i-Продължаващо образование

Разработване на диагностична скала за измерване на рефлексията над учебната дейност на ученика в гимназиалния етап на биологичното образование

0
Методически аспекти
Заключение

Представеният модел на диагностична скала за измерване на рефлексия над учебната дейност, без претенции за универсализация, може да бъде добра основа за разработване на въпросници (анкети), които освен диагностична да изпълняват и развиваща функция в обучението по биология и здравно образование. Надяваме се, че подобен род изследвания ще привлекат интереса и на други изследователи, с цел оптимизиране на предложения диагностичен инструмент и последващото му трансфериране в обучението по други учебни дисциплини или при други възрастови групи.

    1. Василев, В. (2006). Рефлексията в познанието, самопознанието и практиката. Пловдив: Маркос.
    2. Хаджиали, И. & Коларова, Т. (2012). Тенденции в развитието на интелектуалната рефлексия в учебния процес по биология (9.–11. клас) (сс. 146–158). В: Сборник доклади „Юбилейна национална научна конференция с международно участие – традиции, посоки, предизвикателства“, 19–21 октомври 2012. Т. ІІ. Ч. І. Смолян.
    3. Bloom, B. (1956). A Taxonomy of Educational Objectives. Handbook 1. Cognitive Domain. New York: David McKay Co. Inc., 1956.
    4. Brookfield, S. (1995). Becoming a critically reflective teacher. San Francisco: Jossey-Bass publishers.
    5. Dewey, J. (1933). How we think: A restatement of the relation of reflective thinking to the educative process. Boston: D.C. Heath.
    6. El-Dib, M. (2007). Levels of reflection in action research. An overview and assessment tool. Teaching and Teacher Education, 23.
    7. Galvez-Martin, M., Bowman, C. & Morrison, M. (1998). An exploratory study of the level of reflection attained by preservice teachers. Mid-Western Educational researcher, 11 (2), 9–18.
    8. Hadjiali, I. & Кolarova, T. (2013). Development of the personal reflection of students who study molecular biology, genetics and cellular engineering technologies. [In Bulgarian]. Chemistry: Bulgarian Journal of Science Education, 22 (1), 17–29.
    9. Kember, D., Leung, D., Jones, A., Loke, A., McKay, J., Sinclair, K., Tse, H., Webb, C., Wong, F., Wong, M. & Yeung, E. (2000). Assessment and Evaluation in Higher Education, 25, 381–395.
    10. Kember, D., Jones, A., Loke, A., McКay, J., Sinclair, K., Tse, H., Webb, C., Wong, F. M. & Yeung, E. (1999). Determining the level of reflective thinking from students’ written journals using a coding scheme based on the work of Mezirow. International Journal of Lifelong Education, 18 (1), 18–30.
    11. Manen, M. (1995). On the epistemology of reflective practice. Teachers and Teaching: Theory and practice, 1 (1), 33–50.
    12. Mann, K., Gordon, J. & MacLeod, A. Reflection and reflective practice in health professions education: a systematic review. Published online: 23 November 2007_ Springer Science+Business Media B.V.
    13. Mezirow, J. (1998). On critical reflection. Adult Education Quarterly, 48 (3), 185–189.
    14. Peltier, J., Hay, A. & Drago, W. (2005). The Reflective Learning Continuum: Reflecting on Reflection. Journal of Marketing Education, 27 (3), 250–263.
    15. Zeichner, K. & Liston, D. (1987). Teaching student teachers to reflect. Harvard Educational Review, 57 (1), 23–48.
  • гл. ас. д-р Иса Хаджиали, СУ „Св. Климент Охридски“ – Биологически факултет
    isa.hadjiali@abv.bg
    рецензент: доц. д-р Даниела Миткова
1 2 3 4

Още от рубриката

Comments are closed.