2. Упражнителна технология за развиване на педагогически умения. В упражнителните и семинарните практики целта е студентите да приложат, преосмислят и селектират своите познания в различни инвариантни ситуации, фундаменталното познание да придобие педагогически и дидактически измерения, необходими за приложението му в училищна среда. Целта при развиването на педагогически умения и нагласи у студентите педагози е да се моделира такова професионално поведение, че при взимане на решения и разглеждане на проблеми, които (ще) стоят пред тях като публични личности, да умеят да поддържат отворен диалог и да постигат положителен резултат. Практическите семинари имат за цел да учат студентите да мислят критично, да анализират информация, да вземат информирани решения, както и да бъдат толерантни към противоположни гледни точки.
Технология на обучение. Моделът на преподаване: преподавателят – посредник в обучението, който се дистанцира от собствените си лични и обществени възгледи, ангажира студентите в креативност и задълбоченост при решаване на въпросите. Ученето чрез правене е основният модел на упражненията по учебни дисциплини „Методика на гражданско образование“ и „Начална училищна педагогика“, така че студентите да успяват сами да намират решения, да влизат в моделирано сътрудничество, тематично да кореспондират чрез или въпреки различните си доводи и основания. Така очертани, практическите цели отвеждат към конструиране на технология, чрез която студентите да бъдат „въвлечени“ в дидактически моделирана обучителна ситуация. В конструираната матрица основните характеристики на операционализирането пряко кореспондират с практическите етапи на реализация.
Делегиране. Този етап е опознавателен, проучвателен и има общо приложим дидактически характер. В него студентите се мотивират, подкрепят да „откриват“ значимостта на своята индивидуалност, на своите идеи, сходствата в практически умения и нагласи за бъдещи професионално-педагогически позиции. Въвеждащият елемент в подобна технология има за цел да въздейства върху личния комфорт, усещането за лична значимост и признание за бъдещ принос в общата работа. Разбирането, че личният принос гради общия положителен резултат е едно от важните условия за усъвършенстването на педагогическите умения за ръководене на екип и развитие на ценности в аспекта на зачитане на равноправие, съпричастност, сплотеност. Рефлексията – pазпознаването на себе си чрез другия, е следващ елемент за развиване на доверие, чувство за солидарност и опора, публични изяви и отстоявания, конструктивно реагиране за предотвратяване въвличане в конфликт. Разпознаването на ценностите не само като свои, но и като подобни е пътят към изграждане на сходства и пропедевтика на конфронтизъм и вражда. Оглеждане на себе си в другите е етап за сформиране на екипи, в който всеки поема определена отговорност, ангажираност и е отговорен за общия краен резултат. Важен етап, в който се извършва делегирането на отговорности чрез заявени педагогически умения.
Моделиране. Междинният етап е свързан с основната цел на операционализирането след заявяването на умения – тяхното активизиране в определен контекст, проявление на педагогическа ангажираност и активно отношение, педагогическа пропедевтика на конфликти и агресивни състояния. Ситуирано участие – репродуктивен етап. Етап, в който студентите рефлексират върху обучителния проблем чрез знанията си, участват и „променят“ чрез тях педагогическата среда и условия, въздействат с концепции и научни факти върху мотиви и тенденции. Демонстрират знания, свързани със ситуиран обучителен проблем, предлагат решения от различни позиции и диспозиции. С подобно участие студентът се въвлича в реална ситуация, в която прилага своите познания, за да вземе решение от лична позиция.>
В продуктивния етап на моделирането студентът селектира, прилага познания от професионалната позиция на бъдещ учител. Педагогическата редукция се насочва към възрастови особености, активности с родители, тематични родителски срещи, планиране, подготовка и др., необходими за разрешаване на ситуирания проблем. На този етап студентът вече разграничава и оценява полезността на общата фундаментална подготовка и нейната основополагаща роля за педагогическата редукция. Междинното ниво в моделирането пряко кореспондира с развитието на професионалните нагласи, произтичащи от професионалното израстване на студента и практически ситуирания обучителен проблем.
Моделиране на дидактическа ситуация като педагогическо-творчески етап. На този етап студентът умее да конструира такъв модел на проблемно-обучителна ситуация, чрез който да демонстрира умения за планиране, целеполагане и средства за постигане. Иначе казано, в практически план – какво искам да развия у учениците, как да го постигна, какво ще ми послужи, къде да го ситуирам в учебния процес. В подготовката на този етап студентите анализират реални ситуации и извеждат акценти на педагогически рефлексии. Важен елемент в моделирането на дидактическата ситуация е проектирането и предвиждането в условията на педагогически анализ.
Актуализиране. Целта в този етап е студентът да съумее да мултиплицира теоретичния си и практически (обучителен) опит, да го постави в различна контекстуална среда и да предвижда различните акценти и тенденции. В практически план актуализирането се развива в две насоки – съдържателно и тематично. Целта е студентът да умее да преформатира и представи свой педагогически дизайн, отразяващ лични педагогически виждания. Началният етап на актуализирането се задава с въвеждане в ситуирания проблем на „ограничителни опори“ – промяна на възраст, регион, среда, дейности и т.н. Тук се инициират редица иновационни идеи, свързани с активни методи на преподаване, мениджмънт на класа, организиране на учебна среда. Мултиплицирането на опита в различен контекст и среда изисква развиване и обогатяване на методи за постигане на целите. Именно тук – в операционалната част за преподаване, динамиката и проблематиката са най-активни, подлежащи на динамична актуализация и проява на креативност. По този начин се очертава една отворена технология за развиване на професионално-педагогически умения и нагласи, необходими за педагогическия профил на студентите бъдещи учители.
