Интересът като цел на музикалните занимания, като решаващ фактор в познанието (усвояването) на изкуството, като критерий за ефективност на часа по музика се разглежда в трудовете на Л. Г. Арчажникова, О. А. Апраксина, Ю. Б. Алиев, Г. П. Стулова, З. П. Морозова и др. Така например Арчажникова смята, че целта на музикалните занимания (часовете по музика) е да възпитават у учениците интерес към изкуството, да се научат да се ориентират в музикалната информация и да избират „истински достойни и значителни произведения“8.
Разглеждайки задачите на училищното музикално възпитание, О. А. Апраксина извежда като главна задача развитието на мотивацията за учене на учениците във всичките етапи на образование. Тя пише: „Безспорно на детето трябва да му бъде интересно и да изпитва радост от ученето, особено ако ученето е свързано с приобщаване към такова прекрасно изкуство като музиката“9.
Разработвайки въпросите за обучението на децата по вокално-хорово изкуство, Г. П. Стулова определя заинтересоваността като решаващ фактор за успешното познание (усвояване) на изкуството, като условие за успех в педагогическата работа. Тя отбелязва: „Процесът на обучение по пеене ще бъде възпитаващ и развиващ само тогава, когато негова съставна част е възпитаването и развитието у учениците на положително емоционално отношение към самия процес на обучение и на интерес към дадения вид изкуство“10.
До същия извод достига и Ю. Б. Алиев. В своето изследване на проблема за формирането на интерес към заниманията с музика той излага мнение, че липсата на интерес у учениците към това, което се случва в часа по музика, е свидетелство за непълноценност на музикалното развитие. Според учения интересните часове по музика трябва да предизвикват богата гама от чувства, мисли, естетически преживявания. „Интересът е чудесен стимул за учене въобще и за приобщаване към музиката в частност“11, твърди Алиев.
З. П. Морозова смята, че нивото на развитие на интереса може да служи за критерий за възпитателната ефективност на часа по музика. Именно музикалният интерес спомага за разностранното развитие на детето, събужда и инициира творческото му въображение, способността му да изпитва съчувствие и съпричастие.
Днес проблемът за развитието на интереса към музиката е един от най-актуалните в теорията и практиката на музикалното образование. За това свидетелства големият брой дисертации по темата, например на Е. В. Боякова, В. Л. Яконюк, Н. А. Меншикова, А. Н. Байчорова, Н. Е. Судакова, Р. А. Телчарова, Т. П. Плеснина, Н. И. Буторина, Ю. В. Таланова, Т. В. Красноперова и др. Но въпреки огромния брой трудове понятието „интерес“ в областта на музикалната педагогика няма устойчиво определение. Това се отнася както за терминологията, така и за същността на самото понятие. Що се отнася до терминологията, в трудовете на едни автори срещаме такова понятие като „интерес към музиката“ (Е. В. Боякова, Н. А. Меншикова, Н. Е. Судакова, Т. В. Красноперова и др.), в други – понятието „музикален интерес“ (Ю. В. Таланова, Н. И. Буторина, Е. Я. Бурлина, А. Н. Байчорова и др.). Ние смятаме, че наред с широко използвания понастоящем термин „музикална педагогика“ (по мнението на някои от специалистите той не е съвсем коректен, но се е закрепил в лексикона на музикантите) е правомерно и целесъобразно да се използва терминът „музикален интерес“.
Анализирайки мненията на учените относно определението на същността на това понятие, може да разграничим две основни направления. Представителите на първото направление акцентират върху мотивацията като движеща сила на ученето и средство за насърчаване на продуктивната познавателна дейност. Музикалният интерес се определя като интегративно качество на личността. Това качество съдържа осъзнато положително отношение към музиката, основаващо се на нови знания и умения, получени в процеса на музикалната дейност при непосредственото участие на компетентен педагог (Ю. В. Таланова, Т. П. Плеснина и др.). Ролята на педагога за формирането на положително отношение към заниманията по музика подчертава и Е. Б. Абдулин. Според него за развитието на интереса в голяма степен допринасят увлекателното слово на учителя, емоционалната окраска при поднасянето на учебния материал, формирането на емоционална отзивчивост „преди всичко на основата на възприемане на музикалния образ“12.
Към подобно мнение се придържа и Г. А. Струве. Той твърди, че интересът може да стане основа за развитие на способностите на учениците, на тяхната склонност към различни видове творческа дейност само под влияние на обучението и при разумната подкрепа на учителите13.
Представителите на второто направление разглеждат интереса като начин за задоволяване на музикалните потребности. Р. А. Телчарова твърди, че интересът към музиката се конкретизира от потребността. В. С. Цукерман и З. П. Морозова смятат, че музикалният интерес е обусловен именно от музикалните потребности. В. Л. Яконюк, Е. Я. Бурлина и Н. И. Буторина разглеждат интереса като емоционално-интелектуално-волево отношение към музиката и музикалната дейност, насочено към задоволяване на музикална потребност. А. Н. Сохор нарича интереса осъзната потребност и предлага следната класификация: според предмета (вида на музикалното творчество или изкуство, кръга на музикалните произведения); според съдържанието (общочовешки, обществени, групови, лични); според носителя (колективни, индивидуални).
Изследвайки възможностите за развитие на музикалния интерес сред подрастващите в процеса на заниманията през свободното време и опирайки се преди всичко на тезата, в която това понятие се разглежда от позицията на мотивационното състояние, ние въвеждаме следното работно определение: Музикалният интерес е определено мотивационно състояние, подтикващо към познавателна, продуктивно-творческа музикална дейност, която е основа за динамичното развитие на музикално-творческите способности и личностните качества и води до културно обогатяване на личността.
