През последните две десетилетия все повече психолози и педагози насочват изследователската си дейност към психичния феномен рефлексия в обучението по редица хуманитарни и природонаучни дисциплини. Проявите на този феномен са предмет на анализ в множество разработки, конкретизирани към различни степени и етапи както на висшето, така и на средното образование. Интересът към рефлексията се свързва с многообразните й функции в учебния процес. Като мисловна процедура, съзнателно насочена към самопознание (познание за собствената познавателна дейност и за собствената личност), рефлексията помага на учещия да осъзнава модела и логиката на познавателните действия, чрез които решава дадена задача (Mann et al., 2007); насърчава формирането на стратегии за учене и обогатява умствената култура на учещия; насочва го към практическо осмисляне на усвояваните знания и умения (Василев, 2006; Хаджиали & Коларова, 2012); подобрява саморегулацията на ученето и повишава неговата ефективност; подпомага решаването на сложни проблеми, за които познатите, твърдо установени теории са неприложими (Peltier et al., 2005); създава у младия човек предпоставки за самореализация и самоусъвършенстване (Hadjiali & Kolarova, 2013).В статията е направен обзор на различните схващания и опити да се опише личностната рефлексия и равнищата, на които тя се проявява. На основата на анализираните теоретични постановки е обосновано разбирането за равнищата на актуализиране на рефлексията в обучението по биология и са изведени критерии и показатели за количественото й измерване. Представена е авторска версия на диагностична скала за измерване на рефлексия над учебната дейност на ученика в обучението по биология и здравно образование 9.–12. клас. Без претенции за универсализация, моделът може да бъде добра основа за разработване на въпросници (анкети), които освен диагностична да изпълняват и развиваща функция в обучението по биология и здравно образование.
Цел на изследването
Основна цел на представения материал е да се конструира авторска версия на диагностична скала за измерване на рефлексията над учебната дейност на ученика в обучението по биология и здравно образование 9.–12. клас.
Предходни изследвания
Литературният обзор показва, че в системата на психологическите и педагогическите науки се правят сполучливи опити за характеризиране на феномена рефлексия, разработват се и с успешност се прилагат в образователната практика разнообразни техники и стратегии за активизиране на рефлексията в образователния процес. Днес с убеденост може да се твърди, че съдържателната и морфологичната структура на рефлексията е завършена напълно.
Твърде интересни в тази насока, през последните години на ХХ век се открояват разбиранията на J. Mezirow (1998), който класифицира рефлексията на отделни типове, разграничава равнищата на рефлексията и разработва диагностична скала за измерване на рефлексивните нива. Според автора рефлексията може да се прояви на следните равнища.
- равнище: Неосъзната дейност – преобладават рутинните, автоматизирани действия, които в повечето случаи не се обективизират и не се подлагат на специален анализ по време или след тяхното изпълнение; ако има прояви на рефлексия, то те са импулсивни, неосъзнати от индивида.
- равнище: Разбиране – ако се използва когнитивната таксономия на B. Bloom (1956), то това равнище може да се опише с категориите познание, разбиране, анализ и синтез. В йерархията на B. Bloom обаче разбирането е насочено към обекта и неговите характеристики, без оглед на смисловата рамка или схемите, чрез които се възпроизвежда в съзнанието на субекта. Тези схеми и техните основания остават в съзнанието като неявно, мълчаливо знание, което не се осмисля в акта на разбирането, освен ако в познавателния процес специално не се създадат условия за това, т.е. ако не се превърнат в предмет на рефлексивен анализ. Затова J. Mezirow (1998) твърди, че разбирането е възможно без рефлексия, но рефлексията не може да се реализира без него.
- равнище: Рефлексия – тук се включват осмислените и съзнателно насочваните от индивида действия към познание за съдържанието и начина, по който се осъществява собствената познавателна дейност; на това равнище индивидът осъзнава какво извършва и как осъществява дадена дейност.
- равнище: Критична рефлексия – най-високо развита форма на рефлексията според J. Dewey (1933) и J. Mezirow, при която индивидът подлага на критичен анализ и преосмисля основанията на своите мисли, действия и постъпки; анализира разнообразни фактори и обстоятелства, оказали влияние върху конкретна дейност или ситуация; на това равнище индивидът осъзнава защо действа, мисли и постъпва по даден начин, като задълбочава или изгражда ново разбиране за своята дейност и за чертите на собствената си личност.