Проучване на нагласите сред учениците към обучението по математика

Обобщаване на резултатите

Проведената  анкета  проучва  отношението  на  учениците  към поставените проблеми и позволява изграждането на правилна и целенасочена стратегия за поддържане на нагласите у учениците за обучение по математика.
За съжаление резултатите бяха по-слаби от очакваните, което очертава необходимостта от актуализиране на използваните подходи и методи на обучение. Според резултатите от изследването част от учениците желаят да прилагат осъвременени техники в обучението по математика, както и да обогатяват знанията и способностите си по предмета. Тази част от учениците, които не се притесняват от иновациите, обаче е тревожно малка, което потвърждава крайната нужда от промяна в начина на преподаване, особено на математиката. Учителите осъзнават това и те също отбелязват с разбиране нуждата от по-честото практическо прилагане на интерактивното обучение. Преподавателите възприемат за коректив изразеното в анкетата мнение на учениците, което е сериозен мотив да предприемат промени и да прилагат по-често иновационни методи и подходи на преподаване. Макар че преобладаваща част от учениците предпочитат традиционните методи на обучение и това създава голяма пропаст между тях и търсещите новото, все пак те имат нагласи и желание да се запознаят и с иновативните. Изследването очертава нуждата от предписания за работа по отношение на по-активното въвеждане на интерактивното обучение в системата на средното образование, особено в областта на математиката. Очертава се и необходимостта от обучителни курсове за преподавателите, които да им да дадат по-голяма увереност в стремежа да прилагат иновационните методи на обучение и иновациите.
Всичко това е свързано със смисъла на новото образование, което, поставено в съответствие с европейските и световните измерения и нагласи, трябва да бъде насочено към цялостно развитие на индивида и обществото. Мисията му е да помогне на всички да развият своите способности, умения и потенциал и да реализират отговорно и достойно свой собствен план.

Заключение

В епохата на стремителното развитие на информационните технологии формирането на интелектуални умения е едно от най-важните направления в образователните реформи. Днес обучението се подчинява главно на идеята как да се научи детето да мисли критически. Целта на националната стратегия за цялостно развитие на личността на ученика е насочена именно върху неговото интелектуално развитие, като критическото мислене е основна предпоставка за личностно усъвършенстване.
Традиционното място на математиката в системата на човешкото познание с голяма динамичност се разширява в нови и в много случаи неочаквани посоки. Днес постиженията на математиката се използват в ежедневната професионална практика не само от математици, физици или инженери. Те са в основата на технологиите, които се ползват както от художници, фотографи, дизайнери, така и от лекари и финансисти, т.е. – от образования човек.
Обучението винаги е било не просто еднократен акт, а продължаващ във времето процес и за да се гарантира неговото качество, в продължаващото учене трябва да се включат и самите преподаватели. Когато то се превърне в стандарт в системата на образованието, тогава и качеството на обучението ще е по-високо.
В сравнение с традиционното обучение при иновационните методи и подходи се променя взаимодействието между педагога и ученика – активността на педагога отстъпва място на учащите се, неговата задача се свежда до създаване на условия за развитие на техните инициативи. Необходимо е педагогът да влезе в тази роля и да се откаже от ролята на своеобразен филтър, пропускащ определена учебна информация, за да изпълнява функцията на помощник в работата си с учениците, както и да е един от източниците на информация. Именно към това днешно общество учителите трябва да приобщят подрастващото поколение, за да бъде то готово и способно да живее приспособено в новия свят на иновациите. Това е и смисълът на въвеждането на по-различен тип обучение (Атанасова, 2013). За да бъде образованието ценност, трябва да покажем, че то води до резултати и възможности за хората. Но за да стигне до там, то трябва да е качествено – да отговаря на нуждите на 21. век, т.е. да подготвя хора, които могат да мислят (т.нар. функционално грамотни), да взимат сами решения, да са адаптивни, да работят в екип, да знаят как да намират нужната им информация в глобалната мрежа, да са предприемчиви и готови да се учат.