определят поредността на елементите от дадено множество, т.е. овладяват умения за количествено и поредно броене. Представата за число у децата се формира на базата на практическите ситуации за сравняване и броене на две групи предмети, което естествено им позволява да дадат точна количествена оценка на определена съвкупност. Четири-петгодишните деца се запознават с образуването на числата до пет в процеса на сравняване на две множества предмети и увеличаването им или намаляването на едно от тях с единица. Формират се постепенно умения у децата да възпроизведат множества чрез отброяване на предмети по образец или по зададено число. Броенето може да се усложни със задачи за отброяване на част от дадено множество, изискващи включването на различни анализатори. Подходящи са разнообразни упражнения за подреждане на различни предмети в хоризонтален или вертикален ред, свързване на два предмета с линия, образуване на двойки, съпоставяне на предмети от две множества. При тях се затвърдяват уменията на децата за установяване на равенство (еднакъв брой) или неравенство (различен брой) между тях. В края на втора възрастова група вследствие на обучението децата трябва да умеят да преброяват различни групи предмети в различни условия и взаимовръзки.
• Величини и измерване. Възприятията за количество и пространство са тясно свързани с възприятията за величина. Тяхното развитие зависи от личния опит и ръководеното запознаване с действителността. При формирането на знания за величини на предметите (дължина и височина) се използва разнообразен дидактичен материал. Игровият характер на ситуациите дава възможност децата непринудено да сравняват предметите, които използват в практическа дейност. Те сравняват по размер предмети, като ги разполагат във възходящ или низходящ ред. Умението да сравняват и да отделят предметите по признаци се използва при образуването на множества и нареждането на предметите в едно множество.
• Пространствени отношения. Възприемането на пространствените отношения е основа за различаване на предметите по най-съществените белези – форма, размер, положение в пространството, т.е. посоката, в която се намират. Детето определя и назовава положението на даден предмет спрямо себе си. Формирането на пространствени представи включва ориентиране в триизмерното (основните пространствени направления) и двуизмерното пространство (равнината на листа). Упражненията трябва да се подбират внимателно и да се усложняват постепенно. С показ се съчетават въпросите, поясненията и обясненията. Целта е да се формират у децата представи за различаване, диференциране, осъзнаване и точно словесно обозначаване на основните пространствени направления в различните практически ситуации. Различаването на пространствените посоки детето свърза с представите за страните на собственото си тяло. Необходими са системни упражнения, изискващи движения в определена посока, както и упражнения за самостоятелно назоваване на посока на движение, придвижване в пространството, смяна на посока и други.
• Времеви отношения. Възприятията за време изискват многократно отражение на въздействията на дразнителите, активно участие на мисленето и използване на личния опит на децата. Децата усвояват частите на денонощието след възприятията на ден и нощ, съобразно с дневния режим на живота и дейностите в детската градина. На 4 години обикновено се усвоява и употребява правилно наименованието „днес“, а 5-годишното дете може да се ориентира в последователността на три денонощия: вчера, днес и утре.

Запознаването с частите на денонощието започва обикновено с беседа за личния конкретен опит на децата, подкрепена с показване на картинки с изображения на характерните дейности за времевия отрязък в детската градина и вкъщи. Подходящи и развиващи в тази възраст са упражненията за моделиране на различните части на денонощието и на три последователни денонощия с цветни картончета; за подреждане на серия от картинки, свързани в последователността на действието; за определяне кое се е случило преди и кое след това (по зададени три картини); за определяне извършването на кое действие изисква по-малко или повече време.

• Равнинни фигури и форми. Образователната цел е изграждане на представи за основните геометрични фигури – кръг, квадрат и триъгълник, и сравняване на формата на предметите с тях. Целта е децата от втора възрастова група да умеят да ги различават и правилно да ги назовават. Групирането на геометрични фигури в различен цвят и големина позволява децата да осмислят, че независимо от цвета и размера формата остава неизменна. Така у тях постепенно се формират обобщени представи за фигурите. В практически и игрово-познавателни ситуации децата откриват фигури в геометрични композиции на образи на познати предмети и обекти; моделират и преобразуват геометрични фигури чрез нагледни и практически похвати; конструират образи на познати предмети и обекти от геометрични фигури в несложни композиции.

Съвременните тенденции в образованието са насочени към осигуряване на по-голяма самостоятелност на децата, към създаване на условия за изява и развитие на индивидуалните възможности на всяко дете.  В края на втора възрастова група у детето трябва да са формирани следните математически знания и умения: брои от 1 до 5; сравнява обекти по дължина, височина и ширина; сравнява количество на обекти; изразява количествени характеристики с числа и цифри до 5; измерва обекти по дължина; назовава пространствени направления в двумерното и тримерното пространство; установява посоки и пространствени отношения; описва пространствени разположения; открива предмет в рамките на определено пространствено указание; сравнява продължителността на времеви интервали; разпознава и назовава основните части на денонощието: сутрин, обед, вечер, нощ; различава кръг и квадрат; възпроизвежда кръг и квадрат; сравнява предмети по форма; посочва страни и върхове на геометрични фигури.