Учебно-практическа технология за развиване на педагогически умения у студенти педагози

3. Методология на технологичното обучение. Студентите носят в себе си изградения навик за репродуктивност при възприемане на познанията, ето защо упражненията и семинарните практики са истинско предизвикателство в това отношение. Академичният час се конструира чрез няколко модулни интерактивни лекции, след които следва практическа задача, казус или ролева игра. Този вид взаимодействие със студентите изисква от преподавателя не само владеене в детайли на материала, но и водене, ръководене и насочване на аудиторията. Самият преподавател вече е медиатор между (по)знанието и търсещия студент. Важен елемент тук е да се предлагат на студентите непознати източници, до които те нямат достъп, иновативни идеи, хипотези и научни търсения на преподавателя, защото това е един творчески начин за развиване на креативност и приложимост на знания и умения.
Изключителен интерес за студентите представлява работата с текстове – част от конституции или законодателни актове; педагогически текстове, в които е изведен определен педагогически проблем – нормативен, личностен, организационен. Подобни интерактивни упражнителни задачи развиват педагогически усет, креативност, педагогически умения за реакция. Неумението да се изразява педагогически мотивирана ангажираност, да се четат и разбират посланията в педагогически редуцирани „текстове“ поражда плахост и създава чувство на неудовлетвореност у студентите. Затова е важно да се активизират тези ситуационни модели, които развиват подобни умения. В този смисъл казуалната (работа с казуси) и ситуативно проективната дейност са изключително ценни в упражнителните семинари.
Дискусията се очертава като основен метод в практическите упражнения. В нея се разясняват спорни и недостатъчно изяснени въпроси по време на упражнителния семинар. Излагат се различни, понякога и противоположни становища. В дискусията участват всички студенти и е въпрос на умение за организация на времето и средата така, че всички да бъдат мотивирани, изслушани; да се постигне баланс между различните коментари и становища. В подобна контролирана „дискусионна среда“ студентите упражняват силата на доводите си, уменията за убеждаване, отстояване и доказване.
Работа с информация от интернет. Медиите играят важна роля като комуникатори и проводници на медийна и гражданска култура. Ето защо един от интерактивните методи, който печели свои привърженици между студентите, е работата с информация от интернет; анализиране на медийни текстове и коментиране на техните гражданско-възпитателни и педагогически послания. Насърчаването на студентите в тази посока има за цел да развие у тях критериалност и педагогическа чувствителност към медийни текстове, към телевизионни програми, свързани с националност, идентичност, гражданско съзнание. Като бъдещи учители студентите трябва да развиват умения за общуване и отстояване на позиции в различен контекст и среда (виртуална, медийна, публично-обществена).
Изготвяне на библиография за разработване на курсов проект, доклад или есе е също изследователски метод, който провокира студента да се запознае с различни източници, свързани с поставената проблематика. Приложен в работата по групи, този метод развива сътрудничество, доверие и опора, стремеж към общ положителен резултат.
Работа по казуси е емпиричен изследователски метод, поставен в най-високата част на йерархията на методологията. Най-ефикасен и приложим в етапа актуализация на технологията. При него има възможност да се въвежда различният контекст, да се представят различни решения, да се подбира различна библиография и да се ползват различни концепции. Работата по казус – изпитен вариант, е мултиплициране на метода, чрез който студентът в реална ситуация анализира и синтезира знания; прилага умения, развива креативност и оригиналност. В този смисъл може да ползва библиотека, интернет, учебници и записки, за да предложи най-оптималното решение за практическия педагогически казус.
Учебно-практическата технология за развиване на педагогически умения се реализира през академичните 2014 и 2015 година. Тя няма претенции за изчерпателност, но се очерта като подходяща технология за обучение (аppropriate learning technologies), внимателно подбрана спрямо същността на преподаваната материя, учебната среда и уменията на обучаемите. Насочена е към нуждите на обучаемите; учебното съдържание; уменията, които трябва да усвоят студентите, така че педагогическите цели да са измерими, устойчиви, с минимално разпадане и практически постижими.