Специфика на процеса на формиране на математически представи у децата от предучилищна възраст

Обучаващите ситуации са особено важни за даване на нови, непознати за децата знания и са най-приложими в работата с по-големите деца. Запознаването с редицата на естествените числа, решаването на задачи, свързани с аритметичните операции „събиране“ и „изваждане“, формирането на представи за геометричните фигури и редица други задачи, които са субективно нови за децата, се усвояват най-резултатно и осмислено в обучаващите ситуации. За да се получи по-голям образователен и възпитателен ефект, е важно педагогът да обмисли как ще обясни новите знания по достъпен за децата начин; чрез какви въпроси ще ги насочи към разкриване и решаване на познавателния проблем; какви евентуални отговори очаква; как ще разкрие същността на новите понятия.
Не по-малко значима за педагогическото взаимодействие при поставяне на основите на математическата култура в предучилищна възраст е преднамерено организираната практическа ситуация. Математиката е дедуктивна наука и е сложна за овладяване по пътя на дедукцията в предучилищна възраст. Практическите ситуации, които педагогът специално организира, дават възможност децата да усвоят знанията по индуктивен път – да натрупат опит чрез наблюдаване на конкретните факти, с които се сблъскват в практическата дейност. Те са особено подходящи при овладяване на способите за сравняване и измерване на обекти, за осмисляне на количествени отношения.
Игрово-познавателните ситуации дават възможност за решаване на математически задачи, при което децата се включват в активна познавателна дейност, съхранявайки радостта от ученето чрез игри. Те възникват предимно в нагледен план и се използват за постигане на практически резултати при формирането на математически представи. По този начин се създават условия за проява на умствено усилие.
Особено интересно и резултатно за 3–5-годишните деца е обучението им във въображаема ситуация. От позицията на ролята те затвърдяват знанията си за числата и техните цифри, осмислят аритметичните операции като практически значими.
При 5–7-годишните игровата ситуация буди интерес към бързото и точно решаване на математическата задача, провокира умения за математизиране на различни житейски ситуации.
Игрово-познавателните ситуации създават необходимия емоционален фон за активизиране на мисловната дейност, за практическо усвояване на математическото съдържание, за овладяване на способи за вариативно решаване на задачи.
Значимостта на преднамерените ситуации (обучаващи, практически, игрово-познавателни) не трябва да води до елиминиране на непреднамерените педагогически ситуации при поставяне на основите на математическата култура в предучилищна възраст. По време на разходка децата уточняват кой до кого върви, кой зад кого е, кой е по-близо до дървото и т.н. Възможността да заемат различно място в пространството води до по-точно пространствено ориентиране, при което точката на отчитане непрекъснато може да се променя. По време на разходка, екскурзия или престой на открито децата броят предмети, които имат различна големина и различно пространствено разположение. Рисувайки, децата на нагледно-действена основа установяват равномощност между елементите на две множества; образуват множества по различни признаци; пренасят в нови условия организирано овладени умения, при което математическите представи се уточняват, познавателните интереси стават по-задълбочени и трайни (Книга за учителя, 2004).
В педагогическото взаимодействие се използват занимателни похвати, които провокират интереса на децата, а това допринася за по-пълното и точно усвояване на математическите знания и умения.