Управленската визия за квалификацията

Друг основен момент при вътрешната професионална квалификация е за нейния резултат. В тази връзка следва да се посочи, че вече съществува разработен управленски модел на този резултат, който може да се използва като концептуална основа за развитие на професионалната квалификация на педагогическите специалисти (Катански, 2014: 169).
Новото в този модел е разглеждането на професионалната квалификация като продукт, който се създава, развива и усъвършенства както чрез теоретичното и практическото професионално обучение и възпитание, така и чрез практикуването на професията в подходяща, подкрепяща и развиваща среда, вкл. в екипност. Този образователен продукт е свързан с развитието на комплексно качество, създаващо възможност на всеки учител да заеме своето място в системата на образованието, да участва в кариерното развитие, да усъвършенства като личност и като професионалист.
Съдържанието на професионалната квалификация включва следните основни компоненти:

• Пригодността за определена професия (за конкретна професионално-трудова дейност). Този компонент отразява необходимостта от съответствие между изискванията на съответната професия и качествата на кандидатите. Оценката на пригодността е част от тяхното успешно професионално ориентиране, тя рефлектира върху обучението и следучебната адаптация, предпоставка е за творчество, пълноценна трудова реализация и професионално развитие.
• Подготвеността за професионално-трудова дейност и за изпълнение на конкретните трудови задачи. Компонентът подготвеност включва основно знания и умения, които се придобиват през различните етапи и форми на учебно-квалификационния процес. Както беше посочено, този процес протича в системата на професионалното образование и обучение в тясна връзка с трудовата дейност и с натрупването на професионален опит до края на трудовия живот.
• Заинтересоваността да се работи професионално, за съзнателно и активно действие, с развитие на чувство за отговорност и стремеж за непрекъснато усъвършенстване. Този компонент изразява изключително важната за професионалната дейност субективна ангажираност и мотивация. Такава заинтересованост се формира и развива посредством обучението и професионалното възпитание и самовъзпитание в зависимост от условията, създадени в трудовите екипи, в учебните групи и курсове, т.е. в средата, в която се работи и се учи. Ако обучението и развитието на екипа не са смятани за ключови задачи, то потенциалът на хората може и да не се осъществи (Cardno, 2002).
• Приложимостта на квалификацията отразява четвъртия аспект на цялостната връзка, създаваща се между отделния човек, професията и нейното практикуване. Тя императивно изисква използването на професионалната пригодност, подготвеност и заинтересованост по предназначение. Този компонент осигурява не само ефективна връзка между учебно-квалификационния и трудово-производствения процес, но също така спомага за поддържане и повишаване на професионалната квалификация, за професионално усъвършенстване в съответствие с интересите, потребностите, способностите, влаганите усилия и други фактори.

Необходимостта от утвърждаването на управленския модел на професионалната квалификация и от неговото прилагане за целите на училищния мениджмънт се основава на доказаното значение поотделно на пригодността, подготвеността, заинтересоваността и приложимостта като фактори за овладяването и упражняването на трудово-професионална дейност и за успешно кариерно развитие. Досега обаче тези компоненти не се разглеждаха така цялостно свързани и зависещи един от друг, т.е. по начин, отразяващ комплексното им въздействие за развитието на работната сила и на екипността в организациите.
Този въпрос е важен, тъй като е безспорно, че партньорството и обвързването на хората в организацията е съществено условие за постигане на нейните цели (Blase & Anderson, 1995). Наличието на пригодни, професионално подготвени и мотивирани директор, учители и ученици, които се реализират успешно като екип, е модерната управленска визия и за училищните организации, вкл. детската градина. При това екипността обхваща вече и включването на родители и представители на външни организации, с които е необходимо да се партнира в процеса на вземане и изпълнение на решения.
Безспорно този холистичен подход открива нови перспективи за мотивирането на педагозите за повишаване на квалификацията в екип, които може и следва да се използват в учебно-квалификационния процес. И тук логично следва да се изясни какво по-точно представлява този процес. Той е продължение на началното професионално обучение (Pre-service Teacher Training), провеждано в университетите. Обучение, което създава необходимата основа от педагогически познания и умения, развива нагласа на бъдещите учители, преподаватели, инструктори и др. за продължителен процес на повишаване на квалификацията. Този процес (In-service Teacher Training) започва още след назначаването на завършилия образованието си студент (млад специалист) на съответната учителска длъжност и включва в себе си натрупването на необходимия опит в практиката и повишаване на професионалната компетентност чрез продължаващо професионално обучение. Това е комплексен учебно-квалификационен процес, протичащ в разнообразни форми, чрез дейности и практики за разширяване на познанията, подобряване на уменията, както и за развитие на компетентностите и професионално значимите качества на работещите учители. Учебно-квалификационният процес е важен фактор за професионалното развитие и усъвършенстване на всички учители, за развитието на институционален капацитет, както и за непосредственото подобряване на качеството и ефективността на осъществяваната в институцията (детската  градина) основна дейност.             
В заключение бих подчертала, че мотивацията за учене и квалификация на педагогическите специалисти е актуален и значим проблем на мениджмънта на детските градини. Директорите следва да умеят да мотивират ръководените от тях учители за повишаване на квалификацията, вкл. в екип. В този смисъл според мен е нужно да се развива системно тяхната професионална подготовка, да се провеждат повече курсове, семинари и други форми на обучение, като се представят, изучават и разпространяват добри практики, които ще спомогнат за по-нататъшното успешно решаване на актуалния и значим управленски проблем за повишаване на мотивацията на педагогическите специалисти за учене и квалификация през целия живот.

---