Приложение на традициите при изграждането на цветови усет у учениците от 4. клас

В чипровските килими преждата за тъкане е вълнена. Първите екземпляри, достигнали до нас, сочат, че основните цветове са били меко жълто, нюанси на кафявото, синьото и зеленото. Охрово-жълтото е цветът на здравия разум, на действеното добро и на самообладанието. Кафявият с неговите нюанси внася спокойствие и добро разположение на духа. Синият цвят е свързан с небето – символът на Тангра, предпазва от уроки, а тъмносиният – с вечността и безкрайността. Най-активен от цветовете е червеният – предизвикателен, възбуждащ сетивата. Жълтият цвят е топъл, слънчев, носител на живот и радост, на светлина и великолепие. Белият – израз на божественото и духовното, в килима придобива значение на непорочност, в пъстрите съчетания внася чистота и светлина. Черният задържа топлината, съхранява енергията на другите цветове. Един от нюансите на сивото е „сурият“ цвят – такава е вълната на някои овце. В съчетание с розовото и тъмносиньото внася топлота и нежност. Багрите въздействат на човека зрително и емоционално. Те въодушевяват или отморяват, разкриват божественото в света. Един отблясък от изгубения рай: „Вярвам, защото е красиво!“

В продължение на много векове хората са успели да се научат да извличат от животни и растения и да използват всичко на всичко трийсет естествени бои. Едва през 1856 година химията започва да създава цветове.

След пет хилядолетия царство на природните багрила само за стотина години химията ни предложи огромно разнообразие от цветове по състав и свойства. И сега, когато изглежда, че на химията всичко е ясно, и ние можем да си купуваме такава пъстроцветна гама бои и дори сами да ги смесваме, носталгията към старите занаяти често ни изпраща в родопското село, където още са скътани халища и носии, неизбелели от времето, в които една незнайна жена е втъкала всички багри на природата.

Или в работилницата за гайтани в Етъра. Спомняме си само преди няколко години един възрастен майстор сушеше навън прясно боядисани гайтани. Току-що простираше едно чиле със силно морав цвят. Попитахме го как боядисва вълната, та не избеляват гайтаните, а той охотно занарежда, сякаш уплашен, че скоро думите му ще заглъхнат и ще отнесат тайната на багрите: „Напролет, през април, вземам корени от люляк, накисвам ги до лятото, после прибавям цветове от…“, изреждаше старецът дълга рецепта, събирана мъдрост от вековете, за да грейне на слънцето силният цвят.

Палитрата на българските художници е богата и разнообразна по тоналност и се извлича обикновено от растенията по българските земи. Населението почти от всяко селище разполага с богат набор от естествени багрила, които се намират в близката природна среда. За оцветяване на текстилни материали се използват средства с различен произход: растителен, животински или минерален.

Багрилата с растителен произход се извличат от треви, цветя, зеленчуци, плодове, дървета и от точно определени техни части (корени, кора, клончета, листа, цветове, семена, плодове). Известни са и багрила, които са набавяни по търговски път – индиго (синило), бакум, коркум, фернамбук и др.

От багрилата с животински произход най-често използвани в домашното боядисване са кармъз, кошенил и сепия.

Минералните бои се извличат от почвата. За оцветяване на текстилни материали народът е приспособил и някои други вещества, като например вар, сажди, пепел и др.

Естествените багрила се използват главно за оцветяване на вълна поради сравнително старинната й и широка употреба в традиционните тъкани, шевици и плетива. Много от багрилата за вълна са приспособени и за багрене на коприна поради еднаквостта на произхода. Конопът и ленът в миналото се употребявали предимно в естествения си цвят. Малък е броят на естествените багрила за памук поради късното му навлизане в домашното текстилно производство.

По българските земи са известни много начини за извличане на багрилното вещество от естествените суровини. Същността им се свежда главно до разтваряне във вода и по-рядко в друга течност, откъдето ги поемат текстилните влакна. За по-голямо разнообразие на цветната гама и за по-богата тоналност и устойчивост на багрите се прилагат и твърде сложни и продължителни процедури, някои от кои
то доста примитивни, но с добри резултати. Така например за постигане на едни от най-трайните и наситени кафяви, сини или черни тонове е необходимо продължително равномерно нагряване, за което се използва слънчева топлина, тази на гниеща тор или греене на открито огнище, и то дълго време – дни, дори и седмица.

По иновационната програма за работа с естествено багрена вълна проведох едногодишно експериментално обучение с 16 ученици от 4. клас на основно училище „Петър Парчевич“ в Чипровци. Обучението се реализира в три основни етапа: изследователска дейност – проучване по какъв начин се багри вълната с естествени багрила и как се съчетават цветовете, за да се получи вълшебната символика в килимите на Чипровския край; събирателска дейност на автентични образци и аранжиране на музейна сбирка; самостоятелно творчество, вдъхновено от изследователската и събирателската дейност. Започнах експеримента не случайно и самоцелно. Той се яви като едно естествено продължение на многогодишната ми работа като начален учител в училището. Основава се най-вече на личните ми естетически интереси и стремеж да се съхрани българската традиция. В следваща публикация ще представя резултатите от прилагането на представения иновативен модел на работа по изобразително изкуство.

Динамичното и непредвидимо развитие на живота непрекъснато поставя нови и понякога неподозирани проблеми пред образователната система. Съвременните процеси на глобализация повече от всякога ни изправят пред необходимостта българското училище да съхрани жива връзката на младите хора с духовните корени на миналото, с изконните традиции и ценности. По безспорен начин това се постига чрез изучаването на богатото творческо наследство в областта на народните занаяти и изкуства.