Още в древността са знаели, че музиката1 има огромно значение в живота на човека. Така например в Древна Гърция музиката била задължителна съставна част на обучението, наред с четенето, смятането, писането, физическите упражнения. На музиката се отреждала ролята на учител, възпитаващ душата; смятало се например, че с помощта на определена музика може да се възпитат у човека мъдрост и мъжество. Във всеки дом в Атина имало лира и т.нар. дойки (кормилицы – специално подготвени робини), които възпитавали децата до 7-годишна възраст, им разказвали приказки в музикален съпровод. От 7 до 13 години децата били обучавани да свирят на „кифара“. В аристократичните кръгове на Западна Европа и в Русия музикалното възпитание също било задължително. Наред с концертната дейност на оркестрите и музикалните театри неразделна част от културния живот на обществото били многобройните музикални салони и кръжоци на любителите на музиката; в двореца и в домовете на аристокрацията се устройвали камерни концерти, създавали се хорови капели и оперни трупи.Проблемът за развитието на интереса към музиката – или музикалния интерес – е един от най-актуалните в теорията и практиката на музикалното образование. Интересът е задължително условие за разкриване на тайните на музикалното изкуство, за да изпълни музиката своите възпитателни, познавателни и естетически функции. В статията са анализирани мненията на учени относно определението на същността на това понятие и е разгледана структурата на музикалния интерес, в която авторът разграничава три компонента: интелектуален, емоционално-волеви и съзидателно-творчески.
Днес въпросите за влиянието на музиката върху човека продължават да привличат вниманието на философи, учени, педагози, музиканти. Резултатите от изследванията, направени на базата на последните постижения на науката, свидетелстват за благотворното влияние на музиката върху физическото здраве на човека, върху неговото психическо и емоционално състояние, върху формирането на художествен вкус и развитието на творческия потенциал2. Неоценима е ролята на музиката и при организацията на учебния процес. Така например използването на музикален фон по време на час допринася за по-голямо съсредоточаване и прецизност на обучаваните, намалява броя на случайните грешки, повишава физическата издръжливост, активизира асоциативното мислене на учениците, влияе върху творческата страна и тематиката на писмените работи3.
Как да бъдат приобщени съвременните ученици към музикалното изкуство?
Необходимо е да се отбележи, че задачата за формиране на интерес към музиката привлича вниманието на музикантите още в ранните етапи на развитието на клавирното изкуство. Така например през 17. век френският музикант М. Сен-Ламбер твърдял, че не може да се постигнат каквито и да било резултати дотогава, докато ученикът не бъде увлечен в заниманията, а добрият педагог – безусловно – трябва да владее тайната на изкуството за привличане на интереса на ученика.
По-късно К. Ф. Е. Бах съветва всички желаещи да станат добри изпълнители да разширяват кръгозора си, да развиват музикалните си интереси, повече и по-активно да се докосват до музикалната култура в различните й жанрове и форми и посочва, че „трябва да се слушат добри музиканти“, тъй като в този случай интересна е не само музиката, но и изпълнението4.
През 20. век към проблема за интереса се обръщат много известни учени: Б. В. Астафиев, Б. М. Теплов, В. Л. Яворский, Л. А. Баренбойм, А. Н. Сохор, В. С. Цукерман, Д. Б. Кабалевский, О. А. Апраксина, Е. Б. Абдулин, Н. А. Ветлугина, Л. Г. Арчажникова, Ю. Б. Алиев, Н. А. Грозденская, О. П. Радинова, В. Н. Шацкая и др. В техните трудове се подчертава, че усвояването на знания, формирането на умения и навици преди всичко трябва да бъде насочено към развитие на интереса към самата музика, а не да се превръща в самоцел. „Знанията и уменията трябва да лежат в основата на развитие на художествените интереси, на възпитаване на любов към изкуството, трябва да разкриват възможности за разностранно развитие на младото поколение“, подчертава Е. В. Боякова5.
Интересът като първооснова на музикалното възпитание, като задължително условие на заниманията с музика се разглежда от много музиканти. По мнението на известния полски пианист И. Хофман интересът е неотделима част от процеса на работа. Той съветва младите музиканти да се занимават сериозно и с интерес, „да получават удоволствие от процеса на работа“, а не от резултатите на труда им. На въпроса „Как да развием таланта?“ той отговаря: „Удоволствието и интересът, които получаваме от самия процес на работа – именно това трябва да бъде наградата за труда на човека“6. Изтъкнатият композитор, педагог и пропагандатор Д. Б. Кабалевски смята, че главната задача на музикалното образование е развитието на музикалния интерес и без да бъде решена тази задача, е невъзможно да бъде постигнат успех в това поприще. Неговата педагогическа концепция е насочена към разкриване и обогатяване на духовния свят на човека. „Интересът към музиката, страстта към музиката, любовта към нея – пише Кабалевски – е задължително условие, за да разкрие тя своята красота и да я подари на децата, за да може тя да изпълни възпитателната си и познавателната си роля… Всички опити да възпитаваш и обучаваш този, който не се е заинтересувал от музиката, не се е увлякъл, не я е обикнал, са обречени на провал.“7