Съвременният училищен директор е едновременно администратор и образователен мениджър, като с превес е втората роля поради спецификата на дейността на организацията, която ръководи.В статията са разгледани актуалните за съвременното училище промени във функциите и визията на директора на образователната институция. Анализирани са основните управленски стилове. Очертани са професионалните и личностните качества, които е необходимо да съчетава в себе си съвременният директор, за да ръководи успешно училището. Представени са стилът на управление в ПГИ „Тодор Влайков“ в Клисура и постижения на училищния мениджмънт.
В Българския тълковен речник администраторът е представен като „длъжностно лице, което участва в управлението“, а мениджърът – „човек от организацията, който ръководи, организира и координира дейността на други членове“.
В официалната длъжностна характеристика директорът е лице, което планира, организира, ръководи и отговаря за осъществяването на държавната политика в областта на образованието и цялостната административно-управленска и финансова дейност в училището.
Понятието мениджмънт се използва като глагол – управлявам, и като съществително – човек, изпълняващ ръководни и координиращи функции, като управленски екип.
Понятието администрация има латински произход и означава „спомагане, помощ, управление, водене“.
Под понятието стил на управление следва да разбираме специфичния начин на изпълнение на управленските функции, осъществяван в конкретно време и конкретни условия.
Промените в образователната система са ориентирани към утвърждаване на училището като автономна педагогическа и юридическа институция. Като нейно лице училищният директор е изправен пред трудности при определянето на баланса между приоритетните и рутинните задачи. Балансирането между тях е в основата на успешното реализиране на управленската функция на директора. От важно значение е стилът на управление. В литературата са известни много класификации на управленски стилове. Днес повече от авторите ги разделят на два типа – ориентиран към междуличностните взаимоотношения и насочен към задачите, които решава училището.
Стилът на управление се определя като:
- съвкупност от методи и похвати за решаване на задачите на управлението;
- форми на взаимодействие с другите – подчинени, вишестоящи или равни;
- маниер на работа.
Трите основни стила на управление са диференцирани от К. Левин:
- авторитарен;
- демократичен;
- либерален.
Доминиращият стил на управление в образованието зависи от личностни и външни фактори. Към личностните фактори спадат: характерологични качества, обща култура, образование, темперамент, възпитание, емоционалност, воля. Външните фактори са: целите, ресурсите, нормативната база, моделите за подражание и др.