Проучване на нагласите сред учениците към обучението по математика

Друг важен резултат от анкетата е свързан с отговори на въпроса: „Как си представяте провеждането на един перфектен час по математика? Моля, опишете с няколко изречения“. Този въпрос в известен смисъл обобщава и повтаря други въпроси от анкетата, а отговорите му доказват вече направени изводи – професионално преподаване на уроците по математика при една отлична дисциплина в час. Анализът на резултатите от проучването установява и необходимост от въвеждане на нови методи и подходи в часовете по математика.
Процентно отговорите на въпроса: „С кой учебен предмет бихте сравнили математиката по степен на трудност на изучавания материал и нагласи за влизане и участие в часа?“, са представени на следващата фигура 3.

Несъмнено психологическата нагласа за сравнение с друг учебен предмет е строго индивидуална. Интересно е сравнението с физическото възпитание по критерии „постигане на норматив и конкретни резултати в часовете“. Логично обаче най-голям процент от учениците сравняват математиката с физиката – ясно доказателство за това, че те осъзнават сложността и необходимостта от мислене и запаметяване в часовете по математика.
Преобладаващо утвърдителни са отговорите на въпроса „Успешен начин на изпитване ли е според Вас тестовото изпитване и доколко успява реално да даде представа за нивото на усвояване на знанията?“:

• 61% категорично отговарят утвърдително;
• 22% имат негативно отношение към тестовото оценяване;
• 17% не дават конкретен отговор.

Тестовото изпитване е удобен и предпочитан вариант на изпитване според основна част от анкетираните, защото това е най-лесният начин да постигнеш оценка, различна от слаб и с минимум усилия за подготовка. Трябва да работим върху съзнанието на учениците, за да се стремят в бъдеще не просто към положителна оценка на теста, а към висок резултат, който им позволява да направят реална оценка на знанията си. Успокояващо е, че една трета от учениците са коректив, отчитат силните и слабите страни на тестовото изпитване и за тях то не е добър вариант за проверка на наученото по предмета „Математика“.
На въпроса „Необходима ли Ви е допълнителна подготовка по математика с преподавател – освен тази, която получавате в училище – за да се справяте отлично с учебния материал?“:

• 41% отговарят, че не се нуждаят от допълнителна подготовка по математика и получаваните знания в училище са им достатъчни, за да се справят отлично с материала;
• 28% твърдо споделят необходимостта от допълнителна работа с учител, извън училище;
• 20% посочват, че им е нужна съвсем малко помощ, за да успяват с усвояването на учебния материал;
• 11% почти винаги имат нужда от допълнителна помощ и подготовка, за да се справят с материала по математика.

Преподавателите по математика са отговорни в своята работа. Във времето на голяма училищна натовареност, допълнителни и многостранни житейски предизвикателства пред учениците половината от анкетираните отговарят, че успяват да овладеят знанията по предмета още в часа. Останалата част се нуждаят от малко помощ. Ние учителите ще постигнем много добро ниво на запаметяване и осмисляне на математическите знания чрез новите подходи, които ще приложим, отчитайки едновременно с това комплексно всички психологически аспекти, свързани с учениците, за постигане на общи цели.
На въпроса: „Избройте най-важните качества според Вас, които трябва да притежава един преподавател по математика, за да бъде часът му предпочитан?“, анкетираните дават следните отговори (фиг. 4):

Учениците се стремят в учебните часове към нещо ново и различно. Затова освен професионализъм от своя преподавател те очакват да е добър човек, да е добре изглеждащ за тях – учениците, както и да може по интересен, рядко срещан начин да привлече и задържи вниманието им. Това е и нашата задача.