Българският музикален фолклор – фактор за обогатяване на музикалната култура на учениците от 4. клас

Отговорите на третия въпрос доказват още веднъж, че изпълнителските дейности са сред любимите в часа по музика на четвъртокласниците (73%) и това е в центъра на организацията на образователния процес. С еднакъв ентусиазъм учениците желаят да изпълняват песни или да свирят на музикални инструменти. Възприемането на музика е по-непредпочитана музикална дейност „поради абстрактността на музикалния език, поради скромния обем от музикално-образни представи и ограничения речников фонд на децата, с който изразяват своите впечатления“ (Янкова, 2014).
На този етап от обучението си учениците имат знания за авторска и народна песен. От отговорите на четвъртия въпрос разбираме, че предпочитанията на учениците, свързани с песенния репертоар, са ориентирани към популярната музика. Едва 12% предпочитат да пеят народни песни. От графика 2 може да се проследи по-детайлно изборът на учениците.

На 32% от учениците им е интересно да разучават и изпълняват народни песни в часа по музика. Емоционалното съпреживяване на народната песен е пряко свързано с разбирането на текста й, което се оказва едно от предизвикателствата пред децата. На въпроса, дали разбират текста на народните песни, които учат в часовете по музика, 52% от учениците отговарят положително, 45% – понякога, и 3% дават отрицателен отговор. Нивото на разбиране е критерий за качеството на когнитивната дейност. В самото преподаване на музика основен момент е интелектуалният компонент при общуването с музика – децата емоционално я възприемат, но интелектуално (проследяват, анализират, сравняват и пр.) я осмислят. В този смисъл считаме, че разбирането на текста на народната песен е пряко свързано с устойчивия интерес към българския музикален фолклор.
Любима народна песен имат 70% от анкетираните ученици, но конкретиката на техните предпочитания (графика 3) е показателна за това, че е от особена важност отговорността на учителя по музика, който може да предложи на малкия ученик фолклорни образци, които биха формирали богата музикална култура. „В държавните образователни изисквания по музика репертоарът изобщо отсъства, няма го и в учебните програми. Така репертоарът за всеки клас се избира от авторите на учебник, които носят и цялата отговорност за този избор“ (Стоянова, 2011).
Опитът ни дава основание да твърдим, че учителят винаги има възможност да съобрази предлагания репертоар от народни песни с възможностите на класа, с регионалната специфика на съответния музикален диалект и ако прецени – да предложи други образци на българския музикален фолклор. Обучението по музика като задължително избираем предмет предлага възможности за такъв творчески подход при планирането и провеждането на музикално-образователния процес.