Българският музикален фолклор – фактор за обогатяване на музикалната култура на учениците от 4. клас

Изводи и заключение

Получените резултати от изследването ни дават основание да заключим, че българският музикален фолклор реално не заема полагащото му се място в музикалните интереси на анкетираните четвъртокласници. Причините за това може да се търсят в няколко посоки:

• Нарастващото влияние на електронните медии (които често са единственият източник на допир с музикалното изкуство) не формира у учениците богата музикална култура и осъзната национална принадлежност.
• Голяма част от учителите по музика в начален етап нямат необходимата подготовка да предложат на малкия ученик образци на българския музикален фолклор извън съдържанието на компактдисковете, придружаващи учебника. В някои комплекти липсват аудиозаписи на народните песни от учебника и учителят трябва сам да ги изпълнява, разучавайки ги по ноти от книгата за учителя. Някои от музикалните примери за възприемане на българска народна музика са с лошо качество, което е от съществено значение за обучението по музика.
• Налице са несъвършенства в програмата по музика, в която не е регламентирано обучение по музика в извънучилищна среда.

Резултатите от анкетата, както и натрупаният личен педагогически опит като учител по музика в началния етап на СОУ са основание да си позволя в следваща публикация да споделя опита си относно възможностите на извънучилищната обучаема среда. Посещенията на репетиции на различни музикални формации правят съпричастни малките ученици към творческата атмосфера на създаването на музикална продукция. Наблюдението на процеса на непосредствената подготовка преди излизане на сцената ги информира за част от всеобхватния процес на представяне на музиката. Много интересно за учениците беше да видят част от работата в звукозаписно студио. Участието им в ежегодния национален фолклорен конкурс „Орфеево изворче“ и в местни фестивали допринася не само за изграждането на музикалноизпълнителски умения, но и за натрупването на музикални представи от живия контакт с българския музикален фолклор, изпълнен от останалите участници в конкурса. Традиционните регионални музикални събития (събори, надсвирвания, надпявания, родови срещи и пр.) могат да бъдат идея за споделяне на преживяното през лятната ваканция. Извънучилищното обучение по музика не е задължително, но е необходимо като форма с оглед на постепенното изграждане на музикалния опит на децата, формиране и развитие на техните интереси, предпочитания и потребности в областта на музикалното изкуство.
В качеството си на начален учител, който освен по музика трябва да се готви за часовете по няколко предмета, бих се радвала да имам по-голям избор на музикален репертоар, освен компактдисковете, придружаващи учебника. Улеснение за учителя по музика би било, ако на сайта на издателствата има пространство с база данни от звукови файлове с високо качество за всеки клас. Учителят би могъл за кратко време да подбере музикален репертоар в зависимост от целите и задачите на образователния процес в конкретния клас.
Направените в статията констатации и препоръки са резултат на дългогодишната ми педагогическа практика в училище с разширено изучаване на българска народна музика и са подкрепени от наблюденията ми върху реалната музикалнообразователна практика.
В заключение ще кажа, че българският музикален фолклор е един от основните фактори за обогатяване на музикалната култура на учениците от 4. клас. Необходимостта от търсене на нови, атрактивни подходи в условията на учебния процес по музика кореспондира пряко с формирането на ключовата компетентност „Културна осъзнатост и творчество“ (Ключови компетентности. Европейска референтна рамка, 2007), която е част от препоръките на Европейския парламент относно ключовите компетентности за учене през целия живот. Тези препоръки са отразени в работните документи на Европейската комисия още през 2007 година и в Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз за гарантиране на качествено и модерно образование, нужно за 21. век. „Солидното разбиране на собствената култура и чувство на идентичност може да бъде основата за отворено отношение и зачитане на разнообразието на културното изразяване. Една положителна нагласа също обхваща творчеството и желанието да се култивира естетическо чувство чрез артистично самоизразяване и участие в културния живот“ (Концепция за основните принципи и иновативни моменти в проекта за нов закон за предучилищното и училищното образование, 2011).
В този смисъл опознаването на българската народна музика е необходимо условие за успешно музикално обучение и възпитание на учениците. Във времето на тотална глобализация степента на познаване на музикалния фолклор по отношение на самобитност, специфика, място и значение има решаваща роля за запазване на българската национална култура и душевност. Без това познание идните поколения  биха загубили националния си облик в общоевропейската култура.