i-Продължаващо образование

Музикалният интерес като разновидност на категорията „интерес“

0
Методически аспекти

Да разгледаме структурата на музикалния интерес. Следва да се отбележи, че по отношение на структурата на музикалния интерес също няма единна позиция. А. Н. Сохор, В. Н. Банников, Т. В. Красноперова, Е. Я. Бурлина разграничават следните елементи на музикалния интерес: интелектуален (когнитивен), емоционален и волеви. Ю. И. Кривошеев, изучавайки интереса в процеса на музициране на народни инструменти, пропуска волевия компонент и наред с познавателния и емоционалния въвежда активния творчески компонент. Ю. В. Таланова акцентира върху практическото значение на формирането на музикален интерес и наред с емоционално-волевия и интелектуалния компонент въвежда действено-практическия. При това всички изследователи отбелязват, че макар всеки един от компонентите, взети поотделно, да не създава интереса, всеки от тях е относително самостоятелен и може да се разглежда поотделно.
Разглеждайки музикалния интерес в контекста на работата с подрастващи в условията на ЗИП музика, считам за необходимо да подчертая творческата насоченост на заниманията и ще разгранича следните компоненти: интелектуален, емоционално-волеви и съзидателно-творчески.
Интелектуалният компонент осигурява по-пълно и задълбочено възприятие на музиката, създава условия за „представяне“ на музикалната композиция в съзнанието на субекта, при което може да възникне музикален интерес. Интелектуалният компонент отразява не само нивото на овладяване на определен обем знания, но и степента на духовно-практическото усвояване на музиката като изкуство, умението да се разбере семантиката на музикалната реч, на музикалната форма. Наличието на интелектуално начало в голяма степен определя същността, естеството на музикалната дейност, в процеса на която се реализира музикалният интерес. Още Б. В. Астафиев говори колко важна в музикалната педагогика е задачата за възпитаване на „интелектуално развит/интелигентен слушател“. Дълбоко възприетата и осмислена от човека музика влияе на неговото отношение към света, върху формирането на естетическите му позиции, на цялото му съзнание. Но колкото и да е значим интелектуалният компонент, той се регулира от степента на емоционална ангажираност на субекта, която е показател за това, доколко смисловата насоченост на дадено произведение отговаря на общата жизнена програма на човека.
Емоционално-волевият компонент има особено голямо значение за развитието на музикалния интерес. Този компонент има определяща роля в сферата на общуване на субекта с музиката, за постигане на успех в музикалната дейност. Емоционално-волевият компонент намира въплъщение във взаимовръзката с интелектуалния компонент на музикалния интерес, който осигурява по-задълбочено възприятие на музиката14. Л. С. Виготски отбелязва: „Нито една форма на поведение не е толкова стабилна, както свързаната с емоция… Емоционалните реакции оказват изключително голямо влияние върху всички форми на нашето поведение и върху всеки момент от възпитателния процес“15. Л. А. Баренбойм също така подчертава значението на емоциите за пълно/цялостно вникване в музиката и пише, че „…без чувството и преживяването, тоест извънемоционално, да се вникне и да се разбере съдържанието на музиката е невъзможно“16. Без емоционална ангажираност, без създаване на условия за нейното възникване и съществуване не може да се създаде интерес към музиката. Също така е нужно да подчертаем значението на волевите качества, чието развиване способства за възпитаване на постоянство в творческата работа, за повишаване на нейното качество, съдържателност и продуктивност17. Волевото начало у човека се намира във взаимодействие с такива качества като инициативност, предприемчивост, активност, а при тяхното формиране особено значение придобива мотивацията. Според Г. М. Ципин към устойчиви, дългосрочни и енергични волеви действия подтикват онези мотиви, „които се съчетават с дълбоко заложени вътрешни стремежи, влечения и интереси на индивида“18, т.е. които са свързани с личния емоционален опит, със съпреживяване на произведенията на музикалното изкуство, с усвояване на езика на музикалното изразяване.
Съзидателно-творческият компонент има голямо значение за формирането на музикалния интерес, тъй като под музикална дейност се подразбира и музикално творчество, а да опознаеш творчеството, без сам да се занимаваш с творчество, както е известно, е невъзможно. Способността да твориш поражда необикновени идеи, съдейства за отклонение от традиционните схеми на мислене, насочва личността към създаване на нещо ново, оригинално, подтиква към различни форми на активност.
Възпитателното значение на творчеството е оценено доста високо. Б. В. Астафиев в трудовете си отбелязва способността на творчеството да съдейства за по-задълбоченото усвояване на музикалния материал и за развитието на музикалността. Н. А. Ветлугина обръща внимание на обстоятелството, че творчеството се явява важно условие и средство за развитие на способността за образно възприемане на света. „Да научиш човек на творчество е невъзможно – твърди Г. М. Ципин, – но може да го научиш творчески да работи… Тази задача се отнася към числото на основните, принципно важни задачи в работата на преподавателя.“19 Наличието на творчески компонент в областта на музикалния интерес способства за формиране на личностно отношение към изучавания материал, за създаване на условия за себеизразяване и саморазвитие20.
В заключение ще подчертая още веднъж, че хармоничното съчетание и развитие на всички компоненти на музикалния интерес създава атмосфера на емоционално увлечение по музиката, подтиква към познавателна, продуктивно-творческа дейност. На свой ред музикалният интерес се явява основна движеща сила на интелектуалното и духовното развитие на личността. Интересът е задължително условие за разкриване тайните на музикалното изкуство, за да изпълни музиката своите възпитателни, познавателни, естетически функции. „Без значение при какви обстоятелства беседваме с децата за музиката – пише Д. Б. Кабалевски, – нито за минута не трябва да забравяме главната си задача – да накараме слушателите да се заинтересуват от музиката, да ги увлечем емоционално, да ги „заразим“ с любовта си към музиката. Това е… свръхзадачата на цялата музикално-възпитателна работа с деца, на която трябва да бъдат подчинени всички останали задачи.“21

    1. Музика (в превод от гръцки „изкуство на музите“) – „изкуство, в което преживяванията, чувствата и идеите се изразяват чрез ритмически и интонационно организирани звуци“ (Ожегов, С.И. (1984). Речник на руския език. Москва, с. 322).
    2. Според узбекския учен Мирзакарим Норбеков здравето на човека зависи от емоционалния център в неговия организъм, а да победи хаоса, намиращ се вътре в нас, е способна единствено музиката. Още във вътреутробното си развитие ембрионите са чувствителни и реагират на музиката, особено на класическата, а раждането протича много по-леко, ако звучи музикално произведение, което детето е обичало да слуша в ембрионалното си състояние. Изследванията на проф. дпн А. Ф. Лобова свидетелстват, че музиката подобрява вниманието и помага да се съсредоточиш, да се избавиш от напрежението, гнева, потиснатостта, меланхолията и нервното изтощение. Гневът например може да се снеме с музика на Вагнер. От напрежението и меланхолията помагат да се избавиш произведенията на Бетховен. При нервно изтощение е полезно да се слуша музиката на Григ. Да се съсредоточиш и концентрираш вниманието си ще ти помогнат произведения като „Годишните времена“ на Чайковски, „Лунна светлина“ на Дебюси, „Мечти“ на Шуман (Лобова, А.Ф. (1999). Аудиално развитие на децата. Учебно пособие за педагози. Екатеринбург, с. 29).
    3. Трегубова, Л. (1975). Музиката като средство за управление на образните представи на децата (сс. 54–59). В: Педагогическо въздействие върху осъзнаваните и неосъзнавани компоненти на психиката. Перм.
    4. Алексеев, А.Д. (1974). Преглед на историята на педагогиката за пиано. Киев, с. 48.
    5. Боякова, Е.Я. (2010). Музикалният интерес като личностно качество в структурата на естетическото съзнание на съвременните деца в предучилищна възраст. В: Социокултурна доминанта на съвременното образование. Международен интерактивен интернет семинар: http://www.art-education.ru/projekt/seminar-2010/boyakova.pdf (достъп 05.07.2010)
    6. Хофман, И. (1961). Уроци по пиано. Отговори на въпроси, свързани със свиренето на пиано. Москва, с. 188.
    7. Кабалевски, Д.Б. (1989). Как да разказваме на децата за музиката. Москва, с. 14.
    8. Арчажникова, Л.Г. (1984). Професия „учител по музика“. Книга за учителя. Москва, с. 13.
    9. Апраксина, О.А. (1986). Задачите на музикалното възпитание в светлината на училищната реформа. Музикално възпитание, 17, с. 6.
    10. Стулова, Г.П. (1992). Развитие на детския глас в процеса на обучението по пеене. Москва, 182–183.
    11. Алиев, Ю.Б. (2002). Настолна книга на учителя по музика в училище. Москва, с. 125.
    12. Абдуллин, Е.Б. (1981). Нова програма по музика: Изкуство и училище. Книга за учителя. Москва, с. 141.
    13. Струве, Г.А. (1981). Училищният хор. Книга за учителя. Москва, с. 25.
    14. За педагогическата необходимост от единство на емоционалното и интелектуалното в музикалното възпитание пишат много от изследователите. Може да проследим три мнения за взаимовръзката на интелектуалния и емоционалния компонент: 1) емоциите определят интелектуалното ниво на възприемане на музиката и музикалния интерес; 2) интелектът е основа на емоционалното преживяване; 3) реализацията на  музикалния интерес е възможна само при хармонично съчетаване на двете нива – емоционалното и рационалното. Именно за хармонично съчетаване на емоционалния и рационалния компонент говорят изтъкнатите педагози музиканти А. Г. Рубинщейн, В. И. Сафонов, И. Хофман. Съвременниците на А. Г. Рубинщейн отбелязват, че в уроците му органично се съчетават емоционалното и интелектуалното въздействие на пианиста върху учениците му. В. Н. Шацкая, припомняйки си уроците на В. И. Сафонов, отбелязва голямата мобилизираност на целия клас по време на часовете му, готовността да отговорят веднага на всеки въпрос, свързан с музикалното произведение. О. А. Апраксина смята, че, стремейки се да постигне единство на емоционалното и съзнателното при възприемане на музиката, учителят води едни от учениците от непосредствената емоционална реакция „харесва ми“ – „не ми харесва“ към осъзнатото отношение към получаваните впечатления, а други, с по-рационален начин на мислене, обратно – към задълбочаване на музикалните преживявания. В. Л. Яконюк посочва, че реализацията на музикалния интерес е възможна единствено при хармонично съчетаване на емоционалното и рационалното.
    15. Виготски, Л.С. (1991). Педагогическа психология. Москва, 140–141.
    16. Баренбойм, Л.А. (1974). Музикална педагогика и музикално изпълнение. Л., с. 123.
    17. Понятието „воля“ Г. М. Ципин определя като особено характерологично свойство на човека, което му помага реално да преодолява различните затруднения и препятствия по пътя към целта, като намерение, „опредметено“ и реализирано в дейността“ (Ципин, Г.М. (2003). Психология на музикалната дейност: Теория и практика. Москва, с. 27).
    18. Пак там, с. 50.
    19. Пак там, с. 360.
    20. Както знаем, учебният материал ще се възприема от учениците само тогава, когато той е свързан с личностния интерес и има личностна образователна стойност.
    21. Кабалевски, Д.Б. Как да разказваме на децата за музиката…, с. 7.
  • Веселка Котева, ОУ „Даскал Димитри“, Кюстендил
    veselakoteva@yahoo.com
    рецензент: проф. дпн Галина Стоянова
1 2 3

Още от рубриката

Comments are closed.