Традиционно професионалната квалификация се разглежда като единство от знания, умения, опит, които се изискват за упражняване на професията, усвояват се и се повишават или пък променят чрез обучение, използват се практически и се усъвършенстват в процеса на труда. С основание в по-новите научни разработки у нас (след 1995 г.) съдържанието на професионалната квалификация се представя в по-обобщен вид, като изтъкано от традиционни и нови основни умения, като определено ниво на компетентност на хората в професията. Такива нива на професионална компетентност обективно съществуват във всяка професионална област и са свързани със специалностите, длъжностите, организирането на работните места, правата и отговорностите, заплащането на труда и т.н.Наличието на пригодни, професионално подготвени и мотивирани директор, учители и ученици, които се реализират успешно като екип, е модерната управленска визия за съвременните училищни организации. Ролята на мениджъра (директора) е да създаде условия за повишаване на мотивацията на педагогическите специалисти за перманентно продължаващо образование и кариерно развитие, за стимулиране на творческите изяви и формиране на потребности за учене през целия живот. В статията са разгледани основните компоненти на професионалната квалификация в тяхната цялостна свързаност и зависимост един от друг и комплексното им въздействие за развитието на работната сила и на екипността в организациите.
Тези схващания за същността и съдържанието на квалификацията обаче имат един общ недостатък – те се свеждат основно до знанията, уменията и опита в професията, т.е. предимно до професионалната подготвеност. Тя е наистина важна, но съвсем не изчерпва съдържанието и смисъла на професионалната квалификация като по-особен продукт на образованието и обучението на хората. Аз възприемам напълно мнението, че е необходимо „холистично (цялостно) разглеждане на квалификацията, което да очертава и разграничава отделните компоненти на нейното съдържание, логично да ги структурира, да очертава връзките им с професионалното, образователното и кариерното ориентиране, с образованието и обучението, с възпитанието, както и с практическата трудово-професионална дейност“ (Катански, 2010).
Провежданите дейности за квалификация на учителите са насочени и към насърчаване на тяхното професионално развитие. В учебно-квалификационния процес те актуализират знанията и уменията си, надграждат постигнатите резултати по посока на практическата приложимост. Квалификацията е нещо лично и много често се разчита учителят сам да решава от каква квалификация има нужда. Мястото на мениджъра (директора) е да създаде условия за стимулиране на творческите изяви и формиране на потребности за учене през целия живот.
Основното в т.нар. вътрешна квалификационна дейност в предучилищната сфера е това, че се търсят и използват най-новите постижения в областта на теорията и практиката и повишаване на компетентностите на педагогическия екип в даденото детско заведение. Тя отразява търсенията на педагозите в реализиране на конкретни цели и задачи.
Вътрешната квалификационна дейност е тясно обвързана с екипната работа. Екипът е група, която има обща цел и в която приносът на отделните хора взаимно се допълва. Екипът е общност от взаимодействащи си хора, обединени от обща социална дейност, които общуват непосредствено помежду си на базата на съответни емоционални отношения, групови норми, групови процеси. Става въпрос за производна на малка група и за целево формирано сдружение на хора, обединени за изпълнението на определена задача, надхвърляща индивидуалните им възможности. Екипът предполага висока степен на разделение на труда, взаимно допълване на членовете и отлична координация, основана много повече на императива на целите и дейностите, отколкото на диктата на формалната власт. В качеството си на малка група, в която индивидите полагат своя труд, екипът е обединение на взаимодействащи си (лице в лице) индивиди, при което всеки чувства своето членство и членството на другите и участва в кооперативна дейност за постигане на обща цел. В този процес хората си взаимодействат, влияят си, обменят информация, конфронтират се, спазват норми, постигат консенсус и взимат общи решения.
„Екипът е група от хора, обединени от обща цел, задача или проект, който те самите са избрали. Психоклиматът и мотивацията в екипа се променят в позитивна насока – членовете му работят с желание, развитието им е интензивно. Взаимоотношенията между членовете на екипа са конструктивни, съзидателни. Налице са съподчиненост и подчиненост на екипните становища, позиции и мнения. Координацията и субординацията са на висота“ (Милков, 1999: 47).
Забележителният американски експерт по управление на човешките организации Питър Дракър смята, че „всеки участник в предприятието допринася нещо различно, но всички трябва да допринасят за постигането на обща цел. Техните усилия трябва да теглят в една и съща посока, а приносите им – нагодени да постигнат цялото, без празнини, без търкания, без ненужно дублиране на усилията“ (Дракър, 2004: 131).
Изграждането на екип включва създаване и възприемане на общо разбиране за целта на дадена дейност. Всеки член на екипа разбира и приема общата цел, чувства се ангажиран и развива доверие към останалите от екипа. Това е особено важно за управлението, тъй като, ако екипът не работи, постепенно и субектът на управлението (директорът) губи доверие и намалява синергията на самото управление (Wallace & Hall, 1994: 186).
Ключовите мотивиращи фактори за екипна работа са следните:
А) Получаване на достатъчно по количество информация, която задоволява членовете на екипи и допълнително влияе за тяхната мотивация. Отдаване на дължимото за положените усилия и труд. Създаване на увереност в плодовете на вложения труд.
Б) Поставяне на ясни и изпълними задачи. Задачите трябва да бъдат приемани от всички доброволно. Да се показва качеството на свършената работа. Членовете на екипа трябва да знаят кога се представят добре или зле. Всеки един трябва да знае своите качествени показатели, както и тези на колектива. Неяснотата може да бъде много силен демотивиращ фактор.
В) Показване на значимостта на всеки член на екипа. Така се развива чувство на отговорност към постигане на целите на организацията, лично отношение и стремеж към усъвършенстване и в частност към повишаване на професионалната квалификация.